Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 208
гр. Перник, 28.11.2023 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на девети
ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Кирил
Чакъров административно дело № 188
по описа за 2023 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIX във вр. с Глава XVIII от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК),
във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба на „***“ ООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „***“ № 46, ет. 1, офис 2, представлявано от адвокат
Д.М. ***, срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, № 23-787-1 от 24.02.2023 г., издаден от
С.В.А. – главен експерт в Отдел „Ревизии и проверки“ (РП) в Дирекция „Местни
данъци и такси“ (МДТ) при Община Перник, с който за 2021 и 2022 г., са установени
задължения за такса битови отпадъци (ТБО) и данък върху недвижите имоти, ведно
с лихвите за просрочие към тях към 24.02.2023 г., в размер на общо
3 235.17 лв., изменен в обжалваната част с решение № 23/ММО-1697-1 от
02.06.2023 г. на директора на дирекция „МДТ“ при Община Перник, в част I, т.
4 и 6, и в част II, като
общото задължение по АУЗД за същия период – 2021 г. и 2022 г., е изменено от 3 235.17 лв. на
3 131.38 лв., ведно с
лихвите за просрочие към тях към 24.02.2023 г.
Жалбоподателят счита, че в конкретния случай не са били налице
предпоставките за издаване на АУЗД с твърдения, че единственият процесуален
способ за определяне на задължения за ДНИ и ТБО е чрез извършването на ревизия.
По същество излага доводи, че декларация
по чл. 71 от ЗМДТ се подава ежегодно в срок от дружеството. Твърди още, че
процесните имоти представляват незастроени терени, които не са електрифицирани,
не са включени в централното водозахранване, нямат директен достъп до пътя, в
тях не се събират отпадъци, следователно не са налични контейнери и не е налице
необходимост от сметоизвозване, същите не се почистват от ангажираните с тази
дейност дружества. Оспорва АУЗД, в частта, в която не е отменен/изменен
с решението на директора на дирекция „МДТ“ – Перник и в частта, отнасяща
се до имот, находящ се в гр. Перник, на ул. „***“ № 15, представляващ земя и
сграда, за който с АУЗД е установено, че са дължими данък сгради в размер на
630.00 лв., от които платени 615.11 лв., както и такса за битови отпадъци в
размер на 1 410.00 лв. за 2022 г., като сочи, че е извършено плащане на
дължим данък в размер на 615.11 лв. и такса битови отпадъци в размер на
1 410.00 лв. за 2022 г., за което са приложени два броя вносни бележки от
29.09.2022г., а административният орган неправилно е отнесъл тези плащания към
друг вид такива, тъй като с подробното описание на извършваното плащане
дружеството категорично е посочило, че заплаща данък и такса битови отпадъци за
конкретния недвижим имот, което е в противоречие с чл. 169, ал. 3 от ДОПК. По
изложените доводи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени оспорения
АУЗД, изменен с решението на директора на ДМДТ - Перник.
В проведеното на 09.11.2023 г. съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен,
се представлява от адвокат Д.М. ***, пълномощник на управителя на „***“ ООД. Процесуалният
представител поддържа жалбата. Излага допълнително доводи, свързани с извършено
плащане към приходната администрация на Община Перник, с платежно нареждане от
22.05.2023 г. за сума от 1 410.00 лв., за което се представят допълнителни
доказателства, като в тази връзка се пледира да е налице „ново доказателство по
смисъла на закона“, съгласно което задължението на „***“ ООД за процесния период е
значително по-малко от установеното от общинската приходна администрация. Претендира
присъждане на съдебни разноски по представен списък (л. 192) по чл. 80 от ГПК
във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Не представя писмени бележки, независимо от
предоставената от съда възможност.
В проведеното на 09.11.2023 г. съдебно заседание ответникът по жалбата – директорът
на дирекция „МДТ“ при Община Перник, редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат Р.К. ***. Процесуалният представител счита жалбата за
неоснователна и недоказана, пледира оставянето ѝ без уважение. Претендира
присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя
адвокатски хонорар.
Настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като провери
процесуалните предпоставки за допустимост на обжалването, взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, и след като
извърши проверка по реда на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 144, ал. 1
от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, намери следното:
По допустимостта:
Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци и такси се извършват по реда на ДОПК, като
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл. 4, ал. 3
от ЗМДТ изрично е предвидено, че в производствата по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите. Според чл. 144, ал. 1 от ДОПК редът за обжалване на ревизионен акт е приложим и за другите актове,
издавани от органите по приходите, освен ако в ДОПК е предвидено друго. Съгласно
чл. 156, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК ревизионният акт (или в случая АУЗД по чл. 107,
ал. 3 от ЗМДТ) не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е
обжалван по административен ред или в която част подадената по административен
ред жалба е изцяло уважена. В случая е проведено задължителното оспорване по
административен ред на първоначалния акт – процесния АУЗД, като с решение №
23/ММО-1697-1 от 02.06.2023 г. на директора на дирекция „МДТ“ при Община Перник
актът е изменен в част I, т. 4 и 6, и в част II, като съответно общото
задължение по АУЗД е изменено от 3 235.17 лв. на 3 131.38 лв. Резултатът от
проведеното задължително обжалване по административен ред на процесния АУЗД, подаването
на жалбата, повод за образуване на настоящото съдебно производство в рамките на
предвидения преклузивен 14-дневен процесуален срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК
във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ и от процесуално легитимирано лице –
адресат на акта, обосноваващо наличие на правен интерес от оспорването, налагат
извод, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна:
По делото не се спори, което се установява и от документите, съставляващи административната
преписка, че дружеството-жалбоподател е собственик на четири недвижими имота на
територията на община Перник, за които са подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ,
както следва: декларация вх. № **********/28.07.2016 г. (л. 57 - 61); декларация
вх. № **********/28.07.2016 г. (л. 64 - 68); декларация вх. № **********/28.07.2016
г. (л. 71 - 75); декларация вх. № **********/06.03.2018 г. (л. 78 – 82).
Разкрити са данъчни партиди: 1. партида № 6404F14710 – за имот с
идентификатор 55871.504.8, представляващ
земя, находяща се в гр. Перник, ж.к. „***“; 2; партида № 6404F14711 – за имот с идентификатор 55871.504.10, представляващ земя, находяща се в гр. Перник, ж.к. „***“;
3; партида № 6404F14712 – за имот с
идентификатор 55871.504.9, представляващ
земя, находяща се в гр. Перник, ж.к. „***“; 3; партида № 6404F38442 – за имот с идентификатор 55871.507.471, представляващ земя и построените в него нежилищен обект – офис, и гараж, находящ се в
гр. Перник, ул. „***“ № 15.
Имотите, предмет на оспорвания АУЗД по-нататък в решението ще бъдат сочени
с номера на образуваната за същите партиден № (П№).
На 24.02.2023 г., на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, след извършена
проверка за периода 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. въз основа на така
подадените декларации по чл. 14 от ЗМДТ, е издаден процесният АУЗД №
23-787-1/24.02.2023 г., с който главен
експерт в отдел „РП“ в дирекция „МДТ“ при Община Перник установява за
дружеството-жалбоподател задължения за такса битови отпадъци (ТБО) и данък
върху недвижимите имоти (ДНИ) в общ размер на 3 235.17 лв. (три хиляди двеста тридесет и пет лева и
седемнадесет стотинки), представляващи главница – 3 018.93 лв., и
задължения за лихви – 216.24 лв., както следва:
1.
ТБО за 2021
година:
-
за имот с П№ 6404F14711 (т. 2, част I на
АУЗД): размер на задължението по декларация – 990.94 лв.,
внесена сума – 663.12 лв., дължима главница – 327.82 лв., лихва – 60.33 лв., общ
размер на задължението – 388.10 лв.
-
за имот с П№ 6404F14712
(т. 4, част I на АУЗД): размер на задължението по декларация – 344.91 лв., внесена сума – 172.45 лв., дължима главница –
172.46 лв., лихва – 23.60 лв., общ размер на задължението – 199.06 лв.
2.
ТБО за
2022 година:
-
за имот с П№ 6404F14710
(т. 1, част I на АУЗД): размер на задължението по декларация – 271.70 лв.,
внесена сума – 0.00 лв., дължима главница – 271.70 лв., лихва – 14.30 лв., общ
размер на задължението – 286.00 лв.
-
за имот с П№ 6404F14711
(т. 3, част I на АУЗД): размер на задължението по декларация – 609.81 лв., внесена сума – 0.00 лв., дължима главница – 609.81
лв., лихва – 32.10 лв., общ размер на задължението – 641.91 лв.
-
за имот с П№ 6404F14712
(т. 5, част I на АУЗД): размер на задължението по декларация – 212.25 лв.,
внесена сума – 0.00 лв., дължима главница – 212.25 лв., лихва – 11.17 лв., общ
размер на задължението – 223.42 лв.
-
за имот с П№ 6404F38442
(т. 7, част I на АУЗД): размер на задължението по декларация – 1 410.00 лв.,
внесена сума – 0.00 лв., дължима главница – 1 410.00 лв., лихва – 74.21 лв.,
общ размер на задължението – 1 484.21 лв.
3.
ДНИ за
2022 година:
-
за имот с П№ 6404F38442
(т. 6 от раздел I
на АУЗД):
размер на задължението по декларация – 630.00 лв., внесена сума – 615.11 лв.,
дължима главница – 14.89 лв., лихва – 0.53 лв., общ размер на задължението – 15.42
лв.
АУЗД е съобщен на неговия адресат на 23.03.2023 г. (разписка на л. 53), като
в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, е
оспорен в цялост пред директора на дирекция „МДТ“ при Община Перник с жалба вх.
№ 23/ММО-1697 от 05.04.2023 г. (л. 47).
С решение № 23-ММО-1697-1 от 02.06.2023 г. на директора на дирекция „МДТ“ при Община Перник, размерът на общото
задължение по АУЗД е изменен от 3 235.17
лв. на 3 131.38 лв. на
основание извършена корекция в т. 4 и 6 на част I на
АУЗД поради неправилно отразени размери на внесените суми, съответно дължима
главница и лихви за забава и общо дължимо:
-
по отношение на
задължението за ТБО за 2021 г. за имот с П№ 6404F14712, внесената сума е изменена от 172.45 лв. на 257.17 лв., дължимата главница – от 172.45 лв. на 87.80 лв., лихвата за
забава – от 23.60 лв. на 12.01
лв., общият размер на задължението – от
196.06 лв. на 99.81 лв.
-
по
отношение на задължението за ДНИ за 2022 г., за имот с П№ 6404F38442, внесената сума е изменена от 615.11 лв. на 630.00 лв., дължимата главница – от
14.89 лв. на 0.00 лв., лихвата за
забава – от 0.53 лв. на 7.88 лв., общият размер на задължението – от
15.42 лв. на 7.88 лв.
Съответно АУЗД е
изменен и в част II
„Обобщен вид по видове данъци и такси“, като е определен размер на задълженията
по видове и периоди и лихвите за просрочие към 24.02.2023 г., както следва:
-
за ДНИ: внесената сума е
коригирана от 615.11 лв. на 630.00 лв., дължимата главница – от
14.89 лв. на 0.00 лв., дължимата лихва – от 0.53 лв. на 7.88 лв., общият размер на задължението – от 15.42 лв. на 7.88 лв.
-
за ТБО: внесената сума е
коригирана от 835.57 лв. на 920.23 лв., дължимата главница – от
3 004.04 лв. на 2 919.38
лв., дължимата лихва – от 215.71 лв. на
204.12 лв., общият размер на
задължението – от 3 219.75 лв. на
3 123.50 лв.
В останалата му част АУЗД е потвърден от решаващия орган, с мотиви за
валидност, процесуална и материална законосъобразност. Доводите в жалбата, свързани
с определяне на ТБО за 2021 година за недвижими имоти с идентификатори
55871.504.8. 55871.504.9 55871.504.10, включително по компонент сметосъбиране и
сметоизвозване са приети за неоснователни – за 2021 година дружеството не е
подало декларации по реда на чл. 21 от Наредбата за администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на община Перник (НАМТЦУТОП),
съответно за тях е дължима ТБО за всички компоненти. Като неоснователни са
отхвърлени и доводите на дружеството-жалбоподател, свързани с размера на ТБО и
ДНИ за 2021 и 2022 година, поради извършено плащане на 29.09.2022 г. към
приходната администрация, като е прието, че независимо, че в плащането от
29.09.2022 г., в размер на 1410.00 лв., е посочено, че е за ТБО за имот с П№ 6404F38442,
органът е погасил задължения за ТБО с най-ранна дата на възникване, тъй като
към този момент дружеството е имало непогасени задължения за 2021 г. за
останалите декларирани недвижими имоти.
По делото се представи административната преписка по издаване на АУЗД и
решението на директора на дирекция „МДТ“ при Община Перник. Като относими към процесния
период са: заповед № 1522/26.10.2020г. на кмета на Община Перник (л. 98) и заповед
№ 1973/29.10.2021 г. на кмета на Община Перник (л. 92). В т. 1 на същите
идентично е определен видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които ще се
извършват от Община Перник за периоди, съответно 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г.
и от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., а именно: сметосъбиране и сметоизвозване;
третиране на битови отпадъци в депа; поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване. В т. 2.2.2 и т. 2.2.1 на цитираните заповеди идентично са определени
и честота на сметоизвозване: за район 2, в чиито граници е кв. „***“ (имоти с
партидни №№ 6404F14710; 6404F14711; 6404F14712) – 208 пъти годишно; за район 1,
в чиито граници е кв. „Изток“ (имот с партиден № 6404F38442) – 365 пъти
годишно.
По делото са приобщени като доказателства още:
Заповед № 46 от 11.01.2023 г. на кмета на Община Перник (л. 55)
за делегиране на правомощия.
Копие на декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране и
сметоизвозване за 2021 година, с описани в същата идентификационни номера на имотите, вместо партиден номер на
поземлените имоти, за които декларацията се подава, ведно с фактура от
26.11.2020 година от „Български пощи“
ЕАД (л. 156) за извършено плащане по услуга – „Писмовни пратки“. Липсват данни
за съдържанието на пратката.
Преводни нареждания от 29.09.2022 година (л. 159 и л. 160), за внасяне от
името на „***“ ООД по банковата сметка на Община Перник на суми, съответно –
630 лв., с посочено основание за плащане: данък недвижим имот ул. „***“ 15,
партида 6404F38442 за 2022г. , за период 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., и
1 410 лв., с посочено основание за плащане: данък битови отпадъци ул. „***“
15, партида 6404F38442 за 2022 година, за период 01.01.2022 до 31.12.2022.
Преводни нареждания от 22.05.2023 година (л. 161 и л. 162) за внасяне от
името на „***“ ООД по банковата сметка на Община Перник на суми, съответно –
1 410 лв., с посочено основание за плащане: такса битови отпадъци ул. „***“
15, партида 6404F38442, за период 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., и 645.81 лв.,
с посочено основание за плащане: данък земя и сграда ул. „***“ 15, партида
6404F38442 за период 01.01.2023 до 31.12.2023.
Дубликат (л. 189) на платежно нареждане с дата 22.05.2023 година, изходящо
от Община Перник, дирекция „МДТ“, за извършени плащания по партидите на
процесните имоти от името на „***“ ООД в
общ размер на 1 410.00 лв.
Решение № 374 от 18.12.2020 година на Общински съвет (ОбС) – Перник (л.
190), за приемане на План-сметка за 2021 година за дейностите по събиране,
извозване, обезвреждане в депа и други съоръжения на битовите отпадъци и за
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване; Размер на ТБО на
територията на община Перник.
За установяване на релевантни по делото факти по делото се назначи и
изслуша съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), изготвена от вещото лице Я.П.А..
В отговор на поставените задачи, отнесено към предмета на спора, експертът
даде следното заключение:
1.
Поземлени имоти с идентификатори 55871.504.8, 55871.504.9
и 55871.504.10 се намират в електрифициран и водоснабден район, не за
застроени, не са оградени, в района има поставени съдове за сметосъбиране и се
извършва сметоизвозване, пред поземлените имоти няма поставени съдове за
сметосъбиране, поземлените имоти не са електрифицирани, няма видими съоръжения
за централно водозахранване, граничат с трайна настилка от републиканската
пътна мрежа, второкласен път II-63.
2.
За периода 2022 година от името на „***“ ООД е
подадена в срок молба-декларация по чл. 71 от ЗМДТ до кмета на Община Перник за
освобождаване от част от ТБО и не е начислявана такса за компонент
„сметосъбиране и сметоизвозване“ на поземлени имот с партидни № 6404F14710, 6404F14711, 6404F14712. За 2021 година по делото е приложена
декларация по чл. 71 от ЗМДТ за освобождаване от такса за сметосъбиране и
сметоизвозване за посочените имоти за 2021 г., като във връзка с това в констативната
част към въпрос № 4, (който се съдържа
във въпрос № 2) вещото лице сочи, че в Община Перник не ѝ е предоставено
копие от тази декларация, няма данни такава да е получена в дирекция „МДТ“ към
Община Перник, съответно за 2021 година е начислена ТБО и по трите компонента,
включително „сметосъбиране и сметоизвозване“ за имоти с П № № 6404F14710,
6404F14711, 6404F14712.
3.
Размерът на начисляваните за 2021 година и 2022 година суми
за ДНИ и ТБО за поземлени имоти с идентификатори 55871.504.8, 55871.504.9,
55871.504.10, 55871.507.471 и 55871.507.471.1, е определен съгласно: а). Решение № 374/18.12.2020 г. на ОбС
– Перник (л. 190), с което е приета и одобрена План-сметка за 2021 година за
дейностите по събиране, извозване, обезвреждане в депа и други съоръжения на
битовите отпадъци, и за поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване, съгласно раздел II на която размерът на ТБО за нежилищни имоти на
предприятията и нежилищни имоти на гражданите на територията на община Перник,
съгласно чл. 21 от ЗМДТ, се определя в промили върху по-високата между
отчетната им стойност и данъчната им оценка по Приложение № 2 от ЗМДТ – 2.5‰ за
сметосъбиране и сметоизвозване; 3.2‰ за
обезвреждане на битови отпадъци в депа; 0.8‰ за чистота на териториите за
обществено ползване. б). Заповед №
1522/26.10.2020 г. (л. 98) и заповед № 1973/29.10.2021 г.(л. 92) на кмета на
Община Перник, в които е посочена честотата на сметоизвозване. Декларираните от
жалбоподателя недвижими имоти попадат в обхвата на териториите, посочени в
цитираните заповеди, в които се извършват и трите вида услуги: сметоизвозване,
услуги по третиране на отпадъци в депа и поддържане на чистотата на
обществените територии.
На въпроси на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебното
заседание, в което се изслуша експертното заключение вещото лице отговори, че
начислените от общинската администрация суми за ТБО и ДНИ за 2021 г. и 2022 г.
за всеки от декларираните имоти съответстват на изчисленията, извършени при
изготвяне на експертизата и отговарят на нормативните актове и документи,
издавани от Общината. Начинът на изчисляване на ДНИ и ТБО за 2021 и 2022 г. за
декларираните имоти е представен в Таблица № 6 (л. 180) и Таблица № 7 (л. 181).
Дължимите суми за ТБО и ДНИ, изчислени от вещото лице потвърждават изчислените
и отразени в АУЗД, съответно коригирани с решението на директора на дирекция „МДТ“
при Община Перник размери на задълженията, платените по тях суми, дължимите
главници и лихвите за забава, както следва:
За 2021 година за ТБО (Таблица
№ 6):
-
за имот с П№ 6404F14710 – 444.51 лв.;
-
за имот с П№ 6404F14711 – 990.94 лв.;
-
за имот с П№ 6404F14712 – 344.91 лв.;
-
за имот с П№ 6404F38442 – 1 410.00 лв.
За 2022 година за ТБО
(Таблица № 7):
-
за имот с П№ 6404F14710 - 271.70 лв.
-
за имот с П№ 6404F14711 – 609.81 лв.
-
за имот с П№ 6404F14712 – 212.25 лв.
-
за имот с П№ 6404F38442 – 1 410.00 лв.
За 2021 година за ДНИ (Таблица № 6):
-
за имот с П№ 6404F14710 -
135.85 лв.
-
за имот с П№ 6404F14711 – 304.90 лв.
-
за имот с П№ 6404F14712 – 106.13 лв.
-
за имот с П№ 6404F38442 –630.00 лв.
За 2022 година за ДНИ са
начислени суми (Таблица № 7):
-
за имот с П№ 6404F14710 -
135.85 лв.
-
за имот с П№ 6404F14711 – 304.90 лв.
-
за имот с П№ 6404F14712 – 106.13 лв.
-
за имот с П№ 6404F38442 – 630.00 лв.
Дължимите и неплатени суми за ТБО и ДНИ общо за периоди 2021 и 2022 година
изчислени от вещото лице, обективирани в Таблица № 8 (л. 183), обобщено по
основание и размер са:
за ДНИ – 2 353.75 лв., от
които платени 2 294.91 лв., с ползвана отстъпка общо в размер на 31.50 лв.;
за ТБО за трите компонента – 5 691.11
лв., от които платени 2 701.24 лв. (ползвана е отстъпка и са начислени
лихви);
неплатената сума за ДНИ и ТБО е в
общ размер – 3 131.38 лв., в това число: 2 919.38 лв.
главница за ТБО, 204.12 лв. лихва за забава за ТБО от датата на забава до
24.02.2023 г., и 7.88 лв. лихва за забава върху главница на ДНИ до датата на
плащане на сумата.
Изготвената съдебно-техническа
експертиза, съответстваща на поставените задачи, компетентно, обективно и
безпристрастно изготвена, неоспорена от страните, се кредитира от съда в частта
за периоди 2021 и 2022 година.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 160, ал. 2, във вр. с
чл. 144, ал. 1, от ДОПК и чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ цялостна проверка за
законосъобразност и обоснованост на оспорения акт, достигна до следните правни изводи:
Предмет на оспорване е АУЗД № 22-1567-1/17.06.2022 г., издаден от служител
в дирекция „МДТ“ при Община Перник, изменен с решение № 23-ММО-1697-1 от
02.06.2023 г. на директора на дирекция „МДТ“ при Община Перник.
Актът за установяване на задължения за ДНИ и ТБО, по чл. 107, ал. 3 от ДОПК
№ 22-1567-1/17.06.2022 г. е издаден от материално и териториално компетентен орган, кръга на правомощията му съгласно чл. 4, ал. 4
във вр. с чл. 9б от ЗМДТ. Видно от
заповед № 46 от 11.01.2023 г. на кмета на Община Перник (л. 55),
с права и задължения на органи по приходите съгласно ДОПК, в производствата по
установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци и ТБО, са определени
служители от дирекция „МДТ“ при Община Перник, измежду които и в т. 6 е Румяна
Чудомирова Стоилова, главен експерт, издател на процесния АУЗД.
Обжалваният АУЗД е издаден при спазване на общите изисквания, установени към
формата и съдържанието на индивидуалните административни актове в чл. 59 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Същият е мотивирани с фактическите и правни основания за издаването му, включително мотиви,
основали издаването на оспорения АУЗД, се
съдържат в потвърдителното решение на решаващия административен орган (чл. 4,
ал. 5 във вр. с чл. 9б от ДОПК), валидно мотивиращи първоначаления акт основния,
съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК, в което директорът
на дирекция „МДТ" при Община Перник
е отговорил подробно на изложените в жалбата възражения срещу АУЗД.
При издаване на оспорвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да съставляват самостоятелно основание за отмяната му. АУЗД е издаден
служебно, в хипотезата на чл. 107, ал. 3, изр. второ от ДОПК, въз основа на
данните в подадените от дружеството декларации, по чл. 14 и чл. 71 (ред. ДВ бр.
101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) от ЗМДТ. Същият е съобщен на адресата
си, като в установените срокове е проведено и задължителното оспорване пред решаващия административен
орган, който на свой ред се е произнесъл, в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК.
Без основание са доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че в
процесния случай не са били налице процесуални предпоставки за издаване на АУЗД,
с твърдения, че единственият процесуален способ за определяне на задължения за
ДНИ и ТБО е чрез извършването на ревизия. Съгласно чл. 107, ал. 3, изр. трето,
предл. второ от ДОПК, акт може да се издаде и служебно, когато задължението не
е платено в срок и не е извършена ревизия, в каквато хипотеза е издаден и
процесният АУЗД. В същия смисъл, вън от контекста на предмета на настоящия спор
в мотивите на решение № 14076 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3966/2014 г.
са посочени хипотезите, при които може да бъде издаден АУЗД в условията на чл. 107, ал. 3 от ДОПК.
Преценен за съответствие с приложимия материален
закон- АУЗД и изменящото го решение са
законосъобразни:
Задълженията за ДНИ:
С оспорения АУЗД са установени задължения на дружеството-жалбоподател за
ДНИ за 2022 г. за имот с П№ 6404F38442 в размер на 630.00 лв., от които платени
615.11 лв., съответно неплатена сума в общ размер на 15.42 лв., от които
главница – 14.89 лв. и лихва – 0.53 лв. С
решението на директора на дирекция „МТД“ при Община Перник, размерът на така установеното
задължение от 630.00 лв. е потвърден, като е изменен размерът на внесената сума
от 615.11 лв. на 630.00 лв., съответно определена е дължима главница – 0.00 лв.
и дължима лихва за забава – 7.88 лв.
Жалбоподателят не оспорва дължимостта и начинът на определяне на ДНИ за
2022 г. за имот с П№ 6404F38442, оспорва единствено наличието на така установеното
задължение, като сочи, че сумата е заплатена с преводно нареждане от
29.09.2022г. С решението на директора на дирекция „МДТ“ при Община Перник, АУЗД
в тази негова част – т. 6, е изменен, като размерът на внесената сума е
коригиран от 615.11 лв. на 630.00 лв., съответно определена е дължима главница
– 0.00 лв. и дължима лихва за забава – 7.88 лв. При това положение, жалбата в
тази си си част, е лишена от правен интерес за обжалване, предвид което АУЗД не
следва да бъде подлаган на проверка за законосъобразност касателно дължимостта
и размера на това установено задължение. Що се отнася до дължимата лихва за
забава, за неизпълнено в срок задължение, въпреки че не е предмет на доводи в
жалбата, ще се посочи, че съгласно
приетата по делото и кредитирана СИЕ, сумата от 7.88 лв. е правилно изчислена
от решаващия орган.
Задълженията за ТБО:
Съгласно чл. 62 от ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 153, 1998 г., действаща през
разглежданите периоди до изменението в ДВ бр. 88 от 3 ноември 2017 г., в сила
от 01.01.2020 г., включително към настоящия момент (последната редакция на
нормата влиза в сила от 1 януари на втората година, следваща публикуването на
резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България
през 2021 г.), таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането на депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места, като размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 – с
решение на ОбС въз основа на одобрена план-сметка, и за всяка услуга поотделно:
сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или
други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
С оспорения АУЗД са установени задължения за ТБО на
дружеството-жалбоподател за 2021 г. и 2022 г., за имоти с П№ 6404F14710 (т. 1 за 2022
г.), П№ 6404F14711 (т. 2
за 2021 г. и т. 3 за 2022 г.), П№
6404F14712 (т. 4 за 2021 г. и т. 5 за 2022 г.) и П№ 6404F38442 (т. 7 за 2022
г.), неплатени в установените срокове. В ТБО за 2021 година за цитираните имоти
са включени всички компоненти. ТБО за 2022 година е начислена за услугите „обезвреждане
на битовите отпадъци в депа или други съоръжения“ и „чистота на териториите за
обществено ползване“.
С решението на директора на дирекция „МДТ“ при Община Перник,
АУЗД е изменен в т. 4, касателно размера на внесената сума по задължението от 344.91 лв. за ТБО за 2021 г. за имот с П№ 6404F14712 за 2021 г. – от 172.45
лв. на 257.17 лв., съответно е изменена сумата, представляваща дължима главница
– от 172.46 лв. на 87.80 лв., и преизчислена дължимата лихва за забава – от
23.60 лв. на 12.01 лв., като дължимото общо е определено в размер на 99.81 лв. В резултат на това АУЗД е изменен и в част II, като
установени са: общ размер на задълженията за ТБО по декларации – 3 839.61
лв., внесена сума – 920.22 лв., .дължима главница – 2 919.38 лв., дължима
лихва – 204.12 лв., общо дължима сума – 3 123.50 лв.
1. Жалбоподателят
не оспорва, че е субект на задължения за ДНИ и ТБО за 2021 г. и 2022 г. за
притежаваните от него, съответно декларирани пред Община Перник четири
недвижими имота. Оспорва дължимостта на ТБО по компонент сметосъбиране и
сметоизвозване за имоти с П№ 6404F14710, П№ 6404F14711 и П№ 6404F14712 с
доводи, че същите представляват незастроени терени, които не са
електрифицирани, не са включени в централното водозахранване, нямат директен
достъп до пътя, в тях не се генерират отпадъци, не са налични контейнери и не е
налице необходимост от сметоизвозване, а същите не се почистват от ангажираните
с тази дейност дружества.
Доводите са без основание.
За да бъде дължима таксата за тези услуги е необходимо кумулативно да са
налице следните предпоставки: общинският съвет да е приел решение, че общината
ще предоставя услугите, да е определил начина на определяне на размера на
таксата съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ в редакцията за съответния период,
кметът на Общината да е определил със заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ
границите на районните, в които общината ще предоставя услугите, както и честотата
на тяхното предоставяне, имотът да попада в границите на район, в който
общината е декларирала, че ще предоставя услугата и общината фактически да е
предоставила услугата. При условията на чл. 170 АПК, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от
ДР на ДОПК, административният орган е този, който следва да докаже горните
обстоятелства, свързани с факта на извършване на услугите. В тази връзка от
ответната страна по делото се ангажираха доказателства, неоспорени от
процесуалния представител на жалбоподателя, които преценени в тяхната
съвкупност установяват факта на извършване на услугите и по трите компонента на
ТБО, включително „сметосъбиране и сметоизвозване“. Тези изводи се подкрепят и
от заключенията на вещото лице по извършената СИЕ – декларираните от
дружеството-жалбоподател недвижими имоти попадат в обхвата на териториите,
посочени в заповеди на кмета на Община Перник с № № 1522/26.10.2020 г. и 1973/29.10.2021
г, а в същите се извършват и трите вида услуги. В тази насока в допуснатата и
приета СИЕ е изчислен, като е потвърден и размерът на отделните задължения,
съставляващи ТБО за процесните периоди 2021 г. и 2022 г., така, както са
установени с оспорения АУЗД и изменящото го решение, възлизащи общо в размер на
7.88 лв. за ДНИ, съответно на 3 123.50 лв. за ТБО, или общо задължение за
ДНИ и ТБО по АУЗД – 3 131.38 лв., в
това число: 2 919.38 лв. главница за ТБО, 204.12 лв. лихва за забава за ТБО от
датата на забава до 24.02.2023 г., и 7.88 лв. лихва за забава върху главница на
ДНИ до датата на плащане на сумата.
2. Доводите
в жалбата и съображенията, изложени в хода по същество на делото сочат на следващо
място, че жалбоподателят оспорва и начисляването на ТБО за 2021 г. и 2022 г. по
компонент „сметосъбиране и сметоизвозване“ за имоти с П№ 6404F14710, П№
6404F14711 и П№ 6404F14712, като твърди, че декларации по чл. 71 от ЗМДТ са
подавани ежегодно.
Съгласно чл. 71, т. 1 от ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от
1.01.2014 г.), не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато
услугата не се предоставя от общината или като имотът не се ползва през цялата
година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края
на предходната година в общината по местонахождението на имота. В същия смисъл
е и разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от НАМТЦУТОП.
По делото не се представиха убедителни доказателства, че декларация по чл.
71, т. 1 от ЗМДТ, респективно чл. 21, ал. 1 от НАМТЦУТОП, за 2021 година е
подадена от дружеството-жалбоподател за притежаваните от същото недвижими имоти
по надлежния ред. В каквато посока са и мотивите на решаващия орган и
заключението на вещото лице. Съответно за посочения период правилно е начислена
ТБО и за услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“, а размерът на ТБО по този
компонент е правилно изчислен от общинската администрация според заключението
на вещото лице, кредитирано от съда.
Безспорно се установи от доказателствата по делото, потвърдено и от
заключението по СИЕ, че за 2022 година декларация по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, за
имоти с П№ 6404F14710, П№ 6404F14711 и П№ 6404F14712 е подадена, съответно
такса за услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“ не е начислена, а този
компонент не съставлява размера на задълженията за ТБО за 2022 година за
посочените имоти – начислените, съответно неплатени задължения за ТБО за 2022
година включват такси за услугите „обезвреждане на битови отпадъци в депа“ и „чистота
на териториите за обществено ползване“.
3. Доводите
в жалбата и съображенията, изложени в хода по същество на делото сочат на трето
място, че жалбоподателят оспорва наличието на неплатено задължение за ТБО за
2022 г. за имот с П№ 6404F38442, като се основава в извършено плащане по банков
път на сумата от 1 410.00 лв., с посочено основание ТБО, конкретно за този
имот и за 2022 година. Същите са без основание. В каквато посока са и мотивите
на решаващия орган, независимо, че това извършено плащане е „насочено“ от
задълженото лице към ТБО за имот с П№ 6404F38442 за 2022 година, това обстоятелство
е ирелевантно към нормативно установения ред за погасяване на задълженията. Съгласно
чл. 169, ал. 3а от ДОПК, до заявяването им за принудително изпълнение
задълженията от съответния вид, установявани от общините се погасяват по реда
на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право
да заяви кое от тях погасява. Разпоредбата на чл. 169, ал. 3а от ДОПК, отнасяща
се конкретно до общинските вземания, каквито без съмнение са процесните е
специална по отношение на 169, ал. 3, регламентираща възможност при наличие на
няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси
едновременно до започване на принудителното им събиране, той да може да заяви
кое от тях погасява пред съответния компетентен орган (решение № 7827 от
13.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10832/2022 г.) Безспорно е по делото, че към
момента на извършване на плащането на 29.09.2022 година
дружеството-жалбоподател има неплатени задължения за ТБО за предходна година. След
като задълженията не са за една и съща година, то не може да се приложи
изключението, предвидено в чл. 169, ал. 3а от ДОПК, поради което правилно е
прието от общинската администрация, че с внесената сума следва да се погасят
частично задълженията за ТБО за предходни периоди, съответно погасена е сума от
1 277.08 лв. за ТБО и 132.92 лв. лихви.
Без основание са и доводите на процесуалния представител на жалбоподателя,
основани в представените по делото преводни нареждания от 22.05.2023 година (л. 161 и л. 162) за внасяне от името на „***“
ООД по банковата сметка на Община Перник на суми, съответно – 1 410.00
лв., с посочено основание за плащане: ТБО за имот с П№ 6404F38442, за период
01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., и 645.81 лв., с посочено основание за плащане:
данък земя и сграда ул. „***“ 15, партида 6404F38442 за период 01.01.2023 до
31.12.2023, и в
дубликат на платежно нареждане от 22.05.2023 г. (л. 189). Представените
доказателства са ирелевантни към процесното производство, приключило с АУЗД,
поради което и не се кредитират. Плащанията са извършени след издаването на
АУЗД на 24.02.2023 г., поради което към момента на издаване на акта няма
основание същите да бъде включени в изчисленията за установяване на
задълженията. Приложима е разпоредбата на чл. 142 от АПК във вр. § 2 от ДР на ДОПК, съгласно на ал. 1 на която съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му. Съответно
разпоредбата на ал. 2 се прилага спрямо онези нови факти, които имат значение
за преценка законосъобразността на акта към момента на издаването му, т. е.
онези факти, на които законодателят е придал обратно действие, които с обратна
сила рефлектират върху законосъобразността на акта към датата на издаването му.
С представените доказателства за извършено последващо плащане след издаване на
АУЗД и след депозиране на жалбата пред директора на дирекция „МДТ“ при Община
Перник, не се установят нови факти от значение за делото. В конкретния случай
заплащането на суми, свързано със задължения за ДНИ и ТБО след издаването на АУЗД
и оспорваното решение, не се отразява върху законосъобразността, а върху
изпълнението на същите. При положение, че част от установените с АУЗД, изменен
с решението на директора на дирекция „МДТ“ при Община Перник задължения са платени
след издаването му, то същите са
погасени, следователно няма да се налага повторното им плащане.
Въз
основа на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава същата
следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът. Претендират се своевременно
поискани, без приложен списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр.
с § 2 от ДР на ДОПК, доказани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв., видно от договор за правна защита и съдействие от 13.09.2023 г. (л. 145).
Жалбата се отхвърля изцяло, поради което в полза на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 300 лв., платими от жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „***“ ООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„***“ № 46, ет. 1, офис 2, срещу Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), № 23-787-1 от
24.02.2023 г., издаден от С.В.А. – главен експерт в Отдел „Ревизии и проверки“
в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Перник, с който за 2021 и 2022
г., са установени задължения за такса битови отпадъци и данък върху недвижите
имоти, ведно с лихвите за просрочие към тях към 24.02.2023 г., в размер на общо
3 235.17 лв., изменен в обжалваната част с решение № 23/ММО-1697-1 от
02.06.2023 г. на директора на ДМДТ при Община Перник, в част I, т.
4 и 6, и в част II, като
общото задължение по АУЗД за същия период – 2021 г. и 2022 г. е изменено от
3 235.17 лв. на 3 131.38 лв., ведно
с лихвите за просрочие към тях към 24.02.2023 г.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „***“ № 46, ет. 1, офис 2, да заплати на Община
Перник, с код по БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление: гр. Перник,
пл. „Св. Иван Рилски“, съдебни разноски в размер на 300.00 лв. (триста лева).
Решението, с оглед материалния интерес по делото, в размер на 2 919.38
лв., представляващ главницата на установените с АУЗД задължения, на основание чл. 160, ал. 7 от ДОПК, е окончателно и не подлежи на обжалване
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ:/п/