РЕШЕНИЕ
№ 823
гр. гр. Хасково, 18.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Минчо К. Димитров
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело №
20245640102783 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „ФОРМА ПРО“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, бул.
„Съединение“ № 62, представлявано от управителя Недко Стоянов Несторов,
чрез пълномощника адвокат П.И.П., съдебен адрес: ***, против „ГРАДСКА
ФОРМА“ ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Хасково, ул. „Македония“, бл. 16, вх. Б, ап. 5, с правна квалификация по чл.
422, вр. с чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1637.63 лв. главница, представляваща неизплатено задължение по сключен
между страните неформален договор за изработка на елементи и детайли за
изработка на мебели, ведно със законната лихва върху претендираната сума от
датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
датата на погасяване на дължимата сума за издадената заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №1267/24 по описа на ХРС.
Ищецът твърди, че дружеството-ищец извършва дейност по изработка
доставка и монтаж на мебели в тази връзка ответното дружество многократно
му поръчвало изработка на различни елементи и детайли за сглобяване на
мебели. Твърди се, че на 19.07.2022г. представител на ответника посетил
производственото предприятие на ищеца и заявил за изработка детайли и
елементи, при което заплатил авансово сумата от 1333.33 лв. След изработката
1
им на 18.08.2022г. отново посетил производственото предприятие, за да ги
получи, а при получаването им на същата дата била съставена фактура №
********** с остатък за плащане по нея в размер на 1637.63лв. Предвид на
това се поддържа, че между страните бил сключен двустранен, консенсуален и
неформален договор за изработка на елементи и детайли необходими за
изработката мебели, по силата на който изпълнителят изработил и предал
поръчаната стока но ответника, който не е предприел действия по цялостното
изплащане на задължението си, въпреки многократните обещания от негова
страна, че ще изплати всичко, което дължи по договора. Сочи се, че предвид
неизпълнението на ответника, ищцовото дружество подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, въз
основа на което било образувано ч.гр.д. № 1267/24г. по описа на PC-Хасково и
била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В срок срещу издадената
заповед длъжникът подал възражение с доказателство за извършено
изплащане на дължимото от него, като от представения платежен документ за
извършеното доброволно изплащане на дължимото било видно, че е заплатена
сумата от 1888.19 лв. на 28.05.2024г., но плащането било недостатъчно за
цялостното изплащане на присъденото вземане на кредитора, тъй като било
направено пет дни след подаденото заявление и било извършено общо и по
друга процесна между страните фактура с № ********** от 18.08.2022г., по
която също имало издадена заповед за парично задължение. Общото
дължимото от длъжника по двете заповеди за изпълнение, включващо
главници, законна лихва и разноски възлизало в размер на 2814.76лв. а
длъжникът извършил заплащане на сума в размер на 1888.19 лв, която била
недостатъчна за цялостното изплащане на дълга. Сочи се, че съдът уведомил
ищеца за постъпилото възражение и му предоставил едномесечен срок да
предяви установителен иск за вземането, което представлявало правното
основание за завеждане на настоящия иск. Моли да се уважи предявения иск.
Претендират се и разноски за заповедното.
Ответникът е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал.
1 ГПК отговор на исковата молба, като със същия намира предявения иск за
допустим, а по същество - неоснователен. Не отрича наличието на договорни
отношения между страните, но поддържа, че исковата сума вече е била
заплатена, което се установявало с приложеното към възражението му срещу
издадената заповед за изпълнение платежно нареждане. Сочи, че сам в
исковата си молба ищецът признавал плащането като извършено. Сочи също,
че плащането по представеното платежно нареждане било извършено по две
фактури - №2528/18.08.2022г. на стойност 250 лева и процесната фактура
№2530/18.08.2022г. на стойност 1637,63 лева, чиито сбор се равнявал именно
на заплатената сума от 1888,19 лева. С тези доводи моли за отхвърляне на
предявения иск, както и на искането за присъждане на законна лихва.
2
Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Хасково е сезиран с кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, вр. с
чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се предпоставя от
установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на на
стоки, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да ги
получи и да заплати уговорената цена; 2. продавачът да е предал на купувача
стоките, предмет на сключените договори.
Тези обстоятелства, които подлежат на пълно и главно доказване от
ищеца, съдът намира за установени в производството.
В производството по делото са представени подписана фактура, носещи
подпис съставител, както следва - фактура №**********/18.08.2022г. на
стойност 1637.63 лв. По своята правна природа фактурите представлява
частни свидетелстващи документи, като последните и в качеството им на
вторични счетоводни документи, не се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила. Доколкото обаче тази фактура не се оспорва, а
същевременно и се признава от двете страни в правния спор, последните
удостоверяват с присъщата за частни документи формална доказателствена
сила, че удостверените в тези документи изявления, изхождат от страните,
посочени като техни издатели. Последните, доколкото съдържат всички
съществени елементи на договора за покупко-продажба, а именно
постигнатите от страните уговорки досежно стоката, предмет на сделката и
нейната цена, установяват, че между страните в настоящото съдебно
производство са възникнали действителни облигаторни правоотношения по
обективираните в тях договори за покупко-продажба на стоки.
Константна е практиката на Върховния касационен съд (така Решение №
42/2010 г. по т.д. № 539/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 92/ 2011 г. по
т.д. № 478/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 47/2013 г. по т.д. № 137/2012
г. на ІІ т.о. на ВКС), че фактурите отразяват възникналата между страните
облигационна връзка. Приема се, че фактурата може да послужи като
доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа
реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е
счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен кредит. Нещо повече –
3
в практиката на касационната инстанция е застъпено и становището, че само
по себе си отсъствието на изискуеми се от Закона за счетоводството реквизити
във фактурата не е основание за отричане на продажбеното правоотношение,
тъй като поради неформалния характер на продажбата, преценката за
сключване на договора не следва да бъде ограничаване само до съдържанието
на същия този документ, а е необходимо да се направи с оглед на всички
доказателства по делото, вкл. и на тези, относно предприети от страните
действия, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като
признания за съществуващата облигационна връзка, като вписването на
фактурата в дневниците за продажба и покупки на продавача и купувача,
отразяването на стойността и в справки - декларации и ползването на данъчен
кредит по нея, са обстоятелства несъмнено релевантни за възникване на
продажбеното правоотношение, по повод на което тя е била съставена.
Следователно в производството по делото бе безспорно установено, че
между страните са възникнали действителни облигаторни правоотношения по
договори за покупко-продажба на стоки, както и че тези стоки са били
предадени на купувача, поради което е възникнало насрещното задължение на
купувача да заплати уговорената продажна цена за получената доставка.
Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на
това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на заповедното
производството по делото, е заплатила изцяло задължението си за главница по
фактура № **********/18.08.2022 г. Това обстоятелство съдът приема за
установено, тъй като в тази насока бе изричното изявление на процесуалния
представител на ищеца. Това изявление, обективира неизгодни за ищеца
факти, и следва да се цени като признание на правнорелевантни за
съществуване на спорното право обстоятелства. А признанието на факти е
едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в
гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите
доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на
делото – арг. чл. 175 ГПК.
По делото беше приета и неоспорена и съдебно-счетоводна експертиза
от заключението на която се установява, че размера на законната лихва върху
главницата /1637,63 лв./, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
22.05.2024 г до 28.05.2024 г. /дата на извършеното плащане/ възлиза на 4,41
лв. По дни, сумата е както следва: - за периода 22.05.2024 г. - 22.05.2024 г. -
законната лихва е в размер на 0,63 лв.; - за периода 23.05.2024 г. - 23.05.2024 г.
- законната лихва е в размер на 0,63 лв.; - за периода 24.05.2024 г. - 24.05.2024
г. - законната лихва е в размер на 0,63 лв.; - за периода 25.05.2024 г. -
25.05.2024 г. - законната лихва е в размер на 0,63 лв.; - за периода 26.05.2024 г.
- 26.05.2024 г. - законната лихва е в размер на 0,63 лв.; - за периода 27.05.2024
4
г. - 27.05.2024 г. - законната лихва е в размер на 0,63 лв.; - за периода
28.05.2024 г. - 28.05.2024 г. - законната лихва е в размер на 0,63 лв. В
счетоводството на ищеца „ФОРМА ПРО" ООД по фактура №
**********/18.08.2022 г. няма неиздължени суми. Съгласно хронологичен
регистър на счетоводните операции, вземането по процесната фактура, в
размер на 1637,63 лв., е закрито на 28.05.2024 г. със следната счетоводна
операция: Дебит сметка 50301/Кредит сметка 411 с основание Банково
извлечение /БИ/ 78, Уникредит Булбанк. Посочената котировка показва
постъпила сума в размер на 1637,63 лв. по банковата сметка на дружеството,
открита в ,,Уникредит Булбанк" АД. След осчетоводяването на плащането,
вземането по процесната фактура е закрито. В счетоводството на ответника
„ГРАДСКА ФОРМА" ЕООД по фактура № **********/18.08.2022 г. няма
неиздължени суми. Съгласно хронологичен регистър на счетоводните
операции, задължението по процесната фактура, в размер на 1637,63 лв., е
закрито на 28.05.2024 г. със следната счетоводна операция: Дебит сметка
401/Кредит сметка 5034 с основание Плащане, Банково извлечение /БИ/, № на
операция 117. Посочената котировка показва платена сума в размер на 1637,63
лв. от банковата сметка на дружеството. След осчетоводяването на плащането,
задължението по процесната фактура е закрито. След извършеният банков
превод на 28.05.2024 г. и в двете дружества няма неиздължени суми по
фактура № **********/18.08.2022 г.
По изложените правни съображения съдът намира, че вземането за
главница на ищеца е изцяло погасено в хода на производството по делото,
което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3
ГПК, като отхвърли изцяло предявения от ищеца иск, за главница.
Касателно претенцията за признаване за дължима сумата в размер от
4,41 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата по фактура
№**********/18.08.2022 г, за периода 22.05.2024 г. - 28.05.2024 г. е
основателна и следва да се уважи. Ответника е изпаднал в забава, доколкото
плащането е извършено на дата 28.05.2024г., а заявлението по чл. 410 ГПК е
подадено на дата 22.05.2025г.
Поради тези съображения е неоснователно възражението на ответника,
че не се дължала лихва за забава за върху главницата по фактура
№**********/18.08.2022 г, за периода 22.05.2024 г. - 28.05.2024г., тъй като е
заплатил същата след входиране на заявлението по чл. 410 ГПК.
Съдът намира, че в производството по делото разноски следва да се
присъдят в полза на ищеца. В случая не следва да намери приложение
хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, установяваща, че в тежест на ищеца се
възлагат разноските, сторени от ответника при отхвърляне на предявените
искове. Това е така, доколкото тази процесуална норма регулира случаите, в
5
които предявените от ищеца искове са отхвърлени, поради установяване в
производството по делото, че съдът е сезиран с неоснователна молба за
защита и съдействие. В случая съдът в настоящия му съдебен състав е сезиран
с искове, които са били предявени в защита на съществуващо непогасено
парично притезание, чиито носител е ищеца. Тези обстоятелства, както вече
бе посочено се установиха в производството по делото. Искът е отхвърлен
поради осъществено от страна на ответника погасяване на паричното му
задължение чрез плащане в хода на процеса. По така изложените
съображения съдът намира, че в производството по делото разноски се следват
на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една поначало основателна
искова молба, отхвърлена именно защото ответникът, признавайки нейната
основателност, е погасил задължението си. Наистина доброволното
изпълнение от ответника е равнозначно на извънсъдебно признание на
задължението, но в случая не е налице и хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, при
която законът го освобождава от задължението за възстановяване на
разноските, тъй като плащането на договорното задължение е направено след
образуване на заповедното производство, като с поведението си ответникът е
дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е практиката на Върховния
касационен съд, постановена с Определение № 625/25.11.2015 г. по ч.т.д. №
3056/2015 г., ТК, І т. о., Определение № 688/02.10.2014 г. по ч.т.д. №
2337/2014 г., ТК, І т. о.
В производството ищецът е доказал извършването на разноски за
държавна такса от 84,20 лв. и 463,76 лв. за адвокатско възнаграждение
съгласно Договор за правна защита и съдействие, в който е обективирано
изявлението на довереника, че възнаграждението е заплатено изцяло в брой
при подписване на договора и 300 лева за внесен депозит за изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза.
Тъй като установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е част от
заповедното производство – по установяване съществуването на
удостовереното в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземане,
съдът следва окончателно да се произнесе по дължимите по производството
разноски, като съобрази и извършените съдебни разходи по издавеното на
заповед за изпълнение – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения в полза на
ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство – 32,75
лв. за държавна такса и 463,76 лв. за адвокатско възнграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФОРМА ПРО“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Хасково, бул. „Съединение“ № 62,
представлявано от управителя Недко Стоянов Несторов, чрез пълномощника
адвокат П.И.П., съдебен адрес: ***,, кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, вр. с
чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за установяване на паричните притезания, за които е
издадена Заповед № 596/23.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1267/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково, за
сумата в размер на 1637,63 лева – главница по издадена Фактура №
**********/18.08.2022 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради погасяването
им чрез плащане на сумите извършено в хода на процеса.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ГРАДСКА ФОРМА“ ЕООД ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.
„Македония“, бл. 16, вх. Б, ап. 5 ДЪЛЖИ на „ФОРМА ПРО“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, бул.
„Съединение“ № 62, представлявано от управителя Недко Стоянов Несторов
сумата от – 4,41 лева лихва за забава за върху главницата от 1637,63 лева по
фактура №**********/18.08.2022 г, за периода 22.05.2024 г. - 28.05.2024г., за
която била издадена Заповед № 596/23.05.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1267/2024 г. по описа на Районен съд
– Хасково.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ГРАДСКА ФОРМА“ ЕООД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.
„Македония“, бл. 16, вх. Б, ап. 5 сумата от 847,96 лв. – разноски в
първоинстанционното производство по гр.д. № 2783/2024 г. по описа на
Районен съд – Хасково, IX граждански състав и сумата от 496,51 лв. –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1267/2024 г. по описа на
Районен съд – Хасково, Х наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
7