№ 3427
гр. С, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110125081 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от “Т - С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответника Г. О. Т.,
ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.К П ІІ ч. бл...., че последния дължи на ищеца суми за
потребена топлиина енергия и осъществена услуга дялово разпределение в имот, отчитан с
абонатен № ..., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 60207/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно 1856.24 лв.,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от от
01.0.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
03.11.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, както и мораторна лихва за периода
от 15.09.2021 г. до 16.10.2023 г. в размер на 321.96 лв.
Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, както следва:
главница в размер на 49.02 лв. за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за периода от 03.11.2023 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода
от 16.12.2020 г. до 16.10.2023 г. в размер на 11.44 лв.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот през исковия период.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото
дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т С” ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника, с който се изразява становище по
1
основателността на предявените искове.
Ответникът оспорва частично ищцовите претенции поради погасяването им по
давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявенитe искове е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по приобщеното ч.гр.д.№ 60207/2023 г. по описа на
СРС, се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на
процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и
същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия по количество и по
цени, формиращи цената на иска. Видно от приетия като писмено доказателство нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 157, том I, рег.№ ..., нот.дело № .../2014 г., съставен от
нотариус М П, рег.№ ... от РНК, ответникът е закупил процесния имот, за който ищцовото
дружество твърди да е доставяло топлинна енергия, на 30.07.2014 г., а на 28.08.2014 г. Г. Т. е
подал до ищцовото дружество заявление за открИ.е на партида за доставка на топлинна
енергия в имота.
Съобразно предвиденото в Закона за енергетиката, облигационното правоотношение
по доставка на топлинна енергия възниква по силата на закона между топлофикационното
предприятие и лице, което е собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия – в този чл.153 от ЗЕ. Нещо повече - в случая са налице предпоставките за
възникване на облигацинно правоотношение и съобразно възприето в ТР № 2/2017 г. на
ОСГКВКС, а именно чрез сключен договор за продажба. Това е станало посредством
подаденото от ответника заявление от 28.08.2014 г. за разкрИ.е на партида за доставка на
топлинна енергия в имота, като идентичността на описания в него имот и посочения в
нотариалния акт се установява от отразеното в удостоверението на ГИС-С с изх.№ 68-00-
1110/13/20.09.2012 г.
Ответникът, с отговора на исковата молба, не оспорва по същество да е потребител
на топлинна енергия.
Съдържанието на възникналото между страните облигационнно правоотношение е
установено в представените от ищеца Общи условия, одобрени и публикувани по
съответния ред, предвиден в чл.150 от ЗЕ.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
По делото са представени издадените от ищеца общи фактури след края на
отоплителните сезони, включени в исковия период, както и справка за задълженията за
абонатен № ..., под който се води партидата на процесния имот. Същите не са оспорени от
ответницата. Нещо повече – от представените от третото лице помагач документи се
установява, че съставената изравнителна сметка за исковия период е след извършен реален
2
отчет на монтираните в жилището уреди за дялово разпределение и отразява реално
потребеното количество топлоенергия.
По така изложените съображения съдът приема, че през исковия период, а именно от
01.05.2020 г. до м.04.2022 г. в процесния имот, находящ се в гр.С, ж.к.К П II ч. бл....,
абонатен № ..., е доставена и потребена топлинна енергия на обща стойност от 1856.24 лв. В
тази насока са и изводите на вещото лице в приетото и неоспорено от страните заключение
по съдебно-счетоводната експертиза.
От страна на ответника е направено възражение на погасяване на вземанията на
ищцовото дружество по давност, което съдът намира за основателно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. Съобразно предвиденото в чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, срокът за заплащане на задълженията е 45-дневен от изтичане на
периода, за който се отнасят. С оглед на това, с подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 31.10.2023 г., на която дата на основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е прекъсната давността, погасени по давност се явяват
всички задължения за м.август 2020 г., който е с падеж на плащане 15.10.2020 г., и
предхождащите го месеци Т.е. погасени по давност са вземания на ищеца за периода от
м.май 2020 г. до м.август 2020 г. вкл. в размер на 39.90 лв., съобразно отразеното в
Приложение № 1 /стл.3 и 4/ от заключението по ССчЕ.
Дължими остават плащанията за периода от м.септември 2020 г. до м.април 2022 г. в
размер на 1816.34 лв. Именно до този размер и за този период искът за главница следва да се
уважи. За разликата до пълния предявен размер от 1856.24 лв. да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се
извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане в
сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през м.юли 2016 г., а
именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като върху прогнозните
сметки лихва не се дължи, а такава се начислява върху изравнителната сметка в кроя на
сезона. Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на
обезщетение за забава също се явява доказан за периода 15.09.2021 г. – 16.10.2023 г., като за
задълженията за перидо ато м.септември 2020 г- до м.април 2021 г., които са в размер на
772.64 лв. /в тази насока е отразеното таблицата на стр.7 от заключението по ССчЕ, след
приспадане от изравнителната сметка на погасената по давност сума от 39.90 лв./, лихвата
възлиза на 176.29 лв., определена с помощта на специализиран изчислителен модул, справка
от който е приложена по делото. Към тази сума следва да бъдат добовени обезщетенията за
забавено плащане на задълженията по фактурата за отоплителен сезон 2021/2022 г. в размер
на 131.67 лв. /съобразно отразеното в таблицата на стр.7 от заключението по ССчЕ/ . С оглед
на това, ответникът дължи на ищцовото дружество лихва в размер на 307.96 лв. За
разликата до пълния предявен размер от 321.96 лв., искът за установяване дължимостта на
обезщетение за забава следва да се отхвърли.
3
По изложените по-горе съображения за основателност на иска за главница, съдът
намира, че следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявено срещу ответника в настоящето
производство – 31.10.2023 г. до окончателното й изплащане.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница в
размер на 49.02 лв. за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 03.11.2023 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от
16.12.2020 г. до 16.10.2023 г. в размер на 11.44 лв., следва да се отбележи, че от данните по
делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Т С“ ЕООД. Ищцовото дружество
не анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за
основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице
услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно договорено
между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да промени носителя на
материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на
чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално правоприемство между него и
ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от
ответника за услугата дялово разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът
е претендирал сумите в заповедното производство, исковете му се явяват процесуално
допустими, но по същество неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът
в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи,
констатира, че ищецът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 150.00 лв., определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, срещу
което не е направено възражение за прекомерност. Освен това е заплатил държавна такса от
общо 224.05 лв., депозит за експертиза от 300.00 лв. и депозит за особен представител на
ответника от 523.00 лв.
Съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски от 1197.05
лв., в тежест на ответника следва да бъдат поставени 1135.90 лв.
От страна на ответника не е направено искане за присъждане на разноски, а и
липсват данни за такива, поради което съдът не се произнася с решението си в тази насока.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. О. Т., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.К П ІІ ч. бл...., че дължи на „Т - С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я № 23Б, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 60207/2023 г. по описа на СРС, а именно:
сумата от 1816.34 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот, отчитан с абонатен № ...,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 31.10.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, както и
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 16.10.2023 г. в размер на 307.96 лв., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 1856.24 лв. и за периода от м.май 2020 г. до м.август 2020 г., както и иска за обезщетение
за забава за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 321.96 лв.
4
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т - С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, за признаване за установено по отношение на ответника Г. О. Т., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ж.к.К П ІІ ч. бл...., че последния дължи на ищеца следните суми за
дялово разпределение в имот, отчитан с абонатен № ..., а именно главница в размер на 49.02
лв. за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
03.11.2023 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 16.12.2020 г. до
16.10.2023 г. в размер на 11.44 лв., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 60207/2023 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Г. О. Т., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.К П ІІ ч. бл...., да заплати на “Т
- С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, сумата от 1135.90
лв., представляваща направени от последното разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№
60207/2023 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т С“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 60207/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5