№ 3314
гр. София, 25.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110119324 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Т. Х. М. срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Ф.“ ЕООД, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с искане да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 4 от Договор за
паричен заем № 4636271; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД срещу „Ф.“ ЕООД с
искане да се прогласи нищожността на Договор за поръчителство № 4636271
В исковата молба се твърди, че на 10.11.2022 г. ищецът е сключил договор за паричен
заем № 4636271 с „Изи асет мениджмънт“ АД, като страните се уговорили отпуснатия заем
да е в размер на 4 000 лева, а видът на погасителната вноска – седмична, като не бил
посочен размерът на месечния лихвен процент. В чл. 4 от Договора било уговорено, че
страните се съгласяват, заемът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители
или банкова гаранция, като поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният
размер на същия да е минимум 1 000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е
поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране на
задължението с предварително одобрено от заемодателя дружество-гарант. При
сключването на договора за заем, ищецът сключил договор за предоставяне на
поръчителство № № 4636271 с „Ф.“ ЕООД, по силата на който дружеството поело
задължение да обезпечи пред заемодателя задълженията на ищеца. За така сключения
договор ищецът се задължил да заплати възнаграждение, което било разсрочено заедно с
вноските по кредита. Сумата следвало да се заплаща в полза на заемодателя, който бил
упълномощен от „Ф.“ ЕООД да събира в негова полза сумите по договора за поръчителство.
1
Сочи, че двете дружества са свързани лица, т.к. заемодателят бил едноличен собственик на
капитала на „Ф.“ ЕООД. Аргументира, че договорът за кредит е нищожен и сочи, че
изискването за предоставяне на обезпечения - поръчители или банкова гаранция, са били
изначално неизпълними за него, поради което и не оставало друг избор освен сключването
на договор за поръчителство с „Ф.“ ЕООД. Излага, че възнаграждението по процесния
договор за поръчителство не е включено в размера на ГПР с цел да се заобиколи забраната
по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочването на грешен размер на ГПР, а не на действително
прилаганият излага, че води до нищожност на целия договор за кредит. Твърди, че договора
за предоставяне на поръчителство е лишен от основание, т.к. в полза на потребителя не се
предоставяла услуга. Сочи, че договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави и
развива подробни съображения в тази насока. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
Извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, с който предявените искове се оспорват като недопустими и
неоснователни. Ответникът развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит
е сключен при спазване на законовите изисквания, респ. че същият е действителен, в това
число и клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение. Оспорва и твърденията на
ищеца за недействителност на договора за предоставяне на поръчителство. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Ф.“ ЕООД, с
който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Излага твърдения
в насока, че нищожността на договора за кредит не води до нищожност на договора за
предоставяне на поръчителство. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора,
поради което счита, че му е дължимо възнаграждение. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Рерлевираното от ответниците възражение за недопустимост на исковете е неоснователно,
тъй като по делото липсват каквито и да било данни и доказателства за твърдението, че
договорите са изпълнени.
В доказателствена тежест на ищеца по иска срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД е да
докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба
съдържание, както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заемът да
бъде обезпечен с някое от посочените в клаузата обезпечения.
В доказателствена тежест на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е да докаже, че
клаузата е валидна, респ. че е индивидуално уговорена.
В доказателствена тежест на ищеца по иска срещу „Ф.“ ЕООД е да докаже, че между
страните е сключен Договор за поръчителство № 4636271 с посоченото в исковата молба
2
съдържание.
В доказателствена тежест на ответника „Ф.“ ЕООД е да установи наличието на валидно
правоотношение по договор за предоставяне на поръчителство, в това число и наличието на
валидна клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на услугата,
респ. че клаузите са индивидуално уговорени.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
потребитексли кредит, това обстоятелство се установява по категоричен начин от приетия
по делото Договор за паричен заем № 4636271 от 08.11.2022г. Съгласно него страните са се
уговорили а отпускане на потребитексли кредит в размер на 4000 лева със срок от 15
месеца. С краен срок на погасяване 02.02.2024г., при фиксиран лихвен процент от 40 %
годишно и годишен процент на разходите от 48,50 %. В процесния чл. 4 от договора е
предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване
на настоящия договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две
физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният
размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лева; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с
„Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да
няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“;
поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя дружество-
гарант, което предоставя гаранционни сделки.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
представяне на поръчителство, това обстоятелство се установява по категоричен начин от
приетия по делото Договор за предоставяне на гаранция № 4636271 от 08.11.2022г.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде
гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
паричен заем № 4465407 от 21.04.2022г., в това число главница, възнаградителна лихва,
законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски
хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, потребителят дължи на гаранта възнаграждение
в размер на 2382 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка по 158,80 лева, с посочени
падежни дати.
Следователно между страните са налице правоотношения по договор за потребителски
кредит, сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и за поръчителство,
сключен между ищеца и „Файненшъл Бългрия“ ЕООД, поради което съдът следва да се
произнесе по релевираните от ищеца основания за нищожност. С оглед свързаността на
правоотношенията, същите следва да бъдат разглеждани заедно. В тази насока съдът намира
3
следното.
Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за
учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо
правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това
представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява
отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна
пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като
двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД поръчителство
може да съществува само за действително задължение и щом договорът, за който се
поръчителства /в случая договор за потребителски кредит/ е недействителен, то същият не
може да породи действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят.
Доколкото се касае за отделна правна сделка, недействителността на договора за
потребителски кредит сама по себе си не води автоматично до недействителност и на
договора за поръчителство, но поръчителят не би могъл да отговаря за изпълнение на
несъществуващо задължение, основано на нищожно правоотношение.
Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за поръчителство само
формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от
кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на
сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за
потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото в тези хипотези се цели постигане на запретен от закона правен
резултат чрез използване на законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на
закона/, то договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и
обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не
може да доведе до неговото саниране.
Настоящата хипотеза е именно такава поради следните причини. На първо място това е
така, защото от извършената от съда служебна справка по партидата на „Ф.“ ЕООД в
публичния ТРРЮЛНЦ се установява, че към датата на сключване на процесния договор за
поръчителство /08.11.2022г./, както и към настоящия момент, едноличен собственик на
капитала на дружеството-гарант е „Изи Асет Мениджмънт“ АД – кредитор по договора за
потребителски кредит, поради което двете дружества са свързани лица по смисъла на пар. 1,
ап. 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Същевременно от клаузата на чл. 4, т. 3 от договора за предоставяне
на паричен заем /с характер на договор за потребителски кредит/ се установява, че в
хипотезата на обезпечение на заема чрез дружество-гарант, то следва да бъде одобрено от
кредитора, т.е. кредиторът едностранно определя кое дружество да бъде поръчител по
кредита. На следващо място от съдържанието на чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на
гаранция се установява, че възнаграждението на гаранта е разсрочено на погасителни
вноски, чиито падежни дати съвпадат изцяло с падежите на погасителните вноски по
договора за потребителски кредит. На следващо място от клаузата на чл. 3, ал. 3 от договора
за предоставяне на гаранция се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да
4
приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждение по този договор и всички други вземания на гаранта по този договор. На
последно място в чл. 12 от договора е уговорено право на гаранта да прехвърли по всяко
време своите права по този договор /включително суброгационните права срещу
потребителя/ на всяко трето лице по своя преценка, включително на изрично посоченото
дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, което дружество е
посочено изрично като бъдещ цесионер и в чл. 10 от договора за паричен заем.
От гореизложеното следва, че е налице договор за гаранция, сключен с предварително
определено от кредитора по договора за потребителски кредит юридическо лице-гарант,
представляващо свързано с кредитора дружество, като в договора е предвидено
възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на кредитора /а не на гаранта/
заедно с погасителните вноски по кредита, и е уговорена изрично възможността
суброгационните права на гаранта да бъдат придобити възмездно чрез цесия от конкретно
посоченото в двата договора трето лице „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, което от своя страна води до възстановяване на платените от гаранта суми и
придобиване на вземанията от предварително определения от кредитора цесионер. При тази
правна конструкция гарантът нито носи риска от неизпълнение, нито реално получава
уговореното възнаграждение, нито упражнява суброгационните си права при плащане.
Единственият правен и икономически ефект от сделката е кумулиране в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД на допълнителен финансов приход от 2382 лева, представляващ
престацията на потребителя по гаранционната сделка.
При липсата на който и да било от елементите от същественото съдържание на договора
за поръчителство се налага изводът, че процесната сделка не представлява такъв договор, а
по съществото си е съглашение за въвеждане на допълнително възнаграждение за кредитора
по договора за потребителски кредит, чието възникване му е било известно при сключването
на договора /чл. 4, т. 3 от договора за кредит и чл. 3, ал. 3 от договора за гаранция/.
Следователно възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлява част
от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, и е
следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено, поради което договорът за кредит се явява
сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, а процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен поради заобикаляне на
закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД по изложените по-горе съображения.
Ето защо съдът намира, че предявените установителни искове за прогласяване
нищожността на чл. 4 от договора за паричен заем, както и на договора за предоставяне на
гаранция са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата. Същата е сторила
разноски за държавна такса в размер на 130 лева, които следва да бъдат присъдени. В
настоящото производство ищецът не е сторил разноски за адвокатско възнаграждение, а е
5
бил представляван безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв от адв. Димитър Милев.
Както е уточнено в Решение от 25.01.2024г. на СЕС по С-438/2022г. съдът не е обвързан от
минималните размери на възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед нейното противоречие с чл.
101, пар. 1 от ДФЕС. При това положение при определяне на възнаграждението съдът взе
предвид следните критерии: 1/ фактическата и правна сложност на делото /в случая такава
липсва/; 2/ обема на извършената от представителя защита /подаване на искова молба и
молба за даване ход на делото в негово отсъствие, без явяване в открито съдебно заседание/;
3/ защитаваният материален интерес по всеки от исковете /неоценяем по първия иск и 2382
лева по втория/; 4/ обичайният възприет в съдебната практика размер на адвокатските
възнаграждения по делата, касаещи договори за малки потребителски кредити /около 400
лева/; 5/ обстоятелството, че предмет на иска срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
нищожност само на една договорна клауза, с оглед на което страната или нейният
представител не може да получи разноски за възнаграждение в по-голям размер от тези,
които биха били присъдени по иск за нищожност на целия договор; както и 5/
обстоятелството, че двата съединени иска защитават един и същи интерес на ищеца,
доколкото се касае за оспорване на свързани съглашения, поради което следва да се вземе
предвид съвкупният размер на възнагражденията по исковете. При тези критерии съдът
определи възнаграждението на адв. Милев по иска за нищожност на договорна клауза срещу
„Изи Асет Мениджмънт“ АД на 480 лева с ДДС, а по иска за нищожност на договора за
поръчителство срещу „Ф.“ АД на 480 лева с ДДС.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Т. Х. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.
„Пловдивско поле“ № 15, вх. Б, ет. 4, ап. 14, срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК:
*****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2,
ап. 40-46, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, нищожността на клаузата на чл. 4
от сключения между страните Договор за паричен заем № 4636271 от 08.11.2022г.
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Т. Х. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.
„Пловдивско поле“ № 15, вх. Б, ет. 4, ап. 14, срещу „Ф.“ ЕООД, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46,
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, нищожността на сключения между страните
Договор за предоставяне на гаранция № 4636271 от 08.11.2022г.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Ф.“ ЕООД да заплатят на Т. Х. М., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 130 лева, представляваща сторените по делото
разноски.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на Димитър Мирославов Милев,
САК, с адрес: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“, бл. 112, вх. А, ет. 2, офис 11, на
6
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 480 лева, представляваща възнаграждение за
безплатна защита по делото на Т. Х. М..
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД да заплати на Димитър Мирославов Милев, САК, с адрес: гр.
София, ж.к. „Манастирски ливади“, бл. 112, вх. А, ет. 2, офис 11, на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв сумата от 480 лева, представляваща възнаграждение за безплатна защита по делото на
Т. Х. М..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7