№ 5838
гр. ***, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110144024 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 285519/10.09.2024 г.,
подадена по реда на чл. 422 ГПК от „*** срещу Р. С. Г..
В исковата молба се твърди, че Р. С. Г. била потребител на топлинна енергия по
смисъла на ЗЕ и приложимите през процесния период общи условия на ищцовото
дружество в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.
***************, аб. № ***, в периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г., поради
което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката.
За процесния период били в сила общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от *** на потребители в гр. ***, съгласно които бил определен 45-
дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който
започвал да тече от публикуването на издаваните от дружеството фактури на неговата
интернет страница. Ответницата ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до
процесния топлоснабден имот, но не заплатила цената на същата. Топлоснабденият
имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „***”
ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни
вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За
имота, ползван от ответницата, били издадени изравнителни сметки, което означавало,
че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на
уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него.
Отправено е искане да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени изцяло
1
предявените искове за установяване дължимостта на вземания за потребена топлинна
енергия. Претендират се направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Р. С. Г. за
отговор, като съдебните книжа са връчени лично на лицето. Отговор на исковата
молба, обаче, не е подаден в законоустановения едномесечен срок. В подаденото
възражение по чл. 414 ГПК в хода на заповедното производство по ч. гр. д. №
8208/2024 г. по описа на СРС, 47-ми състав, не са изложени конкретни основания за
недължимост на процесните вземания.
С молба с вх. № 74475/04.03.2025 г. (л. 70 - 71) ответникът е представил
платежно нареждане за заплатена в полза на ищеца сума в размер на 1208,65 лева,
като твърди, че със същата са погасени в цялост процесните вземания за главници,
мораторни лихви и законни лихви до датата на плащането – 13.12.2024 г.
В проведеното на 04.03.2025 г. открито съдебно заседание по делото не се е
явил процесуален представител на ищеца, който да вземе становище по твърденията на
ответната страна за заплащане на процесните суми.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Производството е образувано по кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът Р.
С. Г. дължи на ищеца „*** ***” EАД следните суми: 1/ 935,09 лева, представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане; 2/ 164,64 лева, представляваща лихва за
забава, начислена за периода от 16.07.2021 г. до 05.02.2024 г. върху претендираната
цена за доставена топлинна енергия; 3/ 2,27 лева, представляваща цена на услугата
„дялово разпределение“ за периода от месец 01.08.2022 г. до 31.08.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане; 4/ и 0,36 лева, представляваща лихва за
забава, начислена за периода от 16.10.2022 г. до 05.02.2024 г. върху претендираната
цена за услугата „дялово разпределение“, за които на 06.03.2024 г. е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8208/2024 г. по описа на СРС, 47-ми
състав.
За уважаването на иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно
наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на
2
претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта
на претендираното вземане. Претенциите за установяване дължимостта на начислени
върху претендираните главници лихви за забава са обусловени от наличието на
главното задължение, като ищецът следва да докаже, че ответникът е изпаднал в
забава спрямо същите.
С подадената молба с вх. № 74475/04.03.2025 г. ответникът е признал
дължимостта на всички процесни вземания, като е представил и доказателства за
извършено в полза на ищеца на 13.12.2024 г. плащане на сума в размер на 1208,65
лева. В платежното нареждане е посочено като основание номерът на настоящото
гражданско дело.
Като съобрази изложените факти, съдът намира, че към датата на приключване
на устните състезания по делото между страните липсва спор относно наличието на
основание за дължимост на процесните вземания. Направеното в хода на процеса
плащане на претендираните задължения – на 13.12.2024 г. /т. е. след връчването на
отговора на исковата молба на ответника на 29.10.2024 г./, представлява признание за
наличието на изискуемите материалноправни предпоставки за уважаване на исковите
претенции. Така направеното от ответната страна признание на фактите по делото
съдът цени съобразно разпоредбата на чл. 175 ГПК.
При съблюдаване на правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД съдът намира, че с платената
от ответника сума от 1208,65 лева са погасени вземанията за главници за топлинна
енергия в размер на 935,09 лева и за дялово разпределение в размер на 2,27 лева,
лихвите за забава върху двете главници в размер съответно от 164,64 лева и 0,36 лева,
както и част от законната лихва за забава. Общият размер на същата за периода от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане, изчислен от съда чрез електронен калкулатор, възлиза на
сумата от 108,83 лева. Със сумата от 106,35 лева, представляваща разликата между
платените от ответника 1208,65 лева и сборът от погасените с тази сума главници и
мораторни лихви (общо 1102,30 лева), е погасена част от дължимата законна лихва,
като дължими остават само 2,48 лева от същата (108,83 - 106,35 = 2,48).
Тъй като плащането на процесните вземания, с изключение на част от
дължимата законна лихва, е извършено след подаването на исковата молба на
24.07.2024 г., предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради плащане в хода
на процеса.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът, тъй като не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно който ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. В случая ответникът е признал иска и е заплатил претендираните
3
вземания, но след образуването на исковото производство и след подадено от него
възражение в хода на заповедното. Поради тази причина ответната страна следва да
заплати разноски на *** за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство в общ размер от 175,00 лева, а за заповедното производство - в
общ размер от 75 ,00 лева.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между страните, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. С. Г., ЕГН:
**********, с адрес в гр. ***, ***, ляво крило, ***, в качеството си на потребител на
топлинна енергия в недвижим имот, находящ се гр. ***************, аб. № ***,
дължи на ***, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. ****, сумата
от 2,48 лева (два лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща неизплатена
част от законна лихва за забава, начислена за периода от 12.02.2024 г. до 12.12.2024 г.,
за която на 06.03.2024 г. е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 8208 по описа
за 2024 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***, ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ул. ****, срещу Р. С. Г., ЕГН: **********, с адрес в гр. ***, ***,
ляво крило, ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
между страните, че ответникът, в качеството си на потребител на топлинна енергия в
недвижим имот, находящ се в гр. ***************, аб. № ***, дължи на ищеца
вземания за потребена топлинна енергия, както следва: 1/ 935,09 лева, представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г.; 2/
164,64 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 16.07.2021 г. до
05.02.2024 г. върху претендираната цена за доставена топлинна енергия; 3/ 2,27 лева,
представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от месец
01.08.2022 г. до 31.08.2022 г.; 4/ и 0,36 лева, представляваща лихва за забава, начислена
за периода от 16.10.2022 г. до 05.02.2024 г. върху претендираната цена за услугата
„дялово разпределение“, за които на 06.03.2024 г. е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8208/2024 г. по описа на СРС, 47-ми състав, поради
извършено в хода на процеса плащане на процесните вземания.
ОСЪЖДА Р. С. Г., ЕГН: **********, с адрес в гр. ***, ***, ляво крило, ***, да
4
заплати на „***, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. ****, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 175,00 лева (сто и седемдесет и пет лева),
представляваща сторени в първоинстанционното производство разноски, и сумата от
75,00 лева (седемдесет и пет лева), представляваща сторени в заповедното
производство разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „***“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5