Решение по адм. дело №343/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на К. П. К., адрес [населено място], [жк], [адрес], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № GPAM 1986202 от 06.10.2025 г. на Командир на отделение към РУ Монтана, при ОДМВР – Монтана, с която на основание чл. 171, т. 1, буква „з“, „гг“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на СУМПС за нарушение по смисъла на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 6 месеца“.

Жалбоподателят излага съображения, че издадената Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM 1986202/06.10.2025 г. е неправилна и незаконосъобразна. Счита, че административният орган е основал мярката на АУАН № 1038532/06.10.2025 г., който според него е съставен неправилно, тъй като не е извършил вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП. Поддържа, че управляваният от него автомобил „Хонда CR-V“ е собственост на „Сантерия“ ЕООД и е ползван с валидно разрешение за временно движение, издадено на основание чл. 30 от Наредба I-45/2000 г., за което са издадени временни регистрационни табели. Твърди, че е вписан в списъка на лицата, упълномощени да използват временните табели, а движението на автомобила е надлежно отчетено в пътната книжка и дневника по Наредбата. Сочи, че дори непоставянето на табелите към момента на проверката не обуславя извод за нарушение, доколкото те са издадени и валидни, поради което липсва основание за ангажиране на административна отговорност. Моли съдът да отмени заповедта изцяло.

В с.з., оспорващият редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. С., който поддържа жалбата. Процесуалният представител на оспорващия моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка като неправилна и незаконосъобразна. Сочи, че поддържа изцяло изложените в жалбата доводи, като акцентира, че спорът по същество се свежда до въпроса дали управляваният автомобил е нерегистриран по смисъла на чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП. В тази връзка счита, че по делото безспорно е установено, че автомобилът е бил с издадено и валидно към момента на проверката разрешение за временно движение, издадено на основание чл. 30 от Наредба I-45/2000 г., като са представени необходимите документи – разрешение, пътна книжка, списък на лицата, упълномощени да ползват временните регистрационни табели, както и доказателства за реда на ползването им. Излага съображения, че административният орган е приел погрешна фактическа и правна квалификация. Подчертава, че както в АУАН, така и в обжалваната заповед е отразено, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по съответния ред, докато действителните факти сочат на управление на регистрирано МПС, но за кратък период без поставени регистрационни табели. Според изложеното, подобно поведение попада в хипотезата на предложение второ на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а не в приетата от органа хипотеза на предложение първо. Тази неточност не може да бъде „санирана“ в хода на административното производство, тъй като се касае за неправилно посочена фактическа обстановка и неправилно възприета правна квалификация, които обуславят незаконосъобразност на заповедта. Процесуалният представител счита още, че целите на принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП не са били налице в случая. Твърди, че нито безопасността на движението, нито преустановяване на административно нарушение биха могли да бъдат постигнати чрез налагане на мярката, тъй като фактически жалбоподателят е управлявал автомобил, който е регистриран по законовия ред. Липсата на предпоставките за прилагане на ПАМ към момента на издаването ѝ прави акта незаконосъобразен. В заключение моли съда да уважи жалбата и да отмени заповедта изцяло, като заявява, че страна­та не претендира разноски в настоящото производство.

От административния орган ОДМВР – Монтана е представена административната преписка по ЗППАМ № GPAM-1986202/06.10.2025 г. Моли съда да потвърди оспорената заповед като законосъобразна. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар на жалбоподателя.

Ответната страна Командир на отделение към РУ Монтана при ОДМВР – Монтана, редовно призован, не се явява в с.з. и не изпраща процесуален представител

Административен съд – Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на № GPAM 1986202 от 06.10.2025 г. на Командир на отделение към РУ Монтана, при ОДМВР – Монтана, упълномощен със заповед № 301з-4401/09.10.2024 г. на Директора на ОДМВР – Монтана, на оспорващия, затова че на 06.10.2025 г., около 09:20 ч., в [населено място] на [улица] посока на движение от път II-81 км, 102+100, в района на КПП Враца, към [улица], управлява лек автомобил „Хонда CR-V“ без регистрационен номер и с номер на рама SHSRE58807U044413, от което следва, че МПС-то не е регистрирано по надлежния ред. От изложено е прието, че водачът е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП като управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Прието е, че са налице правните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква з), гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача, който е извършил нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. За съответното нарушение на К. П. К. е съставен АУАН Серия GA, № 1038532 от 06.10.2025 г., приложен по делото. Иззето е СУМПС [номер].

По делото е приложено копие на заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР, с която Областните дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП.

Приложена е и заповед № 301з-4401/09.10.2024 г. на Директор на ОДМВР – Монтана, с която служителите на длъжност „Командир на отделение“ в РУ и ОДМВР – Монтана са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, на каквото основание е издадена оспорената заповед.

ЗППАМ № GPAM 1986202 от 06.10.2025 г. на Командир на отделение към РУ Монтана, при ОДМВР – Монтана е връчена лично на лицето на 06.10.2025 г., като по делото няма данни същата да е оспорена пред административния орган Директора на ОДМВР – Монтана. Жалбата до съда е постъпила при административния орган на 16.10.2025 г., поради което следва, че същата е подадена в законово определения срок с смисъла на чл. 172, ал. 5 ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. АПК и в допустима за разглеждане по същество.

Като доказателства в производството са представени и приети от съда административна преписка вх. № 1844 от 24.10.2025 г. по описа на АдмС – Монтана ведно с приложени доказателства по опис на л. 2 от ОДМВР – Монтана, писмо вх. № 1900 от 31.10.2025 г. по описа на АдмС - Монтана, ведно с приложени доказателства от ОДМВР - Монтана (л. 23 – 28); административна преписка в цялост вх. № 2003 от 18.11.2025 г. по описа на АдмС - Монтана от ОДМВР - Монтана, ведно с приложени доказателства по опис на л. 30.

С Определение № 1043 от 31.10.2025 г. настоящият състав е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест, като е дал възможност за ангажиране на относими към предмета на спора доказателства.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е против индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подадена от надлежно легитимирано лице – адресатът на акта, на което се засягат законни негови права и интереси.

Съгласно чл. 171, т. 1, буква „з“, „гг“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.“

По своето същество ПАМ не представлява и не е санкция за извършено нарушение и няма характера и предназначението на административнонаказателния институт. Същата има превантивна цел по смисъла, както на чл. 22 ЗАНН, така и на специалния текст на чл. 171 ЗДвП, а именно и за конкретния случай да осигурява безопасността на движението по пътищата, респ. да предотвратява и преустановява административни нарушения. С оглед на тези законови цели предпоставките за налагане на ПАМ са отделни/самостоятелни и независими от предпоставките, при които се ангажира административнонаказателна отговорност, като същите нямат и не следва да имат последиците на тази отговорност. В тази връзка и при установяване на наличието на установените от закона материалноправни предпоставки, административният орган, действайки в условията на обвързана компетентност, издава съответната ПАМ.

В настоящия случай по делото не е спорно, че на 06.10.2025 г., около 09:20 ч., в [населено място] на [улица] посока на движение от път II-81 км, 102+100, в района на КПП Враца, към [улица], К. П. К. управлява лек автомобил „Хонда CR-V“ с номер на рама SHSRE58807U044413, без регистрационен номер.

Безспорно се установява, че установеният водач К. П. К. има сключен граждански договор с юридическото лице „Сантерия“ ЕООД, [ЕИК], за изпълнение на услуги свързани с транспортиране на автомобили закупени от фирмата /л. 46/.

Безспорно е в тази връзка, че на фирма „Сантерия“ ЕООД от ГД „Национална полиция“ е предоставен за ползване един комплект табели с временни регистрационни номера по реда на Наредба № I-45/2000 на МВР, с номер 016В738, за търговски обект находящ се в [населено място], [улица], м. „Лъката“, за срок от 18.08.2025 г. до 18.08.2026 г. /л. 31 и л. 4/, както и че управляваният процесен лек автомобил „Хонда CR-V“ с номер на рама SHSRE58807U044413 е собственост на „Сантерия“ ЕООД, [ЕИК].

От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че към момента на извършената проверка жалбоподателят е управлявал процесното МПС без поставени регистрационни табели, независимо че фирмата собственик е притежавала издаден временни регистрационни номера по реда на Наредба I-45/2000 г. Самият жалбоподател не отрича това обстоятелство, а го обосновава с твърдение, че временните табели са били налични, но не били монтирани при движението по пътя.

Съгласно чл. 140, ал. 1, предложение първо от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допуска движението на моторни превозни средства само когато същите са регистрирани и обозначени с поставени регистрационни табели, отговарящи на изискванията на закона. Задължението за поставяне на регистрационните табели е неразделен елемент от законовия режим на регистрация и тяхното отсъствие при управление прави МПС фактически „нерегистрирано“ по смисъла на посочената разпоредба, независимо от това дали регистрационни табели са издадени, но не са монтирани. Ето защо управлението на МПС без поставени табели, включително временни такива, съставлява именно нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, каквато фактическа обстановка е приел и административният орган в АУАН и ЗППАМ. Противното твърдение на жалбоподателя, че МПС е „регистрирано“, но само „временно без поставени табели“, не намира опора в закона. Наличието на издадени, но непоставени табели не освобождава водача от задължението да ги монтира преди включването му в движението. Законът не допуска изключения, включително и за управление „пред дома“, като същевременно целите на управление на нерегистрирани МПС, за които има издадена временна табела на дружеството търговец, са изрично и изчерпателно изброени, а именно: за тестване, придвижване до съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от един търговски обект до друг и до официално обявено изложение.

Съгласно чл. 30, ал. 1 от Наредба I-45 временните регистрационни табели се предоставят и използват при условията и реда на наредбата, като за да бъде МПС допуснато до движение, табелите следва да бъдат реално поставени върху превозното средство. Изискването за поставяне на регистрационните табели произтича, както от общия законов режим на регистрацията по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, така и от правилата на наредбата, уреждащи, че временните табели се използват по предназначение само при движение на МПС в пътна обстановка. Доводите на оспорващия, че фирмата собственик е притежавала валидно разрешение за временно движение и че той е включен в списъка на лицата, оправомощени да използват табелите, не променят факта, че МПС не е регистрирано и е управлявано без на него да са поставени издадените временни табели, тъй като само издаването на такива, не е достатъчно. Временните табели са издадени именно с цел да бъдат поставяни на съответните за това места по време на управление на МПС.

Не се споделя и тезата, че административният орган е приложил неправилна правна квалификация и че се касае за хипотезата на предложение второ на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. От една страна законодателят ясно разграничава: управление на нерегистрирано МПС (пр. 1), и управление на регистрирано МПС, което не носи поставени табели (пр. 2), като и двете хипотези изискват наличие на поставени регистрационни табели, за да бъде МПС допуснато до движение по пътищата за обществено ползване. От друга страна само по себе си обстоятелството по издаване на временна табела установява липсата на регистрация за съответното МПС, поради което и като е приел, че управляваното МПС не е регистрирано по надлежния ред, АО правилно е квалифицирал извършеното нарушение. Нормата на чл. 30 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, също изрично регламентира, че временните табели с регистрационен номер се предоставят за ползване при управление на нерегистрирано в националния регистър на превозните средства, моторно превозно средство, поради което законът не допуска движение на нерегистрирано МПС, било то с издадени временни табели, които не са били поставени на съответните за това места.

При така установената фактическа обстановка заповедта е издадена при наличие на предпоставките на чл. 171, т. 1 ЗДвП. Наложената ПАМ съответства на целите на закона – осигуряване безопасността на движението и преустановяване на административното нарушение.

С оглед на изложеното съдът приема, че оспорената заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон, в съответствие с целта на закона и при спазване на административнопроизводствените правила. Не се установяват твърдените от жалбоподателя пороци по чл. 146 от АПК.

Ето защо жалбата се явява неоснователна, а издадената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 1986202 от 06.10.2025 г. на Командир на отделение към РУ Монтана, при ОДМВР – Монтана следва да бъде потвърдена като законосъобразна.

От страна на ответника не са претендирани разноски по делото, поради което такива не се следват.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. П. К., адрес [населено място], [жк], [адрес], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 1986202 от 06.10.2025 г. на Командир на отделение към РУ Монтана, при ОДМВР – Монтана, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП.