ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3536
Велико Търново, 06.11.2025 г.
Административния съд Велико Търново - IX състав, в закрито заседание на шести ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
Като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ административно дело № 20257060700851 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Агрокрафт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Родина, общ. Златарица, Стопански двор, чрез адв. А.. Ч., против Областна дирекция „Земеделие“ гр. Велико Търново, с цена на иска 206 677,60 лв., с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. Претендира се и законната лихва върху посочената в иска сума считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
С молба вх. № 5173/05.11.2025 г. назначеният синдик адв. Ст. П. е заявил, че потвърждава действията, извършени без представителна власт по подаване на исковата молба.
Исковата молба продължава да е нередовна, тъй като не е внесена дължимата държавна такса в размер на 25 лева, но в нея ищецът е направил искане да бъде освободен от внасянето на дължимата държавна такса, по което съдът следва първо да се произнесе. Ищецът иска освобождаване от държавна такса и разноски по делото, тъй като по отношение на дружеството ищец е открито производство по несъстоятелност.
Съдът намира, че молбата на ищеца за освобождаване от държавна такса и разноски е неоснователна. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК предвижда, че такси и разноски по гражданското производство не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Посочената правна норма е относима само за физическите лица при наличието на изискванията от т. 1 до т. 7 на чл. 83, ал. 2 ГПК, не може да се тълкува разширително, не намира приложение по отношение на юридическите лица и изключение за търговски дружества не е предвидено.
Съгласно формираната константна практика на ВКС по въпроса за правото на юридическо лице да бъде освободено от заплащане на държавна такса /определение № 285/05.07.2019г. по ч. т. д. № 1234/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 193/24.04.2019г. по ч. т. д. № 810/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 141/20.02.2019г. по ч. т. д. № 52/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 122/12.02.2019г. по ч. т. д. № 114/2019г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./, гарантираното на страните по граждански спор с разпоредбата на чл. 6 ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС право на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите – членки свободен избор на средства за постигане на тази цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 4, чл. 84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон, то внасяне на държавна такса се дължи предварително съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 1 във връзка с чл. 73, ал. 3 ГПК, като съдът може да освободи страната от внасянето й, само ако тя е физическо лице и няма достатъчно средства да я заплати, предвид изричната формулировка на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК. В практиката на Европейския съд по правата на човека е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса /решение от 24.12.2009г. по дело „Агромодел“ ООД срещу България /жалба № 68334/01/, решение от 26.07.2005г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша /жалба № 39199/98/, решение от 10.01.2006г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша /жалба № 48140/99/, като е прието, че факторите, които се преценяват са: размер на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено. Когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание положението им, например правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата.
Съдът намира, че при съобразяване на следните обстоятелства: неголемия размер на дължимата държавна такса – 25 лева съгласно чл. 2а, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК; правно-организационната форма на ищеца и факта, че е юридическо лице, преследващо стопанска цел, което отрича своята неплатежоспособност чрез обжалване на решението за откриване на производство по несъстоятелност; дружеството е упълномощило адвокат А.. Ч., който не го представлява безплатно според отразеното в договора за правна защита и съдействие; едноличният собственик на капитала на дружеството Д. З. Т. е собственик и представляващ на още три дружества съгласно данните в Търговския регистър и по отношение на нея не са изложени твърдения за финансова затрудненост, нито са представени доказателства, следва да се приеме, че липсват възприетите във формираната практика основания за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса и разноски.
Предвид това следва да се отхвърли искането на лицето за освобождаване от държавна такса и разноски по производството.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на „Агрокрафт“ ЕООД, ЕИК *********, за освобождаване от държавна такса и разноски по производството.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на молителя.
Определението да се връчи на адв. С. П. П. от ВТАК.
| Съдия: | |