М О Т И В И към Присъда № 265 от 25.06.2019 год. по НДОХ №
497 описа за 2019 год. на Районен съд – гр.Видин
Делото е образувано по обвинителен акт на видинската районна прокуратура, с
който е внесено в съда обвинение против подсъдимия А.Л.М. *** с ЕГН ********** по
чл.183, ал.1 от НК.
Представителят на районната
прокуратура в съдебно заседание е поддържал обвинението срещу подсъдимия М.,
така както е внесено в съда с обвинителния акт, и моли той да бъде признат за
виновен по повдигнатото обвинение и за постановяване на осъдителна присъда
спрямо същия.
Подс.М. се признава за виновен, не отрича
авторството на деянието, потвърждава обстоятелствата по обвинителния акт и моли
за постановяване на присъда, с която да му бъде наложено наказание в минимален
размер. Подсъдимият и неговият защитник в съдебното заседание
заявяват, че са съгласни производството по делото да протече при условията на
чл.371, т.2 от НПК, нямат искания за събиране на нови доказателства. Разяснено
им е, че при постановяване на присъдата ще се ползват доказателствата от
досъдебното производство, и направенте от самопризнания. Производсвото по делото протича при условията на глава
двадесет и седма от НПК, съкратено съдебно производство по чл.371, т.2 от НПК.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно
и в съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Подс.М. и Полина Каменчова Панкова
съжителствали фактически на съпружески начала до 04.03.2003г. От съвместното им
съжителство се родили децата Кристиян на 01.06.1998г. и Искрен на 17.02.2002г.
С решение № 342/30.11.2004г. по гр.д.№ 671/2004г. на ВРС, влязло в законна сила
на 22.03.2005г. М. бил осъден да заплаща на детето Искрен месечна издръжка,
чрез неговата майка и зак.представителка, в размер на 45лв., считано от
07.10.2004г. В последствие с решение № 20/26.02.2010г. по гр.д.№ 2076/2009г. на
ВРС, влязло в законна сила на 31.05.2010г. месечната издръжка били увеличена в
размер на 80лв. Първоначално бащата не е изплащал издръжката, но от 2018г. след
като размера на издръжката бил увеличен, той започнал да я изплаща. Така за
периода от 24.01.2012г. до 24.02.2018г. включително, след като подсъдимият бил
осъден да издържа свой низходящ /детето Искрен/ съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски – общо 63 броя на
стойност 5040лв. Към настоящия момент М. не притежава недвижимо или движимо
имущество, няма регистрирани фирми или участие в търговски дружества, от
19.03.2018г. плаща редовно дължимата издръжка, а от 2016г. работи на трудов
договор в гр.София. М. има отбелязани осъждания, но към момента на процесното
деяние той се счита реабилитиран по давност при условията на чл.88а от НК.
Тази фактическа обстановка се доказва от гласните и писмени доказателства: показанията
на свидетелите Л. и К., удостоверение за раждане, решение № 525/19.01.2018г. по
гр.д.№ 3043/2017г. на ВРС, решение от 26.02.2010г. по гр.д.№ 2076/2009г. на
ВРС, решение № 106/26.02.2018г. по гр.д.№ 2017г. на ВРС, решение № 342/30.11.2004г.
по гр.д.№ 671/2004г. на ВРС, удостоверение от СИС-ВРС-Видин, изпълнителен лист,
писмо от АВ-М., писмо от ТД НАП В.Търново, справка от ОД МВР-Монтана, писмо от
СИС-ВРС-В., удостоверение от СИС-ВРС-Лом, удостоверение за получени доходи по
трудово правоотношение, удостоверение за сключен граждански брак, справка за
съдимост и карта за обвиняемо лице, както и от обясненията на подсъдимата. Тези
доказателства се преценяват всяко едно от тях по отделно и всички такива в
тяхната съвкупност. Между посочените доказателства, относно това, което е
прието от съда като безспорно установено и за категорично доказано няма
противоречия, те се допълват взаимно и кореспондират помежду си, за което съдът
ги възприема, кредитира и им дава вяра.
От изложената фактическа обстановка съдът прави извода, че М. е осъществил
състава на престъпното деяние по чл.183, ал.1 от НК, както от обективна, така и
от субективна страна. От обективна страна той, за
времето от 24.11.2012г. до 24.02.2018г. в с.Синаговци, обл.Видин, след като е осъден с Решение № 342/30.11.2004г. по гр.д.№ 671/2004г. на ВРС да издържа с месечна
издръжка свой низходящ детето си Искрен, чрез неговата майка и законен
представител П.К., и месечната издръжка е увеличена с Решение № 20/26.02.2010г.
по гр.д.№ 2076/2009г. на ВРС, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно за периода от 24.11.2012г. до 24.02.2018г.
на обща стойност 5040лв. или 63 броя вноски. От субективна страна той е извършил това при форма на вината пряк умисъл,
съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и неговите обществено-опасни
последици и е искал тяхното настъпване. За формата на вината се прави извод от
конкретното поведение на извършителя, което обективира и неговото субективно
отношение към стореното.
За описаното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за
срок до една година или пробация. За постигане на целите на наказанието по
чл.36 от НК и при индивидуализацията на наказанието съгласно чл.54 от НК на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание по втората алтернатива на наказанието
в размер около средния. Във вр.с чл.371, т.2 от НПК и във вр.с чл.58а от НК на М.
се определя наказание пробация за срок от 18 месеца с двете задължителни
пробационни мерки, като се намалява с 1/3 и му се налага наказание пробация за
срок от 12 месеца с двете задължителни пробационни мерки.
Съдът има предвид от една страна смекчаващи отговорността обстоятелства. Подсъдимият
не се отклонява от органите на съдебната власт и наказателния процес, съжалява
за извършеното и осъзнава вината си, прави самопризнания, съдействайки за
разкриване на обективната истина. Той не разкрива висока степен на обществена
опасност на дееца. Декларира готовност и съгласие да изплати в най-близко време
дължимите суми по вноските за определените издръжки. От друга страна като
отегчаващо отговорността обстоятелство се отчита съществените вредни последици
настъпили, с оглед претърпените имуществени щети.
Водим от горното съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: