№ 216
гр. Варна, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20253000500455 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени
две въззивни жалби, както следва:Въззивна жалба, подадена от Т. Т. Ж., чрез
процесуалния му представител адв.В.Ш., против решение №524/12.05.2025г.,
постановено по гр.д.№2101/24г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от Т. Т. Ж. против А. И. М. иск в частта му за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над
12 000лв. до 30 000лв., представляваща обезщетение на причинени
неимуществени вреди вследствие причинена средна телесна повреда, което
деяние е осъществено на 29.05.2022г. в гр.Варна, изразяващи се в двустранно
счупване на долната челюст на ищеца, за което обстоятелство е образувано
НОХД №3329/2023г. по описа на ВРС, по което е постигнато споразумение, с
което ответникът е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по
чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и му е наложено наказание „Пробация“, на осн.
чл.45 от ЗЗД.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковата
претенция бъде уважена до пълния й предявен размер от 30 000лв., ведно с
присъждане на законна лихва от датата на увреждане до окончателното
изплащане.Претендират се разноски.
Въззиваемият А. И. М. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока
1
по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.М.Д.,
поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС
да бъде потвърдено в обжалваната му от ищеца част.
Въззивна жалба, подадена от А. И. М., чрез процесуалния му представител
адв.М.Д., против решение №524/12.05.2025г., постановено по гр.д.№2101/24г.
по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е осъден А. И. М. да заплати
на Т. Т. Ж. сумата от 12 000лв. обезщетение на причинени неимуществени
вреди вследствие причинена средна телесна повреда, което деяние е
осъществено на 29.05.2022г. в гр.Варна, изразяващи се в двустранно счупване
на долната челюст на ищеца, за което обстоятелство е образувано НОХД
№3329/2023г. по описа на ВРС, по което е постигнато споразумение, с което
ответникът е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.129,
ал.2, вр. ал.1 от НК и му е наложено наказание „Пробация“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането -
29.05.2022г. до окончателно заплащане на задължението, на осн. чл.45 от ЗЗД;
2/ е осъден А. И. М. да заплати на адвокат В. Ж. Ш. от АК - Варна сумата от
1 480лв., определено от съда възнаграждение за процесуално
представителство за предоставена безплатна правна помощ в производството
по гр.д. №2101/24г. на ВОС на ищеца Т. Т. Ж., на осн. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА; 3/ е
осъден А. И. М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Варненски окръжен съд сумата от 450лв. дължима държавна такса, сумата
от 700лв. заплатени от бюджета на съда съдебно - деловодни разноски, както и
5лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на
съда, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в
обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което исковата претенция бъде изцяло отхвърлена.
Въззиваемият Т. Т. Ж., редовно уведомен, не е депозирал отговор по
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з., чрез процесуалния си
представител адв.В.Ш., поддържа становище за неоснователност на същата и
моли решението на ВОС да бъде потвърдено в обжалваната му от ответника
част.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 04.11.2024г. ищецът
Т. Т. Ж. излага, че на 29.05.2022г., в гр.Варна, ответникът А. И. М., чрез
нанасяне на побой, му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
двустранно счупване на долната челюст, което е обусловило трайно
затруднение във функциите на дъвчене и говорене за период от около 2
месеца.По образувано ДП №186/22г. по описа на 4 РУ-Варна на ответника е
било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2, вр.
ал.1 от НК.С протоколно определение №590/09.08.2023г., постановено по
НОХД №3329/23г. по описа на ВРС, е одобрено споразумение, с което
2
подсъдимият А. И. М. е признат за виновен в извършеното престъпление по
чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.От получаване на травматичното увреждане и
понастоящем ищецът е търпял и продължава да търпи болки и
страдания.Освен физическите неудобства, свързани с продължителното
лечение, съпроводено с постоянни болки и страдания от травмата, ищецът е
претърпял и силен емоционален стрес.Предвид изложеното, претендира
ответникът А. И. М. да бъде осъден да му заплати сумата от 30 000лв.,
представляваща обезщетение за така претърпените неимуществени вреди -
физически болки и страдания, емоционален стрес и негативни психични
изживявания, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
29.05.2022г. до окончателното й изплащане.
Ответникът А. И. М. в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК, с уточнения, в изпълнение на дадени от ВОС с определението му по
чл.140 от ГПК указания, в първото проведено пред първоинстанционния съд
о.с.з. на 13.03.2025г., оспорва предявените искове и моли да бъдат
отхвърлени.Твърди, че след футболен мач е защитавал две момичета и едно
момче, всички на възраст от около 13г., привърженици на ФК „Черно море“,
от група от около 7-8 човека, привърженици на ФК „Спартак“, те и на
значително по-голяма възраст, между които бил и ищецът, които искали да
съблекат тениските на трите деца, привърженици на ФК „Черно море“, и се
държали непристойно.След като ответникът им направил забележка да не се
държат непристойно и да оставят децата, непристойно държащият се ищец,
който отправял ругатни и буйствал, му налетял на бой, след което ответникът
се защитил и във възникналата ситуация се получили травмите на
ищеца.Поддържа, че твърденията на ищеца за търпени физически болки и
страдания и емоционален стрес са недоказани, а ако евентуално такива са
търпени, то поддържа, че претендираният размер на обезщетение е
необосновано завишен и не съответства на принципа на справедливост,
прогласен в чл.52 от ЗЗД.Уврежданията са резултат от грубото хулиганско
поведение на ищеца, с което той сам се е поставил в опасност, и е допринесъл
за настъпване на вредите.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са искове с пр.осн. чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
За да се осъществи фактическият състав на чл.45 от ЗЗД е необходимо да се
установи, че е налице осъществено противоправно деяние/действие или
бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Със споразумение, одобрено и обективирано в протокол №590/09.08.2023г.
по НОХД №3329/23г. по описа на ВРС, А. И. М. е признат за виновен в това,
че на 29.05.2022г. в гр.Варна причинил средна телесна повреда на Т. Т. Ж.,
изразяваща се в счупване на долна челюст, обусловило трайно затруднение на
функциите на дъвченето и говоренето за период от около два месеца-
3
престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, като деянието е извършено
виновно, при форма на вината пряк умисъл, поради което и на осн. чл.129,
ал.2, вр. ал.1, вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК му е наложено наказание
„Пробация“, изразяващо се в следните пробационни мерки: - на осн. чл.42А,
ал.2, т.1 от НК - „задължителна регистрация по настоящия адрес“ за срок от
шест месеца, с периодичност два пъти седмично; - на осн. чл.42А, ал.2, т.2 от
НК - „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от
шест месеца; - на осн. чл.42А, ал. 2, т.3 от НК - „ограничение в свободното
придвижване“ - да не посещава футболни срещи, в които участва ФК “Черно
море“-Варна за срок от една година.
На основание чл.383, ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.На основание
чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.С оглед това и тези горепосочени факти се приемат за установени от
съда така, както са посочени във влязлото в сила споразумение по НОХД
№3329/23г. по описа на ВРС.
Съгласно заключението на СМЕ от 24.02.2025г. на в.л. Д.Д., кредитирано от
съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, и
обясненията на в.л. в о.с.з. на 13.03.2025г., на 29.05.2022г., в резултат от
нанесен побой, ищецът е получил следните увреждания: кръвонасядания в
областта пред ъгъла на дясното рамо на долната челюст, травматични отоци в
двете лицеви половини, счупване на долна челюст в областта на дясно рамо,
пред ъгъла с вертикално направление на фрактурната ивица и разместване на
фрагментите, счупване на ляво рамо на долната челюст, пред ъгъла, без
разместване на фрагментите.Постъпил е за лечение в Клиника по Лицево-
челюстна хирургия при УМБАЛ „Св.М.”ЕАД, където е проведено оперативно
лечение - фиксация на долна челюст.Преценени в своята съвкупност
описаните травматични увреждания отговарят да са получени при удари с
юмруци, вкл. и такива с поставен бокс, реализирани в областта на
лицето.Счупването на долната челюст, вкл. и след извършване на
оперативното лечение и поставяне на метални шини с ластична фиксация,
обуславя затруднение във функцията на дъвченето и във функцията на говора,
които отзвучават за период от около 2 месеца/един месец за говора до
отстраняване на фиксацията и още един месец до възстановяване на
счупването, вкл. дъвчене и говор/.Останалите описани травматични
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.Понастоящем няма данни за възникнали усложнения.При прегледа от
в.л. на 18.02.2025г. съобщава за изтръпване в областта на брадата.
Съгласно заключението на СПЕ от 05.03.2025г. на в.л. А.Ц., кредитирано от
съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, към
момента на проведеното от в.л. подробно психологично изследване у ищеца не
се установяват клинични проблеми в тесния смисъл на думата.По време на
4
интервюто се наблюдава тревожност, предизвикана от вторичната
виктимизация /връщане към травматичен спомен/.Процесният инцидент е
довел до променен стереотип на функциониране в ежедневието за известен
период от време като по-съществената промяна е, че по данни на ищеца, той
вече не посещава футболни мачове.Понастоящем не се установява психична
травма в тесния смисъл на думата.Функционирането му е в рамките на
нормал-психологическите реакции при преживян стресов инцидент,
възвърнал е своето функциониране в ежедневието съобразно периода преди
инцидента, като има известни промени - продължаващо чувство за страх,
безпомощност, отчужденост, избягване на действия и ситуации, напомнящи за
травмата.
Съгласно показанията на св.П.П./майка на ищеца/, в деня на инцидента,
след като й се обадили и й съобщили, отишла и видяла сина си пред спешен
кабинет, не можел да говори, имал увреждания по челюстта си, направили
снимки.На следващия ден постъпил в болница.Поставили му шини, не можел
да говори, не можел да се храни.Докато бил с шини, за период от около 1
месец, се хранил със сламка, с течни храни.После още около месец, два, не
можел да дъвче твърда храна, и сега го боли челюстта.Не е престанал да
комуникира с връстниците си, излизал на двора.След инцидента не ходил на
училище, после започнал да ходи.В началото бил притеснен, стресиран,
тревожен, уплашен.Тъй като не можел да говори, си пишели.След инцидента
не е ходил по заведения и на мачове, понастоящем ходи на мачове.
Съгласно показанията на св.Д.М., същият познава ищеца от 10 години,
приятели са.Инцидентът станал на стадион, близо до „Аспарухов мост“.След
инцидента, ищецът не можел да говори, защото челюстта му била увиснала,
посетили спешен кабинет.После му направили операция.Посетил го в дома му
около седмица след това, не можел да говори, само си отварял устатата и
мънкал, не можел да се храни, боляло го.Затрудненията в говора продължили
около месец и половина, а тези при хранене около два месеца.После пак
изпитвал болки, но по-малко, казвал, че има дискомфорт в областта на
челюстта, когато дъвче.Първите две-три седмици го било страх да излиза от
тях, не се чувствал комфортно навън, това продължило месец, месец и
половина.
Съгласно показанията на св.О.Тр., същият се запознал с ищеца през
м.11.2022г.Тогава Т. тренирал, излизал със сестра му/тогава били двойка/ по
заведения.От сестра си чул, че Т. иска да изкара едни хубави пари, че може по
лесен начин да извади пари.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост.Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от
ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне на размера на обезщетението - ППВС №4/23.12.1968г.При
определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да
се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото
5
конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането,
интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални
болки и страдания, начинът и условията, при които са настъпили, съдебна
практика по сходни дела.Като паричен еквивалент на претърпените болки и
страдания справедливите обезщетения за неимуществени вреди изискват
съобразяване и на конкретните икономически условия в страната към момента
на настъпване на увреждането, които от своя страна се влияят от множество
фактори, като минимална работна заплата/към момента на деликта 710лв./,
инфлационни процеси/15, 3% за 2022г./, нарастване на цените и др.
На първо място съдът съобразява броя и вида на травматичните
увреждания.В настоящия случай те се изразяват в кръвонасядания в областта
пред ъгъла на дясното рамо на долната челюст, травматични отоци в двете
лицеви половини, счупване на долна челюст в областта на дясно рамо, пред
ъгъла с вертикално направление на фрактурната ивица и разместване на
фрагментите, счупване в областта на ляво рамо на долната челюст, пред ъгъла,
без разместване на фрагментите.Проведено е оперативно лечение, при което
са поставени фиксиращи метални шини, които ищецът е носил за срок от един
месец, през който се е хранил чрез сламка с течна храна, като е търпял
обичайните за това състояние значителни по обем неудобства.Двустранното
счупване/от лявата и от дясната страна, предвид нанесените от всяка страна
удари/ на долната челюст е обусловило затруднения във функцията на
дъвченето и във функцията на говора, които са отзвучавали за период от около
2 месеца, който е обичайният възстановителен период за подобни
увреждания.Болките и страданията /извън вече изпитаните силни болки и
страдания в момента на получаване на уврежданията/ при счупени кости са
били особено интензивни, но във времето със зарастването им са
намалявали.Понастоящем функциите на засегнатата от травмата костна
структура са възстановени, макар и при наличие на кратковременни
изтръпвания.Съобразява се възрастта на ищеца - на * години/млада възраст/
при настъпване на уврежданията, в добро физическо състояние.Съобразява се
начинът, по който събитието, с произтеклите физически травми, които са му
причинени умишлено от деликвента, вкл. предвид възрастта на пострадалия,
към 2022г. и ученик, и съответните й емоции и нагласи, се е отразило на
психичното му състояние - тревожен, стресиран, продължаващ да изпитва
чувство на безпомощност, избягване на действия и ситуации, напомнящи за
травмата.Съобразявайки всички горепосочени обстоятелства, вкл. това как е
протекло физическо възстановяване и продължителността на изживените
чисто физически страдания, както и обществено-икономическите условия в
страната и съдебна практика по сходни случаи/при отчитане, че всеки случай
има свои специфики, напр. решение №104/05.07.2022г. по гр.д.№2467/21г.,
ВКС, IV гр.о., определение №173/04.03.2020г. по гр.д.№4048/19г., ВКС, III
гр.о., определение №525/08.06.2018г. по гр.д.№1205/18г., ВКС, IV гр.о.,
решение №100/12.04.2017г. по гр.д.№3834/16г., ВКС, IV гр.о., определение
№702/30.07.2018г. по гр.д. №900/18г., ВКС, IV гр.о./ съдът приема, че
6
обезщетение в размер на 15 000 лв. представлява справедлив еквивалент на
претърпените от ищеца неимуществени вреди, вкл. и предвид
обстоятелството, че е налице възстановяване от счупванията в рамките на
обичайния възстановителен период за подобен род травми при тази възраст,
без траен остатъчен физически дефицит.
По възражението за съпричиняване.
По въпроса за предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди
при принос на пострадалия, съществува задължителна практика - ППВС
№17/1963г.Последователно e застъпваното от ВКС /напр. решение
№97/29.06.2019г. по т.д. №1084/15г. II т.о., решение №60097/13.09.2021г. на
ВКС по т. д.№1600/20г., II т.о. и множество други/ принципното становище, че
при въведено от ответника в срок възражение за наличие на съпричиняване
той следва да докаже, при условие на пълно главно доказване, конкретния
обективен принос.Приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от
наличието на категорично доказани в процеса действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на увреждането.
Съгласно показанията на св.Ж.И., след като свършил мачът, от разстояние
от около 10 метра, видял, че 7-8 човека с артикули на ФК „Спартак-Варна“
били хванали 3-ма човека - две момичета, викащи за помощ, и едно
момче.Видял, че ответникът излязъл от една кола отзад и се насочил към
мястото на случващото.Получило се струпване на фенове.Ответникът казал на
тези от другата агитка да си вървят по пътя, да си тръгват.Започнали нападки
от ищеца/когото свидетелят не познавал/, които се изразявали в псувни и
обиди, при което имало опит за удар от страна на ищеца върху
ответника.Ответникът се предпазил, след което ударил ищеца, после дошли
полицаи и присъстващите побягнали.
В обясненията си в досъдебното производство, дадени на 06.06.2022г.
преди да бъде привлечен като обвиняем/след като е привлечен е посочил
само, че поддържа показанията си, дадени като свидетел/, ответникът е
твърдял, че след като мачът приключил, си е тръгнал с автомобил на един от
приятелите си, с които били заедно на мача.Не са спирали никъде, не са
участвали в сбивания.Той и баща му са сред разпознаваемите фенове на ФК
„Черно море“.Жалбите против тях са преднамерени и с цел да им се наложат
забрани да посещават спортни събития, за да могат феновете от агитката на
ФК „Спартак“ да тормозят по-беззащитните и по-малките момчета от тяхната
агитка.Свидетелят И. сочи настъпило струпване на множество привърженици
на двата футболни отбора след приключване на мач, имащи конфликтно
поведение, което наблюдавал от около 10 метра, не познава лично ищеца, не
конкретизира какви псувни и обиди е чул от това разстояние, нито какъв опит
за удар е видял.В хода на досъдебното производство ответникът не е сочил, че
се е защитавал или, че е бил провокиран, вкл. с обиди и насилие, от ищеца,
съответно не е бил разследван и по-леко наказуемият състав на чл.132 от НК.В
заключителното постановление от 26.05.2023г. по ДП №186/22г. по описа на 4
7
РУ-Варна с мнение за повдигане на обвинение по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129,
ал.1 от НК/причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди/, също
подобни обстоятелства не са излагани.В обяснения от 28.07.2023г., дадени
след изпращане делото на ВРП, сочи, че докато вървял и викал „вървете си,
накрая ще се сбием“, едно момче от агитката на ФК „Спартак“ се запътило със
свити лакти към него и казвало „ти кого ще биеш, ей сега ще видиш“, което
ответникът възприел като заплашително, то посегнало, но той го изпреварил и
ударил първи.
За да е налице съпричиняване, обективно е необходимо за настъпването на
вредите да са допринесли най-малко две лица - деликвентът и увреденият,
като тяхното поведение е част от общия верижен процес на увреждането.Само
по себе си нарушаването на общоприети правила за поведение от страна на
пострадалия, не може да обоснове извод за наличието на съпричиняване.И в
този случай определящо е наличието на причинна връзка между
нарушаването им и вредоносния резултат, т.е. резултатът трябва да е
следствие и на нарушаването.Поради това не всяко поведение на пострадалия,
действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от
закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на
чл.51, ал.2 от ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди.За да се приеме
правнорелевантен принос, не е достатъчно увреденият да е благоприятствал
настъпването на отрицателния резултат, но е необходимо и каузално да го е
обусловил.От така ангажираните доказателства подобна каузална
обусловеност не се установява.В случая единствено поведението на
ответника/нанесените от него удари в лицето на ищеца/ е причинило
процесното непозволено увреждане.Предшестващото поведение на
увредения, дори да се приеме за „предизвикващо“ реакцията на физическа
агресия у увреждащия, не съставлява обективен съпричиняващ деликта
фактор, тъй като последвалата умишлена с форма на вина пряк умисъл
физическа разправа не е типична, закономерна негова последица.Предвид
горното и възражението за съпричиняване следва да се приеме за
неоснователно.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният главен иск е
основателен до размера от 15 000лв., до който следва да бъде уважен, като се
отмени обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлен за разликата
над 12 000лв. до 15 000лв. и вместо него постанови друго в изложения
смисъл.Предвид основателността на главния иск за посочения размер,
основателен е и акцесорният иск с пр.осн. чл.86 от ЗЗД за присъждане на
законна лихва, каквато на осн. чл.84, ал.3 от ЗЗД се дължи от датата на деликта
и без покана.В останалите му части първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Съобразно новия изход, се следват допълнителни разноски за първа
инстанция.От ищеца е претендирано присъждане на възнаграждение по реда
на чл.38 от ЗА на процесуалния му представител, съгласно представения
8
договор от 17.01.2025г.От ВОС са присъдени 1 480лв., като съобразно
основателната част от претенцията, приета от настоящата инстанция, се
следват още 370лв.
Пред настоящата инстанция всяка от страните претендира присъждане на
възнаграждения по реда на чл.38 от ЗА на процесуалните представители,
съответно ищецът по договор от 15.05.2025г./на осн. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА/, а
ответникът по договор от 01.06.2025г./на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА/.С оглед
задължителния характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с
решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, определените с Наредба
№1/09.01.2004г. на ВАдвС размери на адвокатските възнаграждения не са
задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за
правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват
съда при извършване на преценката му по чл.78, ал.5 от ГПК, поради тяхната
нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101, пар. 1 ДФЕС.Посочените в
наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда, вкл. когато той определя възнаграждение при условията
на чл.38 от ЗА.Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът и броят на предявените искови претенции и тяхното
съединяване, видът и количеството на извършената работа, и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото.Спорът пред настоящата
инстанция е разглеждан в едно о.с.з., в което не са събирани
доказателства.Производството не се отличава с висока фактическа и правна
сложност, представителите са изготвили въззивни жалби, този на ответника и
отговор, и са се явили в о.с.з.При съобразяване горепосочените обстоятелства,
вкл. вид и количество на извършената работа, и преди всичко с оглед
посочената фактическа и правна сложност на делото, съдът приема, че
възнаграждения в размер от по 2 000лв., съответстват на пазарните условия и
се явяват справедливи и обосновани.Съобразно уважената част от исковата
претенция/15 000лв./ и общия интерес пред настоящата инстанция/30 000лв./,
съразмерно на представителя на ищеца се следва сумата от 1 000лв.Съобразно
отхвърлената част от исковата претенция/15 000лв./ и общия интерес пред
настоящата инстанция/30 000лв./, съразмерно на представителя на ответника
се следва сумата от 1 000лв.Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
осн. чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 180лв., представляваща държавна такса за
първа/4%/ и въззивна инстанция/2%/ за присъдената от настоящата инстанция
сума от 3 000лв.Предвид неоснователността на неговата въззивна жалба,
сторените от него разноски за държавна такса не му се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ решение №524/12.05.2025г., постановено по гр.д.№2101/24г. по
описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Т. Т. Ж.
против А. И. М. иск в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата, представляваща разликата над 12 000лв. до 15 000лв., представляваща
обезщетение на причинени неимуществени вреди вследствие причинена
средна телесна повреда, което деяние е осъществено на 29.05.2022г. в
гр.Варна, изразяващи се в двустранно счупване на долната челюст на ищеца,
за което обстоятелство е образувано НОХД №3329/2023г. по описа на ВРС, по
което е постигнато споразумение, с което ответникът е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и му е наложено
наказание „Пробация“, на осн. чл.45 от ЗЗД, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. И. М., ЕГН **********, да заплати на Т. Т. Ж., ЕГН
**********, сумата, представляваща разликата над 12 000лв. до 15 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
причинена средна телесна повреда, което деяние е осъществено на
29.05.2022г. в гр.Варна, изразяващи се в двустранно счупване на долната
челюст на ищеца, за което обстоятелство е образувано НОХД №3329/2023г. по
описа на ВРС, по което е постигнато споразумение, с което ответникът е
признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от
НК и му е наложено наказание „Пробация“, ведно със законна лихва върху
сумата/разликата над 12 000лв. до 15 000лв./, считано от 29.05.2022г. до
окончателното й изплащане, на осн. чл.45 и чл.86 от ЗЗД
ПОТВЪРЖДАВА решение №524/12.05.2025г., постановено по гр.д.
№2101/24г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е осъден А. И. М.
да заплати на Т. Т. Ж. сумата от 12 000лв. обезщетение на причинени
неимуществени вреди вследствие причинена средна телесна повреда, което
деяние е осъществено на 29.05.2022г. в гр.Варна, изразяващи се в двустранно
счупване на долната челюст на ищеца, за което обстоятелство е образувано
НОХД №3329/2023г. по описа на ВРС, по което е постигнато споразумение, с
което ответникът е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по
чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и му е наложено наказание „Пробация“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането -
29.05.2022г. до окончателно заплащане на задължението, на осн. чл.45 от ЗЗД;
2/ е осъден А. И. М. да заплати на адвокат В. Ж. Ш. от АК - Варна сумата от
1 480лв., определено от съда възнаграждение за процесуално
представителство за предоставена безплатна правна помощ в производството
по гр.д. №2101/24г. на ВОС на ищеца Т. Т. Ж., на осн. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА; 3/ е
осъден А. И. М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Варненски окръжен съд сумата от 450лв. дължима държавна такса, сумата
от 700лв. заплатени от бюджета на съда съдебно - деловодни разноски, както и
5лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на
съда, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК; 4/ е отхвърлен предявеният от Т. Т. Ж. против
А. И. М. иск в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата,
представляваща разликата над 15 000лв. до 30 000лв., представляваща
10
обезщетение на причинени неимуществени вреди вследствие причинена
средна телесна повреда, което деяние е осъществено на 29.05.2022г. в
гр.Варна, изразяващи се в двустранно счупване на долната челюст на ищеца,
за което обстоятелство е образувано НОХД №3329/2023г. по описа на ВРС, по
което е постигнато споразумение, с което ответникът е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и му е наложено
наказание „Пробация“, на осн. чл.45 от ЗЗД
ОСЪЖДА А. И. М., ЕГН **********, да заплати на адвокат В. Ж. Ш. от
АК-Варна, личен номер **********, сумата от 1 370лв., представляваща
възнаграждение за предоставена безплатно адвокатска помощ на Т. Т. Ж. пред
първа и въззивна инстанция, на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА Т. Т. Ж., ЕГН **********, да заплати на адвокат М. С. Д. от АК-
Варна, личен номер **********, сумата от 1 000лв., представляваща
възнаграждение за предоставена безплатно адвокатска помощ на А. И. М.
пред въззивна инстанция, на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА А. И. М., ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд-Варна, сумата от
180лв., представляваща държавна такса, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11