МОТИВИ към присъда №32/20.06.2013 по НОХД №698/2013 година:
Срещу подсъдимия В.П. *** внесен обвинителен акт за престъпление по чл.195 ал.1 т.7
във вр. с чл.194 ал.1, чл.28 ал.1 и чл.63 ал.1 т.3 от НК, за това, че на 19.02.2013 г. в гр.Летница, Ловешка
област, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си, при условията на повторност, отнел
чужди движими вещи - 5 кг
свинско месо с кокал, 2 кг
сланина, варено месо от петел с тегло 1,5 кг и ръчен часовник, на обща стойност 77.75
лева, от владението на М.М.П. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай.
С разпореждане
от 30.05.2013 година делото е насрочено по реда на Глава двадесет и седма от
НПК.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа обвинението така, както е повдигнато, като
счита, че от събраните по делото доказателства се доказва по безспорен и несъмнен
начин, че В.П. е осъществил признаците на престъплението по чл.195 ал.1 т.7 от НК. Сочи, че същият е осъждан за кражба преди осъществяване на сегашното
деяние, в срока на което е осъществил кражбата, при условията на повторност, а
освен това осъждане с наказание пробация, подсъдимият е осъждан на лишаване от
свобода и за грабеж. Отбелязва, че сегашното деяние не е извършено в
изпитателния срок. Предвид събраните доказателства, моли съда да признае
подсъдимия за виновен и да определи наказание при превес на отегчаващите вината
обстоятелства, а именно предишни осъждания и невъзстановяване имуществените
щети. Представителят на обвинението пледира за наказание една година и шест
месеца лишаване от свобода, което наказание да бъде намалено с една трета и
съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на една
година, при строг режим в поправителен дом в Бойчиновци.
Подсъдимият В.П.П., редовно призован се явява лично и с адв. П.К.,
които изразяват съгласие за разглеждане на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие. П. се признава за виновен и признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не
се събират доказателства за тези факти. Разбира, че е обвинен в кражба и
признава, че е ходил в къщата на М., нямало е никой, влязъл е и взел ядене,
защото е бил гладен. Взел е и часовник, който е задържал в себе си, а храната е
занесъл у чичо си и там я е изял. Защитникът му адвокат К. заявява, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Изтъква, че според комплексната
експертиза при П. е налице дисоциално личностово разстройство, което във всички
случаи е оказало влияние върху неговите постъпки, макар и да може да носи
наказателна отговорност. Моли съда да определи наказанието при условията на
чл.55 от НК и да му наложи наказание пробация.
Родителите на непълнолетния подсъдим Т.Д.Р.
и П.В.П., редовно призовани, се явяват лично.
Пострадалият М.М.П., редовно призован се
явява в съдебно заседание и заявява, че не желае да предявява граждански иск и му
прощава.
С оглед
признаване на вината от подсъдимия и изразеното от него съгласие, че признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти/чл.371,т.2 от НПК/,
съдът след одобряване на направените от подсъдимия самопризнания разгледа и
реши делото по реда на съкратеното съдебно следствие.
От събраните по време на досъдебното
производство доказателства, от направеното от подсъдимия самопризнание относно
изложените в обвинителния акт обстоятелства и съгласието му да не се събират
доказателства за тези факти, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
В.П. ***. Бил непълнолетен, но не посещавал училище.
Пострадалият
М.М.П. ***.
На
19.02.2013 година, около 15.00 часа, П. излязъл от къщи и отишъл до магазина,
за да си купи хляб и бира. Изпил напитката и тръгнал да се прибира в дома си.
Междувременно,
подсъдимият се приближил до къщата, находяща се на ул. „Стара планина” № 16.
Видял, че вратата е заключена. Натиснал прозореца на кухнята и той се отворил.
През отвора влязъл в помещението и започнал да търси вещи, които да отнеме.
В
този момент П. се прибрал в къщи. П. го видял и се скрил в съседната стая. П.
оставил хляба в кухнята и отишъл в двора да храни домашните животни.
Подсъдимият влязъл отново в кухнята. Взел един ръчен часовник, от хладилника
извадил половин варен петел с тегло около 1,5 кг, а от фризера 5 кг свинско месо с кокал и 2 кг сланина, поставени в
пликчета и тръгнал да излиза. В този момент П. го забелязал през отворената
врата и се насочил към него. В.П. излязъл от жилището, носейки отнетите вещи и
побягнал към двора на съседната къща, находяща се на ул. „Стара планина” №14,
където собственикът Ангел М. режел дърва. Пострадалият М.П. извикал на М. да
задържи крадеца. Ангел М. се обърнал с лице към съседа си и видял, че В.П.
прескочил в неговия двор, след което продължил да тича през имота му, прескочил
в съседния двор и избягал.
По
късно, бащата на подсъдимия - П.В.П. видял в сина си откраднатия часовник, взел
го и го предал на полицейски служител. С разписка, часовникът бил върнат на М.М.П..
Назначената
съдебно-икономическа експертиза е дала заключение, че стойността на отнетите
вещи /5 кг свинско месо с кокал, 2
кг сланина, 1,5 кг варено месо от петел и ръчен часовник/ е
77.75 лева.
Според
комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза при В.П.П. са
налице данни за Диссоциално личностово разстройство, което не представлява
психично заболяване в тесния смисъл на това понятие и не може да се разглежда
като „продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието”. Към момента
на извършване на деянието, в което е обвинен, същият е разполагал с психичната
годност да разбира свойството и значението на своите постъпки, както и да
ръководи действията си, съобразно своите разбирания и разбирането за
непозволеност и наказуемост. Според експертите престъплението не е извършено
поради увлечение или лекомислие.
Видно
от приложената в хода на досъдебното производство справка за съдимост, с
определение от 04.12.2012 година, постановено по НОХД № 1386/2012 г. на Районен
съд гр.Ловеч е било одобрено споразумение, по силата на което В.П. *** осъден
за извършено престъпление по чл.197 т.3 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 от НК и му е
наложено наказание „пробация”. Тъй като настоящото деяние е извършено преди да
е изтекъл предвидения в чл.30 ал.1 от НК петгодишен срок и случаят не е
маловажен, са налице условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК.
При така изяснените фактически обстоятелства съдът прие,
че с извършеното от него деяние подсъдимият П. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.195
ал.1 т.7 във вр. с чл.194 ал.1, чл.28 ал.1 и чл.63 ал.1 т.3 от НК, като на 19.02.2013 година в гр.Летница, Ловешка област, като
непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си, при условията на повторност, отнел чужди движими
вещи - 5 кг
свинско месо с кокал, 2 кг
сланина, варено месо от петел с тегло 1,5 кг и ръчен часовник, на обща стойност 77.75
лева, от владението на М.М.П. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай.
Съдът приема, че подсъдимият П. е автор на деянието за което е предаден
на съд, като съобрази направените пълни самопризнания, показанията на
разпитаните свидетели в хода на досъдебното производство и заключенията на комплексната
съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза, както и на съдебно
стоково икономическата експертиза. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние,
чрез действие, като при условията на повторност, отнел чужди движими вещи без
съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна, подсъдимият е
действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК - съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. Този извод на съда се подкрепя от
всички събрани по делото доказателства.
Съдът не споделя становището на защитника
на подсъдимия за наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, тъй
като непълнолетието му е включено в самата квалификация на деянието, а
останалите не могат да бъдат приети за многобройни такива.
Въз основа на така направените изводи,
настоящата инстанция призна непълнолетния подсъдим П. за виновен в извършване
на престъплението, за което е предаден на съд и му наложи наказание.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид от една
страна като отегчаващи вината обстоятелства предходно осъждане на П. за
престъпление по чл.198 от НК, от друга страна отчете като смекчаващи вината
обстоятелства ниската стойност на предмета на престъплението, наличието на
диссоциално личностово разстройство, в следствие на което поведението му се
определя от първичните нагони и физиологични потребности, както и проявената
критичност към извършеното от него. При тези съображения, настоящият състав
прие, че е налице лек превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради
което му наложи наказание една година лишаване от свобода, което наказание на основание чл.58а
ал.1 от НК намали с една трета, или П. следва да изтърпи наказание осем месеца лишаване от свобода. С оглед обстоятелството, че
подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода и е рецидивист по смисъла на §3
ал.1 т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗИНЗС, съдът определи на
основание чл.191 ал.2 от ЗИНЗС първоначален общ режим за изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода в поправителен дом.
Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и дееца
и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
При този изход на процеса, съдът осъди
подсъдимия В.П.П., със съгласието на баща си П.В.П., да заплати на
ОД на МВР - Ловеч сумата от 240.00 лева разноски по делото.
С допълнително определение от 19.07.2013 година на основание
чл.306 ал.1 т.4 от НПК, съдът постанови подсъдимият П., със съгласието на баща
си, да заплати по сметката на Ловешки районен съд сумата от 6 /шест/ лева разноски
по делото.
Водим от гореизложеното съдът постанови
присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :