РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Б., 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И.Ц.Т.А.
при участието на секретаря Т.В.Б.
като разгледа докладваното от И.Ц.Т.А. Гражданско дело № 20241810100604
по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон
за задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, при
условията на евентуалност чл.11 и чл.19 от ЗПК, чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл. 143, ал. 2,
т. 5 от ЗЗП /Закон за защита на потребителите/ във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
относно целия договор за кредит и при условията на евентуалност установителен иск
по чл.124, ал.1 от ГПК за клаузата по чл.6.2 от договора за кредит.
В. С. П. от Б., ул.**** №6, с ЕГН:**********, чрез пълномощник адв. Д. М. М. от
САК моли да бъде прогласена по отношение на „****“ООД, със седалище и адрес на
управление: гр.С., р-н **** бул.****, ет.5, с ****, че сключеният между тях Договор за
паричен заем № ****. е нищожен поради противоречие със закона-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД
/Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК, чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК, в
условията на евентуалност е нищожен поради противоречие със закона- чл.26, ал.1, пр.1 от
ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/.
В условията на евентуалност, ако не се уважи горния иск В. С. П. от Б., чрез
пълномощник адв. Д. М. от САК моли да бъде признато за установено по отношение на
„****“ ООД с ЕИК: **** че клаузата за неустойка, отразена в чл.6.2 от сключеният между
тях Договор за паричен заем № ****. е нищожна поради противоречие със закона-чл.26, ал.1,
пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за
потребителския кредит/, както и поради накърняване добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД,
както и заобикаляне на закона-чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД и неравнопоставеност - чл.143, ал.2,
т.5 от ЗЗП /Закон за защита на потребителите/ и във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП, както да
заплати и направените разноски по делото.
В с.з ищецът В. С. П. от Б., чрез пълномощник адв. Д. М. М. от САК е депозирал
писмени молби с вх. №№ ****г. и вх.№ ****г. през ЕПЕП в които заявява, че моли да бъде
уважен иска, както и да се присъдят направените по делото разноски, за които прилага
1
списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.114/.
Ответникът-„****“ООД с ЕИК: **** чрез пълномощник адв. Х. М. от САК е
направил възражения по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ ****., изпратен
чрез ЕПЕП на 04.11.2024г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва исковете като излага подборни съображения
за това. Същият твърди, че сключеният между страните договор за заем е валиден, тъй като
основните му параметри-главница и лихва са валидно уговорени в изискуемата от закона
форма и отговарят на изискванията на ЗПК, регламентирани в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12
и 20, ал.2 от ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Ответникът заявява, че
на основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече
недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея.
Настоящият случай е именно такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените
параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да
обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя.
Според ответника видно от лог файла още преди подписване на договора за заем
кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал
параметрите и условията му. Предвид това клаузите по процесния договор се явяват
индивидуално договорени с конкретния потребител. Така безспорно се установява, че
кредитополучателят е бил запознат още преди сключването на договора с неговите условия
и при добросъвестно договаряне от страна на ответното дружество.
Противно на твърдението в исковата молба, с клаузата за неустойка не се заобикаля
нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а по отношение на формирането на годишния процент на
разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК изисквания.
Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е
размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК „ГПР не може
да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
валута, определена с Постановление на МС на РБ.“ При нормативно определен лимит на
ГПР към датата на сключване на договора от 57,95% и ГПР определен в процесния договор
в размер на 48,43%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет
пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал.
4 от ЗПК.
Пак според ответника неверни са твърденията, че неустойката представлява
„добавка към възнаградителната лихва“. Лихвата по кредита е възнаграждение за кредитора,
като цена на предоставения финансов ресурс. Същата представлява задължителен и основен
компонент от договора за кредит по дефиниция и страните я уговарят още преди
сключването на договора за кредит. Обстоятелството, че страните са се договорили, в случай
на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, неустойката да бъде
изплащана на части, а не еднократно и че всяка част от нея ще се плаща на падежите по
договора, не води до превръщането й в лихва. Тази уговорка е изцяло в полза на ищеца, тъй
като разпределя задължението му във времето с падежни дати същите като за главница и
2
лихва. Предвид изложеното с неустойката не се нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.
При така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още към
момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които
би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на
отношенията им. Това е постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора, за
които потребителят е бил наясно предварително, като е имал възможността да се откаже от
договора без каквито и да било последици при сключването му, както и след това.
Ответникът заявява, че оспорената от ищеца неустойка е действителна и същата е била
уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни
поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от
следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в
договора условия. Съгласно чл. 11, т. 18 от ЗПК предоставянето на обезпечения при
потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително
до неравновесие в правата и задълженията на страните: ответното дружество е предоставило
паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума
и договорената лихва. Процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по
волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е
подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен
европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на
договора, включително да предложи различни формулировки. Именно чрез възможността за
отказ от договора се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че
последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Друга
възможност за кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок чрез
предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно
заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. В случая ищецът не
се е възползвал от нито една от договорно и законоустановените си права.
Ответникът заявява, че договорната неустойка не противоречи на добрите нрави,
поради изброените по-горе причини и възможността кредитополучателят да може да
въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването й, респективно върху
цялостното й отпадане. На следващо място неустойката е имала предварително определен
начален и краен момент, също така е била с фиксирани параметри за срока на договора. И
доколкото преценката за нищожност на неустойката на това основание се прави за всеки
конкретен случай, както задължава Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г
на ОСТК на ВКС; Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 969/2009 г., IVг. о., ГК.
Ответникът смята, че в разглеждания такъв противоречие с добрите нрави не е налице, още
повече, доколкото при изследването на този въпрос се прави проверка за наличие и на
допълнителни критерии, които също отсъстват, като например този дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи като поръчителство, залог или ипотека,
както и дали неустойката е в прекомерно съотношение с очакваните от неизпълнението
вреди. При сключване на процесния договор кредитополучателят не е предоставил
3
обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения
заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна
оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на
вземането, калкулирайки я в договорната неустойка, като е дал възможност и допълнителен
срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Във
връзка с това, ответникът твърди, че напълно неоснователно ищецът се позовава на чл. 33,
ал. 1 от ЗПК, доколкото цитираната разпоредба урежда правило при забава на погасяванията
на потребителя. В настоящия случай неустойката е уговорена за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, а не при забавено изпълнение на
потребителя.
Ответникът заявява, че не е налице неравноправност по ЗЗП. В случая не е налице
нито една от хипотезите на чл. 143 от ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени
индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя
яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца.
Тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на договора, така и при
подписването му. На самостоятелно основание според ответника всички изложени
твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че в
периода 2021 г. - 2022 г. ищецът е сключил общо 4 договори, които съдържат уговорка за
плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Според ответника е
налице индивидуално договаряне и добросъвестност от страна на кредитора, тъй като в
продължение на 2 години ищецът е ползвал многократно един вид кредитен продукт,
респективно многократно се е запознавал с условията му. Пак според ответника настоящият
договор следва да се тълкува в контекста на трайните отношения между страните, създадени
на база 4-те договори за кредит, които съдържат една и съща уговорка и предоставят
идентични кредитни продукти при идентични условия.
Моли да се отхвърлят исковете и се присъдят направените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В с.з. ответникът „****“ООД с ЕИК: **** чрез пълномощник адв. Х. М. от САК е
депозирал писмени молби с вх.№№ **** изпратени чрез ЕПЕП, с които моли да се
отхвърлят исковете и да не се присъждат разноски на ищеца за заплатено от нея адвокатско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят за това, че на **** са сключили Договор за паричен заем №***
Горното се установява и от приложеното заверено копие от договор за заем.
Видно от приложения договор за заем, се установява, че на 16.11.2022г. между
„****“ООД в качеството на
заемодател и ищеца В. С. П. в качеството на заемател е сключен Договор за паричен заем
№****, по силата на който заемодателят се е
задължил да предостави на заемателя паричен заем в размер на 2700лв., а заемателят се е
задължил да върне заетата сума в срок от 10 месеца на десет месечни погасителни вноски,
4
като първите три са от по 90.11лв. всяка, а останалите 7 са по 438.90лв., при ГЛП в размер
на 40.05 % и ГПР в размер на 48.43%.
В чл. 6.2 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на чл.6.1 от
договора, според който заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на
заемната сума да предостави обезпечение, по начина и реда и отговарящо на условията на
чл.33, ал.1 от Общите условия:поръчител или банкова гаранция /поне едно от изброените/,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2967.37лв. Неустойката се
начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем заемятелят
се счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща
разсрочено съгласно включения в настоящия договор погасителен план.
От приложения погасатилен план в договора за паричен заем става ясно, че неустойката
е платима на части през периода на кредита като част от всяка погасителна вноска, като
първите три вноски за неустойка е месечна сума от по 540.89лв. и останалите 7 вноски от по
192.10лв. Размерът на
общо дължимото по кредита заедно с неустойката е сумата от 6293.27лв.
Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза/ССчЕ/ с вх.№ ****.,
изготвена от в.л. Васелин Л. Т., която страните не са оспорили и обясненията, дадени в
открито съдебно заседание от вещото лице Л., се установява, че Годишният процент на
разходите/ГПР/ по процесния договор за паричен заем е в размер на 278.02% след като се
включи и неустойката /сума за поръчителство/. Общо дължимата сума по този договор,
която следва да заплати заемателят е сумата от 6293.27лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявените при условията на евнтуалност установителни
искове за нищожност на договора за паричен заем и при условията на евентуалност за
нищожност на клауза от договора за паричен заем поради противоречие със закона – чл. 26,
ал.1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл.22 от ЗПК и във вр. с чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, евентуално
чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК, противоречие с
добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и неравноправност – чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП във
връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
са допустими, тъй като са налице положителните и липсват отрицателни процесуални
предпоставки.
Разгледан по същество главният иск за признаване за установено по отношение на
ответника, че сключеният между тях Договор за паричен заем № ****. е нищожен поради
противоречие със закона-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във
вр. с чл.22 от ЗПК, чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК е основателен и следва да бъде уважен като
доказан, по следните правни съображения:
Сключеният между страните договор за паричен заем № ****. има правната
характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал. 1 от ЗПК /Закон
за потребителския кредит/, поради което действителността на неговите клаузи следва да се
съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на
договорите съгласно ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/. С оглед диспозитивното
начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на
договора с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца
основания.
Съгласно чл.22 от ЗПК-когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1,т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
5
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
Съдът намира, че от така събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства
/писмена и приетата ССчЕ/ се установи, че релевираното от ищеца и посочено в исковата
молба основание за недействителност на договора за паричен заем, свързано с изискването
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на общо дължимата сума е основателно. Горното
изискване е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се
формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява
вид оскъпяване на заема/кредита/, защото тук са включени всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова
е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а
не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48.43%, а
възнаградителната лихва /фиксиран ГЛП/ е 40.05%, но от съдържанието на договора не
може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и
лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко
точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по кредита, което дължи и в това именно е
недействителността като неспазено изискване на посоченото законово основание.
В случая още при сключване на договора е предвидено, че неустойката по чл.6.2 ще се
заплаща разсрочено или заедно с всяка вноска по договора, като общият й размер е
2967.37лв. при отпусната заемна сума от 2700лв., т.е. надвишава по размер отпусната заемна
сума. Според посочената по-горе норма от договора, сключен между страните, към всяка
месечна вноска за тази неустойка се прибавят допълнително различни суми за целия срок на
договора. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида
обезпечение/банкова гаранция или поръчител/ и срока за предоставянето му /тридневен/,
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло
да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и
риска при предоставяне на заем към датата на сключване на договора с оглед
индивидуалното договаряне на условията по заема. Съгласно сключения между страните
договор е предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните вноски,
като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и
води до скрито оскъпяване на заема. Включена по този начин към погасителните вноски,
неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява
сигурна печалба за заемодателя. Именно затова процесният договор не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити
по т.10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл.22 от ЗПК.
Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга страна
към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите
на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в
договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти
за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор за
заем е недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, без да е
необходимо да се обсъждат останалите аргументи на ищеца. Оттук след като целия договор
за заем се явява нищожен, то такава е и конкретната клауза за неустойка по него.
Съдът приема, че в представения договор за потребителски кредит е посочен
6
процент на ГПР 48,43 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
/годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин/. Този размер не надвишава максималния по чл.19,
ал.4 от ЗПК/ Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България/. Този размер обаче както
твърди ищеца, не отразява действителния такъв, тъй като не включва посочения размер на
неустойка от общо 2967.37лв. и съгласно приетата ССчЕ, изготвена от в.л. Л., която съдът
кредитира като компетентна и обоснована, се установява, че ГПР с включена неустойка е в
размер на 278.02%. Съобразно правилото на чл.19, ал.4 от ЗПК ГПР не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България
(основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не
могат да надхвърлят 57,95% от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените
по ал. 4, са нищожни – чл.19, ал.5 от ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието
"общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в &1,т.1 от ДР на ЗПК, според която
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения
за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя, което включва и неустойката.
Според практиката на СЕС – Решение по дело С-686/19, в понятието "общи разходи по
кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да
заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите,
които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.
Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с
възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния
процент на разходите, дори при законово установената граница.
При това положение се налага извод, че договорът за паричен заем не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният
размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена за интересите
на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита
е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
7
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето. Процесният договор е недействителен на основание чл.22 от
ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. В тази хипотеза съгласно разпоредбата на чл.23 от
ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита.
С оглед основателността и уважаването на главния иск, съдът намира, че не следва да
се произнася по евентуално предявените такива.
С оглед изложеното съдът намира, че искът за признаване за установено по
отношение на ответника, че сключеният между тях Договор за паричен заем № ****. е
нищожен поради противоречие със закона-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията и
договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК, чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК е основателен
и следва да се уважи.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото ответникът дължи на ищеца съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 981.73лв./ деветстотин осемдесет и един лева и 73 стотинки/ за направени
разноски по делото, включващи заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и заплатено
адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие,
като заплатеното адвокатско възнаграждение от 480лв. не е прекомерно по размер с оглед
правната и фактическа сложност на разгледания между страните правен спор.
Неоснователно е възражението на ответника, че при този изход на спора не дължи
заплащане на адвокатско възнаграждение, което ищецът е заплатил с оглед на факта, че
първоначално й е оказана безплатна правна помощ, но след това в хода на делото е
заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение, което е удостоверено с представеното копие
от договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
По иска, предявен от В. С. П. от Б., ул.**** №6, с ЕГН:**********, чрез пълномощник
адв. Д. М. М. от САК срещу „****“ООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н
**** бул.****, ет.5, с **** ОБЯВЯВА за нищожен сключения Договор за паричен заем №
****. между „****“ООД като заемодател и В. С. П. като заемател, поради противоречие със
закона-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във във вр. с чл.22 от
Закон за потребителския кредит /ЗПК/ във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „****“ООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н ****
бул.****, ет.5, с **** да заплати на В. С. П. от Б., ул.**** №6, с ЕГН:********** сумата от
981.73лв./ деветстотин осемдесет и един лева и 73 стотинки/ за направени разноски по
делото пред настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8