РЕШЕНИЕ
№ 675
гр.Бургас, 05.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 15 април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря К. Л., в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа
докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 611 по описа на съда за 2021г. и
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Д.Н.Р., ЕГН:**********, със съдебен адрес ***
Стефано 70. Жалбоподателят взема участие
в производството чрез пълномощник – адвокат Т.Р. ***.
Ответник по касация е ОДМВР Бургас. Ответникът по жалбата
не взема участие в касационното производство, редовно призован.
В производството взема участие прокурор от ОП Бургас,
съобразно изискването на чл.217 ал.3 от АПК.
Жалбата е насочена срещу решение № 260022/29.01.2021г. по
АНД № 1031/2020г. на Районен съд Несебър. С обжалваното решение е потвърден
електронен фиш серия К, № 2955918 на ОДМВР Бургас, с който на касатора е
наложено наказание глоба 100лв. за извършено нарушение по чл.182 ал.2 т.3 от
Закона за движението по пътищата.
В обстоятелствената част на електронния фиш е прието за установено, че на 16.02.2019г. в 11.17ч., на главен път І-9, 205.5 км., посока
към гр. Бургас, при въведено ограничение на скоростта от 60км.ч., въведена с
пътен знак В 26, касаторът управлявал собствения си автомобил марка Пежо 307 с
рег.№ А 9718 КТ със скорост 81км.ч. Превишението от 21км.ч. било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство TFR1-M 542.
В мотивите си първоинстанционният съд е обсъдил и приел
за установена фактическата обстановка по фиша. Не констатирал допуснати
съществени процесуални нарушения при неговото издаване. Формирал правни изводи
за правилно приложение на материалния закон. Районният съд обсъдил възраженията
в жалбата, намерил същите за неоснователни и потвърдил електронния фиш.
В касационната жалба на привлеченото към отговорност
лице, се излагат възражения за допуснати съществени нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Сочат се нарушения, допуснати при
разполагането и въвеждането в експлоатация на автоматизираното техническо средство, с което е заснет
автомобила. По същество не се оспорва авторството на деянието. Иска се касационната инстанция да отмени обжалваното
решение и да постанови такова, с което да отмени електронния фиш. Иска се
присъждане на разноски. Не се сочат нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на жалбата и иска първоинстанционното решение да бъде оставено
в сила. Не сочи нови доказателства.
Касационната жалба е допустима – подадена е в 14-дневния
срок по чл.211 ал.1 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.
Правилността на първоинстанционното решение настоящата
инстанция проверява съобразно пределите, посочени в чл.218 от АПК – в рамките
на оплакванията в касационната жалба, а по отношение правилното приложение на
материалния закон – и служебно.
От фактическа страна обосновано първоинстанционния съд е
приел за установени посочените в електронния фиш обстоятелства, а именно, че на 16.02.2019г. в 11.17ч., на
главен път І-9, 205.5 км., посока към гр. Бургас, при въведено ограничение на
скоростта от 60км.ч., въведена с пътен знак В 26, касаторът управлявал
собствения си автомобил марка Пежо 307 с рег.№ А 9718 КТ със скорост 81км.ч. Правилна е дадената на тези обстоятелства
правна квалификация като административно нарушение по чл.182 ал.2 т.3 от ЗДП,
за което се налага фиксирано наказание глоба 100лв.
Неоснователно е оплакването на касатора затова, че негово
искане пред първоинстанционния съд не е било уважено и това е довело до
неправилност на постановеното решение. Поискано е било от жалбоподателя съдът
да изиска от Областно пътно управление Бургас схема за организацията на пътя в
процесния участък. Такава схема не е била изискана от съда. Това обаче не е
довело до неизяснена фактическа обстановка. Съдът е събрал показанията на
контролния орган, инсталирал автоматичното записващо устройство. Тези показания
не са били оспорени от страните и не стоят в противоречие с останалия
доказателствен материал, поради което съдът правилно ги е кредитирал и е
преценил, че не се налага събиране на допълнителни доказателства в тази насока.
Св.Д. сочи ясно, че участъкът, в който е било поставено записващото устройство,
е бил сигнализиран с пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта 60
км.ч. От тази гледна точка доводите на касатора за липса на доказателства,
установяващи ограничението на скоростта, са неоснователни.
Несъстоятелни са оплакванията в касационната жалба,
съгласно които в производството са били допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в неспазването на правилата на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. за работа с АТСС, осъществяващи автоматизиран контрол на
движението по пътищата. Несъстоятелността на тези оплаквания произтича от това,
че регулираната от тази наредба дейност не съдържа процесуални правила, чието
нарушаване да може да бъде квалифицирано като съществени процесуални нарушения.
Такива нарушения могат да се осъществят единствено при осъществяване на
дейност, която е в рамките на започнал процес, в случая административнонаказателен.
Съгласно чл.36 ал.1 от ЗАНН административнонаказателното производство се
образува със съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
Затова нарушенията на правилата за дейността на контролните органи, допуснати
преди съставянето на АУАН нямат белезите на процесуални нарушения в рамките на
образувано в последствие административнонаказателно производство. Също така
следва да се отбележи, че съгласно цитираното в касационната жалба тълкувателно
решение № 1/2014г. по т.д. № 1/2013г., електронният фиш съвместява белезите
както на АУАН, така и на НП, т.е. в случаите по чл.189 ал.4 от ЗДП
административнонаказателното производство започва с издаването на електронния
фиш. Допуснатите преди този момент нарушения нямат процесуален характер, а
процесуалното им значение се свежда до разколебаване на доказателствената сила
на доказателствата, сочещи наличието на визираното във фиша административно
нарушение, които доказателства са изготвени по реда Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата. При констатиране на такива нарушения
съдът преценява приложените доказателства, като ги цени наред с всички останали
по делото, както е сторил първоинстанционния съд. Предвид горното сочената от
касатора липса на снимка на инсталацията на техническото средство, сочеща
нарушение по чл.10 ал.3 от Наредбата, не е съществен пропуск, тъй като не води
до невъзможност от останалия доказателствен материал да се установи регулацията
на движението в пътния участък, посочен във фиша.
Не могат да бъдат споделени доводите, че при работа с
мобилна автоматична система за контрол липсват законови предпоставки за
издаване на електронен фиш, тъй като тези системи (за разлика от стационарните)
не работели в отсъствието на контролен орган. Визираното в чл.189 ал.4 от ЗДП
отсъствие на контролен орган и нарушител от една страна касае издаването на
електронния фиш, а не установяването и заснемането на нарушението. От друга соченото
от закона отсъствие не означава, че тези лица следва да са физически отдалечени
от мястото на осъществяването на съответното събитие. Смисъла на разпоредбата
е, че присъствието на тези лица е без правно значение, поради автоматизирания
характер на дейността по установяване на нарушението и издаването на
електронния фиш.
Несъстоятелни са и доводите на касатора за неспазване на
сроковете за издаване на електронен фиш, визирани в чл.34 от ЗАНН, основани на
извода на касатора, че такива срокове текат от датата на нарушението и
установяването му от АТСС. Както бе посочено по-горе в случаите по чл.189 ал.4
от ЗДП административнонаказателното производство започва с издаването на
електронния фиш, поради което преди този момент не текат визираните в
касационната жалба вътрешнопроцесуални срокове.
Предвид горното касационната инстанция намира, че първоинстанционният
съд правилно е потвърдил обжалвания електронен фиш, като законосъобразен.
Касационната жалба е неоснователна, поради което на основание чл.221 ал.2 от АПК
обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260022/29.01.2021г.
по АНД № 1031/2020г. на Районен съд Несебър.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :