Р Е Ш Е Н И Е
№1192
гр.Перник,08.11.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при секретаря Антоанета Василева, разгледа гражданско
дело № 3683 по
описа за 2018 г. и взе предвид следното:
С исковата молба, както
и след изменение на исковете в с.з. на ПРС от 22.10.2018г., са предявени
обективно съединени искове от А.Г.А., срещу „Електрисите“ЕООД, при следните
правни основания:
-с правно основание чл.128, вр.чл.245 ал.2 КТ,
вр. чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 3483,22лв.,
представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец февруари
2016г., сумата от 626,68лв., представляваща обезщетение за забава за периода
26.03.2016г.- 30.05.2018г., както и
законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на
иска- 30.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата;
-с правно основание
чл.224 КТ за заплащане на сумата от 497,60лв., представляваща брутния размер на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за три дни;
-с правно основание чл.220,
ал.1 КТ за обезщетение прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие в размер на 10344,67лв.
- с правно основание 107х
вр. чл.269 КТ за обезщетение по КТД за храна и път за м. Февруари 2016г. в
размер на 405,80лв.
- с правно основание
чл.215 КТ за обезщетение за командировка за дневни разходи за 4 дни в размер на
273,82лв., както и пътни разходи от Франция до България в размер на 230лв.
В
срока по чл. 131 ГПК ответното дружество чрез управителя си дава становище за
неоснователност и недоказаност на ищцовите претенции. Не се оспорва обстоятелството,
че между страните е налице валидно възникнало трудово правоотношение на
основание сключен Трудов договор №191/11.01.2016г., както и допълнително
споразумение към него, но правоотношението е прекратено поради приключване на
работата. Твръди се, че на ищеца са изплатени дължимите обезщетения за
командироване, както и необходимите средства за завръщането му до България.
Заявява, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е изчислено
правилно съгласно чл.117, ал.2 от КТ, като същото е изчислено, съгласно
уговорените в договора основно и допълнително трудово възнаграждение, поради
което ищцовата претенция е прекомерно завишена. Оспорва се и претенцията за
неспазено предизвестие, доколкото се твърди, че трудовият договор е прекратен,
поради завършване на определената трудова работа. Оспорва се и дължимостта на
суми по КТД, доколкото се отрича дружеството-ответник да е страна по такъв
договор. Ответникът
прави искане за конституиране на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД като трето лице помагач на страната на „ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД,
като правният интерес от привличането е обоснован със съществуването на
застрахователен договор, по силата на който застрахователно събитие
представлява цялостно или частично неизпълнение от страна на работодателя на
задълженията му произтичащи от процесния трудов договор.
С определение от 18.07.2018г.
ПРС е конституирал “ОЗК- Застраховане”АД като трето лице помагач на страната на
ответника. Същото е изразило становище, че исковете са неоснователни,
необосновани и недоказани, поради което и иска отхвърлянето им като
неоснователни. Евентуално се иска намаляване размера на така предявените
искове.
В хода на процеса ищецът
се е отказал от първоначално предявените искове за обезщетение за забава върху
брутното трудово възнаграждение, обезщетението по чл.224,ал.1 КТ и
обезщетението по чл.220,ал.1 КТ.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Относно
неплатеното трудово възнаграждение:
Не се оспорва между
страните, че между „Електрисите“ ЕООД и ищеца А.А. е бил сключен трудов договор
№191/11.01.2016г., по силата на който ищецът е приел да изпълнява длъжността
„Общ работник, строителство на сгради“ срещу основно месечно трудово
възнаграждение от 420 лв., платимо веднъж месечно до 25-то число. Същият трудов
договор е сключен на осн. чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ - до завършване на определена
посочена в договора работа.
От същата дата по делото
е представено допълнително споразумение за предоставяне на временна работа на
основание чл. 107с, ал. 2 КТ между ищеца и „Електрисите“ ЕООД при посочени параметри на временната работа,
вкл. място на работата в Република Франция, заплата 10 евро/час и дата на
явяване в предприятието-ползвател 14.01.2016г.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че трудовият договор, сключен между страните попада под
регламентацията на раздел VІІІ"в" от КТ- чл. 107р- чл. 107ч, а именно
за осигуряване на временна работа, като ответникът е дружество осигуряващо
временна заетост, а френското дружество е предприятието ползвател.
Предприятието, което осигурява временна работа е единствен работодател, тъй
като именно то сключва и прекратява трудовия договор, упражнява дисциплинарната
власт, осъществява здравното и социално осигуряване на лицето и съгласно чл.
107с, ал. 5, т. 1 и 2 КТ е длъжно да начислява във ведомост за заплати
трудовото възнаграждение на работника и да плаща на работника полагащото му се
трудово възнаграждение. В тази връзка налице е процесуална и материална
легитимация на ответника да отговаря по предявените искове, а доколкото
ответникът и предприятието ползвател отговарят солидарно – чл. 107у, ал. 3 КТ,
ищецът-кредитор може сам да реши от кого от солидарните длъжници да търси
вземането си - чл. 122, ал.1 ЗЗД, но ответникът не може да противопоставя на
кредитора личните възражения на останалите съдлъжници – чл. 122, ал. 3 ЗЗД,
каквото е това за моментната неплатежоспособност на предприятието ползвател.
Освен това финансовите възможности на работодателя-ответник или на
предприятието ползвател да заплати трудовото възнаграждение на работника не
оказват влияние върху договорните отношения на страните в настоящото
производство, тъй като съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД обстоятелството, че длъжникът
не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го
освобождава от отговорност, поради което възражението на ответника в обратен
смисъл е неоснователно.
Видно от заключението по
съдебно- икономическата експертиза на протоколите за извършената работа и отработените часове за всяка седмица са
подписани от предприятието- ползвател и от работника. На база на предоставени
документи от ползвателя работодателят е начислявал по ведомостите за заплати
отработените суми. За месец февруари
2016г. вещото лице посочва, че ищецът е отработил 164 часа. Видно от
заключението по експертизата ответникът е начислил в счетоводството си брутно
трудово възнаграждение на ищеца за месец февруари в размер на 3483,22лв лв. или
нетно такова в размер на 2833,04лв., като е взета предвид първата седмица от
месец февруари, която е включена към месец януари 2016г. Видно от същото
заключение при отчитане на 164 часа по четирите протокола за месец февруари
дължимото се на ищеца брутно трудово възнаграждение е в размер на 3483,22лв.
Видно от същото заключение това възнаграждение не е изплатено.
Предвид гореизложеното и
в съответствие с диспозитивното начало ПРС намира, че следва да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата 3483,22лв., която е пълният претендиран размер на
иска за неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец февруари 2016г. При
присъждане на горепосочената сума съдът взе предвид нормативната уредба за
начисляване на трудово възнаграждение, а не извършените от ответното дружество
осчетоводявания на дължимите суми.
Съгласно чл.4 от
трудовия договор трудовото възнаграждение се дължи до 25-то число месечно,
поради което и върху неплатеното брутно трудово възнаграждение от 3483,22лв лв.
се дължи и законна лихва за периода 26.03.2016г.- 30.05.2018г., като вещото
лице посочва, че размерът й възлиза на 626,68лв. На основание чл.86 ЗЗД съдът
следва да присъди и законната лихва
върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 30.05.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
Относно
неплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск: Не се спори по делото, че за
трудовото правоотношение ищецът има неизползван платен годишен отпуск от три
дни за 2016г., като не му е изплатено обезщетение за неползването им.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата брутната работна заплата се състои от основна работна заплата
и допълнителни трудови възнаграждения, определени
в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов
договор. Съобразно чл. 15 НСОРЗ допълнителни трудови възнаграждения с постоянен
характер са тези, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за
съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от
отработеното време. Според чл. 17, ал. 1 НСОРЗ в брутното трудово
възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по
чл. 177 КТ или на обезщетенията по чл. 228 КТ се включва основното трудово
възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според
прилаганите системи за заплащане на труда, и допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че допълнителното възнаграждение, уговорено със споразумението е
такова с постоянен характер и следва да се вземе предвид при определяне на
брутното трудово възнаграждение по чл.17, ал.1 НСОРЗ.
Съдът намира, че при определяне размера на
дължимото обезщетение, предвид правилото на чл.177, ал.1 КТ, следва да вземе
брутно трудово възнаграждение за месец февруари 2016г. в размер на 3483,22лв. или среднодневно
брутното трудово възнаграждение от 165,87лв. или дължимото се на ищеца
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за три дни е в размер на 497,60лв.
На основание чл.86 ЗЗД
съдът следва да присъди и законната
лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 30.05.2018г. до окончателното изплащане на
сумата.
Относно
претендираното обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие:
Не се спори по делото,
че процесният трудов договор е сключен на осн. чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ - до
завършване на определена посочена в договора работа:строително- ремонтни
дейности на строителни обекти и завършване на външна фасада и вътрешни
строителни ремонтни дейности в самите обекти. Със споразумението е посочен и
срок на извършване на работата: от 14.01.2016г. до 14.06.2016г.
Не се спори по делото,
че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед №191/01.03.2016г.
поради завършване на определената работа на основание чл.325, ал.1, т.4 КТ.
Съгласно задължителната
съдебна практика разпоредбата на чл. 325, ал.1, т.4 КТ предвижда специфично
основание за прекратяване на срочния трудов договор за определена работа, при
което е достатъчно в заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал.1, т.4 КТ да бъде посочено,че основанието е
завършването на определената работа. Затова обаче е необходимо още при
сключване на договора тя да бъде достатъчно ясно и точно определена по обем и
качество. При неяснота относно определената работа трудовият договор по чл. 68,
ал.1, т.2 КТ подлежи на тълкуване съгласно чл. 20 ЗЗД. В този смисъл е и
Решение № 10 от 30.01.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 971/2017г.
Съдът намира, че в
процесния случай с трудовия договор най-общо са посочени извършваните
строително- монтажни работи, които са конкретизирани с допълнителното
споразумение като предприятие- ползвател, месторабота и срок: от 14.01.2016г.
до 14.06.2016г.
Ответното дружество само
е посочило като краен срок за завършване на работата по договора-14.06.2016г.,
като не е ангажирало по делото доказателства за евентуално предсрочно
завършване на работата до края на месец февруари 2016г.
В същото време от
показанията на свидетелите К.Б.И.и П.П.е видно, че строително- монтажните
работи на процесния обект са продължили и през месеците април и май 2016г.
Предвид изложеното съдът
намира, че ищецът е имал валиден срочен трудов за извършване на строително-
монтажни дейности с определен срок 14.06.2016г. Съгласно разпоредбата на
чл.326, ал.2 КТ срочния трудов договор се прекратява предсрочно с тримесечно
предизвестие, доколкото последното не надвишава остатъка от срока на договора.
Съгласно чл.220, ал.1 КТ работодателят, който може да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на работника обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че като е прекратил трудовия договор, считано от 01.03.2016г.
ответникът е бил длъжен да заплати на ищеца обезщетение за неспазено
предизвестие от три месеца.
По изложени по- горе
съображения при определяне размера на дължимото обезщетение, предвид правилото
на чл.228 КТ, следва да вземе брутно трудово възнаграждение за месец февруари
2016г. в размер на 3483,22лв. или
дължимото се на ищеца обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение
без предизвестие е в размер на 10344,67лв., поради което и искът
следва да бъде уважен до този размер, като за разликата до пълния претендиран
размер от 11637,18лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.86 ЗЗД
съдът следва да присъди и законната
лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 30.05.2018г.
до окончателното изплащане на сумата.
По
иска с правно основание чл.215 КТ.
Ищецът претендира дължимо обезщетение за командировка
за дневни разходи за 4 дни в размер на 273,82лв., както и пътни разходи от
Франция до България в размер на 230лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 121, ал. 3 КТ ( в
редакцията от ДВ, бл. 15/2010г., действала в процесния период, отм. ДВ, бр.
105/2016г.) в случаи като настоящия, когато работник е изпратен да работи в
държава от Европейския съюз, е налице особена хипотеза на командироване.
Изпратените да работят в друга държава от Европейския съюз работници неправилно
се наричат от законодателя „командировани“ – те са именно изпратени работници, за които не се прилагат някои разпоредби от Кодекса
на труда и подзаконовите нормативни актове относно краткосрочното
командироване. Следва да се направи разграничение между типичният случай на
командироване, разписан в разпоредбата на чл. 121, ал. 1 и ал. 2 КТ и
изпращането на работници в чужбина. В случаите по чл. 121, ал.1 и ал. 2 КТ
работодателят взима едностранно решение да командирова работника, когато
нуждите на предприятието налагат това за изпълнение на трудовите му задължения
извън мястото на постоянната му работа /населеното място, в което страните са
постигнали съгласие да се престира труд от работника/, като командироване за
срок по – дълъг от тридесет дни е възможно единствено със съгласие на
работника. В тези случаи наред с трудово възнаграждение се дължи и обезщетение
по реда на чл. 215 КТ и относимите подзаконови нормативни актове за
командироване в страната и чужбина. В хипотезата на чл. 121, ал. 3 КТ ( в
действащата към процесния период редакция) е налице взаимно съгласие между страните
по правоотношението мястото на работа да бъде в страна от Европейския съюз, в
друга държава – страна по Споразумението за европейско икономическо
пространство, или в Конфедерация Швейцария, като работникът има право на същите
минимални условия на работа, каквито са установени са работниците и
служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. В този
случай, доколкото работникът не се командирова, а мястото, на което следва да
полага труд е в чужбина, на него не се дължат средства за дневни пари по
българското законодателство. Следва да се посочи, че по делото не е ангажирана
заповед на работодателя, по силата на която ищецът е изпратен да полага труд в
Република Франция, а напротив видно от сключеното допълнително споразумение от страните са постигнали съгласие работникът да
полага труд за чуждестранно предприятие срещу трудово възнаграждение в размер
на 10 евро на час в какъвто смисъл са и дадените от вещото лице П. разяснения.
По
иска с правно основание чл.107х вр. чл.269, ал.1 КТ.
Ищецът е предявил иск с
правно основание 107х вр. чл.269 КТ за обезщетение по КТД за храна и път за м.
Февруари 2016г. в размер на 405,80лв. Твърденията на ищцовата страна са, че по
колективен трудов договор на работниците се дължат парични суми за храна и път,
като по аргумент на разпоредбата на чл.107х,ал.2 КТ работниците изпратени за изпълнение на работа в предприятие ползвател, през
времето, докато работятпри него не следва да бъдат поставяни в
по-неблагоприятни последици от другите работници и служители, които работят при
него. По делото не са ангажирани доказателства от които да се установи какви са
условията на работа в предприятието ползвател, то присъединено ли е към КТД с
цел да се прецени както основанието, така и размера на претендираното обезщетение.
По тези съображения искът следва да бъде отхвърлен като недоказан, както по
основание, така и по размер.
По разноските за настоящето производство:
Ищецът
е поискал да му бъдат присъдени направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1200,00лв. Насрещните страни са направили възражение
за прекомерност на заплатения адвокатско хонорар.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК
по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото,
но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.
Съгласно т.3 от
Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съдът обаче намира, че
доколкото се касае за шест обективно съединени иска и предвид общият им материален интерес, то и
заплатеното от ищеца възнаграждение е под минималните размери по Наредба №1.
Поради това и възражението за прекомерност
на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Поради това и съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 1131,20лв лв., представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
Съдът намира, че предвид
разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК на третото лице- помагач не следва да се
присъждат разноски, въпреки направеното искане от същото в обратен смисъл.
Тъй като се касае за
трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. С оглед изхода
на делото обаче дължимата се за производството държавна такса следва да бъде
заплатена от ответника по сметка на ПРС. Дължимата се от ответника държавна
такса е в размер на 598,09лв. Освен това ответникът следва да заплати по сметка
на ПРС и сумата от 150,00лв., представляваща направени по делото разноски за
експертиза.
С
оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Електрисите“ЕООД, с
ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление:гр. Перник, ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6, да заплати на
А.Г.А., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 3483,22лв.,
представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец февруари
2016г., сумата от 626,68лв., представляваща обезщетение за забава за периода
26.03.2016г.- 30.05.2018г., както и
законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на
иска- 30.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
„Електрисите“ЕООД,
с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление:гр. Перник, ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6, да заплати на
А.Г.А., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 497,60лв.,
представляваща брутния размер на обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск за три дни за 2016г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска- 30.05.2018г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Електрисите“ЕООД, с
ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление:гр. Перник, ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6, да заплати на
А.Г.А., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 10344,67лв.,
представляваща брутния размер на обезщетението за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие, ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска-
30.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Електрисите“ЕООД, с
ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление:гр. Перник, ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6, да заплати на
А.Г.А., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 1131,20лв.,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
съответствие с уважената част от исковете.
Присъдените суми да
бъдат заплатени по следната банкова сметка ***в. И.В.В.: IBAN: *** „Банка
Пиреос България“АД.
ОТХВРЛЯ предявения от А.Г.А., с ЕГН:**********
и адрес:г*** срещу „Електрисите“ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр. Перник,
ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6 иск с правно основание чл. 215, ал.
1 КТ за сумата общо в размер на 503,82 лв
представляваща дневни пари за командироване в чужбина и за пътни разходи
от Франция до България.
ОТХВРЛЯ предявения от А.Г.А., с ЕГН:**********
и адрес:г*** срещу „Електрисите“ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр. Перник,
ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6 иск с правно основание иск с
правно основание 107х вр. чл.269 КТ за обезщетение по КТД за храна и път за м.
Февруари 2016г. в размер на 405,80лв.
ОСЪЖДА „Електрисите“ЕООД, с
ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление:гр. Перник, ул.“Р.Даскалов“1- Бизнес комплекс, ет.2, ап.6, да заплати
по сметка на Пернишки районен съд сумата от 748,09лв., представляваща
направени по делото разноски, от които сумата от 598,09лв., представляващи
дължимата се държавна такса и сумата от 150,00лв., представляваща направени по
делото разноски за експертиза.
ДОПУСКА
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта му, касаеща неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения.
Решението е постановено
при участието на трето лице- помагач на
страната на ответника ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.“Св. София“ 7.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: