Решение по КНАХД №1550/2025 на Административен съд - Варна

Образувано е по касационна жалба с вх. № 11790/09.07.2025г. от Х. И. К., [ЕГН] с адрес с. Баново, общ. Суворово, обл. Варна, чрез адв. Е. М., срещу Решение № 79/13.05.2025 г., постановено по АНД № 489/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия, І състав, с което е потвърдена Заповед за задържане на лице № 324зз-321/03.12.2024 г., издадена от Д. Д. С. на длъжност „Охрана на обществения ред“ при РУ на МВР Провадия, при ОД на МВР Варна, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР, е постановено задържането на Х. И. К., [ЕГН], за срок до 24 часа.

С касационната жалба се моли съдът да отмени оспореното съдебно решение, както и обжалваната заповед за задържане като неправилна и незаконосъобразна. Конкретно се сочи, че издадената заповед за задържане е немотивирана, поради което са нарушени правата ла лицето да разбере защо е задържано.

В съдебно заседание, процесуалният представител на касатора адв. М. прави искане да се уважи жалбата като се отмени оспореното първоинстанционно решение. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба, моли за постановяване на решение, с което жалбата да се остави без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна намира, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Варна, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол от Районен съд – Провадия е законосъобразността на Заповед за задържане на лице № 324зз-321/03.12.2024 г., издадена от Д. Д. С. на длъжност „Охрана на обществения ред“ при РУ на МВР Провадия, при ОД на МВР Варна, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР, е постановено задържането на Х. И. К., [ЕГН], за срок до 24 часа.

За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, компетентност. Спазена е предвидената от закона форма, като заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице - трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта. Съдът е намерил заповедта за мотивирана, като е посочил, че към момента на издаване й са били налице достатъчно данни, че К. може да има съпричастност към процесната престъпна деятелност по чл.198 от НК. Съдът е счел и че в случая не е налице нарушаване на принципа за съразмерност като налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода.

Представена е справка от ОДМВР , че след извършване на проверката материалите са изпратени в РУ Труд при ОДМВР Пловдив във връзка с образувано досъдебно производство № 449/24г. по описа на РУ-Труд за извършено престъпление по чл. 198 от НК.

С оглед изложеното, съдът е намерил, че издадената заповед за задържане е законосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се остави без уважение.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият състав, намира решението за валидно, допустимо, но неправилно - издадено в противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Принципно правилно е твърдението на ответника, че законът не изисква наличието на достатъчно данни за извършено от лицето престъпление, за да се извърши задържането му, за разлика от основанието за образуване на досъдебно производство. Въпреки това в заповедта за задържане на лицето следва да са посочени фактическите и правни основания за направения извод за ангажираност на конкретното лице с извършено престъпление, дори задържането да е по искане на друг орган.

Касационната инстанция не споделя изводът на районния съд, че в конкретния случай посочването на разпоредбата на чл.198 от НК, вписана като основание за задържане изпълнява целта на закона, тъй като липсват каквито и да е било факти и обстоятелства за наличието на конкретни и обективни данни сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което е постановено задържането към момента на задържането му, е извършило или е съпричастно към извършването на престъпление по НК.

Съгласно чл. 74, ал. 2 ЗМВР, в заповедта за задържане задължително се посочват основанията за задържане, а според чл.59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт следва да съдържа правните и фактически основания за издаването му. В процесния случай не се съдържат задължителните реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, специално фактическите и правните основания за задържането по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. В оспорената заповед не е налице описание на фактическата обстановка, а само лаконично е посочена разпоредбата на чл. 198 от НК, във връзка с което е образувано ДП № 449/24г., на РУ-Труд. Това по никакъв начин не представлява ясно обозначение на фактическото основание за задържане на лицето.

Съгласно чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 КРБ предвижда, че никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед или обиск или на друго посегателство върху личната неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон. Съгласно чл. 30, ал. 3, изр. 1 КРБ единствено и само в изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност, постановява чл. 30, ал. 3, изр. второ КРБ.

В съответствие с член 5, § 1, изр. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон на Народното събрание от 31 юли 1992 г. /ДВ, бр. 66 от 1992 г. /, в сила за Република България от 7 септември 1992 г. /ЕКПЧ/, всеки има право на свобода и сигурност. В юриспруденцията на ЕСПЧ са изведени няколко стандарта при закрилата на това право. Първият е изчерпателност на изключенията по член 5, § 1, изр. 2, б. "а" – б. "f" ЕКПЧ, чието тълкуване трябва да е задължително стриктно, а разширителните обосновки при приложението им са недопустими. Целта е да се гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода на основание, което не е предвидено в конвенцията. Вторият е законност на лишаването от свобода по националния закон, както от процесуална, така и от материалноправна страна. За целта чл. 5, § 2 - § 5 ЕКПЧ гарантират сбор от материалноправни права, свеждащи до минимум рисковете от произвол при лишаване от свобода. Такова е правото по член 5, § 2 ЕКПЧ задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за ареста си при задължение на държавата чрез компетентния национален орган да обоснове всяко лишаване от свобода на всеки един етап.

Процесното задържане не покрива стандарта за законност и за непроизволност като основополагащи общи принципи при ограниченията на правото на свобода и сигурност.

Въз основа на изложеното, Касационният съд намира, че е налице изложеното в жалбата основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК за отмяна на въззивното решение - нарушение на материалния закон .

При тази липса на мотиви в заповедта за задържане на лице № 324зз-321/03.12.2024 г., издадена от Д. Д. С. на длъжност „Охрана на обществения ред“ при РУ на МВР Провадия, при ОД на МВР Варна, е налице процесуално нарушение, което води до материална незаконосъобразност на заповедта за задържане. Като е потвърдил същата, районният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което последното следва да бъде отменено. На касатора се дължат разноски за две инстанции като за производството пред РС Провадия се дължат разноски в размер на 760лв., а за касационната инстанция общо 420лв. /70лв. за д.т. +350лв. за адв.хонорар/.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд - Варна,

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 79/13.05.2025 г., постановено по АНД № 489/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия, І състав

и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 324зз-321/03.12.2024 г., издадена от Д. Д. С. на длъжност „Охрана на обществения ред“ при РУ на МВР Провадия, при ОД на МВР Варна, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР, е постановено задържането на Х. И. К., [ЕГН], за срок до 24 часа.

ОСЪЖДА ОДМВР Варна да заплати на Х. И. К., [ЕГН],с адрес с. Баново, общ. Суворово, обл. Варна, сумата в общ размер на 1180лв. разноски за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.