№ 22569
гр. ., 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20241110154809 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът К. Я. Я. твърди, че на 04.06.2024 г. около 21:50 часа в град ., при
движение по ул. „.“ третото за процеса лице Г. А. управлявало собственото на
К. Я. МПС – марка „.“, модел „.“ с рег. № ., когато в района на № 2 на улицата
автомобилът попаднал в необезопасена дупка с остри ръбове, намираща се на
пътното платно. Посочва се, че вследствие от това събитие по МПС настъпили
щети, засягащи следните детайли - предна дясна гума, цялата предна дясна
част на автомобила, задна дясна гума и скоростната кутия. Поддържа се, че за
настъпилото пътно-транспортно произшествие (ПТП) е съставен констативен
протокол от 04.06.2024 г. от органи на СДВР. Твърди се, че поради
настъпилите повреди МПС нямало техническата възможност да продължи
движението си на собствен ход, което наложило репатрирането му. За услугата
ищецът заплатил сумата от 120 лева с вкл. ДДС, съгласно издадена фактура №
./05.06.2024 г. Излага се, че за установяване на конкретно настъпилите повреди
по л.а. „. .“ с рег. № . вследствие от попадането му в необезопасената дупка на
пътното платно, бил извършен преглед в сервиз „.“ ЕООД, за което ищецът
заплатил сумата от 280 лева, съгласно фактура № 138/02.07.2024 г. Твърди се,
че при този преглед били констатирани увреждания по следните детайли на
МПС: преден десен прав носач, преден десен крив носач, преден десен
1
външен накрайник, кормилна рейка, шенкел преден десен, джанта предна
дясна гума, гума предна дясна, предна броня, преден десен подкалник, преден
десен амортисьор, задна дясна гума и автоматична трансмисия на автомобила,
които следва да бъдат подменени за възстановяване състоянието на МПС. В
исковата молба се излага, че съгласно издадени проформа фактури от
различни дружества, стойността на небходимите за подмяна части на МПС
възлиза на около 26 684,62 лева, като допълнително следва да бъде заплатен и
трудът в сервиза. Ето защо, ищецът намира, че дължимото му обезщетение за
настъпилите повреди по собственото му МПС вследствие от процесното ПТП
възлиза на сумата от 30 000 лева, включваща и вече сторените разходи за
репатриране на автомобила и заплатения преглед за установяване на
състоянието му, от която в настоящото производство първоначално е
претендирал част в размер на 1000 лева, изменена впоследствие по реда на чл.
214 ГПК до 22 470,99 лв. Намира, че в случая ответната . носи отговорност за
заплащане на обезщетението поради допуснато противоправно бездействие,
изразяващо се в неизпълнение на задълженията й по чл. 31 от Закона за
пътищата. Излага се, че тази отговорност е гаранционно-обезпечителна и не
произтича от вината на възложителя. Твърди се, че пътят, на който е
настъпило процесното ПТП е общински и се намира в границите на ., която,
чрез кмета на общината го стопанисва и управлява. Предвид това и доколкото
процесното ПТП е настъпило поради попадането му в необезопасена и
несигнализирани с пътни знаци дупка на пътното платно, а съгласно чл. 167,
ал. 1 ЗДвП лицето, стопанисващо пътя, следва да го поддържа в изправно
състояние, то е налице основание за ангажиране отговорността на ответната
страна. С тези съображения отправя искане за уважаване на исковата
претенция и за присъждане на сумата от 22 470,99 лв. (след изменение
размера на иска в открито съдебно заседание на 10.11.2025 г.), представляваща
обезщетение за повреди по собствен на ищеца лек автомобил, марка „.“, модел
„.“, с рег. № ., вследствие от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
04.06.2024 г., в гр. ., в резултат от попадането му в необезопасена дупка на
пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането – 04.06.2024 г. до окончателното й изплащане.
Ответникът . оспорва исковата претенция по основание и размер,
оспорвайки наличието на елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД.
Оспорва настъпването на процесното ПТП, както и причина за същото да е
наличието на несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно.
Излага съображения, поради които намира, че представения от ищеца
протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила в частта
относно механизма на ПТП. Намира последният за неустановен по несъмнен
начин. Оспорва действително настъпилите щети по процесното МПС.
2
Поддържа, че не са налице данни за състоянието на автомобила преди
настъпване на твърдяното събитие, като посочените щети могат да бъдат
получени и при други събития. Липсва информация дали МПС е преминало
годишен технически преглед към датата на ПТП, дали за същия има сключена
имуществена застраховка „Каско“ и дали е изплатено застрахователно
обезщетение във връзка с процесното събитие. Въвежда се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС с довод за
управлението му с превишена скорост и със скорост, съобразена с пътните
условия, при която същият да възприеме неравност на пътното платно и да
предприеме маневра за заобикалянето й, при наличие на такава. Ето защо се
излага, че е налице основание за намаляване на размера на претендираното
обезщетение. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на иска,
евентуално за намаляване на размера на претендираното обезщетение поради
съпричиняване от страна на водача на МПС.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца по иск с правно основание
чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да установи, при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства: 1) настъпване на процесното ПТП при
описаните време, място и начин на реализирането му, вследствие от
противоправно поведение (бездействие) на работник или служител във връзка
с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо
персоналният причинител да бъде установен; 2) настъпили вреди, определени
от стойността на повреди по собствено на ищеца МПС, в т.ч. разходи за
репатриране и оглед на МПС; 3) причинна връзка между противоправното
поведение и вредите; 4) размера на вредите, в т. ч. и необходимостта на всички
сторените разходи, в частност на разходите за репатриране на процесния
автомобил от мястото на ПТП и на разходите за извършване на първоначален
оглед. По наведеното възражение за съпричиняване в тежест на ответника е да
докаже наличието на поведение на водача на МПС, което да е допринесло за
настъпване на вредите.
От приетите по делото писмени доказателства – Протокол за ПТП от
04.06.2024 г., 22:25 ч., Фактура от 05.06.2024 г. заедно с приложен фискален
бон за сумата от 120 лв., Удостоверение за регистрация на МПС (л. 115-116 от
делото) с рег. № ., както и от събраните гласни доказателствени средства –
свидетелски показания на разпитания в открито съдебно заседание свидетел се
3
установява, че ПТП е настъпило в твърдяното от ищеца време и място – около
04.06.2024 г., около 21:50 ч., в гр. ., на ул. „.“, срещу № 20, като автомобил с
рег. № ., собственост на ищеца, по време на движение е преминал през
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, от което са настъпили
щети на автомобила в областта на .
Описаният механизъм на ПТП се установява от свидетелските
показания, протокола за ПТП. Свидетелят Г. П. А., водач на увреденото МПС,
потвърждава, че е управлявал автомобила на ищеца, като по време на
управлението е попаднал в дълбока дупка на платното, след като внезапна
маневра на друг автомобил, движещ се пред него е препятствала
възможността да възприеме съществуващата необезопасена и
несигнализирана дупка към момент, в който е можел да реагира адекватно,
като спре или заобиколи последната. Свидетелят е категоричен, че е възприел
наличието на дупка по пътното платно, едва когато автомобилът на ищеца е
попаднал в последната, както и че вследствие на настъпилия инцидент са
възникнали повреди по автомобила (спукана предна броня, счупена предна
дясна джанта, спукана задната гума, счупена скоростната кутия и изтичане на
масло и др.), поради които последният не е могъл да се придвижва на
естествен ход и затова е бил ангажиран транспорт на повредения автомобил от
мястото на ПТП до сервиз, където е следвало повредите да бъдат отстранени.
От показанията на свидетеля се установява и, че именно той е сигнализирал
органите на пътната полиция, които малко по – късно са посетили мястото и са
съставили протокола за ПТП. С оглед изложеното, по делото се доказва пълно
и главно, че ПТП е настъпило при описания в исковата молба механизъм, като
липсват данни водачът на МПС да е съпричинил за настъпването на вредите –
от показанията му се установява, че същият не се е движил с превишена или
несъобразена скорост (скоростта му е била не повече от 40 км./ч., в населено
място), като липсват данни да е било възможно свидетелят да заобиколи или
избегне дупката, предвид придвижващия се пред него автомобил, който е
направил рязка маневра и е напуснал лентата за движение, без да подаде
задължителния сигнал за това, след което дупката вече е попадала в опасната
зона на водача. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че по делото не
се установява противоправно поведение на водача на МПС, в причинна връзка
с което да е настъпило ПТП, поради което възражението на ответника в този
смисъл е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. Лицата, които стопанисват пътя, следва да го поддържат в
изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на населените
4
места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират
изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и
пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. В настоящия случай
с оглед установената фактическа обстановка несъмнено е, че ПТП е настъпило
поради наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, съществуването на която се дължи на противоправното и виновно
(съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД)
бездействие на служител на ответника, който в нарушение на горепосочените
законови разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да
стопанисва надлежно пътното платно и да го поддържа в изправно състояние,
а при наличие на препятствие на него – да го обозначи. По делото не е спорно,
че ПТП е настъпило на улица, изградена в рамките на .. Следователно,
ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените щети в пълен
размер.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че при описаното от ищеца събитие са настъпили повреди на собствения му
автомобил, налагащи подмяна на носачи, накрайник, рейка, шенкел, джанта,
гуми, подкалник, амортисьор, скоростна кутия, както и подмяна и боядисване
на предна броня. Допълнително, с оглед състоянието на автомобила след ПТП
е бил наложителен неговия транспорт на специализирано средство за пътна
помощ. При установения механизъм на ПТП и съгласно експертните изводи
по приетата и неоспорена от страните съдебно – автотехническа експертиза
(САТЕ) и допълнителна САТЕ са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото застрахователно събитие. Вещото лице установява, че към
момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на причинените
вреди на база средни пазарни цени са били необходими 27358,06 лв., като в
тази стойност се включва и подмяна на скоростната кутия на автомобила, за
която по делото се установява, че е била повредена до степен, налагаща
нейната подмяна, а не само ремонт. Към тази сума следва да се прибавят и
сумите от 280 лв., стойност на операциите, за установяване на щетите по
автомобила, отразени в приложената по делото фактура с № 138/02.07.2024 г.
(л. 8), както и сумата от 120 лв., платена за транспортиране на автомобила от
местопроизшествието до сервиза (л. 6), която се намира в пряка и
непосредствена причинна връзка с възникналите от ПТП повреди на
автомобила и невъзможността последният да бъде придвижен до сервиза на
собствен ход. Доколкото, предявеното от ищеца вземане е в по – нисък размер,
то искът се явява основателен и като такъв следва да бъде изцяло уважен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски съобразно уважения
иск в размер на 3463,84 лв., от които 898,84 лв., платена държавна такса, 490
5
лв., възнаграждение за вещо лице и свидетел, 5 лв., платена държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение и 2070 лв., адвокатско възнаграждение с
включен ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ., БУЛСТАТ ., адрес гр. ., ул. „.” № 33, да заплати на К. Я. Я.,
ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. ., ул. „.“, № 1, по иск с правно
основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 22470,99 лв.,
представляваща обезщетение за повреди по лек автомобил, марка „.“, модел
„.“, с рег. № ., вследствие от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
04.06.2024 г., в гр. ., в резултат на виновно противоправно поведение
(бездействие) на служител на ответника във връзка със стопанисването,
поддържането и ремонтирането на общински пътища, ведно със законната
лихва върху сумата от 04.06.2024 г. до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3463,84 лв., разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6