Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 12.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното
заседание на единадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА
ВЕЛЧЕВА
при секретаря ИВАНКА ВЪЛЧЕВА, като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 2286/2017 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от С.К.П.
против Заповед № 122/17.01.2017 г. на кмета на Община
Ловеч.
В жалбата се оспорва да са налице законовите предпоставки за издаване
на заповед за изземване на земеделски имоти. Твърди се, че жалбоподателят
обработва земи в землището на с. Деветаки. За стопанска година 2016/2017 г.
поканил Н.Н.да трасира имотите, които е заявил за лично
ползване. До трасиране на се стигнало. Жалбоподателят заявява, че е обработвал
земи в землището на селото, вкл. и нощем, като не изкючва възможността да е
обработил и чужди имоти. В рамките на административното производството по
изземване, развило се пред кмета на община Ловеч, твърди, че са заяви 62 имота,
като са иззети 59, което счита за неправилно. Наред с това жалбоподателят
отрича да е попречил на Н.Н.да обработва заявените от него земи. Твърди се, че
част от площите на иззетите имоти не се обработват. Оспорва се размера на
определеното обезщетение и се твърди, че при определянето му не отчетен размера
на рентата за землището на с. Деветаки /уточняваща молба вх. № 5741/23.05.2017
г. л. 212 по адм. д. № 255/2017 г. на РС Ловеч/.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да отмени
оспорената заповед изцяло.
Заинтересованото лице не ангажира становище по делото.
Отговор е депозира и от ответника по жалбата. Не се оспорва, че е
постановено изземване на по-малък брой имоти, от посочените в жалбата, но
твърди, че това е така, тъй като в хода на проверката е установено, че се
ползват от „Абърдиин Ангъст“ ЕООД, а не от жалбоподателя в производството. Наред
с това се твърди, че оспорената заповед е законосъобразна – издадена от
компетентен орган, при спазване на закона.
В хода на делото жалбоподателят не взема участие и не изразява
становище по същество.
Ответникът по жалбата се представлява от юрисконсулт Христова, която по
същество излага становище за законосъобразност на оспорената заповед, като
съображения за това развива в писмени бележки.
Заинтересоването лице се представлява по делото от адв. Ст. Г., който
по същество излага становище за неоснователност на жалбата, като съображения
излага в писмени бележки.
Съдът, след анализа на събраните доказателства по делото, при
съобразяване доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна.
На 20.06.2016 г. в Община Ловеч е регистрирана жалба, адресирана до
кмета на Община Ловеч, от Н.н., действащ като едноличен търговец с фирма „Н.н.”,
в която последният твърди, че, като собственик и на основа договори за аренда и
наем обработва земеделски земи в землището на с. Деветаки, като същите в срока
до 30.07.2016 г. е завил за лично ползване за стопанска година 2016/2017 г. В жалбата
се твърди, че Недков е поканен от С.К. и дружества, обработващи земи в
землището на с. Деветаки, да трасира границите на имотите, които ще ползва в
реални граници. Недков им отговор, че е предприел действия по трасиране, но ги
предупредил да не навлизат в имотите му. Впреки това, още преди да било
изготвено споразумението на чл. 37в ЗСПЗЗ и одобрено от Директора на Областна
дирекция „Земеделие” Ловеч П. навлязъл в имотите на Недков, изорал ги и ги
засял. В приложен към жалбата списък са описани следните имоти: 20420.155.40; 20420.234.8;
20420.171.8; 20420.171.15; 20420.171.16; 20420.171.17; 20420.245.32; 20420.216.13;
20420.216.17; 20420.216.18; 20420.216.22; 20420.216.30; 20420.257.26; 20420.215.36;
20420.222.25; 20420.222.49; 20420.182.5; 20420.182.23; 20420.182.27; 20420.182.28;
20420.266.33; 20420.227.3; 20420.227.8; 20420.227.24; 20420.186.24; 20420.186.32;
20420.180.30; 20420.180.36; 20420.180.69; 20420.180.89; 20420.189.10; 20420.189.19;
20420.189.23; 20420.189.40; 20420.134.4; 134.22; 20420.134.33; 20420.138.7; 20420.138.43;
20420.185.6; 20420.185.21; 20420.185.38; 20420.185.44; 20420.141.4; 20420.142.8;
20420.142.23; 20420.145.22; 20420.145.37; 20420.139.15; 20420.139.33; 20420.139.51;
20420.139.73; 20420.132.39; 20420.133.5; 20420.133.12; 20420.84.46; 20420.86.8;
20420.90.11; 20420.90.13; 20420.93.33; 20420.47.20; 20420.47.32 – ползвани без
основание.
В нотариална покана, предадена за връчване на нотариус Анна Ценкова на
29.09.2016 г., „Агроком консулт“ ЕООД, „Агроком инвест“ ЕООД, С.К.П.,
„Агробиофарм инвест“ и Ценка Илиева Кръстева са отправили изявление до Н.н.,
действащ като едноличен търговец с фирма „Н.Н.“ и „НЕДКОВ Г. Й.“ ЕООД, с което
адресатите са поканени, до започване на стопанска година 2016/2017 г., да
трасират имотите, които са заявили, че ще ползват в реални граници. Адресатите
са предупредени, че ако имотите не са трасират за подателите на поканата ще
бъде невъзможно да узнаят къде се намират те. Поканата е връчена на адресата Н.н.,
действащ като едноличен търговец с фирма „Н.н.” чрез негов служител на
29.09.2016 г., за което е съставена разписка.
В отговор на поканата, адресатите са отговорили, че ползвателите на
земи в землището на с. Деветаки разполагат със съвременна техника, с която
могат да определят границите на имотите и да не ги нарушават.
С писма от 03.11.2016 г. страните са информирани за започналата
проверка по жалбата. На С.К.П. е дадена възможност в 7-дневен срок от
получаване на писмото да представи писмено становище, ведно с документи,
установяващи правото му на ползване на посочени имоти за стопанска година
2016/2017 г. Писмото, адресирано до С.К.П., е връчено срещу разписка на
08.11.2016 г. На 15.11.2016 г. П. е депозирал становище /становището е
идентично по съдържание с това на жалбата, повод за образуване на настоящото
производство/. Към нея са ангажирани преписи от обсъдените по горе нотариална
покана, разписки за връчване и уведомително писмо.
В рамките на административното производството са отправени запитвания
до Държавен фонд „Земеделие“ Ловеч /л. 134 от дело № 255/2017 г. на РС Ловеч/;
Общинска служба „Земеделие” Ловеч /л. 131 - 132 от дело № 255/2017 г. на РС
Ловеч/ във връзка с ползването на процесните имоти. В отговор на отправените
запитвания директорът на Областна дирекция, Държавен фонд „Земеделие“ Ловеч е
препратил към регистъра на имотите от картата на възстановената собственост,
който е публичен /л. 135 от дело № 255/2017 г. на РС Ловеч/; началникът на
Общинска служба „Земеделие” Ловеч е посочил, че процесните имоти за стопанска
година 2016/2017 г. са декларирани от Н.н., действащ като едноличен търговец с
фирма „Н.н.”. В заявление от 21.07.2016 г. той е подал декларация по чл. 69,
ал. 1 ППЗСПЗЗ за имоти № ра 139073 и 171008 за неучастие в споразумение.
Останалите имоти, за което и поискана справка, са декларирани на същата дата по
реда на чл. 70, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Начина на трайно ползване на имотите е описания
в писмото. За землището на с. Деветаки е сключено споразумение за обработка на
земеделски земи между собственици и/или ползватели, одобрено със Заповед №
РД-12-205-87/14.10.2016 г. на Директора на Областна дирекция „Зеделие” Ловеч. Отразеното
се потвърждава и от ангажирана по делото извадка от информационната система за
ползване на земеделски земи за стопанска година 2016/2017 г. за землището на с.
Деветаки. Според нея Н.н., действащ като едноличен търговец с фирма „Н.н.” е
декларирал за ползване в реални граници 437 с обща площ от 1 430,227 дка. с
посочени основание за ползване – наем, пренаемане и аренда.
Със заповед от 24.11.2016 г, издадена от кмета на Община Ловеч, във
връзка с постъпили девет жалби от 20.10.2016 г. и започнало производството по
чл. 34 ЗСПЗЗ, е назначена комисия в състав: Т.К.И.– ст. експерт ГСПЗ при Община
Ловеч; М.С.Д.- гл. експерт „Геодезия” при Община Ловеч; М.В.В. – специалист към
отдел „ Контрол и сигурност” при Община Ловеч и Г.Х.Ц. – кметски наместник на
с. Деветаки, община Ловеч със задача да извършат на 24.11.2016 г. проверка на
място в масиви 11, 12, 40, 41, 44, 47, 52, 78, 84, 86, 90, 93, 95, 96, 125,132,
133, 134, 137, 138, 139, 141, 142, 144, 145, 148, 155, 171, 180, 181, 182, 185,
186, 187,189, 199, 215, 216, 222, 223, 224, 225, 227, 228, 234, 245, 257, 258,
259, 264, 265, 266, 289, 292, 293 и 295, като изяснят цялата фактическа
обстановка по изложеното в жалбите, за което съставят констативен протокол.
В писмо, адресирано до С. Колев П., той е уведомен за датата на часа на
извършване на проверката, сборния пункт и мястото, от които тя ще започне, като
е поканен за участие в нея. Писмото е връчен лично на адресата на 23.11.2016 г.
срещу разписка /л. 150 от делото № 255/2017 г. на РС Ловеч/.
За извършената проверка на 24.11.2016 г. комисията е съставила протокол
от 30.11.2016 г. В него е отразено, че на проверката са присъствали Н.н., Н.С.
и С.П.. Всеки от масивите е посетен на място и измерен чрез GPS, като са ползвани и сателитни снимки. В протокола е
отразено, че масивите, обект на проверката, са обработени изцяло, вкл.
процесните имоти, на терена няма пътища, нанесени в плана за землището, не са
поставени ограничителни знаци, индивидуализиращи имотите. Установено е също, че
част от имотите, посочени в жалбата на Н.н., действащ като едноличен търговец с
фирма „Н.н.”, са обрасли с храсти и дървесна растителност, а именно: 20420.47.32,
20420.47.20, 20420.93.33, 20420.90.13, 20420.133.12, 20420.185.6, 20420.180.15,
20420.186.24, 20420.182.28, 20420.257.26, 20420.245.32, 20420.171.15, а имот
20420.216.30 е гора.В протокола комисията е отразила, че имотите, попадащи в
парцел 86 землището на село Деветаки с идентификатори 20420.86.4, 20420.86.8,
20420.86.13, 20420.86.14, 20420.86.22, 20420.86.33, 20420.86.35, 20420.86.37,
20420.86.39, 20420.86.47, 20420.86.48 и 20420.86.51 по КККР на с. Деветаки, се
ползват от „АБЪРДИЙН АНГЪС" ЕООД. Имотите, попадащи в масиви 11, 12, 41,
44, 52, 96, 148 и 289 се ползват от „АГРОКОМ ИНВЕСТ" ЕООД /процесните
имоти не попадат в посочените масиви/.
Отразеното в протокола се подкрепя от показанията на разпитаните по
делото свидетели – И.Д.Ц.. В деня на проверката те са се събрали пред сградата
на кметството на с. Деветаки. От там, с автомобили поели към масивите, обект на
проверката. Преди проверката свидетелят Добревски снел координатите на имотите,
посочени в подадени до Община Ловеч жалби, както и сателитни снимки. Той водил
комисията от масив на масив, а свидетелят И. водила записки, на база на които
впоследствие изготвила протокола. Обходили всеки от имотите във възложените им
за проверка масиви. Установили, че имотите не са трасирани и между тях няма
пътища. Наложило им се да ходят през нивите, върху които била покарала пролетна
култура. Масивите, обект на проверката, били засети от край до край, при което
свидетелите приели, че са обработени от едно лице. Части от тях били
необработваеми – покрити с храстовидна растителност и камъни. Имотите около
тези, посочени в жалбата от Н.н., действащ като едноличен търговец с фирма „Н.н.”,
като ползвани без основание, се ползват от жалбоподателя П.. В проверката
комисията е съпътствана от Н.Н.Н.С.и С.П.. Н.С., заедно с членовете на
комисията, подписали съставен протокол за извършена проверка след приключването
ѝ в късния следобед на деня /л. 153 от дело № 255/2017 г. на РС Ловеч/, а
П. отказал да подпише. Протоколът от проверката свидетелят И. изготвила няколко
дни след приключването ѝ. Останалите членове на комисията го подписали без
възражения. Препис от него не са връчвали на лицата, присъствали при извършване
на проверката. В хода на проверката те не са излагали възражения по направените
констатации. При изготвяне на протокола комисиято ползвала и постъпилата
информация от запитванията на до Общинска служба „Земеделие“ и Държавен фонд „Земеделие“.
Констатациите в протокола и показанията на свидетелите се подкрепят от
заключението на вещото лице инж. К.. Чрез наслагване на кадастралната карта
върху сателитни снимки той е установил, че част от процесните имоти не са
обработват изцяло, като е посочил площите за всеки един от имотите. Установил е
също, че съседните на процесните имоти се ползват от жалбоподателя П..
Констатациите му, че част от имотите реално се ползват, се потвърждават и от
ангажираните по делото сателитни снимки, върху които са отразени процесните
имоти. При определяне на обезщетението вещото лице К. е посочил, че същото е
определено не на база реално ползвани площи, а на посочените в документи за собственост,
при съобразяване на определения с протокол от 27.01.2017 г. на комисия по §2е от
ДР на ЗСПЗЗ размер на средното рентно плащане за ниви в землището на с.
Деветаки в размер на 20,00 лв. Уточнява, че този размер е ползван като база за
определяне на средното рентно плащане в Заповед № ЗД-12-205-87/14.10.2016 г. на
директора на Областна дирекция „Земеделие“, с която е одобрено споразумение за
ползване на имоти в с.Деветаки.
От заключението се установява, че имотите, предмет на оспорената
заповед за изземване, са декларирани за лично ползване в реални граници от Н.н.,
действащ като едноличен търговец с фирма „Н.н.” за стопанска година 2016/2017
г., за което е подадено заявление, заведено под № 123/21.07.2016 г. в Общинска
служба „Земеделие“ Ловеч и не са включени в споразумение за разпределение на
масиви за обработка. Ползваните им се осъществява въз основа договори за
покупко-продажба, наем и аренда. Те са ангажирани в препис по делото /л. 13 –
44 от дело № 255/2017 г. на РС Ловеч/. Автентичността на част от тях - договори
за пренаемване № 1 от 13.07.2016 г. /л. 33 от делото № 255/2017 г. на РС Ловеч/,
договор за пренаемане № 3 от 13.07.2016 г. /л. 36 от делото № 255/2017 г. на РС
Ловеч/, договор за пренаемане № 29 от 14.07.2016 г. /л. 39 – 41 от дело №
255/2017 г. на РС Ловеч/; договор за наем № 18/19.07.2016 г. /л. 42 – 44 от
дело № 255/2017 г. на РС Ловеч/ е оспорена, а с определение от 30.05.2017 г. е
открито производството по чл. 193 ГПК. От изслушаната в хода на делото съдебно -
графологична експертиза се установява, че подписите под четирите оспорените
договори – № 1/13.07.2016 г.; № 2/13.07.2016 г.; № 3/13.07.2016 г. и №
29/14.07.2016 г. са положени за наемател и наемодател от лицата, посечени в
адресната им част. При съобразяване на казаното съдът приема, че оспорването на
документа не е успешно проведено и те не следва да е изключват от
доказателствения материал на основание чл. 194, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
На 17.01.2017 г. кмета на Община Ловеч е издал заповед, с която е наредил
да се изземе от С.К.П. - ползвател без правно основание петдесет и девет имота,
описани по площ и местност. В заповедта е указано на С.К.П. възможността в
7-дневен срок да внесе по посочена сметка сума, представляваща трикратния
размер на средното рентно плащане на обработваемите земи за землището на с.
Деветаки, определена на основание § 2, от ДР на ЗСПЗЗ на Областна дирекция
„Земеделие“ за всеки от имотите, за които е постановено изземването, като е
посочен размер на обезщетението за всеки от имотите, както и последиците при
внасянето на обезщетението. Препис от заповедта е връчена на страните на
19.01.2017 г. срещу разписка /л. 168 и 188 от дело № 255/2017 г. на РС Ловеч/.
За част от имотите, включени в жалбата на Н.н., действащ като едноличен
търговец с фирма „Н.н.” - 20420.86.8, е издадена заповед за изземване от
дружеството „АБЪРДИЙН АНГЪСТ“ ЕООД /заповед № 134/18.01.2017 г. на кмета на
Община Ловеч/.
С оглед очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Тя е подадена от лице, имащо правен интерес, в законовия 14-дневен срок от съобщаване на акта на адресата /заповедта е връчена на жалбоподателя на 19.01.2017 г., а жалбата срещу нея е регистрирана в Община Ловеч на 31.01.2017 г./. Оспореният в производството индивидуален административен акт подлежащ на съдебен контрол /арг. чл. 34, ал. 2 ЗСПЗЗ/.
Заповедта е издадена от кмета на общината,
който е компетентен орган съгласно чл. 34, ал. 1,
изр. 1-во ЗСПЗЗ.
Заповедта е издадена в предписана от
закона писмена форма /чл. 59, ал.2 във вр. ал. 3 АПК/. В оспорения административен акт е посочен неговия
издател, наименованието на акта, неговия адресата, пред кого и в какъв срок
може да се обжалва. Той е подписан от лицето, което се сочи за него издател и
длъжността, която то заема, както и датата на издаването на акта. В акта са
посочени фактическите и прави основания за издаването му. В тази връзка
неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че издателят на акта се е
произнесъл извън заявения предмет в жалбата /по отношение на имота, които на са
били заявени за изземване/. В жалбата, с която е започнало административното
производството, Н.н., действащ като едноличен търговец с фирма „Н.н.” е претендирал да се изземат от С.П. ползвани от него 62
имота без основание. В хода на проверката е установено, че жалбата е
основателна само по отношение на част от тях и е постановено изземването им.
Издаването на заповед с правно основание чл. 34, ал. 1
ЗСПЗЗ предполага да са се осъществили
трите кумулативно предвидени в хипотезата на същата норма условия - искане до
компетентен административен орган от лице с право на собственост или ползвател
на правно основание на земеделски имот, ползване на имотите от трето лице без
правно основание. Административният орган трябва да установи всички релевантни
факти и обстоятелства относно тези три въпроса преди да постанови своя акт.
Спорният доскоро въпрос относно земите,
предмет на изземване в производството по чл. 34 ЗСПЗЗ, е решен в ТР № 1/2013 г.
на ВАС. В мотивите му е подчертано, че с разписването на процедурата по чл. 34
ЗСПЗЗ целта на законодателя е била да създаде единен и бърз ред за изземване на
земеделски земи, без оглед на това, кои е титуляра на права върху тях, като по
този начин се гарантира стабилност при ползването им. Обект на защита са
земеделски земи по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, т. е. такива, които са предназначени за земеделско производство и не
се намират в границите на урбанизираните територии /населени места и селищни
образувания/, определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон;
не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради на промишлени или
други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности
или други обществени организации, нито представляват дворове или складови
помещения към такива сгради; не са заети от открити мини и кариери, от
енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито
представляват прилежащи части към такива съоръжения. Акцентът в коментираното
тълкувателно решение, е че обект на защита са всички земеделски земи по смисъла
на закона, без оглед основанието, на което те се ползват, като разписания в чл.
34 ЗСПЗЗ ред е неприложим по отношение на земи, които се намират в границата на
урбанизираната територия. В случая, имотите, по отношение на който е
постановено изземване, са земеделски по предназначението си и по отношение на
тях процедурата по чл. 34 ЗСПЗЗ е приложима.
Видно от изложеното по горе искането за
изземване е подадено до компетентен орган – кмета на Община Ловеч.
По отношение на всичките 59 имота, предмет
на оспорената заповед за изземване, в производството по делото е установено, че
Н.н., действащ като едноличен търговец с
фирма „Н.н.”, е собственик по сулата на договора за покупко-продажба и ползувател по силата на договори на наем и аренда.
Имотите, по отношение на които е постановено
изземването, се ползват от жалбоподателя. За да формира този извод съдът взе
предвид, че масивите, в които попадат процесните имоти, са обработени еднотипно
- от край до край. Това показва, че те са работени от едно и също лице. Имотите
в района около процесните се ползват от жалбоподателя. Последният в жалбата си
и в ангажираните в хода на административното производството становище, е
признал, че обработва земи в землището на с. Деветаки и не изключва да е
навлязъл и обработил имоти на други земеделски производители, включително на Н.н.,
действащ като едноличен търговец с фирма „Н.н.”. Той, наред с други земеделски
производители, още преди начеването на процедурата, е поискал от Н.н., действащ
като едноличен търговец с фирма „Н.н.”, да трасира имотите, които е заявил за
ползване в реални граница. В отправената поканата дружеството адресат е
предупредено, че ако не са извърши трасиране, ще е невъзможно да се установят
къде се намират границите им. Трасиране не е извършено, а процедура за такова е
предписана само по отношение границите на масивите, а не на самите имоти,
намиращи се в тях /чл. 76, ал 2 ППЗСПЗЗ/. Трасиране границите на имотите е
разписано и при подаване на заявление за промяна в начина на трайно ползване /чл.
чл. 78а, ал. 3 ППЗСПЗЗ/, каквото не е имало. Казаното навежда на единствения
възможен извод, че жалбоподателят е този, който е ползвал имотите. Два от
процесните имоти са изцяло покрити с храстовидна растителност - 20420.139.33 и
20420.216.30, поради което не може да се приеме, че те са ползвани от
жалбоподателя, което да дава основание за тяхното изземване.
В хода на делото жалбоподателят не е ангажира
доказателства, установяващи правото му да ползва процесните имоти. Те не са
вкючени в споразумение за разпределение на ползването или в служебно
разпределение. Ако в хода на производството той противопоставяще свои права,
даващи му право да ползва имотите, това щеше да изключи възможността за
решаване на спора по административен ред, тъй като въпроси, свързани с
конкуренция на права, подлежат на разглеждане от общите съдилища.
Казаното дава основание да се приеме, че оспорената
заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон, в частта в
която е постановено изземване на имоти 20420.139.33 и 20420.216.30, за които не
е установено те да са ползвани от жалбоподателя.
Основният материално правен въпрос, с който
се е занимал административния орган, изводите във връзка, с който са обект на
проеврка от съда, е за това налице ли е ползване без основание на земеделски
земи. Отговор на този въпрос е даден в разпоредилетлната част на заповедта. В
тази част тя засяга права и законни инетерси на лицето, по отношение на което е
постановено изземване и е обект на съделен контрол. В заповедта са обективирани
и изявления с указаниетлен харктер /арг. от чл. 34, ал. 7 ЗСПЗЗ/ относно
възможността за спиране на производството, респектино отмяната на заповедта за
изземване – внасяне на сума в раземр в трикратния размер на средното рентно
плащане и тяхното получаване от правоимащото лица. Те съставляват правна възможност и алтернатива на разпореденото изземване.
Целта на разпоредбата на чл.
34, ал. 6 ЗСПЗЗ е чрез парично обезщетение да се отстранят
последиците от ползвана без валидно правоотношение земеделска земя, което
обезщетение удовлетворява съответния собственик или ползвател на тази земя и
валидира това фактическо ползване, като препятства административното ѝ
изземане. Тази разпоредба не създава задължение за адресата на волеизявлението
/лицето по отношение на което е постаневоно изземването/. Той не е длъжен да я заплати. Може да се
съгласи с размера ѝ, при което лицето, в полза на което се постановява
изземване, не може да търси обезщетение за ползване без основание по общия ред,
а заповедта подлежи на незабавно изпълнене. При наличието на спора относно
размера на тези суми, както е в случая, въпросът относно размера на
обезщетението за ползването без основание, ще се реши пред общите съдилища,
съобразно правилата на гражданския закон /правилото на чл. 59 ЗЗД/. В
настоящото производството, дори съдът да коригира размер на сумата по чл. 34,
ал. 6 ЗСПЗЗ, заповедта в тази част няма да породи задължение у адредата ѝ
да я заплати. При влизане в сила на заповедта за изземване, лицето, в полза на
което е поставено изземването, ще може да търси обезщетение за ползването пред
гражданския съд /арг. в тази насока са изложени в мотивите на Определение № 276 от 25.04.2013 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 2676/2013 г., IV г. о., ГК/.
Жалбоподателят не е заявил искане за разноски, по
което съдът да се произнесе.
Такова искане е заявено от ответника по
жалбата. В хода на производството той е представляван от юрисконсулт.
Подадената жалба е неоснователна, поради което в негова полза, на основание чл.
78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 9 ГПК следва да се присъди вземане за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00 лв.
Заинтересованото лице няма право на разноски. То
участва в производството по служебен почин на съда. Право на разноски според
изхода на спора то би имало само ако участва в производството като
жалбоподател.
Съгласно разпоредлата на § 16 ДР на ЗСПЗЗ
производствата по този закон пред съда са безплатни, с изключение на тези по чл. 14, ал. 4. По тях страните не дължат такси,
но не и разноски. В хода на производството от бюджета на съда са заплати
разноски в размер ан 350,00 лв. /възнаграждения на вещо лице по допусната
експертиза/. При изхода на спора, на основдание чл. 144 АПК, вр. чл. 77 ГПК, те
следва да се възложат в тежест на загубилата спора страна – С.К.П..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на С.К.П. с ЕГН **********
с адрес *** Заповед № 122/17.01.2017 г. на Кмета на Община Ловеч в частта, в
която е постановено изземването на имоти 20420.139.33
и 20420.216.30 в землището на с. Деветаки, обл. Ловеч от Светоза К.П., като ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата ѝ
част.
ОСЪЖДА С.К.П. с ЕГН ********** с адрес ***
да заплати на Община Ловеч разноски в размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/ -
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 144 АПК, вр. чл.
77 ГПК С.К.П. с ЕГН ********** с адрес *** да запрлати в полза на РС Ловеч сумата
от 350,00 лв. /триста и петдесет лева/ - разноски в производството.
Решението може да се обжалва пред Ловешкия
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: