№ 252
гр. Ямбол, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова И.а
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И.а Гражданско дело №
20242330101035 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени с искова молба и молби – уточнения
от Т. И. Т. против „Максима Транс“ЕООД обективно съединени искове, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва - 20 000 лв. – незаплатено
брутно трудово възнаграждение за периода 01.05.2021- 01.03.2024 год.; 2 658, 99 лв. –
неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 2022-
2024 год.; 1877, 20 лв. /след направено с молба от 13.11.2024 год. уточнение/ -
обезщетение по чл. 222,ал.3 от КТ при пенсиониране и сумата от 8 485, 49 лв. –
незаплатена част от полагащи се командировъчни и дневни пари по смисъла на чл. 31
от НСКСЧ за последния курс на ищеца в чужбина за период от 63 дни.
Според твърденията в исковата молба между страните e съществувало въз
основа на трудов договор трудово правоотношение, по силата на което ищецът е
изпълнявал длъжността „******************“, за периода от 26.04.2021 год. до
01.03.2024 год. , което е прекратено поради пенсиониране, на основание чл.327, ал.1,
т.12 от КТ. Ответникът не е заплатил трудово възнаграждение за периода 01.05.2021
год. до 01.03.2024 год. в размер на 20 000 лв. Ищецът посочва и, че не е ползвал
платен годишен отпуск за 2022, 2023 и 2024 год. Ответникът му дължи обезщетение за
неизползван отпуск в размер на 2 658, 99 лв.Дължало му се също обезщетение по
чл.222 от КТ в размер на две брутни трудови заплати , или сумата от 1877, 20 лв.
поради пенсиониране, както и на осн. чл.31 от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина за последния направен от него курс в
чужбина от 63 дни по 90 евро на ден за пътни разходи, командировъчни и дневни в
общ размер на 8 485, 49 лв., след приспадане на заплатената сума от 10 000 лв.
Ответникът в срока за отговор по чл. 131 от ГПК оспорва предявените искове
като неоснователни, тъй като счита, че е заплатил претендираните суми на ищеца.
Твърди , че е изплатил полагащото се трудово възнаграждение за претендирания
период. Сочи и, че ищецът е ползвал полагащия му се годишен отпуск, както и че е
получил обезщетение за това. Заявява, че по отношение на правото на платен годишен
1
отпуск за 2022 год. същото е погасено по давност на основание чл.176а, ал.1 от КТ.
Оспорва и претенцията за обезщетение за пенсиониране , като заявява, че всички
обезщетения дължими на ищеца са му заплатени. Оспорва се и претенцията за
неизплатени командировъчни , дневни и пътни в чужбина, като заявява, че на
основание чл.31 от Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина на ищеца се полагат само командировъчни разходи , но не и разходи за пътни
и квартирни , предвид характера на работата, която извършва и то в размер на 54 евро
на ден, а не в размер на 90 евро на ден, както се претендира.
Иска се исковете да бъдат отхвърлени, както и присъждане на разноски в
производството.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител
на ищеца и последния лично.
Процесуалния представител на ответното дружество оспорва исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността
„******************“ за периода 26.04.2021 – 29.02.2024 год., прекратено с
приложената заповед № ***/29.02.2024 год., на осн. чл. 327,ал.1, т. 12 от КТ. В
заповедта е вписано на лицето да се изплатят следните обезщетения – чл. 224,ал.1 КТ
и чл. 222,ал.3 от КТ /с непосочен размер/.
Ищецът е представил разпореждане на ТП на НОИ - гр. Я. от 09.02.2024 год.,
както и копие от трудова книжка, стр. 6,7,8,9,
Представена е и справка с посочено име Т. Т., рег. номера на МПС – СВ *******
ТВ и СВ ******* ЕВ, с период 03.10.-20.12.2023 год. .
Към отговора на ИМ ответникът е приложил – извлечения от банкови сметки,
разходно – платежни ведомости за 02.2024; 01.2024 год., 05.2023, 08.2022 год., 06.2022
год., 08.2023 год.
Приложено е и копие от пълното ЛТД на ищеца, в което освен трудов договор и
длъжностна характеристика се съдържат и 11 броя заповеди на работодателя за
разрешаване ползването на платен и неплатен годишен отпуск.
По делото е назначена и изслушано заключението на ССЕ и допълнителна
такава , вещото лице по която посочва, че при изготвянето й е направило справка в
счетоводството на ответника. От представените от ответника ведомости за заплати за
периода месец май 2021- месец февруари 2022 год. , според вещото лице на ищеца е
начислено трудово възнаграждение в размер на 16 271, 29 лв. – нето и 20 958, 62 лв. –
бруто. При проучването са били представени извлечения от банкови сметки и разходен
касов ордер, от които се установява, че по сметка на съпругата на ищеца, както и на
дъщеря му са изплатени суми с основание „заплата и командировки“ , за периода
26.04.2021 год. – 29.02.2024 год. в общ размер на 112 966 лв. Т.к. плащането е било с
общо основание вещото лице е изготвило таблица, в която е приело, че с всяко
плащане първо бива погасявана заплата, а с остатъка командировъчни, в който случай
анализът установява, че не е налице неизплатено трудово възнаграждение на ищеца.
Полагащия се ПГО за периода 26.04.2021- 29.02.2024 год. е общо 61 дни. По данни от
ведомостите за заплати на ищеца е начислено възнаграждение за ползван ПГО за
исковия период в размер на общо 72 дни . За същия на вещото лице не са представени
2
молби за ползването му, както и заповеди за разрешаването му. В случай, че бъде
прието, че полагащия ПГО не е изплатен, то дължимото обезщетение е в размер на
2658, 99 лв. Във ведомостта за заплати от 02.2024 год. на ищеца е начислено
обезщетение по чл.224 КТ в размер на 177, 72 лв. Отново във ведомостите за периода
01.-02.2024 год. е посочено, че ищецът е ползвал неплатен отпуск, поради което и
трудово възнаграждение не е начислено. Обезщетението по чл. 222,ал.3 от КТ според
експертизата е в размер на 1877, 20 лв., като по данни от ведомостите за заплати на
ищеца е начислено обезщетение по чл. 222 в размер на 1866 лв.
При проучването при ответното дружество на вещото лице са били
предоставени заповеди за командировка в чужбина, на база на които е изчислен размер
на дневните командировъчни средства. Вещото лице описало в експертното
заключение общо седем броя командировъчни заповеди през времетраене на трудовия
договор между страните , като видно от заключението периода на последната
командировка в чужбина е 02.10.2023 – 20.12.2023 год. в Европа със задача „*******
съгласно договор“ и при определен размер на дневните пари от 100 евро на ден, или
общо 15 451, 06 лв. Общия размер на дневните командировъчни суми, дължими на
ищеца съгласно издадените заповеди за командировка за периода 2021- 2024 год. е
108 841, 94 лв.Изплатените суми са в размер на 12 147, 23 лв., като в този случай
неизплатен остава остатък от 12 147, 23 лв. Размерът на дневните командировъчни
пари дължими на ищеца съгласно Приложение № 3 от НСКСЧ е 69 040, 80 лв.
Изплатените суми са в размер на 96 694, 71 лв., като в този случай не е налице
неизплатен остатък за дневните командировъчни суми, а се получават надплатени
суми.
По искане на ищеца във връзка с релевираното от него оспорване , че не е
ползвал платен и неплатен годишен отпуск е поставена допълнителна задача на
вещото лице.Според заключението в случай, че времето , в което Т. Т. се е водил в
неплатен отпуск за исковия период се отрази като отработено, размерът на БПВ ще е
24 756, 78 лв.
Съдът счита, че експертизата следва да бъде кредитирана като изготвена от
лице разполагащо със съответните специални знания, обоснована, пълна и неоспорена
от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128 КТ, чл.
222,ал.3 КТ, чл. 224 КТ и чл. 31 от Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина, вр. чл. 215 КТ.
По делото е безспорно установен фактът, че страните са били в ТПО за периода
26.04.2021- 29.02.2024 год., прекратено на осн. чл. 327,ал.1,т.12 от КТ.
По иска за неизплатено трудово възнаграждение:
Нормата на чл. 128, т. 1 и т. 2 КТ вменява задължения на работодателя в
установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите
възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ, положения труд по трудов договор е
възмезден, като работодателят е длъжен да заплаща своевременно уговореното в
договора трудово възнаграждение, след като работника или служителя е изпълнявал
добросъвестно задълженията си и възложените с договора трудови функции.
3
В процесния случай безспорно се установи, че ищецът е бил в трудови
правоотношения с ответното дружество в процесния период. Поради липса на
твърдение и доказване на обратното, съдът приема, че е изпълнявал добросъвестно
трудовите си задължения.
Горните факти са безспорни между страните, като основния спорен в делото
момент е относно размера на дължимото се трудово възнаграждение, вкл. изплатено
ли е същото на работника от страна на работодателя.Тежестта за установяване, че
плащането е извършено е в тежест на работодателя ответник.
Искът се преценява като неоснователен по следните съображения:
Претенцията на ищеца не е изменена по размер и е за сумата от 20 000 лв. ,
брутно трудово възнаграждение за периода 01.05.2021- 01.03.2024 год. Установи се
безспорно, че за периода на действие на трудовия договор между страните
работодателят е превел по сметка на ищеца, по банкова сметка на съпругата му и
заплатил с РКО на снаха му общата сума от 112 966 лв., с основание”заплати и
командировки”. Ищецът изрично е заявил в о.с.з. на 17.06.2024 год., че не оспорва
извършените по сметка или в брой на трети лица плащания. Посочената сума
многократно надвишава исковата сума за незаплатено трудово възнаграждение, поради
което и тази претенция се явява неоснователна. /В горния смисъл РЕШЕНИЕ № 400
ОТ 20.01.2015 Г. ПО ГР. Д. № 1756/2014 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС/.
По иска с правно основание чл. 222,ал.3 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст,независимо от основанието за прекратяването,той има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок
от два месеца,а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от
трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение
за срок от 6 месеца и това обезщетение е допустимо да се изплаща само веднъж.
Предпоставки за придобиване правото на обезщетението по ал.3 са : прекратяване на
трудовото правоотношение,без значение на какво основание и към момента на
прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.Критерий за придобиване право на увеличения размер на
обезщетението е придобиването на последните 10 години трудов стаж при един и същ
работодател.В процесния случай не е спорно между страните, че към датата на
прекратяване на ТПО ищецът е придобил право на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст /Разпореждане на ТП на НОИ - гр. Я. /. Безспорно е още
обстоятелството, че е полагала труд при същия работодател за период от две години,
десет месеца и четири дни.Не се твърди по делото или доказва такова обезщетение
вече да е било изплащано на ищеца.
Установи се, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
работодателят е вписал дължимостта на това обезщетение, вкл. се установява от
приетата СИЕ, че обезщетение с правно основание чл. 222 КТ в размер на 1866 лв. е
било начислено от страна на работодателя. Липсват данни и доказателства обаче
такова да е изплащано.
С оглед на всичко изложено до тук, ЯРС намира, че по делото са установени
всички кумулативни предпоставки, водещи до основателност на претенцията. Искът
следва да бъде уважен в размера по неоспорената ССЕ, или за сумата 1877, 20
лв.,каквато е и претенцията на ищеца след допуснато изменение по реда на чл. 214
4
ГПК. Законна лихва върху главницата не е претендирана.
По иска с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работника/служителя има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава
за трудов стаж, като посоченото обезщетение не е обвързано с основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение, нито с причините поради които отпуска е
останал неизползван през времетраенето на същото. Претенцията на ищеца касае
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2022, 2023 и 2024 година и е в
размер на 2 658, 99 лв.
Спорен по делото е фактът използвал ли е ищецът целия или част от полащия
му е ПГО, като в тази връзка ответникът е представил заповеди издадени от
работодателя за разрешен такъв , вкл. вещото лице по приетата СИЕ е констатирало от
ведомостите за заплати, че на ищеца е начислено възнаграждение за ползван ПГО в
размер на общо 72 дни, при полащи се общо за периода 61 дни. Ищецът е оспорил
посоченото обстоятелство с твърдението, че не е подавал молби и не е използвал
ПГО.
Платеният годишен отпуск е субективно право на работника или служителя по
трудовото правоотношение, което се упражнява чрез волеизявление на неговия
носител и на насрещната страна по трудовото правоотношение - работодателя.
Волеизявлението на работника или служителя се обективира в писмена молба (така чл.
22, ал. 2 от НРВПО), в която се посочват основанието и размерът на искания отпуск,
както и календарния период на неговото ползване. Волеизявлението на работодателя
се обективира в писмена заповед за разрешаване на отпуска (така чл. 173, ал. 1 от КТ).
Тя следва да съдържа разрешение за ползване на отпуск на определено основание с
определена продължителност и през точно определен календарен период от време.
Само въз основа на това разрешение работникът или служителят може да започне
ползването на отпуска и то след като е узнал за писменото изявление за разрешение.
Така с решение РЕШЕНИЕ № 44 ОТ 15.02.2012 Г. ПО ГР. Д. № 532/2011 Г., Г. К., ІІІ Г.
О. НА ВКС се приема, че от разпоредбата на чл. 173 КТ следва, че субективното право
на платен годишен отпуск се упражнява по определен в закона ред, който включва
както писмено волеизявление на работника или служителя, с което се отправя искане
за ползване на отпуска и в което се посочват видът, размерът, календарният период от
време за ползване на искания отпуск /освен в изрично предвидените случаи, в които
платеният годишен отпуск може да се ползва независимо от желанието на работника
или служителя/, така и писмено волеизявление на насрещната страна по трудовото
правоотношение /работодателя/, с което се разрешава отпускът. Ползването на отпуск
без писмено разрешение от работодателя представлява нарушение на трудовата
дисциплина, за което работникът или служителят носи дисциплинарна отговорност.
Доказването на ползвания платен годишен отпуск като положителен факт, който
изключва вземането по чл. 224 КТ, е в тежест на работодателя, а той може да я
проведе с помощта на всички доказателствени средства /решение № 247/ 25.02.2020 г.
по гр.д. № 3200/ 2018 г. ВКС, Трето ГО/. При иск за обезщетение по чл.224 ал.1
КТ,основан на отрицателното твърдение за неползван полагаем годишен отпуск от
работника или служителя,възражението че отпуск е ползван е установим факт в
трудовия спор. Доказването,че за времето на отсъствие от работа работника или
служителя е ползвал именно платен годишен отпуск е в тежест на работодателя и е
допустимо с всички доказателствени средства, като начисляването и получаването на
5
възнаграждение като за разрешен платен годишен отпуск също имат доказателствено
значение. В конкретния случай начисляването и получаването на възнаграждение като
за разрешен платен годишен отпуск не е установено по делото по безспорен и
категоричен начин. Освен, че липсват представени от работодателя молби от
работника за ползване на ПГО, издадените заповеди са оспорени от ищеца.
Представени са разчетно – платежни ведомости, в които е посочено, че е ползван ПГО,
но същите не се установява да са доведени до знанието на работника преди
завеждането на настоящия съдебен процес. Вещото лице по приетата ССЕ изрично
посочва, че при проучването е установило, че всички изплатени в процесния период
суми от ответника на ищеца са с основание- „заплата, командировки“, като не може да
бъде дадено категорично заключение, че е ползван, съответно заплатен ПГО.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира претенцията за основателна и
доказана, поради което и същата следва да бъде уважена в претендирания размер от
2 658, 99 лв. И върху тази сума не е претендирана лихва за забава от датата на
исковата молба.
Релевираното в отговора на исковата молба възражение на ответника , че
претенцията е погасена по давност, т.к. отпускът не е използван в рамките на две
години и не е поискано с нарочна молба прехвърлянето му е неоснователно. Според
чл. 176 а от КТ посочената давност тече от края на годината, за която отпускът се
полага, в случая края на 2022 год. , а ИМ е депозирана в съда на 04.04.2024 год.
По иска за неизплатени командировъчни пари:
Съгласно разпоредбата на чл.215 КТ при командироване работникът или
служителят има право на дневни и квартирни пари при условия и размери, определени
от Министерския съвет. Приложимият нормативен акт относно начина на изчисляване
на дължимите командировъчни пари на ищеца при задгранични автомобилни превози,
в случая е Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина от 2004 г.
Приложимата норма по отношение на персонала на сухоземни транспортни средства е
чл.31 от НСКСЧ, като размера на командировъчните пари се изчислява по правилата
на приложение № 3 , към което препраща същата норма.
Ищецът като ******* е осъществявал през процесния период международен
превоз в Европа /така неоспорената СИЕ, в която са посочени издадените от
работодателя заповеди за командироване/ и в този смисъл като на персонал на
сухоземно транспортно средство размерът на дължимите командировъчни суми следва
да се изчисли по правилата на приложение № 3 от Наредбата. Персоналът на
транспортното средство може да се състои и от един човек, чиято работа при
командироването е именно осъществяването на превоза. Същевременно издадените на
основание чл. 215 от КТ наредби на МС могат да определят само минимален размер на
обезщетенията при командироване, съответно при определяне на размерът на тези
обезщетения работодателят не може да ги фиксира под предвидения в наредбите
размер. Законодателят е делегирал на Министерски съвет правото да определя
минимални размери на командировъчните обезщетения и е постулирал, че е допустимо
да се определят по-големи размери по реда на колективното или индивидуалното
трудово договаряне (чл. 228, ал. 2 от КТ). По аргумент за противното, по-малки
размери на обезщетенията не могат да се уговарят в колективен или индивидуален
трудов договор.
В случая въпреки неяснотата на ИМ в частта относно настоящата претенция,
този съдебен състав приема, че ищецът ясно е заявил, че претендира незаплатена сума
6
за командировъчни, пътни и дневни пари за последната си командировка в чужбина от
63 дни, като счита, че му се дължат по 90 евро на ден и с това искане е сезирал съда.
Фактът на командироването, както беше посочено, е установен от неоспорената
първоначална ССЕ, видно от която с представена на вещото лице Заповед за
командировка в чужбина № 4218/02.10.2023 година , същият е бил командирован за
период от 79 дни /03.10.2023- 20.12.2023 год./ в Европа със задача – ******* съгласно
договор. Размерът на дневните пари е определен на 100 евро, т.е. в размер надвишаващ
този определен в Приложение № 3 към чл. 31 от НСКСЧ. Както се посочи
работодателят не може да определя размер на обезщетенията при командироване по-
нисък от този в Наредбата, но е допустимо да се определят по-големи размери,какъвто
очевидно е настоящия случай.
Изхождайки от принципите на гражданския процес и факта, че ищецът е този,
който с исковата молба определя вида на търсената защита и размера на претенцията
си, както и невъзможността на съда да се произнесе по нещо – повече или нещо
различно от поисканото, съдът при математически изчисления счита, че претенцията
му за 63 дни по 90 евро на ден е в размер на 5670 евро или 11 089, 56 лева. Видно от
заключението на вещото лице за периода 05.10.2023 – 20.12.2023 год. в полза на
ищеца /Таблица 2 по заключението/ - по банков път и чрез трето лице е изплатена
сума в общ размер на 17 926 лв. – заплати и командировки.След като от тази сума
бъдат приспаднати дължимите се за релевантния период трудови възнаграждения,
които според вещото лице са в размер на 784, 68 лв. – брутно на месец /от които
следва да бъдат приспаднати дължимият се ДОД и осигуровки/, сумата е достатъчна
да покрие и претендиратаната такава за дневни и командировъчни пари, която както се
посочи според изложените от ищеца факти и обстоятелства е в горепосочения размер.
В този смисъл и претенцията като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Настоящия състав, бидейки трети съдия – докладчик по настоящото дело, счита
че в хода на делото ищцовата страна се опитва да въведе в процеса различни от
първоначалните си фактически твърдения, като счита, че сумата за командировъчни
пари,/така, както е изменена единствено по размер в последното проведено съдебно
заседание/ следва да бъде изчислена като разлика между общо полагаемите се за целия
период на трудовия договор командировъчни пари и заплата , и размера на общо
изплатената сума от 112 966 лв., което е недопустимо без надлежно изменение на
претенцията и при липса на подобни фактически твърдения в първоначалната искова
молба, уточненията , вкл. след извършване на доклад по делото, по който страните не
са направили своевременно възражения.Във връзка с посоченото съдът се е
произнесъл с определение от 03.02.2025 год.
В случай, че страната счита,че не са й заплатени суми за период различен от
исковия, за същата съществува възможност да търси правата си в отделен процес.
По разноските:
Според правилата на ГПК и изхода на спора и двете страни имат право на
разноски. Своевременно са релевирани възражения за прекомерност на договорените и
заплатени адвокатски възнаграждения, които съдът приема за неоснователни, предвид
фактическата и правна сложност на делото, броя , вида и цената на предявените
искове, проведените съдебни заседания, обема на събрания доказателствен матераил.
На основание чл. 78,ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно
уважената част от исковете, като в негова полза следва да се присъдят разноски в
размер на 412, 11 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
7
Ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете
по смисъла на чл. 78,ал.3 от ГПК в размер на 3424, 64 лв.
Предвид разпоредбата на чл. 78,ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ЯРС дължимите държавни такси по уважените искове – 181, 44
лв. , както и сумата от 550 лв., сторени от бъджета на съда разноски за вещо лице.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. И. Т., ЕГН ********** против „Максима Транс“
ЕООД, ЕИК ******* иск с правно основание чл. 128 КТ за заплащане на сумата от
20 000 лв. – незаплатено брутно трудово възнаграждение за периода 01.05.2021-
01.03.2024 год.
ОСЪЖДА на основание чл. 222,ал.3 от КТ „Максима Транс“ ЕООД, ЕИК
******* да заплати на Т. И. Т., ЕГН ********** сумата от 1877, 20 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 224,ал.1 от КТ „Максима Транс“ ЕООД, ЕИК
******* да заплати на Т. И. Т., ЕГН ********** сумата от 2 658, 99 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен, за 2022 , 2023 и 2024
година.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. И. Т., ЕГН ********** против Максима Транс
ЕООД, ЕИК ******* иск с правно основание чл. 215 КТ, вр. чл. 31 от НСКСЧ за
заплащане на сумата от 8485, 49 лв. – незаплатени дневни и командировъчни пари за
63 дни командировка в чужбина.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.1 ГПК „Максима Транс ЕООД, ЕИК *******
да заплати на Т. И. Т., ЕГН ********** сумата от 412,11 лв. – разноски за настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.3 ГПК Т. И. Т., ЕГН ********** да заплати на
„Максима Транс“ ЕООД, ЕИК ******* сумата от 3424,64 лв. – разноски за
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Максима Транс“ ЕООД, ЕИК
******* да заплати по сметка на РС- Ямбол сумата от общо 731, 44 лв. - ДТ върху
уважения размер на исковете и сторени от бюджета на съда разноски за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8
9