РЕШЕНИЕ
№ 3058
гр. Варна, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20243110114289 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от С. С. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ****, с която срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо
Владигеров“ № 21, бизнес център „Люлин - 6“, ет. 2, са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че в полза на ответника НЕ СЪЩЕСТВУВА право на
принудително изпълнение спрямо ищеца за вземания в общ размер от 1 517,98 лв. /хиляда
петстотин и седемнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/, включващи сумата от 1
135,46 лв. главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.03.2011 г.,
сумата 254,72 лв. обезщетение за забава за периода 10.09.2008 г. – 11.03.2011 г. и сумата от
127,80 лв. разноски по делото, за които суми е издаден Изпълнителен лист от 13.07.2011 г.
по ч.гр.д. № 3554/2011 г. на ВРС и за които е образувано изпълнително дело № 2135/2011 г.
по описа на ЧСИ З.Д., рег. № 808 към КЧСИ, с район на действие ОС – Варна, поради
изтекла погасителна давност по отношение на вземанията след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Ищецът С. С. В. твърди, че във връзка с изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №
3554/2011 г. по описа на Районен съд – Варна, за сумите, предмет на настоящото
производство, било образувано изп. дело № 2135/2011 г. на ЧСИ З.Д., взискател по което бил
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД. Сочи, че с молба от 18.11.2015 г. взискателят
бил заменен от ответното дружество - „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с
оглед извършената между дружествата цесия, за която обаче ищецът не бил уведомен. За
извършеното прехвърляне страната излага, че е узнала едва през м. март 2023 г. в резултат на
получено запорно съобщение от 24.02.2023 г. за наложен запор върху банковите й сметки в
„БАНКА ДСК“ АД. Заедно с това ищецът установил, че по посоченото изп. дело било
направено искане за извършване на справки и евентуално опис на имущество, какъвто
твърди, че никога не е осъществяван. По молба на длъжника изп. дело било прекратено с
постановление на ЧСИ от 19.07.2023 г., поради настъпила перемпция. Посочено е в исковата
молба, че през м. март 2024 г. ищецът получил ново съобщение за наложен запор върху
1
движими вещи - притежаваните от него автомобили, по новообразуваното изп. дело №
180/2024 г. на ЧСИ З.Д. с взискател насрещното дружество, въз основа на същия
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 3554/2011 г. на ВРС. В тази връзка и доколкото за
периода от 18.11.2015 г. (встъпването на ответника като взискател по изп. дело № 2135/2011
г.) до 24.02.2023 г. (запорирането на банковите му сметки на длъжника) от взискателя не са
извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността по отношение на процесните
вземания, изтекла на 19.11.2020 г., то правото на принудително изпълнение в полза на
ответника за посочените суми също е погасено. В допълнение изтъква, че счита
незаплащането на дължимите по изп. дело такси за извършване на опис в полза на съдебния
изпълнител от страна на ответника за индиция относно десезирането му от изпълнителното
производство. Моли за уважаване на така заявените претенции. Претендира присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който излага доводи за нейната допустимост, но по
същество неоснователност. Не се оспорва образуването на изп. дело № 2135/2011 г. по описа
на ЧСИ З.Д., с взискател „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД във връзка с
вземанията по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 3554/2011 г. на ВРС. Поддържа, че
петгодишната погасителна давност за процесните вземания, започнала да тече от влизане в
сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист, е
прекъсната на 18.11.2011 г. с депозирането на молбата за образуване на изп. дело от страна
на първоначалния взискател. Сочи се, че съобразно дадените с ТР № 3/2023 г. по т.д. №
3/2020 г. на ВКС разяснения, погасителна давност по изпълнителните дела, образувани
преди 26.06.2015 г. (приемането на ТР № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г.), не тече докато трае
изпълнителният процес, а приложение намират тълкуванията, извършени с ППВС № 3/1980
г. по т.д. № 3 от 1980 г. В този смисъл изтъква, че по изп. дело № 2135/2011 г. до посочената
дата погасителна давност не е текла, независимо от извършваните от взискателя действия,
респ. счита, че процесното вземане би било погасена най-рано на 26.06.2020 г. В
продължение на посоченото обаче ответникът твърди, че след встъпването му като взискател
по изп. дело на 26.08.2015 г. по същото са извършвани множество подробно описани в
отговора действия по прилагане на различни изпълнителни способи, с всяко от които
давността е прекъсвана многократно. Намира за ирелевантно дали съдебният изпълнител
действително е реализирал исканите от кредитора способи, доколкото ответникът е проявил
нужната активност в производството по принудително изпълнение. Предвид това излага, че
с насрочването на опис на движими вещи в дома на длъжника също е прекъсната давността,
в който смисъл цитира съдебна практика. Противно на изложеното в исковата молба,
твърди, че разноските по изп. дело са за сметка на длъжника, поради което намира, че не е
опорочена валидността на извършените изпълнителни действия, поради невнасяне на
следващите се в полза на съдебния изпълнител такси. Отделно от това, страната сочи, че
настъпилата перемпция на изпълнителното дело няма отношение за давността, като при
направено искане от взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ след
перемирането на делото, съдебният изпълнител следва да образувано ново, а искането на
кредитора прекъсва теклия до този момент давностен срок. Обръща се внимание на
обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давност не е текла, поради
обявеното в страната извънредно положение, с оглед на което и при изчисляване датата, на
която процесните вземания се погасяват, следва да бъдат прибавени дните от посочения
период – общо 68.
Във връзка с твърденията на ищеца за липсата на надлежно уведомяване за
извършената цесия, ответникът изтъква, че уведомление от дружеството, в качеството му на
пълномощник на цедента, до длъжника е изпратено, но писмото се е върнало като
непотърсено. Независимо от това обаче ответникът счита, че насрещната страна е узнала за
извършеното прехвърляне на процесното вземане, доколкото уведомлението за това е
приложено към исковата молба. Евентуално, моли да бъде счетено, че на ищеца е съобщено
за смяната на кредитора с депозирането на отговора на исковата молба.
2
В съответствие с изложеното, ответникът намира, че по отношение на сумите,
обективирани в процесния изпълнителен лист не е настъпила погасителната давност, поради
което за кредитора съществува валидно право на принудителното събиране на вземанията
му. Моли се за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото. Релевирано е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната
страна, в случай на уважаване на ищцовите претенции.
С молба преди съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител,
поддържа исковата молба.
С молба преди съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител,
поддържа отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически и правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове за
установяване в отношенията между страните, че в полза на ответника не съществува право
на принудително изпълнение спрямо ищеца за вземания, обективирани в издаден в полза на
първия изпълнителен лист, поради изтекла погасителна давност за посочените вземания
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, които са квалифицирани по чл. 439 ГПК.
Съобразно разпределената по делото доказателствена тежест ищецът е следвало да
установи наличието на предпоставките за прилагане на института на погасителната давност
– датата на настъпване на изискуемостта на задълженията и изтичането на
законоустановения давностен срок. В тежест на ответника е било да докаже, че спрямо
ищеца са предприети валидни изпълнителни действия по принудително събиране на
вземането по изпълнителния титул, довели до спиране/прекъсване на давностния срок.
Прието е за безспорно между страните, че по ч.гр.д. № 3554/2011 г. по описа на
Районен съд – Варна, XIX състав, е издаден Изпълнителен лист от 13.07.2011 г., въз основа
на който е образувано изп.д. № 2135/2011 г. по описа на ЧСИ З.Д., рег. № 808 към КЧСИ, с
район на действие ОС – Варна, а след това и на изп.д. № 180/2024 г. по описа на ЧСИ З.Д.,
рег. № 808.
По отношение на вземанията в общ размер от 1 517,98 лв., за които е постановена
Заповед за изпълнение № 2545 от 14.03.2011 г. е издаден Изпълнителен лист от 13.07.2011 г.
по ч.гр.д. № 3554/2011 г. на ВРС. В полза на кредитора БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС ЕАД е издаден процесния изпълнителен лист /л. 5/ във връзка с влязлата в сила
заповед за изпълнение.
От изисканото и приложено изп.д. № 2135/2011 г. се установява, че на 18.11.2011 г.
кредиторът е подал молба за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ № 808 З.Д. по
отношение на вземанията, за които е издаден процесния изпълнителен лист за процесните
суми, с която молба са направени и съответните искания към ЧСИ за извършване на
изпълнителни действия по събиране на вземанията, включително по чл. 18 ЗЧСИ. От
приобщените към изпълнителното дело доказателства се установява, че съдебният
изпълнител е извършил справки и на 16.01.2012 г. е връчил покана за доброволно
изпълнение на длъжника. На 26.08.2015 г. е подадена молба за конституиране на нов
взискател – „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, като е представен и договор за
прехвърляне на вземанията, за което длъжникът е уведомен с писмо. Извършени са нови
справки, като е насрочен опис на движимо имущество за 23.01.2018 г. и за 22.01.2020 г. Няма
данни те да са извършени. На 24.02.2023 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника
в БАНКА ДСК. На 23.03.2023 г. е постъпила молба от адв. Х. за запознаване с делото, като
пълномощник на длъжника, с представено пълномощно за пълно представителство по
изпълнителното дело. От този момент следва да се приеме, че длъжникът най-късно е узнал
за цесията. На 28.03.2023 г. е подадена молба с искане за прекратяване на делото поради
настъпила перемпция, която е уважена от съдебния изпълнител, който е издал
3
Постановление от 19.07.2023 г., с което е прекратил делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. Наредено е вдигане на запорите върху банковите сметки. На 24.01.2024 г. е постъпила
молба от взискателя за образуване на ново изпълнително дело въз основа на процесния
изпълнителен лист.
От изисканото и приложено изп.д. № 180/2024 г. се установява, че на 21.02.2024 г.
кредиторът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД е подал молба за образуване на
изпълнително дело пред ЧСИ № 808 З.Д. по отношение на вземанията, за които е издаден
процесния изпълнителен лист за процесните суми, с която молба са направени и съответните
искания към ЧСИ за извършване на изпълнителни действия по събиране на вземанията,
включително по чл. 18 ЗЧСИ. От приобщените към изпълнителното дело доказателства се
установява, че съдебният изпълнител е извършил справки за имуществото на длъжника и на
07.03.2024 г. е наложил запор на банковите сметки на длъжника и на притежавани от него
МПС-а. На 09.04.2024 г. е постъпила молба от адв. Х. за запознаване с делото, като
пълномощник на длъжника, с представено пълномощно за пълно представителство по
изпълнителното дело.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Тази разпоредба се прилага по
аналогия и спрямо влезлите в сила заповеди за изпълнение. В този смисъл по отношение на
установените със заповедта и материализирани в изпълнителния лист вземания се прилага
общата 5 годишна погасителна давност, а не специалната 3 годишна, независимо, че част от
самите вземания имат характера на периодични такива или лихви по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД. Тази давност би се прилагала ако длъжникът беше направил такова възражение в
производството, в което е издадено изпълнителното основание. Веднъж установени с влязла
в сила заповед вземанията се погасяват с изтичането на 5 годишна давност от влизането в
сила на изпълнителното основание, което в случая се явява заповедта за изпълнение.
Доколкото ч.гр.д. № 3554/2011 г. на ВРС е унищожено, предвид изтичане на срока за
съхранение, няма данни на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, като за дата на
теченето на погасителната давност следва в случая да се приеме датата на издаване на
изпълнителния лист – 13.07.2011 г. В този смисъл посочените в заповедта и в изпълнителния
лист вземания биха се погасили по давност на 13.07.2016 г., ако не са били налице основания
за спиране и/или прекъсване на давността.
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „а“ и „в“ ЗЗД давността се прекъсва с признаване
на вземането от длъжника и с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Съгласно чл. 117 ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност.
В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. Съгласно разрешението и мотивите към т. 10 от ТР
№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Прекратяването на изпълнителното производство настъпва по
право, като акта на съдебния изпълнител само констатира това прекратяване. За действия по
принудително изпълнение, които прекъсват давността, се приемат насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
По въпроса - Прилага ли се нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния
процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на
26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС? е
постановено тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, с
което се прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
4
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. За тях давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
Първото процесно изпълнително дело е образувано на 18.11.2011 г., която дата
предхожда приемането на ТР № 2/2015 г., поради което давността би започнала да тече от
26.06.2015 г.
Спрямо С. С. В. първоначално е било образувано изп.д. № 2135/2011 г. по което са
предприети изпълнителни действия, които прекъсват давността, изразяващи се в
присъединяване на кредитор на 26.08.2015 г., искания и насрочвания на описи през 2018 г. и
2020 г., както и запор на банкови сметки през 2023 г. Видно от изпълнителното дело не
отговарят на истината твърденията на ищеца, че не бил уведомен за дълга, доколкото още на
16.01.2012 г. е връчена покана за доброволно изпълнение.
Не отговарят на истината и твърденията, че от 18.11.2015 г. до 24.02.2023 г. не са
извършвани изпълнителни действия, които прекъсват давността. На 10.05.2017 г.
взискателят е подал молба с искане за извършване на справка в НОИ и налагане на запор
върху трудово възнаграждение. На 31.05.2017 г. взискателят е поискал насрочване на опис
на движими вещи. Съдебният изпълнител е насрочил описи през 2018 г. и 2020 г. В периода
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давност не тече, предвид предприетите от правителството мерки
във връзка с настъпилото в страната извънредно положение. На 23.09.2022 г. взискателят е
поискал налагане на запор върху банкови сметки.
Дали съдебният изпълнител е предприемал изпълнителни действия по исканията е
без значение, доколкото законът не поставя такова изискване, каквато е и практиката на ВКС
по въпроса. От значение е дали кредиторът се е дезинтересирал от вземането, като в случая
това не е налице, предвид множеството молби по изпълнителните дела. На 28.03.2023 г.
длъжникът е поискал прекратяване на изп.д. № 2135/2011 г., което е сторено с постановление
на 19.07.2023 г., предвид настъпила перемпция. След това въз основа на процесния
изпълнителен лист е образувано ново изп.д. № 180/2024 г., по което на 07.03.2024 г. са
извършени изпълнителни действия от съдебния изпълнител, които също са прекъснали
теченето на давността.
От приложените изпълнителни дела е видно, че през нито един момент взискателят
не е бездействал. Същият е искал извършването на изпълнителни действия, прекъсващи
давността, и в голямата си част същите са били извършвани от съдебния изпълнител. Дори
след като изпълнителното производство е било прекратено от съдебния изпълнител на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (макар и основанията да не са били налице, а това
прекратяване е по право и съдебният изпълнител само го констатира), от момента на
прекратяването на изпълнителното производство започва да тече новата пет годишна
погасителна давност /Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г., IV г.о. на ВКС/,
която няма как да е изтекла, защото отново е била прекъсвана с извършените изпълнителни
действия по налагане на запори от 07.03.2024 г., видно от изп.д. № 180/2024 г.
Отделно от горното, в т. 3 от Тълкувателно решение от 04.07.2024 г. по т.д. № 2/2023
г., ОСГТК на ВКС се прие, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
Предвид горните мотиви до настоящия момент не е изтекла предвидената в закона 5
годишна погасителна давност, поради което и иска по чл. 439 ГПК за недължимост на
вземанията, обективирани в процесния изпълнителен лист, поради погасяването им по
давност, се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора разноските следва да се присъдят в полза на ответника, който
е претендирал разноски и се представлява от юрисконсулт, поради което му се следва
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на сумата от 100 лв., на основание
чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****,
срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, бизнес център „Люлин - 6“,
ет. 2, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 439
ГПК за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че в полза на ответника НЕ
СЪЩЕСТВУВА право на принудително изпълнение спрямо ищеца за вземания в общ размер
от 1 517,98 лв. /хиляда петстотин и седемнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/,
включващи сумата от 1 135,46 лв. главница, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 11.03.2011 г., сумата 254,72 лв. обезщетение за забава за периода 10.09.2008 г. –
11.03.2011 г. и сумата от 127,80 лв. разноски по делото, за които суми е издаден
Изпълнителен лист от 13.07.2011 г. по ч.гр.д. № 3554/2011 г. на ВРС и за които е образувано
изпълнително дело № 2135/2011 г. по описа на ЧСИ З.Д., рег. № 808 към КЧСИ, с район на
действие ОС – Варна, поради изтекла погасителна давност по отношение на вземанията след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
ОСЪЖДА С. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****, ДА ЗАПЛАТИ на
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, бизнес център „Люлин - 6“, ет. 2,
сумата в размер на 100 лв. /сто лева/, представляваща сторени от ответника разноски в
производството по делото за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и 8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6