Решение по адм. дело №523/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Делото е образувано по повод постъпила жалба от П. М. П. от [населено място], действащ чрез адв. М. Р., АК - Русе. Жалбата е насочена срещу Решение ППН -01-825/2022 от 07.05.2025г. на КЗЛД (Комисия за защита на личните данни), с което Комисията е оставила без уважение като неоснователна жалба peг. № ППН-01-825/29.11.2022г., подадена от П. М. П., досежно неправомерно според сезиралият КЗЛД използване на лични данни на физическото лице П. М. П. от П. С. П. и В. Ц. К..

Жалбоподателят счита, че обжалваното решение на КЗЛД ( или по-долу Комисията) е незаконосъобразно, постановено при нарушение на административно-производствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че направеният от Комисията анализ на доказателствата е непълен и формален, в резултат на което и постановеният им акт е останал немотивиран и неправилен. Конкретно се акцентира върху факта, че КЗЛД не е изследвала основното и важно за подадения сигнал и жалба въпрос - как и откъде лицето П. П. е разполагал с необходимите за исканата справка лични данни на П. М. П., за да заяви съответните административни услуги пред Агенция по вписванията.

Изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на решението на КЗЛД следва да се подведат като основания за оспорване, разписани в чл.146, т.3 и т.4 от АПК - допуснати съществени нарушения на административно-производствени правила и противоречие с материалния закон. Всичко това се поддържа в съдебна зала от адв. Р..

Иска се от съда да отмени Решение ППН -01-825/2022 от 07.05.2025г. на КЗЛД и да върне преписката за ново произнасяне. Не се претендират разноски.

Ответникът по спора-КЗЛД, действаща чрез гл. юрисконсулт М. А., в писмени бележки счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна П. С. П., действащ чрез адв. Г. П. счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски по представен списък.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в законоустановения 14-дневен срок. Депозирана е от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Фактически и правни изводи:

По повод жалба peг. № ППН-01-825/29.11.2022 г., депозирана от П. М. П. чрез адв. М. Р. и насочена срещу П. С. П. и В. Ц. К., с оглед неправомерно използване на личните данни на П., пред КЗЛД е образувана преписка с оглед изясняване налице ли е нарушение на ЗЗЛД и РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент (ЕС) 2016/679).

В жалбата, с която е сезирана Комисията се сочи, съответно иска от АО да установи по какъв начин П. П. и В. К. са получили достъп до документи, съдържащи личните данни, както на П. М. П., така и на други лица, негови близки и страни в разпоредителни сделки.

КЗЛД е приела, че се касае за процесуално допустимо производство, тъй като била сезирана с жалба, подадена от физическо лице и с наличие на правен интерес. Съответно, била насочена и срещу надлежна страна - администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, ал. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679. Депозирана била в границите на преклузивните срокове по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД.

Конституирала като страни в производството и двете лица, срещу които е подадена жалбата от П. П. - П. П. и В. К./починал преди приключване на производството пред КЗЛД/ и им дала възможност да представят становища и писмени бележки и доказателства по казуса (л.31 и сл. от адм. преписка).

Изискана била и информация от ТД на НАП-Варна във връзка с повдигнатото обвинение за нарушение на личните данни (л.22 от адм. преписка), която била предоставена-виж л.23 и сл. от адм. преписка.

От В. К. е депозиран отговор до КЗЛД (л.32 и сл. от адм. преписка), в който подробно е обяснено коя информация от къде е получена и защо. Към отговора си К. приложил и съответните документи – справки, искания, заявления, снимков материал и копия от нотариални актове, и жалба-сигнал до ОП-Русе.

Отговор е депозирал и П. П. (л.97 от ад. преписка), като в него идентично се обяснява откъде е придобита информацията за П.. Приложени са идентични справки, каквито е подал до КЗЛД и К., ведно със снимков материал и копия/незаверени преписи/ от нотариални актове, по които страна е П. П..

На 26.06.2023г. П. П. адресира до КЗЛД жалба (л.206 и сл. от адм. преписка), с която изразява „опасения“ че изтича срокът за произнасяне на Комисията по жалба peг. № ППН-01-825/29.11.2022г., подадена от П. М. П.. И прави оплаквания за нарушения от страна на ТД на НАП-Варна досежно ползването на неговите лични данни.

Идентична жалба до КЗЛД от 30.06.2023г. подава и В. К. (л.209 и сл. от адм. преписка).

На 24.10.2023г./погрешно посочено в документа, адресиран до РОП че е от 2022г., видно от известие за доставяне-л.216 от адм. преписка/ Комисията е поискала от РОП и сигнала/жалбата на П. П. и В. К., във връзка с която е започнала проверка от прокуратурата на П. П.. Този сигнал е предоставен от РОП с придружително писмо, входирано на 03.11.2023г. в КЗЛД (л.217 и сл.)

След проведено закрито заседание на КЗЛД, същата е решила, че жалбата на П. е допустима за разглеждане по същество и Комисията насрочила открито съдебно заседание за 26.03.2025г., за което уведомила жалбоподателя и заинтересованата страна П. С. П.. В. Ц. К. бил починал в хода на висящото административно производство и спрямо него производството било прекратено.

Други важни за изясняване на настоящия спор факти и обстоятелства:

Причината за сезиране от страна на П. на КЗЛД е свързана с факта, че П. С. П. и В. Ц. К. били предоставили на НАП с вх. № 7229/15.07.2022 г. незаверен препис от 11 бр. нотариални акта и договор за наем със страна П., получени чрез отправено от тях искане/заявка до Службата по вписвания при Районен съд - гр. Бяла. Двамата не отричат и че са правили справка/справки/ чрез отдалечен достъп до Агенция по вписванията/имотен регистър/, свързани с партидата на жалбоподателят П. в тази Агенция.

Прокурорската преписка, образувана в ОП - Русе по подадена от П. и К. жалба/сигнал с вх.№ 1397/14.03.2022 г. срещу лицето И. С. А. е свързана с искане за установяване на произхода на доходите, с които той бил закупил през периода 2009 г. - 2021 г. значителен брой имоти в землището на [населено място] могили, складова база за земеделска техника в [населено място] могили, апартамент в [населено място] и др. и значителен брой земеделска техника - всичко на много висока обща стойност.

Предвид и на това, че П. М. П. се явявал свързано лице като роднина по сватовство на И. С. А., срещу когото била подадена жалбата - сигнал до ОП – Русе, от П. и К. били направени справките от всички Служби по вписвания в страната чрез отдалечен достъп по данни именно за партидата на физическо лице П. П..

Двете заинтересовани лица, преди да почине К. защитават пред КЗЛД достъпа си до Агенция по вписванията чрез обяснението, че това е правно регламентиран публичен достъп до всички вписани в Службите по вписвания към районните съдилища документи, които подлежат на вписване и всеки има право на достъп до тях.

При така събраните данни и доказателства, КЗЛД след проведено открито съдебно заседание достига до извода, че жалбата на П. е неоснователна. В мотивите на издаденото Решение ППН -01-825/2022 от 07.05.2025г., Комисията е разгледала подробно приложимите за случая разпоредби от ЗКИР – чл.93, чл. 42 от Правилника по вписванията (ПВ), съгласно първата от които норми всеки може да получи устна справка за вписванията по партида на недвижим имот, препис или извлечение от нея или удостоверение за вписано или невписано в нея обстоятелство, или както е записано в чл.42 от ПВ – „всеки може да поиска справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията, извлечения от съдържанието на всички книги и регистри, незаверен препис от всички вписани и отбелязани актове или актове за заличаване, както и удостоверение за наличието или за отсъствието на вписване“. Анализирана е и разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от ПВ според която „незаверени преписи и препис-извлечения от вписвани актове, отбелязвания или заличавания по книгите по вписвания или от партидите на лицата се издават на всяко лице, като издаването на незаверения препис се отбелязва в регистъра за справки по чл. 33а, буква "е". В регистъра за справки се отбелязват името и ЕГН на лицето, получило незаверения препис“.

Тези норми довели Комисията до извода, че е налице законово разписана възможност да бъде издаден препис или извлечение от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата при поискване от трето лице. Съответно, чрез предоставяне/получаване на справка, препис или извлечение (препис-извлечение), е налице законосъобразно обработване на личните данни предвид разписаните в Регламент (ЕС) 2016/679 правила - чл. 4, §1 и чл.6, §1.

Така постановеното решение на КЗЛД е неправилно. То е издадено от компетентен по материя орган, спазена е предвидената в закона форма и съдържание на акта, но от Комисията е допуснато нарушение на административно-производствените правила, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.35 от АПК „Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации“. Следващата по ред норма - чл.36 от АПК пък гласи, че „Доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи“.

КЗЛД е следвало да събере и допълнително доказателства, а именно да поиска справка и обяснение от Агенция по вписванията, съответно Служба по вписванията какъв е механизма за извършване на справки, дали на място или чрез отдалечен достъп до имотния регистър. Какви данни за съответното лице, по чиято партида ще се прави справка са необходими, за да бъде извършена тя.

Погрешно при така събраните доказателства е направен извода, че няма нарушение на ЗЗЛД и разписаните в Регламент (ЕС) 2016/679 правила, свързани със защита и неправомерно ползване на личните данни на жалбоподателя П..

Т. нарушение е налице. За да се извърши справка в съответната Служба по вписванията/Агенция по вписванията, имотен регистър/, въз основа на която П. П. и В. К. са се снабдили и с незаверен препис от 11 бр. нотариални акта и договор за наем със страна П., е необходимо същите да разполагат с три имена и ЕГН/когато това касае справка за партида на физическо лице/ и други данни, когато касае юридическо лице. Това е така, защото председателят на настоящия съдебен състав е работил дълго време като съдия по вписванията и е напълно наясно с механизма, по който се правят съответните справки в погрешно посочвания „имотен регистър“, т.е. в Служби по вписванията съм съответните районни съдилища. Погрешно се говори за имотен регистър, защото все още в Агенция по вписванията и съответните Служби по вписвания партидите не се водят за конкретен имот, а партидите са поименни – на физически и/или юридически лица, страни по сделката. За да се направи справка по партидата на физическо лице в Служба по вписванията е необходимо да се знаят описаните по-горе данни – три имена, ЕГН на лицето по чиято партида ще се иска информация.

Безспорно е, че тези данни-три имена и ЕГН са лични данни, както е разписано в Регламент (ЕС) 2016/679- чл. 4, §1, към който препраща и §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД.

КЗЛД погрешно е водила производството, образувано пред нея по жалба на П. П., без да събере необходимите за това доказателства и да проучи по какъв начин именно двете лица - П. П. и В. К. са достигнали до тези лични данни на П., за да направят съответните справки в Службите по вписвания по партидата на П.. Нейните мотиви оправдават получаването от П. П. и В. К. на търсената от Агенция по вписванията информация, защото действително нормите от ЗКИР и ПВ към него момент позволяват получаването на такива справки. Н. К. не е изследвала по какъв начин тези две лица са узнали и ползвали трите имена и ЕГН на П., защото ползването на тези данни без позволението на П. безспорно е нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679, което позволява на засегнатото лице да търси правата си по чл.77 и сл. от Регламента и чл.38 от ЗЗЛД.

Съгласно чл.4, т.1 от GDPR (О. Р.), „лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.

В същата норма, т.7 пък е дадено определението за „администратор" - означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.

Независимо, че П. П. и В. К. са действали като физически лица и не може да им се даде качеството на администратори по посоченото легално определение в Регламента, те също носят отговорност за ползването на личните данни на П. без негово съгласие. Защото чл.5, §1 от глава II от GDPR, озаглавена „Принципи“ казва, че личните данни следва да бъдат обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните („законосъобразност, добросъвестност и прозрачност"). И въпреки, че в случая досежно П. П. и В. К. не може да говорим за обработване, те са ползвали тези лични данни без правно основание и нарушават принципа на добросъвестност.

Отговорност може да им се търси не само по GDPR и ЗЗЛД, но и по НК.

Ето защо, ползвайки личните данни на П. П., и двете лица - П. П. и В. К. са нарушили чл.38 от ЗЗЛД и чл.5, §1 и чл.6 от глава II от GDPR.

Ако при връщане на преписката към КЗЛД бъде установено и доказано чрез събиране на допълнително доказателства, че двете лица са имали законен достъп до личните данни на П., то тогава в действителност няма да има нарушение на посочените по - горе норми от закона и Регламента, противно на така установеното сега от съда, което е на база наличните в преписката доказателства.

От така събраните обаче доказателства остава неизяснен основен въпрос от КЗЛД, а именно – по какъв начин те са достигнали до личните данни на П., за да извършат съответните справки в СлВп към Агенция по вписванията.

Несъбраните в тази насока доказателства, които биха дали отговор на основния въпрос, повдигнат пред КЗЛД с жалбата на П.-има ли нарушение на GDPR и ЗЗЛД, безспорно се явява нарушение на административно-производствените правила, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон.

Ето защо Решение ППН -01-825/2022 от 07.05.2025г. на Комисия за защита на личните данни е незаконосъобразно. Налице са сочените основания на чл. 146, т. 3 и т.4 от АПК – допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, поради което доводите на жалбоподателя в тази насока се явяват основателни. Жалбата следва да бъде уважена, а преписката-върната за ново произнасяне от КЗЛД със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно мотивите в настоящия съдебен акт.

При този изход на спора право на разноски има само оспорващата страна, която обаче не претендира такива, следователно не следва да се присъждат.

Воден от горното, на основание чл.172 и чл.173, ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на П. М. П. от [населено място] Решение ППН -01-825/2022 от 07.05.2025г. на Комисия за защита на личните данни.

Връща преписката на Комисия за защита на личните данни за ново произнасяне КЗЛД със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно мотивите в настоящия съдебен акт.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.