Решение по дело №916/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

122

Година

26.4.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

03.27

Година

2012

Председател:

Секретар:

Производството е по реда на чл. 2., ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 959 от 04.11.2011 год. по гр.д. №1788 / 2011 год. по описа на Районен съд – В. Т. е прието за установено по отношение на “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., район „В. В.”, Б. П. - В., С., ЕИК *, че В. М. К. от гр.В.Т. ,ул.”В. Л.”,№ * не дължи сумата от 3 376,51 лв., за доставка на ел.енергия по данъчно дебитно известие към фактури № * от 15.03.2011 год. за кансумирана ел.енергия за периода от 02.09.2010 год. до 23.02.2011 год. за обект недвижим имот в гр.В.Т.,ул.В.Л. № 31.С решението е осъдено “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., район „В. В.”, Б. Парк - В., С., ЕИК* да заплати на В. М. К. сумата от 335,06 лв., представляващи направени по делото разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б.П. – В. сграда № 6, ЕИК *.Жали се решението вцялост.Прави се оплакване за неправилност на постановения съдебен акт.Твърди се, че първоинстнционния съд бил приел, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия от страна на доставчика била лишена от законово основание, както и че клаузите на ОУ на ДПЕЕ регламентиращи едностранна корекция на ±метки за потребена ел. енергия поради неравноправния си характер били нищожни, тъй като нарушавали основни принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение. Излага се, че тази процедура нямала характер на санкция към потребителя, тъй като задължението на абоната oа заплати сумата изчислена по метедологията посочена в чл. 38, ал. 3 от Общите условия на договора за пренос на електричиска енергия по електропреносната мрежа (ДПЕЕЕМ) произтичало пряко от договора като източник на права и задължения за страните по правоотнешението за доставка и продажба на електрическа енергия. В този смисъл регламента на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ не била неравноправна клауза по чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Ако се приемало обратното, то би се лишил потребителя от правната възможност да бъде компенсиран в случаите, кагато СТИ измерва в повече от колкото се потребява от абоната. На следващо място се излага, че тази процедура целяла да възстанови нарушения баланс в размяната на имуществените блага между доставчик и абонат, настъпил като пряко следствие от „неправомерното въздействие” върху СТИ. В случая с „корекционните процедури” и двете страни носели риска от настъпването на „неправомерното въздействие” върху СТИ, като след осъществяването му те разпределяли тежестта на последиците помежду си, посредством една предварително определена изчислителна методика.

Направено е искане да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск.

В съдебно заседание не се явява представител на жалбоподателя.Постъпило е писмено становище ,с което се доддържа депожзираната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба.Навеждат се доводи за неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалвания съдебен акт.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата е оспорил същата.

Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо.Разгледано по същество същото се явява правилно и законосъобразно.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях.

Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.

Предявен е отрицателно установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК,който съдът намира за основателен и доказан.

Правните изводи на първоинстанционния съд,формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка са правилни.Въззивнната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд,които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона.На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове.

По наведения с писмените бележки довод за прилагане по аналогия в закона съобразно чл.46,ал.2 от Закон за нормативните актове механизмите предвидени за доставчиците на топлофикационни и ВиК услуги да извършват едностранна корекция на сметките на ел.потребителите.Твърди се ,че ищец·т „Е. Б. П.”-В. е енергийно предприятие по смисъла на закона за енергетикатаТакива били и топлофикационните и газопреносните дружества.Сходна била дейността по доставка на движими вещи по технически транспортни инфраструктури до крайния потребител осъществявали и ВиК оператори.За всички тези предприятия извършващи дейност в обществена полза била предвидена възможност да се извършва корекция на сметките на потребителите.За електроразпределителните дружества обаче не съществувала изрична разпоредба предоставяща им това право.Налице била относителна празнота в правото,която следвало да бъде преодоляна .

Според настоящия състав на въззивната инстанция не е налице непълнота на Закона за енергетиката,поради което и не следва за неуредените от него случай да се прилогат разпоредби за твърдени подобни случаи. Вярно е,че в Закона за енергетиката не е уреден механизъм за едностранна корекция на сметките какъвто е уруден в Закона за водите.Това обаче не означава,че сме в хипотезата на ал.2 на чл.46 от ЗНА.Прилагането на механизма за едностранна корекция на сметките от страна на доставчика каквато е предвидена в Закона за водите,към механизма на отчитане на потребената ел.енергия е недопустимо.Това значи преуреждане на всяко едно правоотношение по реда на механизма на друго правоотношение.Това не отговаря нито на целите на закона,нито е съобразено с разума на закона. Вярно е,че в ЗЕ възможност за едностранна корекция на сметките от страна на доставчика не е предвидена,но поради специфичния начин на отчитане на ел.енергията законодателят е преценил,че такава корекция не може да се прилага.Вярно е,че изброените дружества доставят движима вещ на краен потребител,но вида и начина на отчитане на потребената услуга са различни.При доставка на движимите вещи до крайния потребител и от там определяне цената на потребената услуга следва да се има предвид начина на отчитане и най-вече под чие владение се намира измервателното средство.Измервателните средства и при топлофиканионните услуги и при ВиК услугите са намират във владение на потребителя.Измервателните средства при доставка на ел.енергия /с малки изключения/ не са във владение на потребителите.След като измервателните уреди не са във владение на потребителите на ел.енергия ,не може да им се вмени в задължения да носят риска от противоправни вмешателства върху електромерите.Основен принцип в правото е ,че не можеш да носиш риск за нещо,което не е в твое владение.Изключенията от този принцип са изрично законово уредени в ЗЗД.

Ищецът е потребител на електрическа енергия на адрес - гр. В. Т., ул. „ВЛ.”,№ *, с клиентски номер *. От представения по делото копие от констативен протокол № 023460/23.02.2011 год се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Е. Б. Мрежи” , гр. В. са извършили техническа проверка на електромер № 3258319 и етажното електромерно табло. След демонтаж на капачката на клеменния блок се установило, че „трите моста между токова и напреженова бубина са развитии изтеглени в дясно положение./неконтактуващи/.По този начин СТИ не геристрира преминаващата ел.енергия”. Служители на “Е. Б. М.” съставили цитирания протокол на основание, на който била начислана електрическа енергия по партидата й. С писмо изх. № 541061/15.03.2011 г. на “Е. Б. П.” ищцата била уведомена от ответното дружество за извършена корекция на сметката й по партидата за 175 дни.,за периода от 02.09.2010 - до 23.02.2011 год., по която следвало да заплати сумата от 3 376,51 лв. Корекцията се основавала на чл.38,ал.3,т.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ.

Не е спорно в отношенията между страните, че са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който ищецът В. М. К. е потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и клиент (кл. № *) на дружеството ответник за обект, находящ се в гр. В. Т., ул. „В. Л.”,№ .,с клиентски № * .

Правата и задълженията между страните по възникналото правоотношение съгласно чл.98а и 98 б от ЗЕ се уреждат от Общи условия,утвърдени от държавен регулаторен орган ДКВЕР и такива са влезли в сила за двете страни.Те обвързват страните ,а за неуредените случаи се прилагат разпоредбите на ЗЗД.

Спорно по делото е валидността на осъществената процедура по извършената от ответника едностранна корекция на обема и стойността на доставената за минал период ел.енергия и правилността на определяне на начислената за плащане сума.Правото да се извършва корекция е урудена в чл.37 от ОУ на Е. -Мрежи.Процедурата и методиката за коригиране на задълженията на потребителя е посочена в чл.38 от ОУ на Е..-Мрежи.Сочените разпоредби според ищеца имали за цел да уредят отношенията при неизправно средство за търговско измерване,при което се достигало до неточно измерване или друга причина да не се измерва изобщо ел.енергията.Според първоинстанционниясъд,към чиито мотиви препраща въззивната инстанция,в настоящия спор се касае до реализация на договорна отговорност,вследствие неизпълнение на задължение от страна на потребителя. - чл.28,вр.чл.24 от ОУ на договорите за продажба на ЕЕ,вр.чл.16,ал.5,вр.чл.38 от ОУ на договорите за пренос на ел.енергия,вр.чл.79,ал.1,чл.82 от ЗЗД.Отговорността в тези случаи е виновна и във фактическия й състав следва да се установи действието/бездействието/,размера и характера на вредите както и субективното отношение на дееца.Предвиждането на обективна отговорност на страните при едно договорно правоотношение,до какъвто резултат се достига с връзката между преюдициалното правоотношение по договора за пренос на ел.енергия с „Е. Б.-Мрежи” и задължението за плащане па чл.28,вр.с чл.24 от ОУ на договорите за продажба на ел.енергия,противоречи на закона,поради което на това основаниеклаузата на чл.38,ал.4,вр.с ал.3,т.2 от ОУ се явява недействителна.

По тези съображения и на разгледаното основание претендираната от ответника сума в размер на 3 376,51 лв. представляваща корекция на цена на консумирана ел.енергия по данъчно дебитно известие № * от 15.03.2011 год. и претендирана е недължима.Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и подлежи на уважаване.

С оглед изложеното въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

При този изход на делото жалбоподателят -ответник следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски във въззивната инстанция в размер на 100 лв.

Въззивният съд споделя изцяло изводите на първата инстанция,поради което решението следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 975 от 04.11.2011 год. по гр.д. № 1788 по описа за 2011 год. на Великотърновския районен съд.

ОСЪЖДА “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., район „В. В.”, Б. П.- В., С., ЕИК *, да заплати на В. М. К. от гр.В.Т. ,ул.”В. Л.”,№ * разноски в размер на 100/сто/ лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :