Решение по дело №324/2009 на Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

№

гр. Русе, 19.12.2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Русе, в публично заседание на девети декември две хиляди и девета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛГА ЦОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ЙЪЛДЪЗ АГУШ
	ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

 

 

при секретаря  НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора СТИЛИЯН ГРОЗЕВ като разгледа докладваното от съдията   ВЪРБАНОВА  кан. дело №  324  по описа за 2009 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.63 ал.1 изр.2 ЗАНН във вр.с  чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от К.И.К. срещу Решение № 99/27.10.2009г., постановено по НАХД № 1967/2009г. по описа на РРС, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №4493/ 09/19.06.2009г. на Директор на ОДМВР – Русе, с което за извършено по чл. 21, ал.1 ЗДвП административно нарушение му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и съгласно Наредба № Із-1959 на МВР му се отнемат общо 7 контролни точки. Като касационни основания жалбоподателят релевира неправилно приложение на материалния закон. Моли съда да отмени решението на РРС и вместо него да постанови друго, с което да отмени изцяло наказателно.

Ответникът по касационната жалба – КАТ  - Русе, не взема становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА - подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

За да потвърди атакуваното наказателно постановление, районният съд е приел за установени фактическите констатации описани в АУАН, според които на 13.06.2009г., около 16, 19 часа, на 27-ми километър от пътя Русе – Разград, посока гр.Разград, управлявайки лек автомобил с рег. № ВО547КМ, касаторът е превишил максималната скорост до 90 км/ч за извън населено място, като се е движил със скорост 128 км/ч. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитания пред въззивната инстанция актосъставител.

При така установената фактическа обстановка, районният съд от правна страна е приел, че обективно е осъществено административно нарушение, изразяващо се в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Приел е също така, че наказателното постановление е издадено при спазване на административно-производствените правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на районния съд.

В първоинстанционното производство са разпитани двама свидетели, водени от жалбоподателя, които установяват различни от изложените в АУАН и НП факти – автомобилът на К. се е движил със скорост 90 км/ч, а пред него се е движил друг автомобил със скорост 120/130 км/ч. Районният съд не кредитира показанията на св.Д. /водача на другия автомобил/ в частта им, че е шофирал със скорост, по-висока от позволената, тъй като били много подробни, но ги възприема в друга част – относно разстоянието /60-80м/, на което бил разположен полицейския патрул след завоя. Показанията на другия свидетел – Б.М., съдът не възприема в частта, касаеща разстоянието от завоя до местоположението на полицейски автомобил/50-100м/,тъй като не кореспондират с показанията на Д. Не са изложени мотиви, обаче, защо не се приемат за достоверни показанията на този свидетел в останалата им част – относно наличието на друг автомобил на пътя, движещ се пред автомобила на жалбоподателя, по време на засичане на скоростта. Не са обсъдени, в контекста на дадените свидетелски показания от Б.М. и И., депозираните от К. възражения срещу АУАН.

Касационната инстанция намира, че фактическата обстановка, нарушението, авторството на дееца и неговата вина не са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред наказващият орган и пред въззивния съд с възможните и допустими доказателства и доказателствени средства, ангажирани от страните.

От всички събрани доказателства касационния съд приема за установено, че на процесната дата и пътен участък, освен ППС, управлявано от жалбоподателя, се е движил и друг автомобил. Последният предприел изпреварване в завоя, намиращ се непосредствено преди спрения полицейски автомобил и вече бил завършил маневрата, когато  радарът засякъл превишената скорост. Тъй като в този момент в обсега на уреда са били два автомобила, а той не разполага със заснимащо устройство, не може да се направи категоричен извод, че ППС на К. се е движило с превишена скорост. При това положение акта и впоследствие наказателното постановление са издадени при спорна фактическа обстановка, при липса на категорични данни относно авторството на нарушителя. Административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН - преди да се произнесе по преписката, да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства, а в конкретния случай – и да извърши разследване на спорните обстоятелства, с оглед твърденията на жалбоподателя. Това нарушение е съществено, тъй като недопускането му би довело до друг извод относно виновността на К..

Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Той неоснователно е фаворизирал показанията на актосъставителя Костадинов – също много подробни, макар и дадени за обстоятелства от преди 3 месеца, а показанията на другите двама свидетели са игнорирани, въпреки че са дадени след предупреждение за носената наказателна отговорност и липсват данни за евентуалната им предубеденост. Следва да се подчертае, че показанията на актосъставителя не кореспондират с отразеното в акта досежно поведението на жалбоподателя при съставянето му – Костадинов твърди, че жалбоподателят е нямал възражения, докато в АУАН е отразено, че такива има. От друга страна, показанията на останалите свидетели непротиворечиво установяват наличието на друг автомобил пред автомобила на жалбоподателя в момента на засичане на скоростта с радара; те сочат и на една постоянна линия на защита, предприета още от издаване на акта. Като не е обсъдил част от  доказателствата, а друга част е обсъдил превратно, въззивният съд е стигнал до неправилни изводи, довели до неправилно приложение на материалния закон. Поради изложените съображения, настоящата инстанция намира, че е налице касационното основание по чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е постановено при неправилно прилагане на закона и като такова следва да бъде отменено, а потвърденото с него НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Фактическата обстановка по спора е изяснена и следва да бъде постановено решение по съществото на делото от настоящата инстанция, с което касационната жалба да бъде уважена.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 изр.2  ЗАНН във вр. с чл.221 ал.2 АПК и чл. 222, ал.1 АПК, СЪДЪТ

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

         ОТМЕНЯ Решение №99/27.10.2009г., постановено по НАХД № 1967/2009г. по описа на РРС, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №4493/ 09/19.06.2009г. на Директор на ОДМВР – Русе и

         ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление №4493/ 09/19.06.2009г. на Директор на ОДМВР – Русе, с което за извършено по чл. 21, ал.1 ЗДвП административно нарушение му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и съгласно Наредба № Із-1959 на МВР му се отнемат общо 7 контролни точки. 

Решението е окончателно.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                  2.