О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№V 196 Година 2019, 04.02 гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска
колегия
в закрито заседание на четвърти февруари
през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
при секретаря
като разгледа докладваното от съдия Камбурова
частно гражданско дело № 129 по описа за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на депозирана частна жалба от А.И.П., ЕГН **********
***, с адрес за връчване на съобщения гр.София, ул.“Три уши“ 6Б, ет.4 против
разпореждане № 22295/26.11.2018г., постановено по частно гр. дело № 8722/2018г.
по описа на Районен съд –Бургас, по силата на което е отхвърлено искането на А.И.П.
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против „Ист-Ком“ ООД /л./,
представлявано от ликвидатора А.И.П. за сумата от 16 020лв., представляваща
главница по договор за паричен заем от 10.06.2017г. и допълнително споразумение
от 31.12.2017г. към него за сумата от 1085,17лв.-възнаградителна лихва по чл.2,
ал.1 от Договора за периода 14.06.2017г. до 30.06.2018г., сумата от 3043,80
лв.-неустойка за забава по чл.3,ал.2 от Договора, за сумата от 33,19 лв.-такса,
ведно със законната лихва върху
главницата, както и деловодни разноски.
В жалбата се претендира атакуваното
разпореждане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което
да бъде постановено да се издаде Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
претендираните суми. В жалбата се посочва, че са налице предпоставките, за да
бъде постановено издаването на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
депозираното заявление следва да бъде уважено.
Жалбата е подадена е от легитимно лице, в предвидения срок и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Като съобрази горното, доказателствата по делото и приложимото право, съдът
намира следното:
Производството
пред Районен съд – Бургас е образувано въз основа на депозирано от А.И.П. заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против „Ист-Ком“ ООД
/л./, с адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Транспортна“№13, бизнес център
Кондоско офис 5, представлявано от ликвидатора А.И.П., с което се претендира да
бъде разпоредено длъжникът „Ист-Ком“ ООД /л./, да му заплати сума в размер от 16020,00
лева, представляващи заемна сума по договор за паричен заем от 10.06.2017г.,
1085,17лв.-възнаградителна лихва по чл.2, ал.1 от Договора за периода
14.06.2017г. до 30.06.2018г., сумата от 3043,80 лв.-неустойка за забава по
чл.3, ал.2 от Договора, за сумата от 33,19 лв.-такса, ведно със законната лихва върху главницата, както
и деловодни разноски.
Като основание за вземането е посочен договор за паричен заем от
10.06.2017г. и допълнително споразумение от 31.12.2017г. Посочва се, че сумата
от 17 000 лв. e предоставена на дружеството на траншове като
срокът за връщането ведно с лихвата е 30.06.2017г. На 31.12.2017г. сключили
допълнително споразумение, представляващо неразделна част от договора за заем с
описание на заемната сума във вид на отделни траншове в общ размер на
16020,00лв.
С
Разпореждане № 22295/26.11.2018г., постановено по частно гр. дело № 8722/2018г.
по описа на Районен съд –Бургас е отхвърлено искането за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против „Ист-Ком“
ООД /л./ за посочените в заявлението суми.
По
делото са представени договор за паричен заем и споразумение към него, сключени от А.П. и „Ист-Ком“ ООД в
ликвидация, представлявано от ликвидатора А.П..
На
основание чл. 410, ал. 1 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед
за изпълнение за вземания за парични суми или заместими вещи, ако искът е
подсъден на районния съд. Хипотезите, в които съдът не издава заповед за
изпълнение са посочени в чл.411, ал.2, т.1-4 вкл. ГПК. В т.2 е посочено, че
заповед за изпълнение не се издава ако противоречи на закона и добрите нрави.
На основание чл. 38, ал. 1 от ЗЗД представителят не може да договаря
от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което
той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това.
В конкретния случай е безспорно, че предвид забраната на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД
заявителят А.П. в качеството си на ликвидатор на дружеството не е имал правото
да задължава валидно дружеството, договаряйки сам със себе си, поради което и
настоящият състав намира, че не може да се приеме, че представения по делото договор
за заем и допълнително споразумение могат да удостоверят подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. В този смисъл и постоянна практика на ВКС,
обективирана в Решение № 217 от 10.03.2016г., постановено по т. дело №
2296/2015г. по описа на ВКС на РБ и Решение № 14 от 27.01.2017г., постановено
по търговско дело № 1453/2014г. по описа на ВКС на РБ .
Мотивиран
от изложеното и като взе предвид, че искането за издаване на заповед за
изпълнение противоречи на императивна норма –чл.411, ал.2, т.2 ГПК съдът намира заявлението за
неоснователно и счита, че следва да бъде отхвърлено.
При положение,
че Районен съд – Бургас е достигнал до същия извод, макар и при изложени други
мотиви, то настоящата инстанция намира, че депозираната частна жалба против
това разпореждане е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 415,
ал. 1, т. 3 от ГПК за заявителя ще е налице възможност да предяви осъдителен
иск за своето вземане.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба
с вх. № 50427/06.12.2018г. по описа на БРС от А.И.П.
с ЕГН ********** *** , с адрес за връчване на съобщения гр.София, ул.“Три уши“
6Б,ет.4 против разпореждане № 22295/26.11.2018г., постановено по частно гр.
дело № 8722/2018г. по описа на Районен съд –Бургас, по силата на което е
отхвърлено искането на А.И.П. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против „Ист-Ком“ ООД /л./, представлявано от ликвидатора А.И.П. за сумата
от 16 020лв.,представляваща главница по договор за паричен заем от
10.06.2017г. и допълнително споразумение от 31.12.2017г. към него за сумата от
1085,17лв.-възнаградителна лихва по чл.2, ал.1 от Договора за периода
14.06.2017г. до 30.06.2018г., сумата от 3043,80 лв.-неустойка за забава по
чл.3,ал.2 от Договора, за сумата от 33,19 лв.-такса, ведно със законната лихва върху главницата, както
и деловодни разноски.
Определението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис
от постановеното определение да се изпрати на жалбоподателя за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.