Присъда по дело №1229/2013 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 1229 ПО ОПИСА ЗА 2013 ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

 

На 09.10.2013 год. във Варненският окръжен съд е внесен обвинителен акт № 102 на Варненска окръжна прокуратура против подсъдимите В.М.К., Ж. И.П. и А.В.Д., по който е образувано производство пред първа инстанция за извършено от тях  престъпление от общ характер, както следва:

1.Подс.В.К. е осъществил състава на престъпление по чл.257 ал.1 НК вр. чл. 255 ал.1 предл. първо и второ вр.чл.26 ал.1 НК /редакция ДВ бр.62/1997 г./, за това, че в периода 14.11.2002 г.- 14.10.2003 г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление в качеството си на собственик и управител на „ Триумф" ЕООД избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери- 691 105.15 лв. за данъчни периоди м.октомври 2002 г., м.ноември 2002 г., м.декември 2002 г., м.януари 2003 г., м.февруари 2003 г., м.март 2003 г., м.април 2003 г. и м.септември 2003 г., като подал до ТДД- Варна справки декларации по ЗДДС №№ вх.№03.04-906345 от 14.11.2002 г., вх. № 03.04-907063 от 14.12.2002 г., вх.№ 0304-900700 от 14.01.2003 г., вх.№ 03-04-801340 от 14.02.2003 г., вх.№ 03.04-902394 от 14.03.2003 г., вх.№ 0304-903214 от 14.04.2003 г., вх.№ 0304- 803802 от 14.05.2003 г., вх.№ 0304-908298 от 14.10.2003 г., в които потвърдил неистина- несъществуващо право на данъчен кредит по неосъществени сделки с фирма „Ен бизнес" ЕООД по фактури №№ 400 от 23.10.2002 г., 402 от 27.10.2002 г., 404 от 21.10.2002 г., 405 от 20.10.2002 г., 406 от 27.10.2002 г., 410 от 27.10.2002 г., 411 от 27.10.2002 г., 412 от 21.10.2002 г., 413 от 20.10.2002 г., 414 от 21.10.2002 г., 415 от 25.10.2002 г. и 408 от 22.10.2002 г., с „Търговска агенция" ООД по фактури № № 134 от 19.10.2002 г., 135 от 28.10.2002 г. и 136 от 31.10.2002 г., с „Никмар Транс" ЕООД по фактури №№ 204 от 03.11.2002 г., № 201 от 04.11.2002 г., № 202 от 05.11.2002 г., № 207 от 10.11.2002 г., 209 от 12.11.2002 г., 210 от 14.11.2002г. и 211 от 15.01.2002 г., с „Ен бизнес" ЕООД по фактури №№ 395 от 04.11.2002 г. и № 396 от 05.11.2002 г., „Никмар Транс" ЕООД по фактури №№ 219, 220, 226 и 227 с дата 01.12.2002г., 232 от 03.12.2002 г., 216 от 05.12.2002 г., 223 от 06.12.2002 г.225 от същата дата, 231 от 09.12.2002 г.,218 от 13.12.2002 г., 213 от 15.12.2002 г.,222 от 15.12.2002 г., 215 от 16.12.2002 г., 224 от 16.12.2002 г., 221 от 17.12.2002 г., 228 от 18.12.2002 г., 229 от 18.12.2002 г., 217 от 19.12.2002 г., 230 от 20.12.2002 г. и 214 от 25.12.2002 г, с „Никмар Транс" ЕООД по фактури №№ 234 от 08.01.2002 г., 235 от 02.01.2003 г.,236 от 06.01.2003 г., 237 от 10.01.2003 г.,238 от 10. 01.2003 г., 239 от 13.01.2003 г.,240 от02.01.2003 г.,241 от 04.01.2003 г.242 от 10.01.2003 г., 243 от 03.01.2003 г. и 244 от 13.01.2003 г., с „Търговска агенция" ООД по фактура № 139 от 31.01.2003 г., с „Никмар Транс" ЕООД по фактури №№ 245 от 05.02.2003 г.,246 от 20.02.2003 г., 247 от 15.02.2003 г.,248 от 21. 02.2003 г., 249 от 22.02.2003 г., 250 от 07.02.2003 i .,251 от 09.02.2003 г., с „Никмар Транс" ЕООД по фактури №№ 253/10.03.2003 г., 254/04.03.2003 г.; 255/20.03.2003 г.; 256/25.03.2003 г., 257/10.03.2003 г., 258/10.03.2003 г., 259/28.03.2003 г., 260/30.03.2003 г., 261/22.03.2003 г., 262/04.03.2003 г., 263/22.03.2003 г., 264/02.03.2003 г., 265/21.03.2003 г., 266/25.03.2003 г., 267/25.03.2003 г., 268/26.03.2003 г., 269/26.03.2003 г., 270/29.03.2003 г., 271/20.03.2003 г., 272/21.03.2003 г., 273/26.03.2003 г., 274/03.03.2003 г., 275/25.03.2003 г., 276/05.03.2003г.. 277/20.03.2003 г., 278/24.03.2003 г., 279/28.03.2003 г. и 280/29.03.2003 г. , с „ БМ ГРУП,, ООД по фактура № 35 от 24.03.2003 г., с „Виолети" ЕООД по фактури №№ 820 от 25.04.2003 г„ 821 от 27.04.2003 г. и № 825 от 28.04.2003 г., с „Варна лес" ООД по фактура № 649 от 31.03.2003 г, с „Омега Ойл" по фактури №№ 251 от 21.09.2003 г., 252 от 25.09.2003 г.,253 от 25.09.2003 г.,254 от 03.09.2003 г., 255 от 06.09.2003 г-.,256 от 17.09.2003 г.,257 от 22.09.2003 г.,258 от 22.09.2003 г., 259 от 28.09.2003 i .,260 от 25.09.2003 г., 261 от 09.09.2003 г., 262 от 10.09. 2003 г., 263 от 15.09.2003 г.,264 от 25.09.2003 г„ 265 от 25.09.2003 г. и 266 от 27.09.2003 г., със „Сомонбул" ООД по фактура № 49264 от 25.09.2003 г. и избегнал плащането на данъчни задължения за 2002 г. - дължим данък общини в размер на 87481.60 лв. и дължим данък печалба в размер на 118 100.16 лв. общо в размер на 205 581.76 лв.като не подал ГДД за 2002 г., която се изисква по чл.51 от ЗКПО /отм/ като общо избегнатото плащане на данъчни задължения е в размер на 896 686.91 лв.

 

2.Подс. Ж. П. е осъществил състава на чл.257 ал.1 вр.чл.255 ал.1 предл. второ НК вр. чл. 26 ал.1 НК, за това, че при условията на продължавано престъпление в периода 14.11.2003 г.- 15.12.2003 г. в гр.Варна в качеството си на пълномощник на „Триумф" ЕООД избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 369 568.50 лв. за данъчни периоди м.октомври 2003 г. и м.ноември 2003 г., като подал до ТДД- Варна справки-декларации по ЗДДС с №№ 0304-808902 от 14.11.2003 г. и № 0304-810082 от 15.12.2003 г., в които потвърдил неистина- несъществуващо право на данъчен кредит по неосъществени сделки с фирма" Омега Ойл" ЕООД по фактури №№ 283 от 29.10.2003 г.,284 от 01.10.2003 г., 285 от 14.10.2003 г., 286 от 06.10.2003 г.,287 от 10.10.2003 г., 288 от 10.10.2003 г.,289 от 01.10.2003 г., 290 от 18.10.2003 г., 291 от 04.10.2003 г., 292 от 08.10.2003 г., 293 от 02.10.2003 г., 294 от 09.10. 2003 г., 295 от 12.10.2003 г„ 296 от 14.10.2003 г., 297 от 02.10.2003 г., 298 от 20.10.2003 г., 299 от 27.10. 2003 г., 300 от 28.10.2003 г., 301 от 29.10.2003 г., 302 отОЗ.10.2003 г., 303 от 15.10.2003 г., 304 от 16.10.2003 г., 305 от 16.10.2003 г., 306 от 20.10.2003 г., 308 от 24.10.2003 г., 309 от 25.10.2003 г„ 310 от 28.10.2003 г. и 311 от 29.10.2003 г. и с „Омета Ойл" ЕООД по фактури № 315 от 02.11.2003 г., 317 от 15.11.2003 г., 318 от 20.11.2003 г. и 319 от 21.11.2003 г.

 

3.Подс.А.Д. е осъществил състава на чл.257 ал.1 вр.чл.255 ал.1 предл. първо и второ НК вр.чл.26 ал.1 НК, за това, че при условията на продължавано престъпление в периода 14.01.2004 г.- м.03 2005 г. в гр.Варна в качеството си на управител и собственик на „ Триумф" ЕООД избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери- 37 680.33 лв. за данъчни периоди м.декември 2003 г. и м.януари 2004 г. като подал до ТДД- Варна справки-декларации по ЗДДС №№ 0304-641524 от 14.01.2004 г. и 0304-612544 от 16.02. 2004 г., в които потвърдил неистина- несъществуващо право на данъчен кредит по неосъществени сделки с фирма" Омега Ойл" ЕООД по фактури №№ 332 от 01.12.2003 г., 333 от 05.12.2003 г., 334 от 08.12.2003 г., 335 от 10.12.2003 г., 337 от 15.12.2003 г., 360 от 15.01.2004 г. и 361 от 20.01.2004 г. и избегнал плащането на данъчни задължения за 2003 г. в размер на 790 737.52 лв. и за 2004 г .в размер на 511.31 лв.или общо в размер на 791 248.83 лв. като не подал ГДД за данъчни години 2003 г. и 2004 г., които се изискват по чл.51 от ЗКПО /отм./, като общия размер на данъчните задължения е 828 928.86 лева.

 

Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, моли подсъдимите да бъдат признати за виновни и да им се наложат наказания към минималния размер, определен в разпоредбата на закона, изтърпяването на което да бъде отложено с минимален изпитателен срок, а по отношение на подс.Д. – наказанието следва да е ефективно предвид предходната му съдимост.

На предварителното следствие подсъдимите не се признават за виновни. Твърди, че престъплението е извършено от трето лице, във съдебната фаза изразяват съжаление за стореното, но отново излагат доводи за това, че са били под въздействието на трето лице.

Като граждански ищец в наказателното производство е конституирано Министерството на финансите, което е предявило граждански иск в размер на посочените в обвинителния акт суми, за причинени имуществени вреди.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подс.В.К. се запознал със св.Б.М. и последният го уговорил да регистрира на негово име фирма, с която свидетелят да работи. Подсъдимият се съгласил, като се надявал в замяна да бъде назначен на работа в някоя от фирмите на М. и по този начин да успее да си набави значителни финансови средства.

В изпълнение на замисленото с решение по ф.д № 1845/2002 год. на Окръжен съд-Варна от 21.08.2002 год. била регистрирана фирма с наименование „ТРИУМФ" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ул. „Ген.Колев" № 83, вх.6, ет.5, ап.40. Едноличен собственик на капитала бил подс.К.. Фирмата получила БУЛСТАТ номер *********, а от 27.08.2002 год. била регистрирана по ЗДДС. По инициатива на данъчните органи е дерегистрирана от 08.03.2004 год. Предмета на дейност на дружеството бил: проектиране, строителство, строително-ремонтна дейност,поддържане на сгради и съоръжения в страната и чужбина, производството на строителни материали и заготовки, металообработващи, дърводелски, ВиК и ел. услуги на граждани и фирми, търговия на едро и дребно включително в страната и чужбина със стоки и вещи в първоначален,преработен или обработен вид, производство на стоки и включително със селскостопанска        продукция от всякакъв вид с цел продажба в страната и чужбина, превозна и товаро-разтоварна дейност от всякакъв вид и всякакъв транспорт със собствени или наети превозни средства под наем, таксиметрови услуги, отдаване на транспортни средства под наем, търговия с авточасти, гуми, аксесоари и автокозметика, платени автопаркинги, рекламна, информационна, дистрибуторска, програмна, импресарска, хотелиерска, ресторантьорска дейност, откриване на верига заведения за бързо хранене, кафетарии, пицарии,комисионна, спедиционна, лизингова дейност, търговско представителство и посредничество с интелектуална собственост, производство на филми, видео и звукозаписи по надлежния ред, организиране на развлекателни игри, интернет зали, проучвателна, проектантска дейност, покупка, строеж, ремонт, обзавеждане, поддържане и продажба на имоти, проектиране на мебели, интериори, дизайн, тапицерски, шивашки, кожухарски, обущарски услуги, бръснаро-фризьорски, козметични, ветеринарно-фризьорски, маникюр- педикюр, поставяне на татуировки, преводи от и на чужди езици, информационно-посредническа трудова борса, машинописни, компютърни, размножителни и фотокопирни услуги, валутни сделки след надлежно разрешение.

Подс.К. в качеството си управител на „Триумф"ЕООД с пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№ 4959 от22.07.2003 г. на нотариус Янчо Несторов упълномощил подс.Ж. П. да го представлява пред ТДД- Варна и всички данъчни подразделения като подава документи от името на дружеството. По делото е приложено и пълномощно без дата, с което същият упълномощил Ж.П. на основание чл.89, ал.4 ППЗДДС, вр.чл. 100, ал.З ЗДДС да подава от името на фирмата и за сметка на същата в законоустановените срокове справки-декларации на хартиен и магнитен носител и копие от дневниците за покупки и продажби за всеки месец на отчетната 2003 год.

Документите на дружеството останали при св.М., който осъществявал документално дейността на дружеството. Подс.К. посещавал офиса на М., който се помещавал в бюрото му за обмяна на валута, находящо се в гр.Варна, ул.Д-р Пискюлиев №5 /реално на това място се написвали фактурите, изготвяли справките-декларации и най-общо се осъществявала документално дейността на дружество/. По време на тази посещения подсъдимият подписвал месечните справки-декларации, които му били представяни от служители на М. – св.С.С. или Р., след което ги представял на данъчната администрация. След като минал известен период от време и подс.К. не започнал работа при М., и не получил и никакви средства, той се срещнал с него и го уведомил, че желае да прехвърли фирмата на друго лице, което му било обещано, че ще бъде сторено в най-кратък срок.

В изпълнение на замисленото с решение от 02.09.2003 г. по фирменото дело били вписани промени: за прехвърляне на дялове от В.К. на А.В.Д., за заличаване като едноличен собственик на капитала на В.К. и вписване като такъв, както и като управител на А.В.Д. и на нов адрес на управление в гр.Варна, ул. „Рощок" № 13 а.

След като станал собственик на фирмата, подс.Д. упълномощил Ж. П. с права, включително и да представлява фирмата лично и чрез подписа си по всякакъв повод пред всички държавни, административни, финансови, данъчни, митнически органи и други като подписва всички необходими книжа, молби, декларации и др., да действа като търговски пълномощник на фирмата, както и да представлява фирмата пред данъчните служби като подписва всички документи, подава молби и декларации от името на фирмата и обжалва актовете и действията на данъчната администрация. Подписа на упълномощителя бил нотариално заверен от нотариус Роза Кожухарова под № 10719 от 03.11.2003 год. Подс.П. бил упълномощен от подс.Д. да се разпорежда с банковите сметки на дружеството в СЖ „Експресбанк”, което както се установява по делото той реално правил, тъй като ходил в банката и теглил от сметката на дружеството различни суми пари.

След като дружеството било прехвърлено в собственост на подс.Д., документите на същото отново били оставени при М., който продължил документално да работи с нея. Всеки месец П. или Д. ходили в чейдж-бюрото на М. където подписвали, а след това и предавали в данъчната администрация справките-декларации за съответния месец.

С акт за възлагане на данъчна ревизия № 418 от 30.06.2003 год. започнато ревизионно производство по отношение на „ТРИУМФ" ЕООД за разчети по ЗДДС в периода от 18.10.2002 год. до 31.03.2003 год., което приключило със съставянето на ДРА № 671 от 31.12.2003 год. Ревизията била извършена от данъчен инспектор- св.П. Хинева, а акта бил съставен от главен данъчен инспектор -св.З.Г.. Констатациите били направени на база на подадените в ДП "Приморско" ТДД-Варна справки-декларации, дневници за покупки и продажби и данните от насрещните проверки. По време на ревизията не са били представени поисканите по съответния ред документи, обяснения, първични счетоводни документи, хронологични и аналитични ведомости на сметки и др., поради което не е било признато право на данъчен кредит като са били определени данъчни задължения по ЗДДС общо в размер на 807 068.93 лв.

Със заповед за възлагане на ревизия № 801126 от 18.06.2008 год. била извършена ревизия на „Триумф" ЕООД по прилагането на Закона за данъка върху добавената стойност в периода 01.04.2003 год.-08.03.2004 год., по прилагане на ЗКПО в периода 27.08.2002 год.-31.12.2002 год. и в периода 01.01.2003 год.-31.12.2004 год. Данъчните органи в лицето на ревизор св. М.А. - главен инспектор по приходите и К.К. - инспектор, извършили изискуемите процесуални действия във връзка с ревизията. От дружеството не били представени първични счетоводни документи и справки, данни и сведения, поради което резултатите били определени съобразно разпоредбите на чл.122 ал.1 и 2 ДОПК.

Тази ревизия приключила със съставянето на РД № 801725 от 20.10.2008 год. и РА №********* от 12.12.2008 год. с установени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 1 279 893.77 лв., корпоративен данък в размер на 2 175 838.33 лв.

И двата ДРА не са били обжалвани и са влезли в сила по смисъла на закона.

По делото е назначена ССЕ от заключението, на която се установява, че „Триумф" ЕООД не е представил документи, доказващи реалността на сделките. Липсват екземпляри от фактурите, не са представени документи към същите доказващи реалността на доставките, товарителници, транспортни документи, пътни листи, складови разписки и др. По процесните фактури „Триумф" ЕООД не са налице основния за приспадане на данъчен кредит, съгласно разпоредбите на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС както следва:

- за данъчния период м.10.2002 год. - неправомерно приспаднат данъчен кредит е в размер на 57 150 лв.;

- за данъчния период м.11.2002 год. - неправомерно приспаднат данъчен кредит е в размер на 95 887.98 лв.;

-    за данъчния период м.12.2002 год. - неправомерно приспаднат данъчен кредит е в размер на 123 835 лв.;

-    за данъчния период м.01.2003 год. - неправомерно приспаднат данъчен кредит е в размер на 144 770.35 лв.;

-   за данъчния период м.02.2003 год. - неправомерно приспаднат данъчен кредит е в размер на 19 553.58 лв.

-   за данъчния период м.03.2003 год. - неправомерно приспаднат данъчен кредит е в размер на 39 589.96 лв.

-   за данъчния период м.04.2003 год. - неправомерно приспаднат данъчен кредит е в размер на 48 052.23 лв.

-   за данъчния период м.09.2003 год. - неправомерно приспаднат данъчен кредит е в размер на 162 266.05 лв.

Всички тези справки декларации, съгласно назначената СГЕ са били подписани от подс.В.К..

Подс.Ж. П. подписал и предал в ДА справка декларация за данъчния период м.10.2003 год., където неправомерно е приспаднат данъчен кредит е в размер на 357 021.17 лв. Справката-декларация за данъчния период м.11.2003 год., с която неправомерно е приспаднат данъчен кредит  в размер на 12 547.33 лв. само е попълнена от подс.П., но съгласно СГЕ не може да се установи с категоричност кое е лицето, положило подписа върху нея.

Съгласно СГЕ, която съдът кредитира като обективна и безпристрастна подс.Д. е подписал справките декларации както следва:

-   за данъчния период м.12.2003 год. - неправомерно приспаднат данъчен кредит е в размер на 36 517 лв.

-   за данъчния период м.01.2004 год. - неправомерно приспаднат данъчен кредит е в размер на 1163 лв.

За данъчни 2002 год., 2003 год. и 2004 год. от търговското дружество „Триумф" ЕООД не са били подавани годишни данъчни декларации по ЗКПО, както се установява от приложеното по делото от писмо изх. № 14367-31 от 20.05.2012 год. от ТД НАП-Варна. За 2002 год. това задължение е следвало да се изпълни от собственика на фирмата – подс.В.К. в срок до 31.03.2003 год., а за 2003 год. и 2004 год. от следващия собственик- подс.А.Д., в срок съответно до 31.03.2004 год. и 31.03.2005 год.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената ССЕ, която съдът кредитира като обективна и безпристрастна, данъчните задължения на фирмата по реда на ЗКПО са определени както следва:за 2002 год. данък общини - 87 481.60 лв. и данък печалба- 118 100.16 лв. или общо 205 581.76 лв., за 2003 год. данък печалба- 790 737.52 лв. и за 2004 г. данък печалба- 511.31 лв.

При определяне на посочените размери са били взети предвид направените от данъчните органи констатации за неосъществени доставки от фирма „Триумф" ЕООД в качеството на изпълнител /продажби/ с получател „Ламаринена борса" ЕООД:

-    през м.ХІ 2002 год. на стойност 318 580 лв. и ДДС- 63 716 лв. по фактури №№ 28 от 11.11.2002 год., 33 от 18.11.2002 год., 35 от 21.11.2002 год.и 43 от 28.11.2002 год.;

-    през м.XII 2002 год. на стойност 239 950 лв. и ДДС 47 990 лв. по фактури №№ 45 от 02.12.2002 год., 59 от 03.12.2002 год. и 64 от 11.12.2002 год.;

-    през м. 01.2003 год. на стойност 627 650 лв. и ДДС 125 530 лв. по фактури № № 189 от 27.01.2003 год., 188 от 22.01.2003 год., 187 от 20.01.2003 год., 158 от 03.01.2003 год., 181 от 09.01.2003 год.и 180 от 07.01.2003 год.

С оглед горните обстоятелства подс.К. е избегнал плащане на данъчни задължения по ЗКПО за 2002 год. е в размер на 205 581.76 лв., а подс.Д. - за 2003 год. в размер на 790 737.52 лв. и за 2004 год.в размер на 511.31 лв.

 

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събрания по делото доказателствен материал, а именно: обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите, експертизите на вещите лица, както и всички доказателства по делото, които са взаимно допълващи се.

 

Като съобрази събраните по делото доказателства съдът приема за установено от правна страна следното:

С оглед на така установеното съдът приема от правна страна, че подсъдимите К., П. и Д. са осъществили от обективна и субективна страна състав на престъпление, както следва:

 1.Подс.В.К. е осъществил състава на престъпление по чл.257 ал.1 НК вр. чл. 255 ал.1 предл. първо и второ вр.чл.26 ал.1 НК /редакция ДВ бр.62/1997 г./, за това, че в периода 14.11.2002 г.- 14.10.2003 г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление в качеството си на собственик и управител на „ Триумф" ЕООД избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери- 691 105.15 лв. за данъчни периоди м.октомври 2002 г., м.ноември 2002 г., м.декември 2002 г., м.януари 2003 г., м.февруари 2003 г., м.март 2003 г., м.април 2003 г. и м.септември 2003 г., като подал до ТДД- Варна справки декларации по ЗДДС №№ вх.№03.04-906345 от 14.11.2002 г., вх. № 03.04-907063 от 14.12.2002 г., вх.№ 0304-900700 от 14.01.2003 г., вх.№ 03-04-801340 от 14.02.2003 г., вх.№ 03.04-902394 от 14.03.2003 г., вх.№ 0304-903214 от 14.04.2003 г., вх.№ 0304- 803802 от 14.05.2003 г., вх.№ 0304-908298 от 14.10.2003 г., в които потвърдил неистина- несъществуващо право на данъчен кредит по неосъществени сделки с фирма „Ен бизнес" ЕООД по фактури №№ 400 от 23.10.2002 г., 402 от 27.10.2002 г., 404 от 21.10.2002 г., 405 от 20.10.2002 г., 406 от 27.10.2002 г., 410 от 27.10.2002 г., 411 от 27.10.2002 г., 412 от 21.10.2002 г., 413 от 20.10.2002 г., 414 от 21.10.2002 г., 415 от 25.10.2002 г. и 408 от 22.10.2002 г., с „Търговска агенция" ООД по фактури № № 134 от 19.10.2002 г., 135 от 28.10.2002 г. и 136 от 31.10.2002 г., с „Никмар Транс" ЕООД по фактури №№ 204 от 03.11.2002 г., № 201 от 04.11.2002 г., № 202 от 05.11.2002 г., № 207 от 10.11.2002 г., 209 от 12.11.2002 г., 210 от 14.11.2002г. и 211 от 15.01.2002 г., с „Ен бизнес" ЕООД по фактури №№ 395 от 04.11.2002 г. и № 396 от 05.11.2002 г., „Никмар Транс" ЕООД по фактури №№ 219, 220, 226 и 227 с дата 01.12.2002г., 232 от 03.12.2002 г., 216 от 05.12.2002 г., 223 от 06.12.2002 г.225 от същата дата, 231 от 09.12.2002 г.,218 от 13.12.2002 г., 213 от 15.12.2002 г.,222 от 15.12.2002 г., 215 от 16.12.2002 г., 224 от 16.12.2002 г., 221 от 17.12.2002 г., 228 от 18.12.2002 г., 229 от 18.12.2002 г., 217 от 19.12.2002 г., 230 от 20.12.2002 г. и 214 от 25.12.2002 г, с „Никмар Транс" ЕООД по фактури №№ 234 от 08.01.2002 г., 235 от 02.01.2003 г.,236 от 06.01.2003 г., 237 от 10.01.2003 г.,238 от 10. 01.2003 г., 239 от 13.01.2003 г.,240 от02.01.2003 г.,241 от 04.01.2003 г.242 от 10.01.2003 г., 243 от 03.01.2003 г. и 244 от 13.01.2003 г., с „Търговска агенция" ООД по фактура № 139 от 31.01.2003 г., с „Никмар Транс" ЕООД по фактури №№ 245 от 05.02.2003 г.,246 от 20.02.2003 г., 247 от 15.02.2003 г.,248 от 21. 02.2003 г., 249 от 22.02.2003 г., 250 от 07.02.2003 i .,251 от 09.02.2003 г., с „Никмар Транс" ЕООД по фактури №№ 253/10.03.2003 г., 254/04.03.2003 г.; 255/20.03.2003 г.; 256/25.03.2003 г., 257/10.03.2003 г., 258/10.03.2003 г., 259/28.03.2003 г., 260/30.03.2003 г., 261/22.03.2003 г., 262/04.03.2003 г., 263/22.03.2003 г., 264/02.03.2003 г., 265/21.03.2003 г., 266/25.03.2003 г., 267/25.03.2003 г., 268/26.03.2003 г., 269/26.03.2003 г., 270/29.03.2003 г., 271/20.03.2003 г., 272/21.03.2003 г., 273/26.03.2003 г., 274/03.03.2003 г., 275/25.03.2003 г., 276/05.03.2003г.. 277/20.03.2003 г., 278/24.03.2003 г., 279/28.03.2003 г. и 280/29.03.2003 г. , с „ БМ ГРУП,, ООД по фактура № 35 от 24.03.2003 г., с „Виолети" ЕООД по фактури №№ 820 от 25.04.2003 г„ 821 от 27.04.2003 г. и № 825 от 28.04.2003 г., с „Варна лес" ООД по фактура № 649 от 31.03.2003 г, с „Омега Ойл" по фактури №№ 251 от 21.09.2003 г., 252 от 25.09.2003 г.,253 от 25.09.2003 г.,254 от 03.09.2003 г., 255 от 06.09.2003 г-.,256 от 17.09.2003 г.,257 от 22.09.2003 г.,258 от 22.09.2003 г., 259 от 28.09.2003 i .,260 от 25.09.2003 г., 261 от 09.09.2003 г., 262 от 10.09. 2003 г., 263 от 15.09.2003 г.,264 от 25.09.2003 г„ 265 от 25.09.2003 г. и 266 от 27.09.2003 г., със „Сомонбул" ООД по фактура № 49264 от 25.09.2003 г. и избегнал плащането на данъчни задължения за 2002 г. - дължим данък общини в размер на 87481.60 лв. и дължим данък печалба в размер на 118 100.16 лв. общо в размер на 205 581.76 лв.като не подал ГДД за 2002 г., която се изисква по чл.51 от ЗКПО /отм/ като общо избегнатото плащане на данъчни задължения е в размер на 896 686.91 лв.

 

2.Подс. Ж. П. е осъществил състава на чл.257 ал.1 вр.чл.255 ал.1 предл. второ НК, за това, че за м.10.2003 г. в гр.Варна в качеството си на пълномощник на „Триумф" ЕООД избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 357 021.17 лв. за данъчен период м.октомври 2003 г., като подал до ТДД- Варна справка-декларация по ЗДДС с № 0304-808902 от 14.11.2003 г., в която потвърдил неистина- несъществуващо право на данъчен кредит по неосъществени сделки с фирма" Омега Ойл" ЕООД по фактури №№ 283 от 29.10.2003 г.,284 от 01.10.2003 г., 285 от 14.10.2003 г., 286 от 06.10.2003 г.,287 от 10.10.2003 г., 288 от 10.10.2003 г.,289 от 01.10.2003 г., 290 от 18.10.2003 г., 291 от 04.10.2003 г., 292 от 08.10.2003 г., 293 от 02.10.2003 г., 294 от 09.10. 2003 г., 295 от 12.10.2003 г„ 296 от 14.10.2003 г., 297 от 02.10.2003 г., 298 от 20.10.2003 г., 299 от 27.10. 2003 г., 300 от 28.10.2003 г., 301 от 29.10.2003 г., 302 отОЗ.10.2003 г., 303 от 15.10.2003 г., 304 от 16.10.2003 г., 305 от 16.10.2003 г., 306 от 20.10.2003 г., 308 от 24.10.2003 г., 309 от 25.10.2003 г„ 310 от 28.10.2003 г. и 311 от 29.10.2003 г.

 

3.Подс.А.Д. е осъществил състава на чл.257 ал.1 вр.чл.255 ал.1 предл. първо и второ НК вр.чл.26 ал.1 НК, за това, че при условията на продължавано престъпление в периода 14.01.2004 г.- м.03 2005 г. в гр.Варна в качеството си на управител и собственик на „ Триумф" ЕООД избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери- 37 680.33 лв. за данъчни периоди м.декември 2003 г. и м.януари 2004 г. като подал до ТДД- Варна справки-декларации по ЗДДС №№ 0304-641524 от 14.01.2004 г. и 0304-612544 от 16.02. 2004 г., в които потвърдил неистина- несъществуващо право на данъчен кредит по неосъществени сделки с фирма" Омега Ойл" ЕООД по фактури №№ 332 от 01.12.2003 г., 333 от 05.12.2003 г., 334 от 08.12.2003 г., 335 от 10.12.2003 г., 337 от 15.12.2003 г., 360 от 15.01.2004 г. и 361 от 20.01.2004 г. и избегнал плащането на данъчни задължения за 2003 г. в размер на 790 737.52 лв. и за 2004 г .в размер на 511.31 лв.или общо в размер на 791 248.83 лв. като не подал ГДД за данъчни години 2003 г. и 2004 г., които се изискват по чл.51 от ЗКПО /отм./, като общия размер на данъчните задължения е 828 928.86 лева.

За да приеме горните обстоятелства за установени по категоричен начин по делото съдът прецени следното:

   Подсъдимите са извършили активни действия, за да избегнат плащането на дължими данъци, като в справките декларации, изискуеми от ЗДДС са се позовала на фактури, които макар и формално да имат реквизитите на действителни фактури, е установено съдържащото се в тях лъжливо документиране. Без съмнение доставките на стоки и услуги, документирани с неистински данъчни фактури, както по обективно съдържание, така и от правна гледна точка, нямат характер на "доставка" по смисъла на ЗДДС и подсъдимите следва да са били напълно наясно с това. Така с декларирането на фиктивни доставки в инкриминираните справки-декларации по ЗДДС и претендирайки за приспадане на пълен данъчен кредит, какъвто изобщо не се е полагал, те са целели да осуетят установяването на действителните си данъчни задължения. Със съставянето на всяка една от инкриминираните справки-декларации по ЗДДС и депозирането й пред съответната данъчна служба, се осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното деяние по чл.257, ал.1чл. 255, ал.1 НК се  обуславя от особено големия размер - по смисъла на чл. 93, т. 14 НК, към периода на деянието на прикритото данъчно задължение.

Подс. К. е подал справка-декларация за данъчен период м. октомври 2002 г. била подадена СД вх.№ 03.04-906345 от 14.11.2002 г. с начислен ДДС по облагаемите доставки 66 800 лв. и с право на пълен данъчен кредит вразмер на 66 755.99 лв.

В дневника за покупки били отразени доставки с четири доставчици, като от тях не са били извършени реално доставките с „Ен бизнес" ЕООД по фактури №№ 400 от 23.10.2002 г., 402 от 27.10.2002 г., 404 от 21.10.2002 г., 405 от 20.10.2002 г., 406 от 27.10.2002 г., 410 от 27.10.2002 г., 411 от 27.10.2002 г., 412 от 21.10.2002 г., 413 от 20.10.2002 г., 414 от 21.10.2002 г., 415 от 25.10.2002 г. и 408 от 22.10.2002 г. с обща стойност на сделките 285 750 лв. и ДДС 57 150 лв.

За да достигне до извода, че посочените доставки не са реално извършени съдът прецени, че фирма „Ен бизнес" ЕООД била регистрирана с решение по ф.д. № 2762/2001 г.на ВОС на 17.01.2002 г. Едноличен собственик на капитала и управител е Иван Г.Г.. Същият е починал на 05.09.2007 г.

По делото е налице нотариално заверено пълномощно с рег.№ 563 от 05.02.2002 г.на нотариус В.Петров, с което св.Й.Й. е упълномощен с права да я управлява и представлява в кръга на предмета на дейността й. Видно от депозираните показания на свидетеля, той не е познавал управителя на фирмата и не е сключвал никакви сделки. При извършената данъчна ревизия на Ен бизнес, отнасяща се до дейността й е установено, че фирмата не е представила счетоводни документи в рамките на рев.производство. В хода на ревизията на фирма „Триумф" е била извършена насрещна проверка на посочения доставчик, при която също не са били представени исканите документи. На база на данъчното досие е констатирано разминаване на данните отразени в дневника за продажби, като били вписани фактури № 408 от 22.10.2002 г. и № 412 от 21.10.2002 г. с различни стойности. По делото е приложен и протокола за насрещната проверка.

От назначената ССЕ се установява, че за посоченият период поради липсата на реални доставки е начислен неправомерно ДДС в размер на 57 150 лв.

Подс.К. е подал справка-декларация за данъчен период м.ноември 2002 год. вх. № 03.04-907063 от 14.12.2002 год. с начислен в същата ДДС по облагаемите доставки за сумата 121476.27 лв. и с право на данъчен кредит 121 409.54 лв.

В дневника за покупките, подписан от К. били отразени доставки от Търговска агенция ООД, Никмар Транс ЕООД и Ен Бизнес ЕООД, които не били извършени. За да достигне до този извод съдът прецени следното:

От „Търговска агенция" ООД са отчетени фактури с № 134 от 19.10.2002 год., № 135 от 28.10.2002 год. и № 136 от 31.10.2002 год.

Към посочения период съдружници на фирмата били Георги Х. Борисов и Цонко Г. Цонков, а като управител св. Н.Р.. В разпита си пред съда той заявява, че не е договарял и не е извършвал доставки на фирма „Триумф", нито е изготвял и подписвал фактури. Също така заявява, че е станал управител на посоченото дружество по молба на Б.М., при когото работил, но реално документите на фирмата не са били в него, не е осъществявал дейност с посочената фирма, а е изпълнявал поръченията на М. по отношение на документите, които трябвало да попълва и да носи при необходимост в данъчната администрация. Заявява също така, че е бил управител и на други дружества, на които също документите се намирали в чейдж-бюрото на М., там били печатите на много фирми, кочани с фактури и документи за регистрация и след като свидетелят разбрал, че се извършва незаконна дейност, се опитал да преустанови връзките си с М. и осъществяваната от него дейност. В изпълнение на взетото решение последвала промяна на управителя на Търговска агенция и като такъв била вписана св. А.Д. /на името на която има прехвърлени множество фирми/, която обяснила, че формално е имала това качество, но никога не е извършвала търговска дейност с тази фирма дейност.

От „Никмар Транс" ЕООД  били отразени в дневника за покупки фактури № 204 от 03.11.2002 год., № 201 от 04.11.2002 год., № 202 от 05.11.2002 год., № 207 от 10.11.2002 год., № 209 от 12.11.2002 г.,№ 210 от 14.11.2002 год. и № 211 от 15.01.2002 год.

Фирмата била регистрирана първоначално със собственик и управител св.Зорница Станчева Г., след което била прехвърлена на св.Н.Н.С., за което по делото са налични писмени доказателства.

В с.з. показания е депозирал С., който обяснява, че не му е известна фирма „Триумф" и не е имал никакви търговски взаимоотношения с нея до прехвърляне на фирмата на нов собственик- св. Р.А.А. /който преживявал основно от това, че придобивал на свое име фирми с данъчни задължения/. С. обяснява, че е придобил фирмата, тъй като била с данъчно досие и имал намерение да участва с нея в обществени търгове, но впоследствие се оказало, че фирмата е неизрядно, с данъчни задължения и реално с нея не е извършвал никаква дейност, така че е невъзможно през посочения данъчен период да са били извършвани каквито и да било доставки.

От „Ен бизнес" ЕООД в дневника за покупки са отразени доставки по фактури № 395 от 04.11.2002 год. и № 396 от 05.11.2002 год. Доказателствата за нереалност на доставката от тази фирма са изложени от съда при обсъждането на данъчен период м.10.2002 год.

С оглед изложеното до момента може да се направи извод, че за този данъчен период неправомерно начисленият ДДС е в размер на 95 887.98 лв., който размер се установява от приетата по делото ССЕ.

За данъчен период м.12.2002 год. подс.К. подал справка-декларация вх. № 0304-900700 от 14.01.2003 год. с начислен ДДС по облагаемите доставки 144 348.46 лв. и с право на пълен данъчен кредит 144 269.01 лв.

В дневника за покупки, подписан от К. били отразени доставки с „Никмар Транс" ЕООД по фактури №№ 219, 220, 226 и 227 с дата 01.12.2002 год., 232 от 03.12.2002 год., 216 от 05.12.2002 год., 223 и 225 от 06.12.2002 год., 231 от 09.12.2002 год., 218 от 13.12.2002 год., 213 от 15.12.2002 год., 222 от 15.12.2002 год., 215 от 16.12.2002 год., 224 от 16.12.2002 год., 221 от 17.12.2002 год., 228 от 18.12.2002 год., 229 от 18.12.2002 год., 217 от 19.12.2002 год., 230 от 20.12.2002 год. и 214 от 25.12.2002 год., които не били извършени реално, като подробни мотиви относно този извод са изложени в мотивите на съда, касаещи предходния данъчен период.

Неправомерно начисленият ДДС по този пункт е в размер на 123 835 лв., който размер се установява от приетата по делото ССЕ.

Подс. К. подал справка декларация зa данъчен период м.януари 2003 год. с вх. № 03-04-801340 от 14.02.2003 год. с начислен ДДС по облагаемите доставки 162 750.67 лв. и с право на пълен данъчен кредит в размер на 162 717.34 лв.

В дневник за покупки, подписан от К. били отразени доставки, които не били извършени реално от фирма „Никмар Транс" ЕООД по фактури №№ 234 от 08.01.2003 год., 235 от 02.01.2003 год., 236 от 06.01.2003 год., 237 от 10.01.2003 год., 238 от 10.01.2003 год., 239 от 13.01.2003 год., 240 от 02.01.2003 год., 241 от 04.01.2003 год., 242 от 10.01.2003 год., 243 от 03.01.2003 год. и 244 от 13.01.2003 год., както и от „Търговска агенция" ООД по фактура № 139 от 31.01.2003 год.

По отношение и на двете дружества са изложени мотиви от съда защо е прието, че тези фирми не са осъществили посочените доставки и те са нереални, поради което няма да бъдат преповтаряни отново.

Неправомерно начисления ДДС по този пункт е в размер на 144 770.35 лв., който размер се установява от заключението на изготвената ССЕ.

За данъчен период м.02.2003 год. подс.К. подал справка-декларация вх. № 03.04-902394 от 14.03.2003 год. с начислен ДДС по облагаемите доставки 31 237.02 лв. и с право на пълен данъчен кредит в размер на 31 185.70 лв.

В дневника за покупки за посочения месец, подписан също от К. били отразени доставки с „Никмар Транс" ЕООД по фактури №№ 245 от 05.02.2003 год., 246 от 20.02.2003 год., 247 от 15.02.2003 год., 248 от 21. 02.2003 год., 249 от 22.02.2003 год., 250 от 07.02.2003 год., 251 от 09.02.2003 год. Мотивите на съда защо не приема тези доставки за реални са изложени по-горе, поради което няма да бъдат преповтаряни и за този данъчен период. Неправомерно начисленият ДДС за м.02.2003 год. е в размер на 19 553.58 лв., установено от заключението на ССЕ.

За данъчен период м.03.2003 год. подс.К. подал справка-декларация вх. № 0304-903214 от 14.04.2003 год. с начислен ДДС по облагаемите доставки 43 495.35 лв. и с право на пълен данъчен кредит в размер на 49 033.97 лв.

В дневника за покупки за посочения месец, подписан от подс.К. били отразени доставки, извършени „Никмар Транс" ЕООД по фактури №№ 253/10.03.2003 год., 254/04.03.2003 год.; 255/20.03.2003 год.; 256/25.03.2003 год., 257/10.03.2003 год., 258/10.03.2003 год., 259/28.03.2003 год., 260/30.03.2003 год., 261/22.03.2003 год., 262/04.03.2003 год., 263/22.03.2003 год., 264/02.03.2003 год., 265/21.03.2003 год., 266/25.03.2003 год., 267/25.03.2003 год., 268/26.03.2003 год., 269/26.03.2003 год., 270/29.03.2003 год., 271/20.03.2003 год., 272/21.03.2003 год., 273/26.03.2003 год., 274/03.03.2003 год., 275/25.03.2003 год., 276/05.03.2003 год., 277/20.03.2003 год., 278/24.03.2003 год., 279/28.03.2003 год. и 280/29.03.2003 год. Посочените сделки не са реално осъществени, като мотиви за това са изложени по-горе.

Неправомерно начисленият ДДС по този пункт е в размер на 39 589.96 лв., който размер се установява от заключението на назначената по делото ССЕ.

За данъчен период м..03.2003 год. подс.К. подал справка-декларация вх. № 0304- 803802 от 14.05.2003 год. с начислен ДДС по облагаемите доставки 60 409.85 лв. и с право на пълен данъчен кредит в размер на 54 837.23 лв.

В дневника за покупки за посочения месец, също подписан от подс.К. били отразени доставки на „БМ ГРУП” ООД по фактура № 35 от 24.03.2003 год. с предмет „услуги" на стойност 96 500 лв.и ДДС 19 300 лв.

Към м.03.2003 год. съдружници във фирмата са били Галина Калудова Маджукова и св.М.Д.Р.. Последният обяснява, че не познава лица от фирма „Триумф" и не е предоставял услуги на тази фирма.

За м.03.2003 год. в дневника за продажби били отразени и доставки на „Виолети" ЕООД по фактури №№ 820 от 25.04.2003 г., 821 от 27.04.2003 г. и № 825 от 28.04.2003 г. с предмет „услуги" на обща стойност 37 997.50 лв. и ДДС 7 599.50 лв.

Едноличен собственик на капитала на тази фирма е бил св. А.Г.П.. В с.з. той обяснява, че не е регистрирал фирма с наименование „Виолети", не е извършвал дейност и не му е известна фирма „Триумф".

Отразени са също така доставки на „Варна лес" ООД по фактура № 649 от 31.03.2003 г. с предмет „стоки" на стойност 105 763.64 лв. и ДДС- 21 152.73 лв. В дневника за покупки за м.07.2003 г. същата сума е била сторнирана. Управител на дружеството към този период е бил св.Н.Р., който в с.з. заявява, че тази фирма се е занимавала единствено с дърводобив и извозването на материала. Други дейности на е развивала докато той е бил управител, а като такъв той няма спомен да е имал търговски взаимоотношения с фирма Триумф.

Неправомерно начисленият ДДС по този пункт е общо в размер на 48 052.23 лв., който размер се установява от заключението на приетата по делото ССЕ.

За данъчен период м.09.2003 год. подс.К. подал справка-декларация вх. № 0304-908298 от 14.10.2003 год. с начислен ДДС по облагаемите доставки в размер на 198 001.16 лв. и с право на пълен данъчен кредит 197 990.04 лв.

В представения дневник за покупки, подписан от К. били отразени доставки от „Омега Ойл" по фактури №№ 251 от 21.09.2003 год., 252 от 25.09.2003 год., 253 от 25.09.2003 год., 254 от 03.09.2003 год., 255 от 06.09.2003 год., 256 от 17.09.2003 год., 257 от 22.09.2003 год., 258 от 22.09.2003 год., 259 от 28.09.2003 год. 260 от 25.09.2003 год., 261 от 09.09.2003 год., 262 от 10.09. 2003 год., 263 от 15.09.2003 год. 264 от 25.09.2003 год., 265 от 25.09.2003 год. и 266 от 27.09.2003 год. на обща стойност 798 565.26 лв. и ДДС 159 713.05 лв.

Фирма „Омега Ойл" ЕООД е регистрирана по ф.д № 787/2001 г. на ВОС. С решение от 08.09.2003 год. едноличният собственик на капитала П.Г.Н. прехвърлил дяловете си на А.С.Х.. Последният е неграмотен, според показанията му е подписал пред нотариус някакви документи за работа, обещана му от св.М.. Холил не знае нищо за фирма „Триумф" и не е извършвал сделки с тази фирма и с никоя друга фирма, посещавал е многократно чейдж-бюрото на М., където е подписвал различни документи, но не знае какви са били тези документи, тъй като не е можел да ги прочете. Правил е това единствено с оглед обещаната му работа от страна на М..

В дневника за покупки за същия месец била отразена сделка със „Сомонбул" ООД по фактура № 49264 от 25.09.2003 год. на стойност 12 765 лв. и ДДС 2553 лв. Управител на фирмата към този период е била св.Ния С. Димова. Същата заявява, че не е извършила доставка на фирма „Триумф" ЕООД.

С оглед изложеното до момента посочените доставки за този данъчен период не са били реално извършени, като неправомерно начисления ДДС е в размер на 162 266.05 лв., който размер се установява от приетата по делото ССЕ.

Като съобрази всичко изложено до момента, настоящият състав на съда намира, че общият размер на данъчното задължение по ЗДДС за периода м.октомври 2002 год.- м.септември 2003 год. е 691 105.15 лв., като за същото наказателната отговорност е на подс.В.М.К., който е управител и собственик на фирмата за посочения период и лично е подписал справките-декларации и дневниците за покупки за посочените месеца, както това се установява по категоричен начин от назначената по делото СГЕ, която съдът кредитира като обективна и безпристрастна.

За данъчен период м.10.2003 год. подс.П. подал справка-декларация вх. № 0304-808902 от 14.11.2003 год. с начислен ДДС по облагаемите доставки 543 942.16 лв. лв. и с право на пълен данъчен кредит в размер на 546 503.15 лв.

В дневника за покупки за същия месец, подписан от П. били отразени доставки с „Омега Ойл" ЕООД по фактури №№ 283 от 29.10.2003 год., 284 от 01.10.2003 год., 285 от 14.10.2003 год., 286 от 06.10.2003 год., 287 и 188 от 10.10.2003 год., 289 от 01.10.2003 год., 290 от 18.10.2003 год., 291 от 04.10.2003 год., 292 от 08.10.2003 год., 293 от 02.10.2003 год., 294 от 09.10. 2003 год., 295 от 12.10.2003 год., 296 от 14.10.2003 год.,297 от 02.10.2003 год., 298 от 20.10.2003 год., 299 от 27.10.2003 год., 300 от 28.10.2003 год., 301 от 29.10.2003 год., 302 от 03. 10.2003 год., 303 от 15. 10.2003 год., 304 от 16.10.2003 год., 305 от 16.10.2003 год., 306 от 20. 10.2003 год., 307 от 22.10.2003 год., 308 от 24.10.2003 год., 309 от 25.10. 2003 год.,310 от 28.10.2003 год. и 311 от 29.10.2003 год. Мотивите на съда защо не приема доставките с тази фирма за реално извършени се съдържат по-горе, не е налице промяна за този данъчен период, поради което няма да бъдат преповтаряни.

Неправомерно начисленият ДДС за този данъчен период е 357 021.17 лв., които съдът намира за доказан с оглед приетата по делото ССЕ.

За данъчен период м.11.2003 год. била подадена справка-декларация вх. № 0304-810092 от 15.12.2003 год., която съгласно СГЕ е попълнена от подс. Ж. П. с начислен ДДС по облагаемите доставки 14 154.06 лв. и с право на пълен данъчен кредит в размер на 13 047.49 лв. За същия период е представен и дневник за покупки с отразени доставки с „Омега Ойл" ЕООД, които не били извършени по фактури №№ 315 от 02.11.2003 год., 317 от 15.11.2003 год., 318 от 20.11.2003 год., и 319 от 21.11.2003 год.

Съдът намира, че за този данъчен период подс.П. не следва да носи наказателна отговорност. За да достигне до този извод съдът преди всички взе предвид представената по делото СГЕ. От същата се установява, че вещото лице не може с категоричност да отговори на въпроса дали подписите на представените на данъчния орган СД и дневници за продажбите са били положени от подсъдимия П.. След като не може с категоричност да се установи дали подписите са негови, то за съда е невъзможно да постанови осъдителна присъда, тъй като присъдата не може да почива на предположения. При това положение съдът прецени, че следва да оправдае подсъдимия да е извършил престъплението по чл.257 НК за периода м.11.2003 год. и за сумата от 12 547.33 лева.

За данъчен период м.12.2003 год. подс.А.Д. подал справка-декларация вх. № 0304-641524 от 14.01.2004 год. с начислен ДДС по облагаемите доставки 38 530 лв. и с право на пълен данъчен кредит в размер на 37 529.22 лв.

В дневника за покупки за същия месец, подписан от Д. били отразени доставки с „Омега Ойл" ЕООД по фактури №№ 332 от 01.12.2003 год., 333 от 05.12.2003 год., 334 от 08. 12.2003 год., 335 от 10.12.2003 год., и 337 от 15.12.2003 год. Съдът намира, че с посочената фирма реално не са извършвани сделки, като подробни мотиви за това се съдържат по-горе, на са налице никакви промени в направените изводи и за този данъчен период, поради което няма да бъдат преповтаряни. Неправомерно начисленият ДДС за този данъчен период е в размер на 36 517 лв., като размерът се установява от приетата по делото ССЕ.

За данъчен период м.01.2004 г. подс.Д. подал справка-декларация вх. № 0304-612544 от 16.02.2004 год. с начислен ДДС по облагаемите доставки 1616.67 лв.. и с право на пълен данъчен кредит в размер на 1163.03 лв. В дневника за покупки за този данъчен период са отразени доставки с „Омега Ойл" ЕООД по фактури №№ 360 от 15.01.2004 год. и 361 от 20. 01.2004 год. Реални сделки с тази фирма не са били извършени през този период, като мотиви такъв извод са изложени по-горе и доколкото за този данъчен период не са налице промени във вече направените изводи, то същите няма да бъдат преповтаряни. Неправомерно начисленият ДДС за м.януари е в размер на 1163.03 лв., който е установен с приетата по делото ССЕ.

За 2002 год., 2003 год. и 2004 год. „Триумф" ЕООД не е подавало годишни данъчни декларации по ЗКПО, което се установява от събраните по делото писмени доказателства - писмо изх. № 14367-31 от 20.05.2012 год. от ТД НАП-Варна. За 2002 год. това задължение е следвало да се изпълни от собственика на фирмата, който към този момент е бил В.К., а за 2003 год. и 2004 год. от следващия собственик- А.Д..

От заключението на приетата от съда данъчните задължения на фирмата по реда на ЗКПО са определени в размер на 205 581.76 лв., от които данък общини - 87 481.60 лв. и данък печалба- 118 100.16 лв. за 2002 год., за 2003 год.- данък печалба- 790 737.52 лв. и за 2004 год. данък печалба- 511.31 лв. Посочените размери са определени като са взети предвид направените от констатации за неосъществени доставки от фирма „Триумф" ЕООД в качеството на изпълнител с получател „Ламаринена борса" ЕООД за м.11.2002 год. на стойност 318 580 лв. и ДДС- 63 716 лв. по фактури №№ 28 от 11.11.2002 год., 33 от 18.11.2002 год., 35 от 21.11.2002 год.и 43 от 28.11.2002 год.; за м.12.2002 год.- на стойност 239 950 лв. и ДДС 47 990 лв. по фактури №№ 45 от 02.12.2002 год., 59 от 03.12.2002 год. и 64 от 11.12.2002 год. и за м. 01.2003 год. на стойност 627 650 лв. и ДДС 125 530 лв. по фактури № № 189 от 27.01.2003 год., 188 от 22.01.2003 год., 187 от 20.01.2003 год., 158 от 03.01.2003 год., 181 от 09.01.2003 год. и 180 от 07.01.2003 год.

С решение от 16.10.2002 год. по ф.д № 2095/2002 год. на Окръжен съд-Варна е прекратена дейността на „Протекс Алфа" ООД поради разделяне на четири отделни дружества. Със същото е вписано еднолично дружество с ограничена отговорност - "Ламаринена борса" ЕООД с едноличен собственик на капитала Н.В.Д.. С решение от 21.02.2003 год. същият бил заличен и като нов собственик и управител бил вписан Н.Н.В., а по-късно с решение от 09.05.2003 год., като такъв била вписана А.М.Д., последната видно от събраните по делото доказателства е приемала, срещу съответното заплащане на нейно име да бъдат прехвърляни различни фирми с данъчни задължения, без обаче да е осъществявала каквото и да било дейност с тези дружества.

В с.з. е разпитан св.Н.В., който обяснява, че е закупил фирмата от непознато лице и не извършвал след това никаква дейност с тази фирма.

С оглед на така изложеното съдът приема, че подс.К. е избегнал плащане на данъчни задължения по ЗКПО за 2002 год. е в размер на 205 581.76 лв., а подс.Д. е избегнал плащане за 2003 год. в размер на 790 737.52 лв. и за 2004 год.в размер на 511.31 лв.

От събраните по делото доказателства се установява, че сделките по описаните по-горе фактури не са били осъществявани реално, поради което не е следвало да възникне право на данъчен кредит. В СД бил налице баланс между стойността на сделките, отразени в дневниците за покупките и дневниците за продажби, довело до нулеви стойности на данъчен кредит за възстановяване. Същевременно, с оглед декларираните приходи в СД от продажбите, търговецът е следвало да плати на държавния бюджет ДДС, след като не са били налице условията за признаването на данъчен кредит по нереално осъществените сделки

По делото е установено, че „Триумф” ЕООД не е имало наети или закупени складове, дълготрайни материални активи, наети работници и съоръжения, наети или собствени офиси и какъвто и да било транспорт. Липсват каквито и да било доказателства, че е осъществявана дейност, още по-малко за това тази дейност да е била за такъв ресурс

Субективна страна: престъплението е извършено умишлено като умисълът винаги е пряк. Подсъдимите са съзнавали обществено опасния характер на деянието, предвиждали са обществено опасните последици и са ги желаели.

Субект на престъплението са пълнолетни, вменяеми, неосъждани физически лица за подс.К. и П., подс.Д. е осъждан преди осъществяването на настоящото деяние.

От приложените документи по ДП се установява, че при извършената насрещна проверка във фирмите, които са посочени като контрагенти по фактурите, в счетоводството на действащите търговски предприятия /Варна лес/ не са отразени инкриминираните фактури, при част от фактурите е установено, че посочените дружества като контрахенти изобщо не са осъществявали стопанска дейност. При извършените разпити на представителите на търговците се установява, че те изобщо не са имали търговски взаимоотношения с „Триумф” ЕООД. От всичко това може да се направи извод, че с всички изброени по-горе фактури подсъдимите са целели лъжливо документиране на покупко продажбите, отразени в тях, като това лъжливо документиране обхваща всички елементи на договора, изразен във фактурата, включително и плащането на цената по договора, като тези суми и начисления върху тях ДДС е бил включен в общия сбор на данъчните основи за инкриминираните месеци, за които са подадени процесните справки-декларации. Тези обстоятелства обуславят извода за фиктивност на посочените фактури, които са били съставени именно за да бъде използван данъчен кредит в размер на посочения ДДС във всяка от фактурите.

По време на досъдебното производство и пред съда подсъдимите и техните защитници излагат твърдения, че цялата дейност във фирмата е била извършвана от трето лице –св.М., а подсъдимите не са извършвали каквато и да било дейност свързана с това дружество.

Съдът не споделя тези твърдения и ги приема за защитна теза, поради следните съображения:

От заключението на назначената по делото СГЕ, която съдът кредитира като обективна, безпристрастна и компетентна, се установява по категоричен начин, че подписите на подадените пред данъчните органи документи за инкриминираните месеци са поставени от подсъдимите К., П. и Д. /всеки за месеците, които са му вменени, с изключение на м.11.2003 год. за подс.П./. В тези подписи са налице пълни съвпадения с общите и частните признаци на подписите на подсъдимите, използвани от вещото лице за сравнителен материал.

При тези обстоятелства съдът намира горните твърдения на подсъдимите и на защитниците им за защитна теза, която по никакъв начин не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Не може да се приеме, че подсъдимите са била заблудени по някакъв начин от това трето лице, тъй като върху декларациите стоят именно техните подписи, а всеки носи отговорност за документите, които е подписал, като в случая по категоричен начин се установява, че преди да положи подписа си всеки от подсъдимите е можел и е следвало да се запознае с текста, който е изписан върху съответния документ.

За субективната съставомерност на деянието може да се съди и по обстоятелството, че подсъдимите са били собственици, а подс.П. управител на „Триумф”, надлежно вписан в търговския регистър. Отговорностите на управителя са уредени с разпоредбата на чл. 141, ал.1 и 2 ТЗ, съгласно които управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание, като управителят представлява дружеството и отговаря имуществено за причинените на дружеството вреди. В съответствие на част от задълженията си П. е подписвал и необходимите за представяне пред данъчните органи документи. При полагането на подписа той носи отговорност за обстоятелствата, отразени в тези документи и последиците от тези обстоятелства, поради което и съдът намира, че се доказва и умисълът му за извършване на вмененото му престъпление.

Обективната съставомерност на вмененото на подсъдимите престъпление се изразява в неправомерно приспадане на данъчен кредит - ДДС по смисъла на ЗДДС. Налице е като краен резултат- от действията на обвиняемата избягване плащането на данъчни задължения в размер на 691105.15лв. за подс.К., 357021.17 лв. за подс.П. и 37 680.33 лв. за подс.Д., като са използвали документи с невярно съдържание - фактури с издател, описаните по-горе дружества при представяне на информация пред органите по приходите.

Инкриминирания размер на избегнатото плащане на данъчното задължение е за всеки от подсъдимите, по смисъла на чл.93 т. 14 НК обосновава квалифицирания състав на чл.257, ал.1, вр.чл.255, ал.1 НК - особено големи размери, тъй като надвишава 140 пъти минималната работна заплата към инкриминирания период.

Известно е, че по силата на чл. 100, ал. 1 и 3 ЗДДС от 1998 г., /приложим по време на инкриминираните деяния /справката-декларация за съответен данъчен период е документ, който създава за данъчно задълженото лице права и задължения. Затова този документ следва да съдържа вярна информация за дейността на търговските субекти, регистрирани по ЗДДС, в т.ч. и за осъществените през периода доставки на стоки и заплатената по тях цена с включен в нея ДДС, като основание да се претендира признаването на пълен данъчен кредит.

Известно е, че източник на информацията относно осъществените пред съответния данъчен период доставки на стоки и услуги е счетоводната книга " Дневник за покупките " в който по силата на чл. 104, ал. 2 ЗДДС те е следвало да бъдат регистрирани от търговеца-получател. Законът изисква от данъчно задължените лица да вписват в "Дневника за покупките" само данъчни документи /фактури/ за действително осъществени доставки на стоки и услуги.

По делото е установено, че инкриминираните от обвинителната власт 11 броя справки-декларации по чл. 100, ал. 1 ЗДДС изготвени от подс.К. и Д. като данъчно задължено лице и от подс.П. като управител на същото, съществено се отклоняват от посочените законови изисквания, защото съдържат невярна информация за доставки на стоки и услуги, респект., за заплатена от получателя им цена с включен в нея ДДС.

В значимата си част тези фактури се окачествяват като неистински документи по смисъла на чл. 93, т. 6 НК, понеже им е придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на недействащи фирми. Фактурите, изходящи от реално съществуващи фирми, също са изследвани и е установено съдържащото се в тях лъжливо документиране.

Без съмнение доставките на стоки и услуги, документирани с неистински или с невярно съдържание данъчни фактури, както по обективно съдържание, така и от правна гледна точка, нямат характер на " доставката" по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и подсъдимите са били с пълното съзнание за това обстоятелство.

С декларирането на фиктивни доставки в инкриминираните справки-декларации по ЗДДС и претендирайки за приспадане на пълен данъчен кредит, какъвто изобщо не им се е полагал, подсъдимите са целяли да осуетят установяването на действителните си данъчни задължения.

Със съставянето на всяка една от инкриминираните справки-декларации по чл. 100, ал. 1 и 3 ЗДДС и депозирането й пред съответната данъчна служба, всеки от подсъдимите е осъществил от обективна и субективна страна изпълнителното деяние по чл. 255, ал. 1 НК /ДВ, бр. 62/97 г./, като квалификацията по по-тежко наказуемия състав на  чл. 257, ал. 1 НК /ДВ, бр. 92/97 г./е обусловена от особено големия размер /по смисъла на чл. 93, т. 14 - ДВ, бр. 62/97 г./ на прикритото данъчно задължение във всеки един от случаите.

Квалификацията по чл.26 НК за подс. К. и Д. се установява от обстоятелството, че двамата са извършили няколко еднородни деяния в един кратък период от време.

Причините за извършване на инкриминираното деяние са стремежът за облагодетелстване по неправомерен начин, корист, незачитане на законите в страната.

В с.з. от страна на подсъдимите и техните защитници са изложени твърдения за невиновност с оглед обстоятелството, че дейността/реално престъпленията/ са извършвани от св.М. и неговото доверено лице С., а подсъдимите са заблудени от тях и не са съзнавали какво точно извършват.

Възраженията в частта им за субективна несъставомерност не се споделят от настоящият състав на съда. Действително от събраните по делото доказателства съдът приема, че именно М. е този, който е намирал хора, убеждавал ги е да открият фирми на свое име и той е определял какви счетоводни документи да бъдат съставяни, той е наемал счетоводители и е давал нареждания на довереното си лице С., но необходимостта от ангажиране на неговата наказателна отговорност не изключва наказателната отговорност на подсъдимите. Дори да са налице данни за съучастие с други лица /М. и С./, то това не изключва отговорността на подсъдимите. Само прокуратурата може да определи какъв да е кръга на лицата, които следва да носят отговорност за извършено престъпление, а съдът само може да прецени дали лицата, срещу които е внесен ОА са извършили вменените им престъпления, но не и да определя още кои други лица следва да носят отговорност.

Субективната съставомерност на извършеното от К., П. и Д. се установява от събраните по делото доказателства.

Подс.К. и Д. са собственици на Триумф ЕООД. Те са ходили при М. и С. всеки месец и са подписвали необходимите документи. От обясненията на К. и П. и на разпитаните по делото свидетели Р., Р. и А.С. се установява, че в чендж-бюрото на М. са се съхранявали документите и печатите на множество дружества, на които собственици са били трети лица. Именно на това място са се изписвали и фактурите на различните фирми и са се поставяли печатите от св.С.С. първоначално, а след това св.Р. и други лица, които са били във финансова зависимост от М.. Тази дейност е извършвана по-късно и в необозначения офис, находящ се в близост до бюрото, където е работила и св.П., като по отношение на последната съдът не кредитира показанията й от с.з., тъй като явно същата се страхува от възможността да й бъде предявено съответно обвинение, но за нейната дейност може да се съди от показанията на св.Р.. Последната подробно обяснява, че разпорежданията както на нея, така и на другите служители на чендж-бюрото са давани от св.С.С., по разпореждане на М.. С. им е давал списъци с фирмите и доставките, които трябвало да изписват на фактурите. Те изписвали множество фактури на множество фирми, които предавали на С.. Печатите и документите на всички фирми се намирали в бюрото. Реално не е съществувала възможност някой от служителите да откаже да изпълни нарежданията на С., тъй като от това зависели трудовите им възнаграждения. Р. разказва за случай, в който П. отказала да извършва тази работа и след разговор с М. все пак изписала нужните фактури. Впоследствие и двете свидетелки напуснали работа при М. именно защото осъзнали противоправността на извършваното от тях.

И тримата подсъдими знаели за тази извършана дейност в бюрата на М., тъй като К. и Д. често ги посещавали, а П. бил на работа при него. Документите на всички регистрирани фирми се намирали в самото бюро, там стояли и печатите на тези фирми, като те били наясно, че тези фирми са собственост на различни трети лица /включително и на неграмотния А.С., който бил познат като Сашко-Циганчето/ и съвсем видимо този човек е с умствени проблеми, без реална възможност да развива каквато и да била търговска дейност, а по документи същият се води собственик на няколко фирми, които уж имат големи обороти. На следващо място и тримата подсъдими били наясно, че собственото им дружество за К. и Д., и представляваното за П., не притежава никакви собствени или наети складове, транспортни средства, стоки, наети работници и т.н. При липсата на каквито и да било материални активи /за които собствениците и управителя трябва да знаят, доколкото това може да стане само с техен подпис/ и липсата на извършване на каквато и да било търговска дейност, а в същото време отразяването на изключително големи сделки в счетоводните документи, не може да се приеме от съда за субективна несъставомерност за подсъдимите, нито пък заблуда или каквото и да било друго обстоятелство, което да изключва отговорността.

Отделно от горното възражение от страна на защитата на подс.П. е направено възражение, че той не следва да носи наказателна отговорност, тъй като е управител на Триумф ЕООД, а не собственик и отговорност за подадените справки-декларации следва да се носи от неговите собственици или поне същите следва да са в някаква форма на съучастие.

Съдът също намира, че в случая би могло да се мисли за съучастие, но единствено от прокуратурата зависи какво обвинение да бъде предявено на дадено лице и какъв да е кръга на обвиняемите лица. Подробни доводи за това бяха изложени по-горе, поради което няма да бъдат преповтаряни отново от съда.

Основните възражения на защита на П. за несъставомерност на деянието, извършено от подсъдимия са за това, че приложеното по делото нотариално заверено пълномощно не поражда представителна власт за подсъдимия и че изготвянето на справката декларация и копието от дневника за продажбите и покупките не са в негова тежест за представяне пред данъчните органи.

Възприетите от настоящият състав обстоятелства по делото са базирани не само на ДРА, а върху обилните гласни и писмени доказателства за това, че сделките по фактурите не са реално осъществени, както и от заключението на вещото лице от ССЕ. Всички те кореспондират с резултатите от проведените данъчни ревизии на фирмата "Триумф" ЕООД и от извършените насрещни проверки и съставените данъчно-ревизионни актове и изготвените и приети почеркови експертизи. Напълно е доказано, че сделките са фиктивни, сключвани само документално, чрез съставяне на данъчни фактури, без по тях да има движение на стоки, услуги и пари. Обективно това е било и невъзможно без наличие на магазини, работници и складова база към посочените фирми и тези на съконтрахентите. Тези обстоятелства са много добре известни на подс.П., макар и да е управител на дружеството. Същественото в разглеждания случай е, че подсъдимият П. лично, като редовен пълномощник на "Триумф" ЕООД е изготвил и подписал, подадените от него в данъчната служба справки декларации и представения в ТДД копие от дневника за продажбите и покупките за съответния данъчен период. Те не отразят действително осъществени сделки и услуги и като техен автор са изготвени с цел да се осуети установяване на данъчни задължение и по този начин е укрил данъчни задължения в особено големи размери. Полагането на подписа на П. върху тези документи и представянето им от него в данъчната служба установяват авторството на деянието.

Задължение на ЮЛ и ФЛ е цялата търговска дейност и отчетността да се извършва в съответствие с действащото законодателство. Наказателна отговорност носи всяко физическо лице, което е осъществявало търговска дейност и е автор на справките-декларации по ЗДДС, в които е потвърдена неистина или затаена истина, с цел избягване на плащане на данъчни задължения. Тези декларации съдържат два съществени раздела. По единият раздел задълженото лице декларира данъчно задължение, т. е. размера на ДДС, който следва да внесе по сделките, по които е доставчик, а в другия раздел декларира данъчния кредит, който има до получи по фактурираните сделки по които е получател. На внасяне в Републиканския бюджет подлежи само разликата и то в случай, че начисления данък надвишава данъчния кредит, който е начислен по доставки към задълженото лице. Получателя придобива право да си начисли и си възстанови данъчния кредит, начислен му от доставчика. В случая се получава източване на ДДС, чрез верига от неосъществени сделки, с помощта на фиктивни търговци (фирми).

В настоящият случай П. доброволно е приел да стане пълномощник на дружеството, по силата на пълномощията си именно той е подписал и представил на данъчната администрация справките –декларации и дневниците отново по собствена воля и именно поради това обстоятелство, макар и да не е данъчно задълженото лице, той е наказателно отговорното лице за инкриминирания данъчен период.

На последно място не може да се приеме, че подс.П. е бил заблуден по някакъв начин, тъй като той както вече беше посочено по-горе, с оглед осъществяване на трудовите си задължения, с бил в по-близки отношения с М. и С.С. и е имал пряко наблюдение върху осъществяването от тях дейност и също така П. е бил пълномощник не само на фирмата Триумф, но и на други търговски дружества, които се намират във същата схема, както и разглежданата по настоящото дело.

Като съобрази всичко изложено до момента настоящият състав на съда намира, че от събраните по делото доказателства може да се направи категоричен извод за това, че тримата подсъдими са извършили вменените им престъпления / с изключение на данъчен период м.11.2003 год. за подс.П./.

 

Съдът на осн чл.36 НК и след като прецени степента на обществена опасност на подсъдимите и тази на конкретното деяние и причинения от деянието общ престъпен резултат, подбудите за извършване на деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за определяне на размера на наказанието на подсъдимите установи следното:

- смекчаващи отговорността обстоятелства- чисто съдебно минало за подс.К. и П., съжаление за извършеното, изминал голям период от време от извършване на престъпленията до реализиране на наказателната отговорност.

- отегчаващи отговорността обстоятелства – не се установиха в хода на съдебното следствие за подс.П. и К., а по отношение на подс.Д. е налична присъда, която не влияе на квалификацията на деянието.

При преценка на наказанието на подсъдимите съдът взе предвид следното:

По отношение на подс.К. и П. са налице единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, а подс.Д. макар и да е извършил настоящото престъпление в изпитателния срок на друго осъждане, съдът намира, че това също не е основание за налагане на по-тежко наказание от наказанията на останалите подсъдими, той просто ще изтърпи допълнително и това първо за него наказание. В същото време с оглед трайната практика на ВКС изминалия период от време представлява изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което налага определяне на наказанията и на тримата подсъдими под минималния размер, предвиден в разпоредбата на закона. При това положение съдът намира, че наказанията, които подсъдимите трябва да понесат следва да са при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, а именно „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца. В същото време съдът съобрази обстоятелството, че подс.К. и П. не са осъждани с оглед личността на дееца следва да отложи изтърпяването на това наказание на основание чл. 66, ал.1 от НК, като определи с изпитателен срок също в минималния размер, а именно три години, считано от влизане на присъдата в сила. За да отложи наказанието съдът отчете и обстоятелството, че за времето след инкриминирания период за подсъдимите няма данни, които да се отчетат негативно и намира, че по този начин ще се постигне превъзпитателния ефект на наложеното наказание лишаване от свобода.

По отношение на подс.Д. наложеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим в затвор, тъй като той е осъждан преди инкриминирания период и за него е невъзможно прилагането на разпоредбата на чл.66, ал.1 НК.

Наред с лишаването от свобода е предвидено и кумулативното наказание „глоба”. В този случай съдът прецени, че следва да приложи разпоредбата на чл.55, ал.3 НК като не наложи на подсъдимите това наказание.

По отношение на подс.Д. съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.68, ал.1 НК. Този подсъдими е осъден с присъда по НОХД № 4404/2002 год. на ВРС, като му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок. В рамките на този изпитателен срок Д. е извършил престъплението по настоящото дело, поради което и съдът е длъжен да приведе в изпълнение наказанието по НОХД № 4404/2002 год. ВРС, което следва Д. да изтърпи при строг режим в затвор.

По този начин и с това наказание съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция.

 

В съдебно заседание са предявени граждански искове от процесуален представител на Министърът на финансите срещу тримата подсъдими както следва: срещу подс.В.К. в размер на 896 686.91 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата; срещу подс.Ж.П. в размер на 369568.50 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата; срещу подс.А.Д. в размер на 828928.86 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата;. Посочените суми представляват причинените в резултат на деянията имуществени вреди.

С оглед крайния изход на делото и обстоятелството, че подсъдимите са признати за виновни в извършването на вменените им престъпления, и събраните доказателства, съдът намира, че предявените граждански искове е доказани по основание и по размер по отношение на подс.К. и Д..

Като съобрази горните обстоятелства, съдът намира, че на гражданския ищец следва да бъдат уважени гражданските искове в предявените размери по отношение на тези двама подсъдими. Съдът присъди на гражданския ищец и законната лихва върху уважената част от гражданския иск, считано от датите на извършените от тях деяния до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на подс.П. нещата стоят по различен начин. На първо място по отношение на него предявеният граждански иск не е доказан по размер, доколкото за данъчен период м.11.2003 год. е постановена оправдателна присъда, поради което и за размера от 12 547.33 лв. той не може да бъде осъден.

В същото време обаче по отношение на подс.П. следва да бъде отхвърлен гражданския иск и в останалата част, тъй като за него е настъпила абсолютната петгодишна погасителна давност и от страна на защитата на подсъдимият изрично е направено такова възражение.

По отношение на давността за гражданските искове в наказателното производство към настоящият момент е постановено тълкувателно решение №5/05.4.2006 год. на ВКС, приложението на което е задължително за съдилищата. Според това решение независимо от развитието на наказателното производство, гражданският иск трябва да се предяви в петгодишния давностен срок, а образуването на досъдебното или съдебното производство по НПК не спира теченето на този срок. Разпоредбата на чл.114, ал.3 ЗЗД предвижда, че вземането за вреди от непозволено увреждане възниква от деня на откриване на дееца и от същия момент то става изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в забава, съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД. В случая деецът е известен, поради което давността започва да тече от момента на извършване на деликта. Не е необходимо авторството и деянието да се установяват по някакъв специален ред. Дори и деянието да е престъпление, давността тече от момента на извършването, а не от влизане в сила на присъдата, с която се установява престъпния му характер. Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от престъплението трябва да се предяви в петгодишния давностен срок.

Наказателния процес относно престъплението, с което е осъществен фактически състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, не е съдебен процес относно вземането за вреди, което произтича от деликта. Целта на наказателното производство е да се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона. Страни в този процес са разследващите органи, прокурорът, съдът и лицето, извършило престъплението. Пострадалият не е страна в наказателното производство, той придобива такава качество ако предяви граждански иск или встъпи като частен обвинител, следователно наказателният процес не е съдебен процес относно неговото вземане за обезщетение. Обстоятелството, че престъплението съставлява и деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД и е основание за гражданска отговорност, не е определящо за развитието на наказателния процес. Увреждащото деяние е преди всичко деликт и само в някои случаи може да се окаже, че осъществява и определен престъпен състав. Затова за правата на пострадалия са меродавни преди всичко превилата на гражданските закони, а само ако встъпи в наказателния процес като граждански ищец -  и разпоредбите на НПК. По тези съображения е необходимо да се приеме, че за спиране на давността е необходимо да има съдебен процес, относно вземането чрез предявяване на иск по реда на ГПК, или на граждански иск в наказателния процес, а не само образувано наказателно производство във връзка със същото деяние.

В настоящият случай не е имало образувано производство относно вземането на гражданския ищец преди датата на конституирането им като такава, а към този момент погасителната давност за предявяване на тези искове вече е изтекла и защитникът на подсъдимия П. се е позовал на това обстоятелство, т.е. предявените граждански искове са били допустими към момента на приемането им от съда, но са неоснователни към момента на постановяване на присъдата поради изтеклата давност.

Съдът не следи служебно за изтеклата погасителна давност, а прилага единствено ако страната изрично се е позовала на нея и доколкото единствено от страна на подс.П. е направено такова възражение, то затова съдът само за него намира, че следва да бъде отхвърлен гражданския иск като неоснователен.

На основание чл.169, ал.2 от НПК съдът възложи на тримата подсъдими направените по делото разноски и държавната такса върху уважените граждански искове за подс.К. и Д..

 

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 СЪДИЯ ПРИ ВОС: