Решение по дело №338/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

                                                   №………………

гр. София, 17.06.2021 г.

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно  заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година в състав:                                   

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                         МЛ.СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 338 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г.Р.Г. срещу Решение № 20224919 от 14.10.2020 г. постановено по гр.д.№73463/2019 г на СРС, 119 състав; с което са отхвърлени предявените от Г.Р.Г., ЕГН ********** срещу Столична дирекция Пожарна безопасност и защита на населението искове по чл. 242, ал. 1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 140 от същия кодекс и чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за заплащане на трудови възнаграждения в размер от общо 1 663.00 лева за положен извънреден труд за времето от 17. Х. 2016 година до 17. Х. 2019 година; обезщетение за забава върху посочената сума в размер на общо 250.00 лева за времето от настъпването на всеки падеж до 16. Х.2019 година включително; законната лихва върху главниците за времето от предявяването на иска на 17. Х. 2019 година до окончателното изплащане на вземането.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС, поради неправилно приложение на материалния закон. Сочи, неправилно в постановеното решение съдът приема за приложима в случая единствено на специалната регламентация на ЗМВР и издадените въз основа на този закон наредби и заповеди. Излага правни доводи за наличие непълнота в специалната и нарочна законодателна уредба на ЗМВР и подзаконовите актове по въпроса свързан със заплащането на положения извънреден труд. Това че не е налице изрично препращане към конкретен нормативен акт, според жалбоподателя, не е пречка за приложението му при необходимост, както в случая. Основание и ред за тълкуване е посочено с разпоредбата на чл.46, ал.1 и ал.2 ЗНА. Поради това и в случая е налице необходимост от субсидиарно приложение на КТ, ЗДСл и актовете, към които те препращат. Неправилно, според въззивника, съдът не обсъжда в мотивите си и разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР, с която е предвидено, че държавните служители, които полагат труд за времето от 22.00 часа до 06.00 часа се ползват със специална закрила по КТ. Тази разпоредба сочи приложимост на разпоредбите на КТ и подзаконовите нормативни актове по него в т.ч. и НСОРЗ. Налице е непълнота в приложимата Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г и последващата я Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. Не е налице е несъвместимост на двете уредби по ЗМВР и КТ.

При действие на ЗМВР в определен период по-рано /предхождащ процесния/ е действало правилото на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, като е било предвидено при сумиране отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 ч. и 06, 00 ч. за отчетния период да се умножават по 0, 143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния период, тъй като същата е отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Именно премахването на този механизъм за отчитане и заплащане на нощния труд над нормата е създало празнота в уредбата за подобни случаи и е основание за субсидиарно приложение на общото трудово законодателство, както в случая.

Обратно тълкуване и правоприлагане води до нарушаване на основни конституционни принципи за равенство и дискриминация, които са прогласени за основополагащи и с ЕКЗПЧОС.

Поддържа, че през процесния период са действали две наредби: Наредба 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /отм. считано от 10.01.2020 г./ и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. издадена от министъра на вътрешните работи. Относима е и Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, в която в т. 1 е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0, 25лв. Това според въззивника не пречи за едновременно прилагане на двете различни основания за изплащане на допълнително възнаграждение: едното-съгласно разпоредбите на НСОРЗ и другото – съгласно посочените наредби издадени за служители в системата на МВР.

При така изложеното отправя искане за отмяна на решението на СРС и уважаване на исковете. Претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 26.10.2020 г и е обжалвано в срок на 09.11.2020 г.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

 След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа  и правна страна:

За да отхвърли с постановеното решение предявените искове по чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /ДВ, бр. 81 от 2016 г./ вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР първата инстанция е приела от фактическа страна, че между страните е възникнало служебно правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „младши инспектор“, както и че ищецът е положил нощен труд за времето от 22.00 часа до 06.00 часа през процесния период /17.12.2016 г.-17.12.2019 г./. Тези факти не се оспорват в производството и са предмет на установяване и от настоящата инстанция.

Съответно, от правна страна СРС е приел, че основният спорен между страните въпрос е дали за служебното правоотношение между страните за исковия период е приложима хипотезата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / НСОРЗ/, уреждаща правоотношенията между работник/служител и работодател по трудов договор или не. В отговор при тълкуване специалните разпоредби на ЗМВР и приложимите за исковия период Наредба 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /отм. считано от 10.01.2020 г./ и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. издадена от министъра на вътрешните работи, съдът е приел, че НСОРЗ не следва да намери приложение. Съответно, че НСОРЗ не следва да намери приложение доколкото приложими са в случая специалните разпоредби на Закон за Министерството на вътрешните работи и издадената въз основа на него Наредба 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /отм. считано от 10.01.2020 г./ и  Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. издадена от министъра на вътрешните работи, които не уреждат преобразуване на нощния труд в дневен.

Настоящият състав намира, че така постановеното решение от СРС е правилно.

Според чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Трудът с 8-часова продължителност, полаган от работещите на смени държавни служители в интервала от 22.00 до 6.00 часа е нощен.

Нормата на чл. 187 ЗМВР се явява специална спрямо общите правила в КТ. ЗМВР въвежда еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта от 8 часа в сравнение с чл. 140, ал. 1 КТ, според който нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 ЗМВР на служителите от МВР.

Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 7 ЗМВР ограничава извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а разпоредбите на, ал. 5 и, ал. 6 указват как следва да бъде възмезден положеният от служителя извънреден труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 2 ЗМВР, според който размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в самия закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/.

В нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на Министъра на вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън установеното редовно работно време /така в Решение № 55/7.04.2015 г. по гр. д. № 5169/2014 г. на ВКС-III ГО/. Действително с чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР е било предвидено при сумиране отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 ч. и 06, 00 ч. за отчетния период да се умножават по 0, 143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния период, тъй като същата е отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /обн. ДВ 59/29.07.2016г/ и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ 60/02.08.2016г, в сила от 2.08.2016 г. /. В чл.3, ал. 3 и на двете е указано, че служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22.00ч до 6.00ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Положеният нощен труд се остойностява в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, в която в т. 1 е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0, 25лв. В т. 5 от същата заповед е посочено, че допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата № 8121з-407/11.08.2014 г.

Следователно положеният нощен труд ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа не се явява извънреден труд и за това следва да се заплаща като нощен по определената в Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Не могат да се споделят доводите на въззивника, че е налице празнота ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, която да налага субсидиарното приложение на КТ, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-конкретно нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 /НСОРЗ/ за преобразуването на часовете нощен труд с коефицент 1, 143. Нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР. С новия и специален закон нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква - 8 часа.

Не е възпроизведена изрично в приложимите наредби нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г, а напротив законодателят се е отказал от въпросното преизчисляване.

Според решение № 197 от 07.10.2019 г по гр. д. № 786/19 г на ВКС, IV ГО при работата на смени (дежурства) работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1, 143.

В исторически план посоченият коефициент 1, 143 е определен в Писмо изх. № 94-НН-198/29.08.2011 г. на МТСП, което се явява задължително предписание за всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено от МТСП в качеството му на орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство "когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/ и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 КТ/, съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1, 14285 или приблизително 1, 143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно, превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на чл.143, ал. 1 КТ.

Следователно, в конкретния случай няма основание да се извършват преизчисления с коефициент 1, 143 заради полагане на нощен труд от ищеца, респ. да се достига до резултат на положен извънреден труд. Искът за заплащане на сумата 1663.00 лв. възнаграждение за положен извънреден труд от разлика между отработените часове нощен труд и превръщането им в дневен труд за периода 17.12.2016 г.-17.12.2019 г. е неоснователен.

Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По изложените съображения , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 20224919 от 14.10.2020 г. постановено по гр.д.№73463/2019 г на СРС, 119 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.