МОТИВИ към ПРИСЪДА от 14.07.2020г.на КжРС по
НОХД № 1318/ 2019г.
С обвинителен акт са повдигнати срещу В.В.В. *** три обвинения, както
следва по чл.150 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, по чл.198 ал.1 от НК и по
чл.143 ал.1 от НК.
С обвинителния акт е повдигнато обвинение и срещу П.З.О. за престъпление по
чл.143 ал.1 от НК.
Прокурорът в ход по същество пледира, че вината и на двамата подсъдимия е
категорично доказана, поради което моли съда да ги признае за виновни. По
отношение на престъплението по чл.150 ал.1 от НК, по което и двамата са
обвинени, предлага да им се наложат наказания към минимума. Независимо, че
насилието е употребено само от подсъдимия В., то виждайки това подсъдимия П.О. се
е съгласил и се е възползвал от целта, заради която е употребено това насилие.
На подсъдимия О. предлага да се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 2 години с изпитателен срок от 5 години, а на подсъдимия В.- 3 години
„лишаване от свобода“. Моли съда да признае последния за виновен и по
обвинението за грабеж, за което да му се наложи наказание „лишаване от свобода“
за срок от 3 години и половина предвид обремененото му съдебно минало и
недобрите характеристични данни. По обвинените за принуда пледира също
подсъдимият В. да бъде признат за виновен като му се наложи наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 1 година. Обвинението настоява наказанията по трите
престъпления извършени от подсъдимия В.В. да бъдат групирани, тъй като са извършени
преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях, и да се наложи едно
най- тежко, което предложил от 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ при
първоначален „общ“ режим. Пледира и съдът да се разпореди с веществените
доказателства чрез връщането им на правоимащите лица и унищожаването на останалите.
Подсъдимият В.В. не се признава за виновен. Дава обяснения, в които твърди,
че е дал 100лв. на свидетелката Р.Х. за сексуална услуга, при което тя му
правила орална любов около 2 минути. След това отишъл в банята и на връщане от
там видял, че парите които имал в портфейла си ги нямало, поради което ударил
два- три шамара на свидетелката Р.Х. и я попитал къде са му парите. Тогава
пострадалата му върнала парите като ги хвърлила на леглото. Ядосан подсъдимият В.
счупил мобилен телефон, за който си помислил, че е негов, но на сутринта като
се събудил установил, че бил чужди, при което го изхвърлил. След връщането на
парите той слязъл при другите момчета на партера в къща за гости „Албена“,
които се качили към стаята ползвана от Р.Х., но без да им казва какво да правят
с нея. Подсъдимият В.В. отрича да е отправял заплахи на свидетелката Р.Х.,
както и настоява, че я е ударил и хванал за косата, за да му върне парите, а не
да я принуди да прави нещо. В своя защита подсъдимият В. изразява съгласие с
казаното от неговия защитник и нежелание да влиза в затвора. В последна дума заявява,
че съжалява за случилото се, но не се чувства виновен. Защитникът на подсъдимия
В.В. настоява съдът да вземе предвид обясненията на дееца В. и да го оправдае и
по трите предявени обвинения, тъй като те не съдържат инкриминираните престъпни
състави. Алтернативно пледира грабежа да бъде преквалифициран като кражба, тъй
като не е употребено никакво насилие във връзка с отнемането на вещите.
Защитникът моли съда, ако признае подсъдимия В. за виновен по едно или по
повече от обвиненията да му наложи предвиденото в закона наказание, но при
условията на чл.66 от НК, тъй като няма законна пречка за това.
Подсъдимият П.О. не се признава за виновен, но дава обяснения, в които
твърди, че се уговорил за секс услуга със свидетелката Р.Х. за сумата от 60лв.,
която не й предал. Тя му правила орална любов като двамата били сами в стаята,
когато при тях влязъл подсъдимият В.В., който говорел високо, от което момичето
се стреснало. В. й отправил обидни думи, както и я накарал да му прави орална
любов. Докато тя му правела орална любов В. я ударил по главата и й казал да
продължи да прави същото и на П.О.. По едно време В.В. изритал Р.Х. и я дръпнал
за косата, за да му прави на него орална любов. Продължил да я пита къде са му
парите, при което Р.Х. сама извадила от портмонето в чантата си пари, които му
сторили около 200- 300лв., които ги дала на подсъдимия В.. При това последният
се успокоил и излязъл от стаята. Тогава Р.Х. започнала да плаче, но продължила
да прави орална любов на П.О., до момента в който в стаята при тях влезли
другите момчета- В., Ц., Р., П.. В. и П. напуснали стаята, но другите двама
останали, при което Р.Х. обслужила сексуално Ц. и Р., до момента в който отвън
се чул женски глас да се отвори вратата. Момичето станало от леглото, отворило
вратата и излязло чисто голо навън. След това всички мъже в стаята се облекли и
напуснали къщата за гости.
В своя защита подсъдимият П.О. изразява съжаление, а в последна дума моли
съда да го оправдае. Защитникът му пледира за оправдателна присъда по отношение
на него, тъй като не са налице доказателства за извършване на престъплението, в
което е обвинен подсъдимия О., както от обективна, така и от субективна страна.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият В.В.В., роден на ***г***,
български гражданин, неженен, безработен, с основно образование, неосъждан, с ЕГН
**********.
Подсъдимият П.З.О., роден на ***г***, български гражданин, неженен, работи,
с висше образование, неосъждан, с ЕГН **********.
На 02.06.2019г. късно вечерта свидетелят Ц.И. отишъл да играе хазарт в игрална
зала „Фламинго“ намираща се в кв.„Възрожденци“ гр.Кърджали. Около полунощ там дошли
свидетелите П.Д. и Р.Р., както и подсъдимите В.В. и П.О., които също започнали да
играят хазартни игри. Всички без свидетеля П.Д. употребявали и алкохол. По едно
време последният забелязал, че свидетелят Ц.И. разглежда на телефона си сайт за
запознанства и компаньонки „Адам и Ева“, при което свидетелят П.Д. взел телефон
му и се обадил от него на жена по една от обявите, която предоставяла сексуални
услуги в къща за гости „Албена“ в гр.Кърджали, а именно на пострадалата Р.Х.. Уговорил
се с нея да я посети. Около 02,00 часа на 03.06.2019г. петимата мъже тръгнали
към тази къща за гости като с два таксиметрови автомобила- в първият били
двамата подсъдими В. и О., както и свидетеля Р.Р., а във втория- свидетелите Ц.И.
и П.Д., се придвижили до целта. Стигайки до къща за гости „Албена свидетелят П.Д.
почукал на заключената входна врата и С.Б., който работел там тази вечер, им
отключил, пуснал ги вътре и ги предупредил да са тихи. Петимата мъже се качили нагоре
по стълбището като първи вървял свидетелят П.Д., след него били подсъдимите В.В.
и П.О., и след тях- свидетелите Р.Р. и Ц.И.. На втория етаж те почукали на вратата
на стая 6, която се ползвала от свидетелката Х.. Последната, облечена по бельо,
отворила вратата и видяла отпред мъжете. И петимата влезли в стаята, при което
свидетелката Р.Х. се притеснила, излязла в коридора, където я последвали
мъжете. Тя им заявила, че може да ги обслужи един по един, но не и заедно, след
което влязла в стаята си. Там я последвал подсъдимият П.О., който затворил и
заключил врата след себе си и попитал свидетелката Р.Х. дали ще го вземе само
него и се поинтересувал за цената. Тя отговорила, че предлаганата от нея сексуална
услуга е с цена 60 лева за половин час, при което подсъдимият О. отвърнал, че
това били много пари. Тогава пострадалата Х. му казала, че няма да се разберат
и започнала да се облича. В този момент подсъдимият В.В. почукал на вратата и П.О.
му отключил въпреки, че пострадалата Х. го умолява да не прави това. Първият
влязъл в стаята, а през това време свидетелите П.Д., Р.Р. и Ц.И. отишли на партера
при свидетеля С.Б., където седнали на столове в неработещото заведение. В
стаята на Р.Х. подсъдимият В.В. започнал да й крещи като й казал да се съблича
и да ляга на леглото. Тъй като тя отказала да стори това, той й нанесъл удари с
длан по на лицето и с ръка по хълбока. Двамата подсъдими си свалили панталоните
до коленете, а свидетелката започнала да плаче. Подсъдимият В.В. се приближил до
жената, както бил с наполовина свалени панталони, и й казал: „Лапай!“. Изплашена
свидетелката Р.Х. започнала да прави орална любов на подсъдимия В.В. като с уста
налапала половия му член. През това време той й наредил да прави едновременно
орална любов и на подсъдимия П.О., който в този момент се приближил към тях
двамата със свалени панталони, при което тя изпълнила заповедта и налапала
половия член и на О., при което започнала да прави орална любов едновременно и на
двамата. Това продължило няколко минути. Тогава подсъдимият В.В. хванал за косата
свидетелката Р.Х., дръпнал я и й казал да си даде всичките пари, които има. Тя му
отговорила, че няма пари, при което подсъдимият В.В. й нанесъл още един удар с длан
по лицето. Тогава тя взела дамската си чанта, отворила я и извадила всички пари,
които имала- 410 лева, от които 4 банкноти от по 50 лева, 10 банкноти от по 20 лева
и 1 банкнота от 10 лева, както и 1 банкнота от 5 евро. Подсъдимият В.В. взел
парите и казал, че това били малко пари. Тогава той видял, че на шкафче в стаята
е оставен мобилен телефон марка „Нокиа“ собственост на свидетелката Х., взел го,
извадил СИМ-картата и я оставил на шкафа, а телефонът прибрал у себе си. След това
наредил на пострадалата Р.Х. да продължи да прави орална любов на подсъдимия П.О.,
при което тя се подчинила. Въпреки, че изпълнила казано от подсъдимия В.В.,
последният отишъл при нея, ударил я отгоре по главата с ръка, свита в юмрук, и й
извикал: „Слушай добре, курво! От утре вече работиш за мен! Искам по 1000 лева на
вечер, иначе ще те хвърля от терасата!“. След това подсъдимият В.В. й казал, че
слиза да каже на другите момчета да се качат при нея и да се представи добре, иначе
ще я убие, и отново я ударил с длан по лицето. Тогава излязъл от стаята, а тя продължила да прави орална
любов на подсъдимия П.О. плачейки. От там подсъдимият В.В. слязъл на партера в
къщата за гости при свидетелите Р.Р., Ц.И. и П.Д., на които казал да се качват
при момичето горе, за да ползват услугите й, тъй като то вече работи за него.
Тогава той и тримата свидетели Р., И. и Д. тръгнали към стая 6 на втория етаж
при свидетелката Р.Х.. Виждайки това свидетелят С.Б. позвънил на управителката
на обекта, а именно на свидетелката Г.С., при което тя незабавно се отправила към
къщата за гости „Албена“.
По същото време четиримата мъже- подсъдимия В. и свидетелите Р.Р., Ц.И. и П.Д.,
влезли в стая 6, където заварили свидетелката Р.Х. да прави орална любов на
подсъдимия П.О.. Подсъдимият В.В. започнал да крещи на Р.Х. казвайки й да продължава
да прави „свирки“ и да се представи добре, че след това ще я води на язовира и да
внимава да не направи грешна стъпка. Виждайки това отношение към пострадалата Х.,
свидетелят П.Д. излязъл от стаята и слязъл на масите на партера. След него
тръгнал и подсъдимият В.В..
След няколко минути в къща за гости „Албена“ в гр.Кърджали влязла
управителката Г.С., която незабавно изгонила подсъдимия В.В. и свидетеля П.Д. от
къщата, предупреждавайки ги, че идва полиция. С.Б. казал на свидетелката С., че
в стая 6 в къщата има още трима мъже, при което тя се качила веднага до
посочената стая.
През това време в стаята си пострадалата Р.Х. продължила да прави орална любов
на подсъдимия П.О.. Към тях със смъкнати до коленете панталони се приближил и свидетелят
Р.Р., който казал на свидетелката Х.: „Лапай“, при което тя започнала да прави орална
любов едновременно и на двамата мъже- О. и Р.. Тогава свидетелят Ц.И. взел един
презерватив, който видял върху шкафа в стаята, смъкнал си панталоните и го поставил
на половия си член. Така той минал зад пострадалата Х. и докато тя правела
орална любов на другите двама мъже, той проникнал с половия си член във вагината
й и започнал да се съвкуплява с нея. След няколко минути се почукало на врата на
стаята, в която била настанена свидетелката Р.Х., както и се чул женски глас,
който нареждал да излизат веднага, че ще викне полиция. Тогава и тримата мъже
възползващи се сексуално от пострадалата Х., се отдръпнали от нея и си вдигнали
панталоните. В този момент Р.Х., която разпознала гласа на управителката на
къщата Г. С., отворила врата и излязла напълно гола от стаята. Тя плачела и я
помолила да й помогне. Свидетелката С. виждайки момичето голо и плачещо, я отвела
надолу по стълбите и на партера я насочила да се скрие в сервизна стая, чиято врата
затворила зад нея. След тях слезли и трима мъже- Ц.И., който си покрил главата с
дреха, за да не го разпознае управителката, която познавал от по- рано, както и
Р.Р. и подсъдимия П.О.. Те тримата напуснали къщата за гости и едва тогава
свидетелката Г.С. отворила вратата на сервизното помещение и казала на Р.Х. да се
качи в стаята си да се облече. Последната след като се облякла слязла на
партера в къщата за гости като продължавала да плаче. Не след дълго там дошли полицейски
служители.
Никой от мъжете ползващ сексуалните услуги предоставяни от свидетелката Р.Х. не й заплатил никаква сума
на инкриминираната дата.
Подсъдимият В.В. от къща за гости „Албена“ в гр.Кърджали на 03.06.2019г. се
прибрал в дома си в гр.Кърджали и на сутринта изхвърлил в градината през
терасата мобилния телефон собственост на пострадалата Х., който взел от нейната
стая.
Видно от пет на брой протоколи за разпознаване на лица и предмети всички от
дата 04.06.2019г. пострадалата Р.Х. е разпознала всеки един от петимата мъже, които
са я посетили на инкриминираната дата в стая 6 на къща за гости „Албена“
намираща се в гр.Кърджали.
От Протокол за доброволно предаване от 03.06.2019г. се установява, че
подсъдимият В.В. е предал къс панталон и тениска съответно със син и червен
цвят, за които е вписал че е бил облечен с тях вечерта на 02.06.2019г. Това се
потвърждава и от Протокол за оглед на веществени доказателства от 17.07.2019г.
на видеозаписите от камерите в къщата за гости, предадени с Протокол за доброволно
предаване от свидетелката Г.С.. От огледа на видеозаписите се установява времето
на пристигане на двамата подсъдими заедно с тримата свидетели в къщата за гости
„Албена“, движението им там, облеклото им, и движението на свидетелите С.Б., Р.Х.
и Г.С..
В хода на разследването е извършено претърсване и изземване в дома на подсъдимия
В.В., от протокола от който е видно, че при покана към него, той доброволно е показал
къде се намира мобилният телефон, който е изхвърлил, в който е записал
собственоръчно „тел го взех от момиче на повикване“, а именно в задния двор на
къщата, в която живее с адрес ***. От Протокол за оглед на веществени доказателства
от 04.06.2019г. е видно, че мобилният телефон е марка „Нокиа“ модел RM 1037 с поставена
микро SD карта памет, марка „Хама/Hama“ 16 гигабайта.
Видно от Протокол за оглед на местопроизшествие от 03.06.2019г. в стая № 6
в къща за гости „Албена“ находяща се в гр.Кърджали ул.Републиканска № 32 са установени
и иззети 2 бр. използвани презервативи, 6 опаковки от презервативи, кен от бира.
При разследването е извършено освидетелстване на пострадалата свидетелка Р.Х.
на 03.06.2019г. по реда на чл.158 ал.3 предл.1 от НПК, при което е установено, че
под долния клепач на лявото око има кръвонасядане с площ 6-7 кв. см., без са
констатирани други наранявания. От заключението на назначената по делото съдебномедицинска
експертиза е видно, че на Р.Х. е било причинено кръвонасядане на долния клепач на
лявото око, което е възможно да е възникнало по начина, съобщен от пострадалата-
насилвана и удряна.
Стойността на отнетия мобилен телефон и карта памет възлиза на сумата от
47,05лв. съгласно Съдебно оценителната експертиза № 124/ 05.08.2019г. изготвена
от вещото лице В.Д..
Тази фактология настоящата инстанция установи на база свидетелските
показания дадени от Р.Х. от съдебното, както и от досъдебното производство
приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК; от показанията на Ц.И., Г.С., С.Б.,
Р.Р., дадени в съдебно заседание, както и от свидетелските показания на П.Д. от
досъдебното производство приобщени на основание чл.281 ал.1 т.4 от НПК; частично
от обясненията на подсъдимите В.В. и П.О.; от заключението по назначената на
досъдебното производство Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 57/
2019г. изготвена от вещото лице Н.М.; от заключението по назначената на досъдебното
производство Съдебно оценителна експертиза № 124/ 05.08.2019г. изготвена от вещото
лице В.Д.; както и от писмените доказателства- Протоколи за разпознаване на
лице и предмети ведно с фотоалбуми 5 броя всички от 04.06.2019г., Протокол за
претърсване и изземване от 03.06.2019г. ведно с албум, Протокол за оглед на местопроизшествие
от 03.06.2019г. ведно с албум, Протокол за освидетелстване с писмено съгласие
на лицето от 03.06.2019г., Протоколи за доброволно предаване на 1 брой СИМ
карта от Р.Х., за предаване на дрехи и
пари от В.В., за предаване на дискове с видеофайлове от охранителните камери в
къща за гости „Албена“ в гр.Кърджали от Г.С., Протоколи за оглед на веществени
доказателства. Прочее всички тези писмени доказателства доизясняват фактите
пресъздадени от свидетелите и от подсъдимите.
Настоящата съдебна инстанция кредитира показанията на пострадалата Р.Х.,
тъй като те са последователни, логични и кореспондират изцяло с тези дадени от
свидетелите Г.С., С.Б. и П.Д., частично със свидетелските показания на Ц.И. и Р.Р..
Фактите посочени от пострадалата Х. са в унисон и с назначената по делото Съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 57/ 2019г. и с Протокол за освидетелстване с
писмено съгласие на лицето от 03.06.2019г. Те се подкрепят в пълна степен и от
огледа направен на местопроизшествието, при който в стаята ползвана от
свидетелката Х. са намерени използвани презервативи. Показанията й
кореспондират и с огледа на веществените доказателства- дискове с видеофайлове
от охранителните камери в къща за гости „Албена“ в гр.Кърджали, при който се
установява безспорно качването, поредността, броя и облеклото на петимата мъже
по стълбите в този обект, както и факта, че пострадалата Х. е слязла гола по
стълбите на партера последвана от свидетелката С., и след тях от там са слезли тримата
мъже. Налице е разминаване между показанията дадени от свидетелката Х. в
съдебно заседание и тези приобщени от досъдебното производство в думите казани
й от подсъдимия В.В. и нанесените й от него удари, което е нормално с оглед
изминалия времеви период от инкриминираната дата, поради което приема за верни
тези дадени на досъдебното производство, защото те са дадени още в деня на
деянието. Свидетелството от пострадалата Р.Х. частично си кореспондира и с
обясненията дадени от подсъдимия П.О., който логично премълчава някои факти, за
което ще бъдат изложени мотиви по- нататък.
Настоящата съдена инстанция кредитира показанията дадени от свидетелите
Г.С. и С.Б., тъй като те двамата не са заинтересовани от изхода на делото,
описаните от тях обстоятелства съответстват на казаното от пострадалата Х., на
свидетелите П.Д., Ц.И. и Р.Р., обясненията дадени от П.О., както и събраните по
делото писмени доказателства. Налице са някои разминавания между показанията им
досежно броя на мъжете, които са влезли в къща за гости „Албена“, дадени от
свидетеля С.Б., както и това дали първо мъжете или Р.Х. са слезли първо по
стълбите, когато свидетелката Г.С. е дошла там, но това са несъответствия,
които е нормално се получат с оглед изминалата повече от една година от
случилите се събития, за които свидетелстват.
Съдът даде вяра частично на показанията дадени от Ц.И., тъй като те
съответстват на тези дадени от пострадалата Х. и на свидетелите Г.С., С.Б., Р.Р.
и П.Д., както и с писмените доказателства по делото. Прочее несъответствията с
другия доказателствен материал са досежно това кой му е сложил презерватива,
имала ли е Р.Х. наранявания по себе си, как е била облечена, но всички те бяха
отдадени на факта, че той е бил повлиян от алкохол, който е употребил в голямо
количество същата вечер, времевия период от време изминал от събитието, както и
че в стаята е било малко тъмно.
Частично бяха кредитирани показанията дадени от свидетеля Р.Р., тъй като те
съответстват на тези дадени от пострадалата Х. и на свидетелите Г.С., С.Б., Ц.И.
и П.Д., както и с писмените доказателства по делото. Разминаванията с другия доказателствен
материал са досежно това дали всичките петима мъже са се качили още при
влизането си в къщата за гости „Албена“ при Р.Х., казал ли е той нещо на
пострадалата, за да започне да му прави орална любов, при качването си при свидетелката
Х. подсъдимият В.В. останал ли е долу на партера. Но тези разминавания предвид
изминаването на една от година от инкриминираната дата е нормално да се получат,
поради което при проверката им с другия доказателствен материал бяха уточнени
тези обстоятелства и поради това не ги прие за достоверни в тази им част.
Настоящата инстанция прие като достоверни показанията на П.Д. дадени на
досъдебното производство пред съдия и приобщени по надлежния ред, тъй като те
кореспондират на тези дадени от пострадалата Х. и на свидетелите Г.С., С.Б., Ц.И.
и Р.Р.. Освен това те са последователни, логични и са в унисон и с писмените доказателства
по делото. Единственото разминаване с другите гласни доказателства, включително
и с обясненията дадени от П.О., са по отношение на факта удрял ли е В.В.
пострадалата Х. пред свидетелите И., Р. и Д., но при съпоставянето с останалия
доказателствен материал включително и с показанията дадени от Р.Х., настоящата
инстанция приема, че удари в тяхно присъствие не са били нанасяни.
Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия В.В. в частите, които
съответстват на другия доказателствен материал. Настоящата инстанция не дава
вяра на твърдението му, че той е платил 100лв. на пострадалата Р.Х., като
възприема това като негова защитна теза, тъй като нито един друг свидетел по делото
или подсъдимия О. не установяват това обстоятелство. Освен това тази версия
противоречи и на собствените му обяснения, че същата вечер имал 220лв., от
които 100лв. дал на Р.Х., но после тя му дала 4 броя по 50лв., а пък на сутринта
в него били открити и иззети 160лв.- 3 броя по 50лв. и 1 бр. от 10лв. Съдът не
кредитира и обясненията на В.В., че преди да установи, че му липсвали пари не е
удрял пострадалата Х., а направил това за да му върне тя откраднатите пари в
размер на 100лв. Това е така, тъй като по делото не бе събрано нито едно друго
доказателство, което да подкрепя тази версия изградена от подсъдимия В.. Същото
е отношение на съда и то поради същите съображения относно обясненията на
последния досежно отричането му да е казвал нещо на трите момчета- Ц., П. и Р.,
когато е слязъл долу при тях на партера.
Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия П.О. в частите, които съответстват
на другия доказателствен материал. Противоречията се изразяват в твърдението
му, че е постигнал договорката със свидетелката Х. за предоставяните от нея
сексуални услуги и цената им, както и че В.В. е удрял пострадалата Х. по повод
на парите, които искал от нея, а несъответствия тази инстанция намира във
фактите, които той премълчава досежно причината за ударите нанесени на Р.Х. от В.В.,
както и думите казани от последния, че ще работи вече за него като поискал да
изкарва по 1000лв. на вечер в противен случай ще я хвърли от терасата, както и че
крещейки й казал и пред Р.Р., Ц.И. и П.Д., да продължава да прави свирки и да се
представи добре и да внимава да не направи грешна стъпка. Тази позиция на
подсъдимия О. съдът намира за защитна, защото той пази себе си, и не я
кредитира, защото тя несъответства на другите доказателства по делото при
извършената проверка за достоверност и по- конкретно на показанията дадени от
свидетелите Р.Х., П.Д., С.Б. и Г.С., както и не е потвърдена от нито друго
доказателство събрано по делото.
Видно от извършеното на 03.06.2019г. освидетелстване /оглед на лице/ с
писмено съгласие на свидетелката Р. Х., то по нея в областта на лявото око е
установено кръвонасядане с форма на полумесец около 6/7 см., което е в пълен
синхрон с дадените показания на пострадалата, както и с изготвената
съдебномедицинска експертиза. Прочее съдът кредитира последната, тъй като тя не
бе оспорена, логична е, а и се подкрепя от групата свидетелски показания, на
които бе дадена вяра, както и частично от обясненията на П.О.. Тези доказателства
установяват упражнената сила върху пострадалата Х. на инкриминираната дата.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По отношение на подсъдимия В.В.:
По чл.150 ал.1 вр.чл.20 ал.2
вр.ал.1 от НК- Видно от цитираната разпоредба на закона непосредственият
обект включва освен обществените отношения, които осигуряват половата неприкосновеност
и съблюдаването на половия морал, но накърняват и неговата свобода при избор на
полов партньор и на полово поведение. От обективна страна пострадал е лице навършило
14 години, а изпълнителното деяние представляващо насилствено блудство е двуактно
престъпление чрез използване на сила за сломяване на съпротивата на пострадалата,
в резултат на което се осъществяват с нея блудствените действия. Те винаги са против
волята на жертвата. В случая блудственото действие е осъществено чрез орална любов,
която пострадалата Х. е правила на двамата подсъдими В. и О., което представлява
възбуждане на полово желание без съвкупление. До този резултат се е стигнало въпреки
желанието на свидетелката Р.Х., която ясно е заявила волята си, че ще обслужи сексуално
дошлите мъже един по един, а не заедно, защото не работи така, поради което не
се е стигнало до съгласие от нейна страна да им предостави сексуални услуги,
които предлага срещу пари. Нейната съпротива на полово поведение да бъде само с
един полов партньор и то при желание от нейна страна била сломена чрез сила осъществена
от подсъдимия В., който след като Р.Х. отказала да се съблича и да ляга на леглото,
той й нанесъл удари с длан по лицето и с ръка по хълбока, приближил се към нея със
свалени панталони и й казал да лапа, при което тя започнала да му прави орална любов
като налапала с уста половия му член. Така деецът В.В. реализирал първия акт на
престъплението чрез употреба на сила удряйки пострадала Х. с ръце по лицето и по
хълбока, а след това осъществил и действието по възбуждане на полово желание
без съвкупление като я накарал да му лапа половия член като се приближил към
нея със свалени панталони, при което тя се подчинила и започнала да му прави
орална любов. Налице е и възрастта на обекта на престъплението, а именно пострадалата
е навършила 14 годишна възраст, както и осъществените действия са против нейната
воля, с което подсъдимият В.В. е бил наясно, тъй като той я е принудил към това
поведение със сила.
От субективна страна престъплението се характеризира с пряк умисъл. По това
обвинение е налице и този елемент, защото подсъдимият В. е извършил деянието съзнавайки,
т.е. имал е представа за това, че извършването на описаните действия спрямо пострадалото
лице той ще възбуди полово желание, наясно е бил че Р.Х. не е съгласна с тези негови
действия, но въпреки това той е искал тяхното настъпване. Причините за извършване
на деянието се коренят в неуважение на дееца към основните принципи на законовия
ред, незачитане на основните човешки права и свободи, в частност правото на личен
избор на полов партньор и поведение, както и стремеж за полово задоволяване по престъпен
начин.
Двамата подсъдими В. и О. са извършили престъплението в съучастие като извършители,
тъй като от обективна страна по делото се установява, че деянието е осъществено
от тях като съизвършители като и двамата са участвали в самото изпълнение на деянието
като първият е взел участие и в двата му акта- употреба на сила и възбуждане на
полово желание без съвкупление, а П.О. е участник само във втората част, но той
е видял нанасянето на удари от В. на Х., съгласил се е с тях и е пристъпил към
осъществяването на възбуждане на полово желание без съвкупление въпреки и
против волята на пострадалата Р.Х.. Поради това деянието следва да бъде квалифицирано
и във връзка с чл.20 ал.2 от НК.
По чл.198 ал.1 от НК- Подсъдимият В.В. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.198 ал.1 от НК. Непосредственият обект на това престъпление
са обществените отношения, които се отнасят до упражняване правото на собственост,
и освен това засягат и тези отношения, които осигуряват на човека възможност свободно
да формира своята воля и да избира поведение именно по отношение на тази
собственост- в случая спрямо движимите си вещи. Като от обективна страна изпълнителното
деяние се състои от два акта- принуда и кражба, като предмета на престъплението
е чужда за дееца движима вещ, която бива отнета при отсъствие на съгласие на владелеца
за това. Налице са и двата акта, които обаче целят постигането на един резултат,
а именно отнемането на вещите. Като от субективна страна грабежът може да се осъществи
само с пряк умисъл, като деецът в случая е действал с намерение противозаконно да
присвои вещите. Доказа се, че подсъдимият В. е взел участие и в двата акта на извършения
грабеж. Той хванал за косата пострадалата Х., дръпнал я и й казал да си даде
всичките пари, които има и въпреки отговора й, че няма пари, той й ударил един
удар с длан по лицето, с което я мотивирал тя да му даде всички си пари в
размер на 410лв. и 5 евро. След употребата на тази сила той взел от нощното
шкафче и мобилния телефон ведно с карта памет в него, които присвоил. Деецът е съзнавал
обществено опасния характер на извършеното, предвиждал е обществено опасните му
последици и е искал тяхното настъпване. Причините за извършване на деянието се коренят
в неуважение на дееца към закона, незачитане на личната собственост и стремеж за
облагодетелстване по престъпен начин.
По чл.143 ал.1 от НК- Подсъдимият В.В. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението
по чл.143 ал.1 от НК. От обективна страна изпълнителното деяние на принудата по
този текст се изразява във въздействие върху личността на пострадалия за
предприемане на определено поведение, което той не желае да прояви, чрез въздействие на физиката чрез употреба на
сила и на психиката чрез заплаха. Преди всичко обаче от съществено значение е
съдържанието на волята на жертвата, защото тя предприема поведение противно на
волята й като избира между две злини по- малката. Съдът намира, че при така
установените обективни факти по делото е осъществен състава на деянието по чл.143
ал.1 от НК, защото е налице съвпадение между всички признаци на деянието и
резултата от него с поведението на подсъдимия и пострадалата. По- конкретно деецът В.В. е
осъществил първо употребата на сила и заплахата чрез следните действия- ударил
с юмрук свидетелката Р.Х. по главата и й казал, че от утре вече работи за него
и иска по 1000лв. на вечер иначе ще я хвърли от терасата, както и че слиза да
каже на другите момчета да се качат при нея и да се представи добре, иначе ще я
убие, след което отново я ударил с длан по лицето, след това се върнал с трите
момчета в стаята при пострадалата Х. като й наредил да продължава да прави „свирки“
и да се представи добре като внимава да не направи грешна стъпка. Именно чрез
силата и заплахата той е сломил волята на свидетелката Р.Х. и тя е предприела
поведение, което тя не е искала, а именно да прави орална любов на свидетеля Р.Р.,
представляваща възбуждане на полово желание без съвкупление. По този начин е
реализиран и престъпния резултат, тъй като е осъществена от нея активността към
която е била насочвана от подсъдимия В..
Установи се по делото, че Ц.И. се е съвкуплявал с пострадалата Х. като проникнал
с половия си член във вагината й и започнал да прави секс с нея, но тъй като
няма такова обвинение по делото, то съдът оправда подсъдимия В.В. в тази му
част. Прокурорът го е обвинил за това, че е принудил чрез сила и заплаха Р.Х.
да прави орална любов на свидетеля И., което обаче не се доказа, а недоказаното
означава неосъществено, поради което на основание чл.304 от НПК го призна за
невиновен в тази част на обвинението по чл.143 ал.1 от НК.
На съдебното следствие не се установи свидетелят П.Д. да е имал каквото и
да е физическо съприкосновение с пострадалата Х., както и тя да му е правила
орална любов. И тъй като не се доказа, така както изисква закона, да е осъществен
състава на престъплението принуда досежно обвинението касаещо мотивирането от
страна на дееца В. в извършване на орална любов на Р. спрямо П.Д., то съдът оправда
подсъдимия В.В. да е извършил деяние в тази му част по чл.143 ал.1 от НК.
По отношение на подсъдимия П.О.:
Видно от текста на чл.150 ал.1 от НК непосредственият обект
включва освен обществените отношения, които осигуряват половата неприкосновеност
и съблюдаването на половия морал, но накърняват неговата свобода при избор на
полов партньор и на полово поведение. От обективна страна пострадал е лице навършило
14 години, а изпълнителното деяние представляващо насилствено блудство е
двуактно престъпление чрез използване на сила за сломяване на съпротивата на
пострадалата, в резултат на което се осъществяват с нея блудствените действия.
Те винаги са против волята на жертвата. В случая блудственото действие е осъществено
чрез орална любов, която пострадалата Х. е правила на двамата подсъдими В. и О.,
което представлява възбуждане на полово желание без съвкупление. До този
резултат се е стигнало въпреки желанието на свидетелката Р.Х., която ясно е
заявила волята си, че ще обслужи сексуално дошлите мъже един по един, а не
заедно, защото не работи така. Нейната съпротива на полово поведение да бъде
само с един полов партньор била сломена чрез сила осъществена от подсъдимия В.,
който след като Р.Х. отказала да се съблича и да ляга на леглото, той й нанесъл
удари с длан по лицето и с ръка по хълбока, приближил се към нея със свалени
панталони и й казал да лапа, при което тя започнала да му прави орална любов
като налапала с уста половия му член. Така деецът В.В. реализирал първия акт на
престъплението чрез употреба на сила удряйки пострадала Х. с ръце по лицето и
по хълбока. Подсъдимият П.О. не е предприел действия по отношение на този
насилствения акт представляващ част от деянието, но той е присъствал при
упражняването му, съгласил се е с това насилие, с което е въздействано върху
волята на пострадалата Х., и въпреки че той не е постигнал договорка с нея да
ползва предоставяните от нея сексуални услуги, той е осъществил действие по
възбуждане на полово желание без съвкупление като си свалил панталоните и се
приближил към В.В. и Р.Х., при което последната се подчинила на заповедта дадена
й от дееца В., налапала половия член и на О. и започнала да им прави
едновременно и на двамата мъже орална любов. Налице е и възрастта на обекта на престъплението,
а именно пострадалата е навършила 14 годишна възраст, както и осъществените действия
са против нейната воля, с което подсъдимите В. и О. са били наясно.
От субективна страна престъплението се характеризира с пряк умисъл. По това
обвинение е налице и този елемент, защото подсъдимият П.О. е извършил деянието съзнавайки,
т.е. имал е представа за това, че извършването на описаните действия спрямо пострадалото
лице той ще възбуди полово желание, наясно е бил че Р.Х. не е съгласна с тези негови
действия, но въпреки това той е искал тяхното настъпване. Причините за извършване
на деянието се коренят в неуважение на дееца към основните принципи на законовия
ред и демокрацията, незачитане на основните човешки права и свободи, в частност
правото на личен избор на полов партньор и поведение, както и стремеж за полово
задоволяване по престъпен начин.
Двамата подсъдими В. и О. са извършили престъплението в съучастие като извършители,
тъй като от обективна страна по делото се установява, че деянието е осъществено
от тях като съизвършители, тъй като и двамата са участвали в самото изпълнение на
деянието като първият е взел участие и в двата му акта- употреба на сила и
възбуждане на полово желание без съвкупление, а П.О. е участник само във
втората част, но той е видял нанасянето на удари от В. на Х., съгласил се е с
тях и е пристъпил към осъществяването на възбуждане на полово желание без съвкупление.
Поради това дейнието следва да бъде квалифицирано и във връзка с чл.20 ал.2 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
По отношение на подсъдимия В.В.:
Настоящата съдебна инстанция приема, че подсъдимият В. е
неосъждан предвид настъпилата реабилитация на основание чл.88а, ал.4 вр.ал.2
вр.ал.1 от НК. Това е така, защото наложените ефективни наказания „лишаване от
свобода“ по НОХД № 484/ 2001г. на Районен съд – Кърджали и по НОХД № 302/
2005г. на Районен съд- Кърджали са изтърпени на 15.10.2008г., а за наложеното
наказание „глоба“ в размер на 600лв. по НОХД № 12200/ 2007г. по описа на СРС,
чиято присъда е влязла в сила на 30.01.2008г., не е образувано изпълнително
дело видно от писмо изх.№ 1100-4996/ 10.07.2020г. на ТД на НАП- Пловдив офис
Кърджали. Поради това за ефективните наказания за реабилиция следва да са
изтекли 10 години съгласно чл.88а, ал.2 от НК, които са изминали на 15.10.2018г.,
а настоящото деяние е извършено на дата 03.06.2019г. По отношение на наложеното
наказание глоба съгласно т.2 на Тълкувателно решение №2 от 28.02.2018г. на ВКС
по т.д.№ 2/ 2017г., ОСНК, също са изтекли сроковете за реабилитация, тъй като
тя настъпва след последователно изтичане на давностния срок, който съгласно
чл.82 ал.1 т.5 от НК е 2 години, и след това на срока по чл.86 ал.1 т.3 от НК,
който е 1 година считано от изтичане на давността за изпълнение, съгласно
цитираното решение. Това означава, че от датата на влизане в сила на присъдата
следва да е изминал срок от 3 години, което се е случило на 30.01.2011г., което
е преди датата на инкриминираното деяние.
По чл.150 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1
от НК- То следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК
поради следните съображения: Съдът при индивидуализацията на наказанието взе предвид
следното- на първо място степента на обществена опасност- типична предвид вида
на засегнатите обществени отношения; на следващо място отчете и обществената опасност
на самия деец- ниска предвид наличието на смекчаващи такива- съжалението от
стореното и чистото съдебно минало предвид настъпилата реабилитация при
условията на чл.88а от НК, и отегчаващи- лоши характеристични данни; счете че чрез
наказание при превес на смекчаващите обстоятелства в минималния размер на предвиденото,
а именно чрез наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, ще бъдат изпълнени
целите на чл.36 от НК. Изпълнението на така определеното наказание съдът постанови
да се отложи за срок от 4 години, тъй като са налице условията на чл.66 ал.1 от НК за това: наложеното наказание „лишаване от свобода“ е до 3 години, деецът не
е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и преди всичко
за поправянето му не е наложително да изтърпи наказанието.
По чл.198 ал.1 от НК- Наказанието за това престъпление също следва да се определи при условията
на чл.54 от НК поради следните съображения: Съдът като взе предвид степента на обществена
опасност на деянието- висока, предвид спецификата на самото деяние състоящо се от
два акта на изпълнително деяние, а и предвид факта, че законодателят не е предвидил
привилегировани състави на това престъпление; като отчете наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства- чисто съдебно минало предвид настъпилата
реабилитация по чл.88а от НК, ниската стойност на отнетото имущество и
съжалението от стореното, и на отегчаващите такива- лоши характеристични данни,
при съобразяване на личната и генералната превенция на чл.36 от НК счете, че чрез
наказание при превес на смекчаващите обстоятелства в минималния размер на предвиденото,
а именно чрез наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, ще бъдат изпълнени
целите на чл.36 от НК. Изпълнението на така определеното наказание съдът постанови
да се отложи за срок от 5 години, тъй като са налице условията на чл.66 ал.1 от НК за това: наложеното наказание „лишаване от свобода“ е до 3 години, деецът не
е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и преди всичко
за поправянето му не е наложително да изтърпи наказанието.
По чл.143 ал.1 от НК- Наказанието и тук следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК поради
следните съображения: Съдът като взе предвид степента на обществена опасност на
деянието- висока, предвид спецификата на самото деяние състоящо се от два акта на
изпълнително деяние, а и предвид факта, че законодателят не е предвидил привилегировани
състави на това престъпление; като отчете наличието на смекчаващо отговорността
обстоятелство- чисто съдебно минало предвид настъпилата реабилитация по чл.88а от НК и съжалението от стореното, и на отегчаващите такива- лоши характеристични данни,
при съобразяване на личната и генералната превенция на чл.36 от НК счете, че чрез
наказание при превес на смекчаващите обстоятелства над минималния размер на предвиденото,
а именно чрез наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, ще бъдат изпълнени
целите на чл.36 от НК. Изпълнението на така определеното наказание съдът постанови
да се отложи за срок от 3 години, тъй като са налице условията на чл.66 ал.1 от НК за това: наложеното наказание „лишаване от свобода“ е до 3 години, деецът не
е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и преди всичко
за поправянето му не е наложително да изтърпи наказанието.
На основание чл.23 ал.1 от НК по отношение на тези три престъпления, за
които е осъден, бе определено на подсъдимия В.В. едно общо наказание, а именно
най- тежкото от тях- „лишаване от свобода” за срок от 3 години с изпитателен
срок от 5 години. Това е така, тъй като всички те са извършени преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях.
По отношение на подсъдимия П.О.:
Съдът като взе предвид степента на обществена опасност на
деянието- висока, предвид спецификата на самото деяние състоящо се от два акта на
изпълнително деяние, а и предвид факта, че законодателят не е предвидил привилегировани
състави на това престъпление; като отчете наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства- младост, чисто съдебно минало, трудова ангажираност и добри характеристични
данни, счете, че и най- лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно
тежко, поради което приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК. При съобразяване
на личната и генералната превенция на чл.36 от НК настоящата инстанция наложи наказание
„лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца при условията на чл.66 ал.1
от НК за срок от 3 години и 6 месеца, тъй като са изпълнени условията за условно
наказание. Това е така, защото наложеното наказание „лишаване от свобода“ е до
3 години, деецът не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер
и преди всичко за поправянето му не е наложително да изтърпи наказанието.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на
подсъдимите В.В. и П. О. да заплатят направените по делото разноски както
следва: по сметка на ОДМВР- Кърджали в размер на 317,92лв. и по сметка на
Районен съд- Кърджали в размер на 60лв.
По отношение на веществените доказателства бе постановено след влизане на
присъдата в сила следното: 1 брой мобилен телефон „Нокиа RM-1037“, 1 брой карта
памет „Хама“ 16ГБ, 1 брой СИМ карта с надпис „Виваком“, както и 4 броя банкноти
в размер на 160 лв.- 3 броя от по 50 лв. и 1 банкнота от 10лв.- да се върнат на
Р.А.Х. *** с ЕГН **********, чийто собственик е на посочените вещи; 2 броя използвани
презервативи с жълт цвят, 5 броя опаковки от презервативи, 1 брой опаковка от презерватив
розова, 1 брой метална кутийка от бира „Каменица“, 4 броя дактилоскопни следи от
кутийка от бира и 3 броя компактдискове- да се унищожат, тъй като са вещи без стойност;
1 брой къс панталон син на цвят и 1 брой червена тениска с къс ръкав- да се върнат
на В.В.В. *** с ЕГН **********, чиято собственост са.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: