№ 191
гр. Плевен, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Силвия Г. Даскалова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело №
20224430105444 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от „***“, рег.
№*** чрез „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр.***, жк.
„***“, “*** ***”, сграда *** представлявано от *** против Р. Д., ЕГН
**********, от гр.Плевен, ул.“***“ /***/ №*** иск с правно чл.422
вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо
ответника, че същия дължи на ищеца сумата от 2680,41 лева главница, 429,94
лева възнаградителна лихва за периода 20.05.2021г.-20.07.2022 г. и 224,26
лева мораторна лихва за периода 20.06.2021г.-16.04.2022г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК до окончателното изплащане на сумите, за което е издадена Заповед за
изпълнение №1414/05.05.2022г. по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№2435/2022
г. на РС-Плевен. В условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен
предявеният иск, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника на основание чл.79 и чл.86 ЗЗД да му заплати сумата от 2680,41
лева главница, 429,94 лева възнаградителна лихва за периода 20.05.2021г.-
20.07.2022 г. и 224,26 лева мораторна лихва за периода 20.06.2021г.-
16.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
1
Сочи се в исковата молба, че по по ч.гр.д.№2435/2022 г. е издадена на
Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, поради което и в изпълнение
указанията на съда ищецът е предявил настоящия иск. Твърди се, че
вземането на ищеца се основава на сключен Договор за потребителски кредит
№***г., на ответника е отпуснат кредит в размер на 7500 лева за срок от 60
месеца, който е следвало да бъде изплатен на 60 равни месечни вноски, всяка
по 210,93 лева. Посочено е, че лихвеният процент по кредита е фиксиран за
срока на договора, като началната дата на изчисляване на ГПР е датата на
подписване на договора, и договорът е валиден за целия срок, като страните
изпълняват точно задълженията си по него.
Твърди се, че сумата е преведена по личната банкова сметка на
ответника, декларирана и посочена в договора за кредит. Посочва се, че в
договора е предвидена „такса ангажимент“, която се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа
сумата от общия размер на кредита. Твърди се, че при забава на една или
повече месечни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Сочи се, че
между ищеца и ответника е сключено споразумение за отсрочване на
погасителни вноски, поради подадено заявление от кредитополучателя до
кредитодателя за временни затруднения. Твърди се, че ГПР по договора за
кредит остава непроменен. Твърди се, че считано от 20.05.2021г. ответницата
е преустановила заплащането на задълженията по кредита, като към тази дата
са погасени 45 месечни вноски. Сочи се, че кредитът е станал предсрочно
изискуем, считано от 20.06.2021г. – падежна дата на втора пропусната
месечна вноска.
Претендира се присъждането на сторените по делото разноски.
Отправено е искане към съда в случай, че са налице предпоставките на
чл.238, ал.1 ГПК, да постанови неприсъствено решение.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът,
редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба
В проведеното по делото открито съдебно заседание, ответникът
редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява
неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна
даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за
последиците от своето бездействие-неспазване сроковете за размяна на книжа
и неявяването в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в исковата молба обстоятелства и приетите по делото
доказателства.
2
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения: сключен на 07.10.2016 г. между „***“ като кредитор и Р. Д. като
кредитополучател договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта
№***г.; че на ответника е отпуснат кредит в размер на 7500 лева за срок от 60
месеца, който е следвало да бъде изплатен на 60 равни месечни вноски, всяка
по 210,93 лева; че длъжникът е преустановил плащането на вноските по
кредита на 20.05.2021 г., като към тази дата са погасени 45 месечни вноски;
че вземането на ищеца е изискуемо в пълен размер; че ответникът не е
изпълнил задължението си да върне сумата по процесния договор.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК ищецът, е
представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за
вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е
предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от
съда указания в Разпореждане № 10728/20.10.2022 г. Ответникът не е
представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил
становище по изготвения с Определение № 5266/29.12.2022 г., проекто-
доклад по делото, не е изпратил представител в първото редовно проведено по
делото заседание, проведено на 26.01.2023г., и не е направил искане делото да
се разглежда в негово отсъствие.
Въз основа на изложеното, Съдът счита, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и
претенцията следва да се уважи по този ред.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР №4/2013г. на ОСГТК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
заповедното и исковото производство разноски.
На заявителя „***“, рег. №*** чрез „***“, ЕИК *** следва да бъдат
присъдени за заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса в размер на 66,69 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лева, които Р. Д., ЕГН ********** следва да бъде осъдена да заплати.
За исковото производство, в полза на ищеца „***“, рег. №*** чрез
„***“, ЕИК *** следва да бъдат присъдени разноски, както следва: 66,69 лева
за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, които Р. Д.,
ЕГН ********** следва да бъде осъдена да заплати.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, Съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД че ответникът Р. Д., ЕГН **********, от
гр.Плевен, ул.“***“ /***/ №*** дължи на ищеца „***“, рег. №*** чрез
„***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр.***, жк. „***“, “***
***”, сграда *** представлявано от *** сумата от 2680,41 лева – главница,
429,94 лева възнаградителна лихва за периода 20.05.2021г.-20.07.2022 г. и
224,26 лева мораторна лихва за периода 20.06.2021г.-16.04.2022г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена Заповед за
изпълнение №1414/05.05.2022г. по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№2435/2022
г. по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК Р. Д., ЕГН **********, от
гр.Плевен, ул.“***“ /***/ №17 да заплати на „***“, рег. №*** чрез „***“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр.***, жк. „***“, “*** ***”,
сграда *** представлявано от ***, сторени в заповедното производство по
ч.гр.д.№2435/2022 г. по описа на РС-Плевен разноски: сумата от 66,69 лева за
държавна такса и сумата от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК Р. Д., ЕГН **********, от
гр.Плевен, ул.“***“ /***/ №17 да заплати на „***“, рег. №*** чрез „***“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр.***, жк. „***“, “*** ***”,
сграда *** представлявано от ***, сторените в исковото производство
разноски, от които 66,69 лева за държавна такса и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4