О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 852
гр.Бургас, 05.03.2020
г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на пети март две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №142 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по
въззивна жалба,
подадена от „Гаранционен фонд България“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.161, представлявано от
управителя Петър Стойчев Стоев, с която се
обжалва Решение №2616 от 18.10.2019г., постановено по гр.д. №3080/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
приел за
установено по реда на чл.422 от ГПК, че Г.Д.С., ЕГН: **********, с адрес ***,
дължи на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, ул. „Янко Комитов“ №30, представлявано от Управителя
Петър Стойчев Стоев, сумата от 200,70 лева – главница по Договор за потребителски
кредит №0001664/10.08.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 08.02.2019 г., за които суми има
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №651/11.02.2019г. по
ч.гр.д.№1253/2019 г. по описа на БРС, като е отхвърлил иска за сумата от 2,10
лева - договорна лихва за периода 10.08.2017 г. - 08.02.2019 г. по Договор за
потребителски кредит №0001664/10.08.2017г., сумата от 73,17 лева - главница по
Договор за допълнителни услуги от 10.08.2017 г. и сумата от 10,93 лева - лихва
за забава за периода 12.09.2017 г. - 08.02.2019 г., както и законната лихва
върху главницата от 73,17 лева, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 08.02.2019г.
Осъден е Г.Д.С., ЕГН: **********, с
адрес ***, да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул. „Янко Комитов“ №30,
представлявано от Управителя Петър Стойчев Стоев, сумата от 172,53 лева (сто
седемдесет и два лева и петдесет и три стотинки), разноски по делото, съразмерно
на уважената част от иска и сумата от 15,68 лева (петнадесет лева и шестдесет и
осем стотинки), разноски по заповедното производство, съразмерно на уважената
част от иска.
Твърди се във въззивната жалба, че първоинстанционното
решение е неправилно и необосновано в частите, с които съдът е отхвърлил
следните претенции: за сумата от 2,10 лв. – договорна лихва за периода
10.08.2017г.-08.02.2019г. по ДПК №0001664/10.08.2017г.; за сумата от 73,17 лв.
– главница по договор за допълнителни услуги от 10.08.2017г. и за сумата от
10,93 лв. – лихва за забава за периода 12.09.2017г. – 08.02.2019г., както и
законната лихва върху главницата от 73,17 лв. Сочи се, че съдът неправилно е
приложил разпоредбата на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК. Изложени са съображения, че
сумите по договора за допълнителни услуги не са общ разход по кредита, поради
което не е следвало да бъдат включвани в ДПК, както и че договорът за
допълнителни услуги е действителен.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваните части и постановяване на решение,
с което исковете да се уважат в пълен размер.
Претендират
се направените съдебно-деловодни разноски за производството пред двете съдебни
инстанции, както и за заповедното производство. Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е подаден
отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба от адв. П.К. – БАК,
особен представител на Г.Д.С., с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна, а първоинстанционното решение, в частите, с които са отхвърлени
исковете се счита за правилно и законосъобразно.
В частта, с която са уважени исковете,
първоинстанционното решение се оспорва като недопустимо. Твърди се, че
неправилно районният съд е приложил чл.23 от ЗПК в производството по чл. 422 от ГПК, тъй като по този начин се е произнесъл по непредявено основание.
Претендира се обезсилване на първоинстанционното решение в обжалваната част и
връщане делото на районния съд за произнасяне по предявения иск. Не са
ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е подаден
отговор от „Гаранционен фонд България“ ЕООД, с който насрещната въззивна жалба
се оспорва като неоснователна и се иска от съда да я остави без уважение.
Изложени са съображения, че първоинстанционния съд правилно е приложил чл.23 от ЗПК, тъй като това е особен вид недействителност.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба и насрещната въззивна жалба за редовни и допустими. Подадени са в срок,
от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268
и сл. от ГПК следва да бъдат внесени за разглеждане в открито съдебно
заседание.
В изпълнение на дадените с Разпореждане
№366 от 24.01.2020г., от въззивния съд указания, с молба от 07.02.2020г.,
въззивникът е внесъл разноски на основание чл.47, ал.6 ГПК, за особения
представител адв. П.К., за което е представено платежно нареждане от
06.02.2020г., за сумата от 150 лв.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №142 по описа за 2020г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.