Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 06.07.2017
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на тринадесети
юни
две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора като
разгледа докладваното от
съдия АлекС.ва гр.
дело № 4712 по описа
за 2007 г. и за да се произнесе
, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на ГПК от 1952 г. /отм./ във връзка с §2, ал.1 от ПЗР на
ГПК, в сила от 01.03.2008 г., образувано по искова молба подадена от Е.К. П.против
СД „В.И С.“- в ликвидация, с която е предявен иск с правно основание чл. 19,
ал. 3 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че с договор за покупко-продажба, материализиран в нотариален акт №
128, том ІІІ, рег. № 7925, дело № 496/2001 г. на нотариус с рег. № 041 на НК
закупил от ответника 46,25/161.90 идеални части от следния собствен на
дружеството недвижим имот, а именно: работно помещение /производство на
електронагревателни уреди/, находящо се в гр. *********,
бул. „*********, бл.71, кв.38 по действащия ЗРП на м. „ж.к. Иван Вазов“, целият
с площ 161.90 кв.м., при съседи: магазинно помещение и вход, мазета на блока,
бул. „Витоша“ и междублоково пространство, заедно с 34,41/57,61 идеални части
от прилежащото му мазе със застроена площ
57,61 кв.м., при съседи: мазета, работно помещение, междублоково
пространство, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата.
Твърди се, че на 08.03.2004 г. страните сключили предварителен договор за
продажба, съгласно който след приспадане на вече закупените от ищеца идеални
части от гореописания имот, ответникът се задължил да продаде на ищеца нови
37,90/115,65 идеални части от имота за
сумата от 75 000 лв. Твърди се, че при сключването на договора ищецът
заплатил на ответника капаро в размер на 8000 лв., а последният се задължил да
прехвърли собствеността с нотариален акт в срок най-късно до 18.03.2004 г.
Ищецът поддържа, че изпълнил задълженията си по договора, но въпреки
многократно отправяните от него покани, продавачът и до момента не е изпълнил
задължението си и отказва да прехвърли собствеността. Ищецът заявява, че желае
да закупи имота, предмет на предварителния договор и е готов да заплати
уговорената цена.
Моли
съда да постанови решение, с което да обяви предварителния договор сключен на 18.03.2004
г. за окончателен. Претендира разноските по делото.
Ответникът
чрез процесуалния си представител е оспорил иска с твърдението, че недвижимият
имот, предмет на предварителния договор не е собственост на събирателното
дружество към момента на образуване на исковото производство.
В
съдебно заседание ищецът чрез своите процесуални представители поддържа
предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да го уважи изцяло.
Претендира разноски.
Ответникът
редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище по предявения
иск по същество.
Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6
състав след като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства,
преценени в съвкупност и поотделно, намира за установено следното от фактическа страна:
С
нотариален акт № 128, том ІІІ, рег. № 7925, дело № 496/23.11.2001 г. на
нотариус Д.Т. с рег. № 041 на НК ищецът се легитимира като собственик на
46,25/161,90 идеални части от следния собствен на дружеството недвижим имот, а
именно: работно помещение /производство на електронагревателни уреди/, находящо се в гр. *********, бул. „*********, бл.71, кв.38
по действащия ЗРП на м. „ж.к. Иван Вазов“, целият с площ 161.90 кв.м., при
съседи: магазинно помещение и вход, мазета на блока, бул. „Витоша“ и
междублоково пространство, заедно с 34,41/57,61 идеални части от прилежащото му
мазе със застроена площ 57,61 кв.м., при съседи: мазета, работно помещение,
междублоково пространство, заедно със съответните идеални части от общите части
на сградата.
Между
страните не е било спорно, че на 08.03.2004 г. са сключили предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот по силата на който ответникът в
качеството си на продавач, а ищецът в качеството на купувач са се задължили да
сключат окончателен договор за покупко-продажба, с който ответникът да
прехвърли на ищеца собствеността на следния недвижим имот, а именно:
37,90/115,65 идеални части от работно помещение /производство на
електронагревателни уреди/, находящо се в гр. *********,
бул. „*********, бл.71, кв.38 по действащия ЗРП на м. „ж.к. Иван Вазов“, целият
с площ 115.65 кв.м. и 23,20 кв.м застроена площ мазе за сумата от 75 000
лв., при подписване на договора. Уговорено е, че купувачът изплаща на продавача
капаро в размер на 8000 лв., а останалата част от продажната цена – в деня на
прехвърляне на имота по нотариален ред, който ден и час ще бъде най-късно на
18.03.2004 г. Страните са уговорили, че сключеният предварителен договор служи
като разписка за капарото. Съдът като съобрази, че работното помещение е с площ
от 161,90 кв.м., а предмет на договора са 37,90/115,65 идеални части от това
помещение, то тези идеални части представляват всъщност 53,06/161,90 от
работното помещение и съответно 23,20/57,61 от мазето, или общо предмет на
предварителния договор са 76,26/219,51 идеални части от целия имот.
Ответникът
се легитимира като собственик на процесния имот на
основание договор за продажба с разсрочено плащане на обособена част от
общинско предприятие от 04.12.1996 г.
С
влязло в сила на 27.01.2015 г. Решение № 5082/05.11.2010 г., постановено по
гр.дело № 4713/2007 г. по описа на СГС, І-7 състав е обявена за недействителна
по отношение на Е.К. П., сделката по нотариален акт № 103/07.10.2005 г., том
ІІІ, рег. № 9339, н.д. № 426/05 г. на нотариус с рег. № 260 на НК, с която СД „В.и
с.“ продава на „Д.“ ЕООД 58,59/219,51 идеални части от недвижим имот в гр.
София, бул. „********* търговски обект-работно помещение със застроена площ от
161,90 кв.м., заедно с мазе от 57,61 кв.м, както и сделката по нотариален акт №
109/01.11.2005 г., том VІ, рег. № 25457, н.д. № 1041/2005 г. на нотариус под №
258 на НК, с която СД „В.и сие“ дарява на В.П.П.15900,6105/35538,669 идеални части от същия недвижим имот,
които се равняват на 72,44/161.90 идеални части, заедно с 1716,685/12645,9711
идеални части от гореописаното мазе, които от своя страна се равняват на
7,82/57,61 идеални части, или общо за имота 80,26/219,51 идеални части. Или
общо по отношение на Е.К. са обявени за недействителни двете сделки за
138,85/219,51 идеални части от целия имот, като за останалите идеални части от
80,66/219,51 ищецът се легитимира като собственик на основание нотариален акт №
128, том ІІІ, рег. № 7925, дело № 496/23.11.2001 г. на нотариус Д.Т..
Така
установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства,
обсъдени по-горе в настоящото решение.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си,
поради което съдът ги кредитира.
От правна страна:
Предявеният
иск е с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД
За да
се уважи иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, следва от фактическа страна по делото да е установено по
несъмнен начин, че предварителният договор е действителен и съдържа всички
съществени клаузи на окончателния такъв - описание на продавания имот и
неговата цена.
Съдът намира, че между страните
по делото е налице валидно сключен предварителен договор, съдържащ уговорки за съществените
елементи на окончателния /описание на имота и цена/, като независимо
от последващото прехвърляне на собствеността, няма пречка да се
обяви за окончателен, с оглед успешно проведения иск по чл.
135 ЗЗД.
По въпроса „дали успешно
проведеният конститутивен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД
има за резултат възстановяване на първоначалното правно положение, респективно
до възможност да се обяви сключен преди увреждащата сделка предварителен
договор за окончателен по реда на чл.
19, ал. 3 ЗЗД“ е налице задължителна съдебна практика формирана по реда на
чл.290 от ГПК, обективирана в Решение № 18 от 02.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3124/2015 г., IV г. о., ГК, с
което съдът е приел, че с успешното провеждане на иска по чл. 135 ЗЗД относителната
недействителност на сделката ползва кредитора, който я е поискал. Спрямо този
кредитор длъжникът се поставя в положението отпреди сделката. В конкретния
случай сключеният между страните предварителен договор и извършеното плащане на
част от уговорената продажна цена, удостоверено в договора легитимира ищеца
като кредитор и предвид уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД същият разполага с
възможността да иска обявяване на предварителния договор за окончателен.
С чл.1 на
договора страните са уговорили едновременност на престациите
- тази на купувача за заплащане на цената и тази на продавача за прехвърляне на
правото на собственост, т.е остатъкът от продажната цена в размер на
67 000 лв. е следвало да бъде заплатен в деня на прехвърляне на имота по
нотариален ред. С оглед на тази уговорка е налице хипотезата на чл.362 ГПК.
Така мотивиран съдът намира, че страните са валидно обвързани от сключения предварителен
договор по отношение покупко-продажбата на недвижимия имот,
поради което искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД следва да бъде уважен,
с условието по чл. 362, ал. 1 ГПК купувачът да заплати
остатъка от цената в размер на сумата 67 000 лв. /разликата между платената сума от 8000 лв. до уговорената продажна цена в
размер на 75000 лв./
Съгласно чл. 364, ал. 1 ГПК ищецът дължи следващите се разноски по
прехвърляне на имота, който съдът изчислява въз основа на данъчната оценка към 03.02.2017 г.,
която е по-висока от уговорената продажна цена. Данъчната оценка на целия имот
от 219,51 кв.м. възлиза на сумата от 390 391,40 лв., видно от
удостоверение изх.№ ДСЦ17-ДИ11-42 (1)/03.02.2017
г., а само за продаваемите идеални части от 76,26/219,51 е в размер на
135 626,88 лв.
Следователно нотариална такса по сметка на
СГС, съгласно чл. 85, ал. 2 вр.
с чл. 87, определена по раздел II т. 8 от Тарифата за
нотариалните такси към Закона за
нотариусите и нотариалната дейност, съобразно материалния интерес, възлиза на сумата от 801,75
лв., а местният данък съгласно чл.35, ал.2 от Наредба за определяне на размера на местните
данъци на Столична община
(Приета с Решение №
83 по Протокол № 7 от 28.02.2008 и разгласена на 07.03.2008; Поправка на чл.
41, ал. 1 с Решение № 113 по Протокол № 7 от 06.03.2008 г.; изм. и доп. с
Решение № 828 по Протокол № 28 от 18.12.2008; изм. и доп. с Решение № 32 по
Протокол № 30 от 29.01.2009; изм. и доп. с Решение № 766 по Протокол № 54 от
17.12.2009; изм. и доп. с Решение № 3 по Протокол № 81 от 13.01.2011; изм. и
доп. с Решение № 65 по Протокол № 5 от 22.12.2011) в размер на 2,5% от данъчната
оценка на идеалните части от имота, а именно: 3 390,67 лв., съгласно чл.
47, ал. 2 ЗМДТ.
Предвид изхода на процеса,
заявеното искане от процесуалния представител на ищеца и на основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от
него разноски пред настоящата инстанция в размер на 860,40 лв. за заплатена
държавна такса по сметка на СГС и АВ. Не се присъждат разноски за
възнаграждение за един адвокат, доколкото до приключване на устните състезания
по делото ищецът не е представил доказателства за извършени такива разноски. По
делото е представен договор за правна помощ от 27.11.2007 г., съобразно който
договореното възнаграждение е по договор.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, сключения
на 08.03.2004 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с
който „В.-В.И С-ИЕ“ СД-в ликвидация, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ликвидатора А.К.Б.-Д.
в качеството на продавач продава на Е.К. П., ЕГН **********, със съдебен адрес:
***, ат.Б в качеството му на купувач, собствения си недвижим имот, а именно: 37,90/115,65
идеални части, равняващи се на 53,06/161,90 идеални части от работно помещение
/производство на електронагревателни уреди/, находящо
се в гр. *********, бул. „*********, бл.71, кв.38 по действащия ЗРП на м. „ж.к.
Иван Вазов“, цялото с площ от 161,90 кв.м. и 23,20/57,61 идеални части от мазе,
цялото с площ от 57,61 кв.м., който имот е с идентификатор 68134.1002.3.2.93,
съобразно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, който обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.1002.3., с предназначение-за търговска дейност на
ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68134.1002.3.2.90, под обекта: няма, над обекта: няма, за сумата от 75 000
лв., ПРИ УСЛОВИЕ Е.К. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, ат.Б да
заплати на „В.-В.И С-ИЕ“ СД-в ликвидация, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ликвидатора А.К.Б.-Д.
сумата 67 000 лв. /шестдесет и седем хиляди лв./ в двуседмичен срок от
влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА Е.К.
П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** да заплати на Столична община, район
Триадица сумата 3 390,67
лв. /три хиляди триста и деветдесет и 0,67 лв./ местен данък, както и да заплати
по сметка на Софийски градски съд сумата от 801,75 лв. /осемстотин и един и 0,75 лв./ държавна такса по
прехвърляне на имота, за които суми служебно да се впише възбрана върху имота
на основание чл. 364, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „В.-В.И С-ИЕ“ СД-в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ликвидатора А.К.Б.-Д. на основание
чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на Е.К. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
ат.Б сумата от 860,40
лв. /осемстотин и шестдесет и 0,40 лв./ разноски по делото.
Препис
от решението да се издаде на Е.К. П., ЕГН ********** след представяне на
документ за внасяне на определената такса в полза на Софийски градски съд и
удостоверение от Столична община, район Триадица, че са изплатени дължимите
данъци и такси за имота.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: