Р Е Ш Е Н И Е № 91
Гр. Разград, 15 юни 2021 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на осми юни две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора ……
разгледа докладваното от съдията дело № 111 по описа за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118,
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на З. А. О. от с.С.,
обл.Р. против Решение №1012-16-43/1 от 02.04.2021г. на Директора на ТП
на НОИ-Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-47 от 16.02.2021г.
на Ръководителя по пенсионно осигуряване.
В жалбата и по същество се излагат доводи, че тези актове се явяват
незаконосъобразни, тъй като неправилно административните органи не са приели за
действителен осигурителен стаж периода, в който тя е родила и отглеждала децата
си като неработеща майка. С оглед на това моли съда да ги отмени, ведно със
следващите от това законни последици. Претендира и за заплащане на деловодните
разноски по производството.
Ответникът по жалбата, чрез своя
процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда
да я отхвърли.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл.118, ал.1 от КСО, от
надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по
същество тя се явява основателна по следните фактически и правни съображения:
Събраните
писмени доказателства установяват следното:
Административното
производство е образувано по повод Заявление вх.№ Ц2113-16-1106/23.12.2019г., с
което З. А. О. е поискала да й се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст (ЛПОСВ). Към тази дата тя е имала навършени 66 години 08 месеца и 13 дни.
Към заявлението си е представила документи, установяващи положения от нея
осигурителен стаж. При преценка на приложените документи административният
орган е приел, че действителният осигурителен стаж на заявителката е 13 год. 06
мес. 16 дни. Времето от 16.08.1973г. до 16.08.1974г. и от 11.02.1975г. до
11.04.1976г. (две години и два месеца), през което тя е била неработеща майка,
която е отглеждала децата си не е признато за действително положен осигурителен
стаж. Не е зачетен и периодът от 01.06.1995г. до 01.01.1996г. (седем месеца), в
който тя е работила по трудово правоотношение като полевъдка в ПК „Слънце“,
с.Ловско, обл.Разград, видно от приложената Трудова книжка (л. 73).
При тези
данни е прието, че не са налице предпоставките по чл.68, ал.3 от КСО, тъй като
няма доказан действителен стаж най-малко от 15 години и с Разпореждане №
2140-16-47 от 16.02.2021г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване е
постановен отказ да се отпусне исканата ЛПОСВ. То е обжалвано пред Директора на
ТП на НОИ Разград по реда на чл.117 от КСО, който със свое Решение №1012-16-43/1 от 02.04.2021г.
е отхвърлил жалбата, като е възприел изцяло фактическите констатации и правни
изводи, изложени в разпореждането. Това решение е предмет на съдебен контрол в
настоящето производство.
Оспореното решение е валиден административен акт, като издаден в
предвидената писмена форма от оправомощен административен орган, в кръга на
неговата териториална и материална компетентност. То обаче е незаконосъобразно, като постановено
при допуснато процесуално нарушение и в противоречие с материалния закон.
С разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО се дефинира понятието
"действителен стаж" като действително изслуженото време по трудово
или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Тя е приета с измененията
на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014г. и е в сила от 01.01.2015г. В случая се
преценява стаж, придобит през периода 1973г.-1976г., поради което на основание
§ 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно
действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. Според действащата тогава норма на чл.
80 от ППЗП (отм.) за трудов стаж по
смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачита и времето, прекарано в законно
установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда.
Към този период са действали и Постановление на Министерския съвет №61 от 28.12.1967г.
за насърчаване на раждаемостта (отм.) и Инструкция № 2492 за реда и начина за
издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според които
времето на ползване на отпуск поради бременност и раждане също се зачита за
трудов стаж по Закона за пенсиите (отм.). Аналогична е и сега действащата
нормативна уредба. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен
стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за
бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3,
т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).
Анализът на цитираните норми от различните нормативни актове, действали
през различни периоди, сочи, че законодателят е бил непротиворечив и
последователен във волята си да се признава този период за действителен осигурителен
стаж, без значение дали са неработещи или работещи майките, които отглеждат
своите деца. Противното тълкуване на относимите норми би довело до противоречие
с разпоредбите на чл. 17 и чл. 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на
майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, в
който смисъл са мотивите на Конституционния съд, изложени в Решение № 2 от 04.04.2006г.
по к.д. № 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България. В този смисъл
е и трайно установената съдебна практика, част от която се цитира в жалбата.
С оглед на
това спорният период, през който З. А. О. е отглеждала децата си, следва да се признае за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1,
т. 12 от ДР на КСО. След отчитането като действителен осигурителен стаж на този
период, то общия осигурителен стаж от ІІІ-та категория, придобит от жалбоподателката,
ще бъде повече от 15 години и с оглед навършената от нея възраст към датата на
подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ, то тя е придобила право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 КСО.
Приемайки противното административните органи са постановили своите актове в
противоречие на материалния закон.
Наред с това съдът намира за необходимо да отбележи, че с оспорените актове
не е зачетен и периодът от 01.06.1995г. до 01.01.1996г. (седем месеца), в който
тя е работила по трудово правоотношение като полевъдка в ПК „Слънце“, с.Ловско,
обл.Разград, видно от представената Трудова книжка. В актовете липсват мотиви,
съдържащи фактическите и правни основания за това. В тях е посочено само, че
лицето следвало да представи осигурителна книжка за доказване на този стаж, но
без да се посочат конкретните обстоятелства и относимите правни норми, които
обосновават този извод. С оглед на това в тази част оспорените актове са
постановени при липса на мотиви в противоречие с чл. 59, ал. 2 , т. 4 от АПК,
което съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3
от АПК.
Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът приема,
че жалбата е основателна и доказана. Оспореното решение следва да се отмени,
като преписката се върне за ново произнасяне при спазване на дадените указания
по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК
жалбоподателят има право на сторените
деловодни разноски. Същите са
своевременно предявени и доказани в размер на 350 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.173, ал.2 във вр. с чл.172, ал.2 от АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №1012-16-43/1 от 02.04.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Разград, с
което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-47 от 16.02.2021г. на Ръководителя по
пенсионно осигуряване.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване
указанията на съда.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Разград да заплати на З. А. О. от с.С., обл.Р. сумата от 350 (триста и петдесет)
лева- дължими деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ : /п/