№ 443
гр. Плевен, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430100085 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “**** ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.****, сграда 6 против А. И. К. с ЕГН
********** от гр.**** №13, с която се твърди, че ответникът е абонат на
дружеството, доставчик на мобилни услуги. На 27.11.2018г. към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359********* сключила допълнително
споразумение. На същата дата сключила и договор за лизинг на устройство,
което получила не преференциална цена. Ищецът твърди, че на 30.12.2019г.
страните сключили договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****,
като на същата дата– 30.12.2019г. страните подписали договор за лизинг, за
който на длъжника била предоставена преференциална цена. Ищецът твърди,
че на 16.01.2019г. страните сключили допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер **********. Ищецът твърди,
че на 19.06.2019г. страните сключили допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****, като на същата дата
1
страните сключили и договор за лизинг на устройство, за което на длъжника
било предоставено устройство на преференциална цена. Ищецът твърди, че
длъжникът не изпълнил задълженията си по договорите, вследствие на което
същите били прекратени едностранно от ищцовото дружество на 05.08.2020г.
на основание чл.11 ал.1 ОУ по договорите за лизинг, и на основание т.19б от
Общите условия по договорите за мобилни услуги. С оглед неизпълнение на
задълженията по договора, към 10.10.2020г. длъжникът е имал задължения за
предходни периоди в размер на 1614,45 лева, които са обединени във фактура
№*********/10.07.2020, фактура №**********/10.08.2020, Фактура
№**********/10.09.2020, като във всяка фактура подробно било посочен как
е формирана дължимата сума. Твърди, че общо дължимата по фактурите
суми е в размер на 1606,71 лева, като от нея следва да се извади сумата от
7,74 лева авансово платена при подписване на договора за мобилни услуги,
надплатена от длъжника в предходен период или е частично плащане след
издаване на фактура. Твърди, че общата сума включва :
295,67 лева дължими за период 10.06.2020г. – 09.07.2020г., от които
60,99 лева задължения за вноска по договор за лизинг от 19.06.2019г. за
устройство; 1,96 лева задължение по вноска по договор за лизинг от
30.12.2019г. за базови аксесоари,; 37,59 лева задължение за вноска по договор
за лизинг от 30.12.2019г. за устройство; 71,99 лева задължение по вноска по
договор за лизинг от 27.11.2018г. за устройство; 36,98 лева задължение за
месечни и еднократни такси и потребление на мобилни услуги по
допълнително споразумение от 19.06.2019г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ****; 27,12 лева задължение за месечни и еднократни
такси и потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение от
16.01.2019г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****; 41,52
лева задължение за месечни еднократни такси и потребление на мобилни
услуги по договор за мобилни услуги от 30.12.2019г. с предпочетен номер
****; 17,52 лева частично задължение за месечни еднократни такси и
потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение от
27.11.2018г към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359*********;
1218,55 лева, дължими за период 10.07.2020 – 09.08.2020г, от които:
37.59 лева задължение за вноска по договор за лизинг от 30.12.2019г. за
устройство; 71.99 лева задължение за вноска по договор за лизинг от
2
27.11.2018г. за устройство; 31,06 лева задължение за месечни и еднократни
такси и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от
30.12.2019г. с предпочетен номер ****; 21,45 лева частично задължение за
месечни и еднократни такси и потребление на мобилни услуги по
допълнително споразумение от 27.11.2018г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359*********; 670,89 лева по договор за лизинг от
19.6.2019г. за устройство; 33,32 лева по договор за лизинг от 30.12.2019г. за
базови аксесоари; От посоченото неизпълнение са начислени договорени
неустойки, както следва: за предсрочно прекратяване на услуги по
допълнително споразумение от 19.6.2019г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер **** сума в размер на 122,2 лева, представляващи три
стандартни месечни такси; 177,58 лева за устройство, представляващи
разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната
цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство
при сключване на абонаментен план; за предсрочно прекратяване на услуги
по допълнително споразумение от 16.01.2019г. към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер **** сума в размер на 52,47 лева,
представляващи три стандартни месечни такси;
92,49 лева, дължими за период 10.08.2020г. – 09.09.2020г, от които:
65,.27 лева частично задължение за вноска по договор за лизинг от
30.12.2019г. за устройство; 27,22 лева частично задължение за вноска по
договор за лизинг от 27.11.2018г. за устройство;
Ищецът твърди, че длъжникът има и задължения за вноска за лизинг за
периода 10.09.2020г. – 09.10.2020г. в общ размер на 707.83 лева, както
следва: 563,85 лева по договор за лизинг от 30.12.2019г. година за
устройство; 143,98 лева по договор за лизинг от 27.11.2018г. за устройство.
Като последица от посоченото неизпълнение са начислени договорени
неустойки в общ размер на 449.43 лева, формирана както следва: за
предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение от
27.11.2018г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* сума в размер на 60,22 лв., представляваща три стандартни
месечни такси; сумата от 15,28 лева за устройство, представляващи разлика
между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по
сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при
3
сключване на абонаментен план; за предсрочно прекратяване на услуги по
договор за мобилни услуги от 30.12.2019г. с предпочетен номер **** сума в
размер на 97,79 лв., представляваща три стандартни месечни такси; сумата от
276,14 лева за устройство, представляващи разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор
за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен
план. Твърди, че процесиите клаузи за неустойките предвиждат, че при
предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният
дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти
за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение, потребителят
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето
му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответства на
оставащия срок на договора.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответницата дължи сумата от на 2763,97 лв. (две хиляди
седемстотин шестдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки),
формирана от сумата в размер на 1606,71 лева представляваща задължения за
предходен период обхващащи 10.06.2020г. – 09.09.2020г., сумата от 707.83
лева представляваща задължения за вноска за лизинг за периода 10.09.2020г.-
09.10.2020г. формирана, както следва: 563,85 лева по договор за лизинг от
30.12.2019г. за устройството SAMSUNG Galaxy А80 128GB Dual Black;
143,98 лева по договор за лизинг от 27.11.2018г. за устройството SAMSUNG
Galaxy Note 9 Dark Blue, и сумата от 449.43 лева представляваща договорна
неустойка, формирана както следва: за предсрочно прекратяване на услуги по
допълнително споразумение от 27.11.2018г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* сума в размер на 60,22 лв., представляваща
три стандартни месечни такси; сумата от 15,28 лева за устройството
SAMSUNG Galaxy Note 9 Dark Blue, представляващи разлика между цената
4
на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения
договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на
абонаментен план; за предсрочно прекратяване на услуги по договор за
мобилни услуги от 30.12.2019г. с предпочетен номер **** сума в размер на
97,79 лв., представляваща три стандартни месечни такси; сумата от 276,14
лева за устройството SAMSUNG Galaxy А80 128GB Dual Black
представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за
закупуване на устройство при сключване на абонаментен план, както и
дължима законова лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до изплащане на вземането.
Претендира разноски в исковото и заповедното производство. Прави
искане в случай, че са налице условия за това да бъде постановено
неприсъствено решение. В съдебно заседание ищцовото дружество не се
представлява.
В едномесечния срок ответникът не представя писмен отговор. В
съдебно заседание се явява лично, като признава задълженията в цялост, като
основава своята неизрядност с прекратяването на трудовия договор към
момента на падежирането на процесните задължения, поради което не е имала
необходимите доходи, с които да покрива дължимите суми. Въпреки така
направеното признание, съдът счита, че не може да постанови решение при
признание на иска поради липсващо искане от страна на ищеца в тази насока,
каквото е необходимо съгласно разпоредбата на чл.237 ГПК. С оглед на
изложеното съдът следва да се произнесе съобразявайки установената по
делото фактическа обстановка, базирана на приложения доказателствен
материал.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното : По подадено от ищеца заявление е образувано
ч.гр.дело № 4559/2022г., по което съдът издал заповед за изпълнение
№2541/25.08.2022г. За заповедта длъжникът е уведомен по реда на чл.47 ал.5
ГПК чрез залепване на уведомление и на заявителя е указано, че в
едномесечен срок може да предяви установителен иск за вземанията си.
Ищецът е предявил иска в указания срок, поради което се явява допустим и
следва да бъде разгледан по същество.
5
В тежест на ищеца в това производство съдът е указал да докаже
вземането си по основание и размер, да докаже качеството си на кредитор,
както и размер и изискуемост на вземанията. Съдът е указал на ищеца да
докаже, че е изправна страна по договора, включително, че е изпълнил
задължението си да предаде на ответницата устройствата, закупени на лизинг.
В тази връзка по делото са представени Договор за мобилни услуги №
*********/30.12.2019г. с приложения към него, в това число Договор за
лизинг от същата дата със същия пореден номер с предмет – устройство
Samsung Galaxy A80 128GB Dual Black; Допълнително споразумение от
27.11.2018г., както и Договор за лизинг от същата дата с предмет-
устройството Samsung Galaxy Note 9 Dark Blue; Допълнително споразумение
от 16.01.2019г.; Допълнително споразумение от 19.06.2019г., както и Договор
за лизинг от същата дата с предмет – устройството Samsung Galaxy S10 Plus
128GB White; Договор за лизинг на базови аксесоари №********* от
30.12.2019г.; Фактура *********/10.07.2020г., фактура
**********/10.08.2020г., Фактура **********/10.09.2020г.
Приложените в заверен препис доказателства не са оспорени от
ответника и са приети по делото.
На лист 25 от приложеното ч.гр.дело №4559/2022г. по описа на РС
Плевен се установява, че страните са сключили допълнително споразумение
на 27.11.2018г. за мобилен номер +359********* с месечен абонаментен план
за ползване на мобилни услуги с цена 24,99 лева месечна такса и със срок две
години. На същата дата страните са сключили договор за лизинг на
устройство с обща лизингова цена 1655,77 лева и срок на изплащане две
години.
От приложеното копие на договор на лист 35 се установява, че на
16.01.2019г. страните са сключили договор за мобилна услуга за предпочетен
номер **** с месечна такса за услугата 20,99 лева и срок две години.
Установява се от приложеното копие на договор за ползване на
мобилни услуги с предпочетен номер ****, че на 19.06.2019г., страните са
договорили ползване на мобилни услуги с месечен абонаментен план 36,99
лева за срок от две години. На същата дата са сключили договор за лизинг с
обща лизингова цена за устройството в размер на 1402,77 лева.
Установява се от представения на лист 10 Договор за мобилни услуги
6
от 30.12.2019г, за предпочетен номер ****, че страните са сключили договор
по силата на който са договорили ползването на мобилни услуги с месечна
такса в размер на 27,99 лева за срок от 24 месеца. Установява се от
представеното на лист 17 копие, че на същата дата страните са сключили
договор за лизинг, с който ответницата е закупила апарат на преференциална
цена, като общата цена, която дължи е в размер на 864,57 лева.
Видно е, че към всеки от договорите, ответницата е подписала
декларация – съгласие, с което е декларирала, че е запозната с Общите
условия на **** за взаимоотношения с потребителите, изразила е съгласие с
тях и се задължава да ги спазва.
Към всеки от договорите е приложена ценова листа за абонаментни
планове за частни и корпоративни клиенти от съответната на договора дата.
По делото са приложени Общи условия на лист 72 и следв., като видно от
същите, в чл.71 е предвидено, че потребителят по договор за мобилни услуги
е длъжен да заплаща определените от **** цени по начин и в срокове за
плащане, посочени в чл.27 от Общите условия.
Твърденията в исковата молба са, че ответницата не е заплащала
дължимите суми по издавани фактури за ползвани услуги през периода
10.06.2020г – 10.09.2020г. По делото няма наведени твърдения, че дължимите
суми по тези фактури са заплатени. В доклада по делото съдът е указал, че в
тежест на ответницата е да докаже, че е изправна страна по договора като е
заплатила изцяло дължимите по договора суми. Доказателства в тази насока
не са представени и съдът приема, че сумите са дължими и не са заплатени. В
съдебно заседание ответницата не оспори, че дължи сумите, но с оглед
влошената икономическа обстановка в страната, същата е била
продължителен период безработна и няма възможност да заплаща дължимите
суми и плаща ежемесечно задълженията си.
Съгласно чл.75 от Общите условия, при неспазване на което и да е
задължение от условията по договора, **** има право незабавно да прекрати
предоставянето на услуги, както и при условията чл.19б и чл.19в да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя. Съобразно чл.75 вр.
чл.19в, договорът за услуги е прекратен считано от 05.10.2020г., след което
ищцовото дружество е издало последна фактура № **********/10.10.2020г., в
която са начислени дължимите суми с настъпил падеж и дължимите
7
неустойки съгласно индивидуалния договор с ответника, като общото
задължение възлиза в размер на 2771,71 лева със срок на заплащане на
фактурата 25.10.2020г.
От правна страна, съдът приема, че страните са били в облигационни
отношения по силата на посочените договори за предоставяне на мобилни
услуги съответно от 27.11.2018г, 16.01.2019г. и 30.12.2019г. и сключените с
тях договори за лизинг на предоставени устройства. Договорите са
прекратени от ищеца по реда на чл.75 от ОУ вр. чл.19б от ОУ, която
разпоредба предвижда, че **** има право едностранно да прекрати
индивидуален договор в случай, че потребителят не е платил дължими суми
след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор. Поради
това и с оглед предоставената в договора възможност, ищецът е прекратил
договора считано от 05.10.2020г. поради неплатени в срок дължими суми за
мобилни услуги.
Видно от приложеният Договор за мобилни услуги от 27.11.2018г, за
предпочетен номер +359*********, в договор за предпочетен номер ****,
както и от 19.06.2019г. за предпочетен номер ****, страните са договорили
клауза за заплащане на неустойка при прекратяване на договора по вина на
абоната. Съдът приема, че в случая договорената неустойка не представлява
нищожна клауза в договора, тъй като не е договорена във вреда на
потребителя и е в рамките на три месечни абонаментни такси. В така
уговорения размер, съдът счита, че договорената неустойка не води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. В клаузата на чл.IV.2 б.“а“ , Допълнителното споразумение
предвижда при прекратяване на договора по вина на абоната, той да дължи
неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси за периода от
прекратяване до изтичане на договора, като максималния размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаменти. В договора страните са приели, че месечният абонамент,
приложим за нуждите на начисляване на неустойка е най-високият съгласно
условията на плана. С оглед претенцията на ищеца, която е в размер по-нисък
от трикратния размер на месечните абонаменти, то съдът приема, че
претенцията за неустойка, която е в размер на 122,20 лева за номер ****,
52,47 лева за номер ****, 60,22 лева за +359*********, 97,79 лева за **** се
явяват доказани както по основание, така и по размер. Правото на ищцовото
8
дружество да претендира неустойка е възникнало към датата на прекратяване
на договора – 05.10.2020г. и е начислена в последната фактура №
**********/10.10.2020г., приложена на лист 70 от ч.гр.дело №4559/2022г.,
като общия размер на неустойките по договорите възлиза в размер на 449,43
лева.
По делото е приложен сключени между страните Договори за лизинг от
30,12.2019г с преференциална цена на устройството 864,57 лева, от
27.11.2018г. с преференциална цена на устройството 1655,77 лева, и от
19.06.2019г. с преференциална цена на устройството 1402,77 лева. По силата
на тези договори, ищцовото дружество е предоставило на ответника в
качеството му на потребител мобилни устройства за временно и възмездно
ползване, като ответницата като лизингополучател се е задължила да заплати
на ищцовото дружество обща лизингова цена, посочен във всеки договор. В
договорите страните са постигнали съгласие, че в случаите, когато е
предоставено устройство за ползване на услуги, при предсрочно прекратяване
на договора, потребителят дължи такава част от разликата между
стандартната цена на устройството съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето
му в брой или по договора за лизинг, каквато съответства на останалия срок
на договора. Съгласно договорите, ответницата е получила мобилните
устройства с отстъпка в цената, за което са сключени договори за лизинг за
срок от 24 месеца. Ищецът твърди и това не е оспорено от ответницата,
поради което доказателства тази насока не са събирани, че с оглед датата на
прекратяване на договора за мобилни услуги и заплатената цена от
потребителя при предоставяне на устройството, съответстваща на оставащия
срок на договора е в размер на 177,58 лева, 15,28 лева, 276,14 лева съответно
за всяко от трите устройства, които суми са начислени също във финалната
фактура от 10.10.2020г.
При прекратяване на договорите за мобилни услуги е прекратен и
договорът за лизинг към предпочетен номер. Не е спорно, че прекратяването
е по вина на лизингополучателя по реда на чл.10 от Договора за лизинг
поради неплащане, представляващо неизпълнение на договора за
предоставяне на мобилни услуги. Към датата на прекратяване на договорите и
деактивиране на услугите, на основание чл.12 ал.1 предл.2 от Договора, за
9
ответницата е възникнало задължение да заплати оставащите вноски за
лизинг, което представлява стойността на оставащите дължими вноски по
трите договора, което кореспондира и с приложените договори за лизинг.
Това задължение възниква съобразно уговореното в договора в чл.11 ал.2 и
чл.12 ал.2 от Договора за лизинг, приложен в делото, съгласно които
разпоредби страните са договорили, че при разваляне на договора по вина на
лизингополучателя, последният дължи на лизингодателя неустойка в размер
на оставащите неплатени месечни лизингови вноски до размера на общата
цена посочена в писмения договор между страните. В чл.12 от договора за
лизинг, страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължение от
страна на лизингополучателя, месечните вноски и другите дължими
възнаграждения стават предсрочно изискуеми при прекратяване на договора
за предоставяне на мобилни услуги.
Видно от представените с исковата молба фактури, на ответницата са
начислени ползвани услуги на стойност 1614,45 лева с ДДС, за които е
отразено, че са задължения от предходен период с ДДС. Тази сума не е
оспорена от страна на ответницата и не са представени доказателства за
плащането и, каквато тежест е указана в доклада по делото. Сумата е
начислена в общата фактура, издадена на 10.10.2020г.
При така изложеното, съдът приема, че предявените искове са
основателни и доказани по размер. Установи се, че ответницата е била в
договорни отношения с ищцовото дружество по силата на които е ползвала
предоставени мобилни услуги и закупуване на устройства на лизинг при
преференциални условия. Поради неизпълнение на задължението за плащане
както на ползваните мобилни услуги, така и на лизингови вноски, ищцовото
дружество е прекратило договорите, каквото право има съгласно общите
условия. При прекратяване на договорите, лизингополучателят дължи както
определените в договора лизингови вноски до края на договора – общо в
размер на 707,83 лева, така и разликата между преференциалната цена и
стандартната цена на устройствата, което представлява неустойка по всеки от
трите договора за лизинг. При прекратяване на договорите, потребителят
дължи и неустойка, която съгласно договора е в размер на дължимите до края
на срока на договора, но не повече от три месечни такси. Общия размер на
неустойките е 449,43 лева и с оглед непредставяне на доказателства за
плащане, и този иск се явява основателен и доказан по размер.
10
За трите суми е издадена обща фактура№ **********/10.10.2020г за
сумата от 2771,71 лева. Претенцията се явява доказана по основание и
размер. С оглед изхода на делото, ответницата дължи и разноски в размер на
108,99 лева държавна такса. За заповедното производство ответницата следва
да заплати разноски в размер на 392,09 лева адвокатско възнаграждение и
55,28 лева държавна такса.
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А. И. К. с
ЕГН ********** от гр.**** №13, че дължи на кредитора “**** ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.****, сграда 6, представлявано от ****,
сума в размер на 2763,97 лева, от които : сумата от 449,43 лева
представляващи задължения за неустойки за предсрочно прекратяване на
договори за услуги; 707,83 лева задължения за лизингови вноски и 1614,45
лева задължения за използвани мобилни услуги за предходен период, ведно
със законната лихва считано от 25.08.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 2541/25.08.2022г. по ч.гр.дело № 4559/2022г. по описа на РС
Плевен.
ОСЪЖДА А. И. К. с ЕГН ********** от гр.**** №13, да заплати на
“**** ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.****, сграда 6,
представлявано от **** разноски по делото в размер на 108,99 лева за
държавна такса, както и разноски по ч.гр.дело №4559/2022г. по описа на РС
Плевен в размер на 392,09 лева адвокатско възнаграждение и 55,28 лева
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11