О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ …......./.......05.2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на седми май през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
като разгледа докладваното от съдията
т.д. №
420/2019 г.,
на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Произнасянето е по повод
искане на Ц.Г.А., ЕГН **********, с местожителство ***, за освобождаването му
от заплащане на държавна такса по делото, обективирано
в искова молба вх. № 18763/12.02.2019 г.
Искането е обосновано с пенсионната възраст на ищеца и липсата на достатъчно
средства.
Видно от представената с исковата молба декларация, ищецът декларира, че
е женен, не притежава недвижими имоти, притежава МПС – „***“, не притежава
влогове на негово име, на получава доходи от заплата, наеми, рента, аренда и
дивиденти. Декларира, че единствения му доход възлиза на 347.47 лв., пенсия.
Представя удостоверение от НОИ.
С допълнителна молба, представя нова декларация, в която по отношение на
неговото имуществено състояние не са внесени промени, а е декларирано
имущественото състояние на съпругата му – А.И.А.. Декларирана е собственост
върху Еднофамилна къща, находяща се в ЖК „Изгрев 1“,
гр. Варна, както и единствен доход в размер на 207.60 лв., пенсия.
От служебно събраните справки се установява, че по партидата на ищеца в
Служба по вписванията на 17.05.2011 г. е вписан Договор за аренда на следните
земеделски земи, находящи се в с. Доктор Йосифово, обл. Монтана: ПИ, пл. № 051009, с площ от 0.999 дка, ПИ,
пл. № 06003, с площ от 37.999 дка и ПИ, пл. № 055204, с площ от 6.000 дка.
Срокът на договора е 10 години.
От служебно събраните справки се установява още, че на името на ищеца е
съществувала данъчна партида за лек автомобил „***“, ДК № ***, закрита през м.
февруари 2019 г. Видно е от справката, че на 27.02.2019 г. ищецът е придобил
лек автомобил „***“, ДК № ***.
От служебно събраните справки за съпругата на ищеца се установява, че
същата освен собственик на декларираната еднофамилна къща е собственик и на
земята върху която е построена, а именно Земя, с площ от 500.00 кв.м.
Коментираните по-горе обстоятелства досежно имущественото състояние на ищеца и неговата
съпруга, водят до извода, че е налице непълно деклариране на факти, имащи
значение за извършване на преценката по реда на чл. 83 ГПК. Това непълно
деклариране на данни е установено от съда въз основа на изискани служебни
справки и поставя под съмнение твърденията на ищеца, за материално състояние и
социално положение обосноваващи извод за недостатъчност на доходите за
покриване на държавната такса по съдебното производство. Ищецът макар и
пенсионер, е собственик на недвижими имоти, от които получава доходи, от една
страна, а от друга страна в хода на настоящото производство е отчуждил
притежаван лек автомобил и е придобил друг. Съпругата на ищеца е собственик на
недвижим имот, който не служи за задоволяване на жилищните нужди на
семейството. Не са налице данни
за непълнолетни низходящи на ищеца, които последния да е задължен да издържа
или за разходи за задоволяване на жилищните нужди.
Целта на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е
да се даде възможност за защита на лични и имуществени права на лица,
материалното положение на които не позволява да поемат изцяло или частично
разходите на съдебното производство. Преценката на материалното състояние на
лицето се извършва като се вземат предвид неговите доходи, доходите на
членовете на семейството му, имуществото, здравословното състояние, трудовата
заетост, възрастта, както и други обстоятелства, които са от значение за
преценката средствата, с които разполага лицето дали са достатъчни, за да
заплати таксите по делото (така О №
389/20.06.2013 г., ч.гр.д. № 3691/2013 г., ВКС, IV ГО).
Постоянната практика на ВКС се придържа към
разбирането, че съдът е длъжен да направи цялостно изследване на предпоставките
за освобождаване от държавна такса, в резултат на което да се прецени доколко
материалното състояние на ищеца, съпоставено с дължимата държавна такса по
делото му позволява заплащането на същата. (така О № 366/27.09.2010 г., гр.д. № 333/2010 г.,
ВКС, II ГО и О № 47/21.01.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 7154/2014 г. на ВКС,
III г. о.).
Така установеното имуществено състояние на ищеца и неговата съпруга,
съпоставено с размера на дължимата държавна такса по делото – 1656.56 лв.,
налага извода, че заплащането на пълния размер на дължимата държавна такса би
се явил непосилен разход за ищеца, но еднократното заплащане на половината от
нея не се явява такъв разход. Следва да бъде посочено, че не е налице изискване
дължимата такса да е възможно да бъде заплатена с едномесечния доход на ищеца и неговото
семейство.
С оглед гореизложеното съдът прави
извода, че са налице основанията по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от
заплащане на държавна такса на ищеца А. до размера на ½ от нея – 828.28
лв., поради което и искането му следва да бъде уважено до този размер като за
разликата бъде отхвърлено
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ОСВОБОЖДАВА Ц.Г.А., ЕГН **********,
с местожителство ***, в качеството му на ищеца по т.д. № 420/2019 г., по описа на
ВОС, ТО, от заплащането на ½ от дължимата държавна такса по делото,
възлизаща на 1656.56 лв., а именно сумата 828.28 лв., на осн.
чл. 83, ал. 2 ГПК.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за освобождаване до пълния размер на държавната такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВАпС, с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: