Решение по дело №10184/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 21.07.2021г.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

         Любомир Игнатов

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №10184 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №166474 от 03.08.2020г., постановено по гр.дело №69276/2019г. по описа на СРС, ГО, 79 с-в, е признато за установено по предявен от „Т.С.“ЕАД с ЕИК******** срещу М. Й.Н.с ЕГН********** иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.153 ЗЕ, че ответникът дължи на ищеца сумата от 72,08лв.- такса за услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2015г. до 30.04.2018г. за топлоснабден имот в гр.София, ул.„********с абонатен №015122, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК 30.01.2019г. до окончателното плащане, за която сума по ч.гр.д.№5766/2019г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 04.02.2019г., като е отхвърлен изцяло искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 13,38лв.- мораторна лихва върху таксата за услуга дялово разпределение за периода от 30.01.2016г. до 18.01.2019г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 63,25лв. разноски в заповедното производство и 333,15лв. разноски в исковото производство, а ищецът- да заплати на ответника 15,66лв. разноски в заповедното производство и 15,66лв. разноски в исковото производство. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца- „Т.С.“ ЕООД.

Срещу решението в частта с която искът е уважен, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника М. Й.Н.. Жалбоподателят поддържа, че услугата е предоставена от третото лице- помагач по делото, поради което и вземането за цената на тази услуга принадлежи не на ищеца, а на третото лице- помагач. Твърди, че ищецът в противоречие със закона е предявил чуждо право. Твърди също така, че евентуална клауза в общите условия на ищеца за доставка на топлинна енергия в смисъл, че таксата се дължи на него, би била нищожна и не го обвързва. Ето защо моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявения иск- отхвърлен. Претендира направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „Т.С.”ЕАД в депозирания в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По делото не се спори, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира последния, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Безспорно е и обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния апартамент. Следователно ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./.

Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани (по арг.чл.150, ал.2 ЗЕ). По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.150, ал.3 ЗЕ. Поради изложеното и настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Според разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139– чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. В случая с представения по делото протокол от общо събрание на етажната собственост от 30.08.2002г. (подписан от ответницата) и договор от 24.09.2002г., етажните собственици в сградата на ул.„*********са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице- помагач „Т.С.“ ЕООД. Съгласно чл.22 от Общите условия на ищеца, дяловото разпределение на топлинната енергия се извършва възмездно от продавача или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост, като клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение. Съгласно договора от 01.11.2007г. между ищеца и третото лице- помагач, събраните от продавача (ищеца) суми за извършването на тази услуга се изплащат на третото лице- помагач. Предвид изложеното именно ищецът е легитимиран да получи от ответника цената на извършваната услуга дялово разпределение за процесния период. Размерът на вземането е изчислен от изслушаната и приета по делото без да бъде оспорена от ответника съдебно- счетоводна експертиза.

Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

На основание чл. 280, ал. 2 ГПК настоящето решение е окончателно.

Предвид изложените съображения, съдът

                                      

                                 Р    Е    Ш    И    :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №166474 от 03.08.2020г., постановено по гр.дело №69276/2019г. по описа на СРС, ГО, 79 с-в в обжалваната му част.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/