№ 23524
гр. София, 31.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от М. Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело №
20211110163847 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на С. М. Б. срещу С. И. Б., с
която е предявен установителен иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2 500 лева,
представляваща авансово заплатена от ищеца на ответника сума по несключен договор за
възлагане на извършване на процедура за изменение на подробния устройствен план във
връзка с обединяване на придобити от ищеца недвижими имоти, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 06.10.2020 г., до
окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 48335/2020 г., по описа на СРС, 148
състав.
Ищецът твърди, че по повод закупуването на два съседни имота с идентификатори №
68134.4326.1525 и № 68134.4325.209, находящи се в гр. София, СО, **, с ответника С. Б. се
уговорили след прехвърляне на собствеността последната да се ангажира с осъществяване
на процедурата по промяна на подробния устройствен план с оглед обединяване на двата
имота в един УПИ. Поддържа, че в изпълнение на уговорката ищецът превел авансово по
банковата сметка на ответника сумата в размер на 2 500 лева. Сочи, че след закупуването на
двата имота не се стигнало до сключване на посочения договор за поръчка с ответника С. Б.,
поради което се твърди, че претендираната сума е останала дадена на неосъществено
основание, поради което подлежи на връщане. По така изложените доводи предявява
разглеждания иск и моли да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника С. Б..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните
съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. На връщане в хипотезите на
чл. 55, ал. 1 ЗЗД подлежи реално полученото. По предявения иск правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване релевираните в исковата молба факти, на които основава претенцията си:
1
че между страните е имало преддоговорни отношения по сключване на договор с твърдяното
съдържание, че именно с оглед бъдещия договор е извършено плащане от ищеца на
ответника на авансова сума в претендирания размер, както и че договорът не е бил сключен.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
наличието на основание за получаване на сумата, респ. за задържане на претендираната
сума.
Между страните не е спорно, а и при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства – предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от
10.09.2020 г., съгласие от 18.09.2020 г., допълнително споразумение – анекс № 1 от
18.09.2020 г. към предварителен договор за покупко-продажба от 10.09.2020 г.,
допълнително споразумение от 21.09.2020 г. към предварителен договор за покупко-
продажба на недвижими имоти от 15.09.2020 г., нотариален акт № 90 от 21.09.2020 г. за
покупко-продажба на недвижим имот, както и нотариален акт № 92 от 21.09.2020 г., се
установява, че с посочените нотариални актове ищецът е закупил два съседни имота, като
правото на собственост върху единия е било на ответника С. Б., а правото на собственост
върху другия – на трето за спора лице – аг. Установява се, че преди закупуването на имотите
са били сключени предварителни договори за покупко-продажба на същите, като между
ищеца и ответницата е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на
притежавания от нея недвижим имот с идентификатор 68134.4326.1525, а по отношение на
другия имот – с идентификатор 68134.4325.209 първоначално е бил сключен предварителен
договор за покупко-продажба между собственика му аг и внука на ответницата – кб, като
впоследствие последният е бил заместен от ищеца. В същия смисъл са и показанията на
допуснатите свидетели Добринка Гърневска – Колева и кб, като и двамата описват
горепосочените обстоятелства, свързани със сключването на предварителни договори за
покупко-продажба на посочените имоти между посочените лица, респ. и сключването на
договорите за продажба на същите по надлежния ред, както и уговореното встъпване на
ищеца на мястото на свидетеля кб в сключения предварителен договор между третото за
спора лице – аг и свидетеля б за продажба на имота с идентификатор 68134.4325.209. В тази
част и за така посочените обстоятелства показанията и на двамата свидетели са
непротиворечиви и последователни.
Съгласно т. 4, раздел II от сключения между ищеца и ответницата предварителен
договор от 10.09.2020 г. същата е декларирала, че притежаваният от нея имот подлежи на
обединяване с имот с идентификатор 68134.4325.209.
По делото е представено преводно нареждане от 18.09.2020 г. за плащане от ищеца на
ответницата на сумата от 2500 лева, като в основанието за плащане е посочено – превод по
договор. В съгласието от 18.09.2020 г., подписано от С. Б. и кб е налице отбелязване с
ръкописен текст – „допълнително плащане по договор 2500 лева в сметка“.
Основният спорен по делото въпрос е свързан с твърдяното от ищеца основание за
предаване на прцесната сума, а именно във връзка с несключен договор между него и
ответника С. Б. за възлагане на извършване на процедура за изменение на подробния
устройствен план във връзка с обединяване на процесните два имота, придобити от ищеца,
тежестта за установяване на което е на ищеца.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обаче не се установява
при дължимото от ищеца главно и пълно доказване на соченото обстоятелство. Не се
установява процесната сума да е предадена именно във връзка с водени преддоговорни
отношения между страните за сключване на твърдения договор. Извод в обратен смисъл не
следва нито от събраните по делото писмени доказателства, нито от гласните такива. Така на
първо място следва да бъде отбелязано, че в основанието за плащане на процесната сума е
посочено „превод по договор“. Предвид многобройните договорни отношения между
страните, отбелязване в този смисъл не сочи, че се касае именно за авансово плащане по
договор, чието сключване предстои. Нещо повече - в самия предварителен договор, сключен
между страните по делото от 10.09.2020 г. е предвидена продажна цена от 36 115 евро, от
които 8000 евро, която да бъде платена като капаро, а остатъка – при подписване на
окончателния договор. Впоследствие е сключено допълнително споразумение – анекс № 1
от 18.09.2020 г., с което продажната цена се променя на 34 615 евро, съответно и в
2
нотариалния акт е посочена продажна цена от 34 615 евро, в които е отбелязано, че 8000
евро е платена преди подписване на нотариалния акт, а другата част предстои да бъде
платена, т.е. налице са изменения в сключвания между страните договор, касаещи и
продажната цена, което сочи за водени преговори и динамични отношения между страните
във връзка със сключения между тях предварителен договор, които също могат да бъдат
повод за плащане на процесната сума. От друга страна събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Добринка Гърневска – Колева в частта, в която
описва да е станала свидетел на разразил се спор между страните по делото, от който
свидетелката е стигнала до извод, че е във връзка с платена от ищеца на ответницата сума за
обединяване на имотите, не са достатъчни за категоричен извод, че процесната сума е
платена именно по повод твърдените от ищеца отношения между страните. Това следва от
останалите събрани по делото доказателства, дори представените от самия ищец такива,
които разколебават вече обсъдените такива. Така в приетото по делото съгласие от
18.09.2020 г., сключено между С. Б., като „заместващ купувач“ и кб, като „купувач“, с което
същите се съгласяват кб да бъде заместен от С. Б. по предварителния договор за покупко-
продажба на имота с идентификатор 68134.4326.209, е налице отбелязване за допълнително
плащане по договор в размер на 2500 лева. В тази връзка следва да бъде взето предвид
обстоятелството, че процесната сума е платена именно на 18.09.2020 г. Това наред със
заявеното от свидетеля б, че между него и ищеца е имало и други договорни отношения,
както и останалите събрани писмени доказателства – допълнително споразумение от
21.09.2020 г. и нотариален акт № 90 от 21.09.2020 г. за покупко-продажба на недвижим имот,
обуславят извод за недоказаност на претенцията на ищеца. Липсват преки доказателства, а
събраните косвени такива не установяват по безспорен начин предаването на исковата сума
на твърдяното основание, което да не се е осъществило.
Ето защо при така обсъдените събрани по делото доказателства, преценени поотделно
и съвкупно, съдът намира, че по делото не се установява при дължимото от ищеца главно и
пълно доказване процесната сума да е заплатена авансово на ответника във връзка водени от
страните разговори за сключване на договор за извършване на процедура по промяна на
подробния устройствен план с оглед обединяване на двата имота в един УПИ, който
впоследствие да не е бил сключен. Не се установява безспорно нито едно от твърденията на
ищеца – да са водени такива разговори, съответно дали и какво е възложено на ответницата,
срещу какво възнаграждение, срокове и т.н. Ето защо ищецът следва да понесе последиците
от разпределението на тежестта на доказване и отнасяне в негова вреда неустановяването на
посочения правопораждащ претендираното право факт, като предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва
да бъдат присъдени претендираните и направени по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 660 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. Б., с ЕГН ********** и с адрес **, срещу С. И. Б., с
ЕГН ********** и с адрес **, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД
за признаване за установено, че С. И. Б., с ЕГН **********, дължи на С. М. Б., с ЕГН
**********, сумата в размер на 2 500 лева, представляваща авансово заплатена от ищеца на
ответника сума по несключен договор за възлагане на извършване на процедура за
изменение на подробния устройствен план във връзка с обединяване на придобити от ищеца
недвижими имоти, ведно със законната лихва от 06.10.2020 г. до окончателно изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр.д. № 48335/2020 г., по описа на СРС, 148 състав.
ОСЪЖДА С. М. Б., с ЕГН ********** и с адрес **, да заплати на С. И. Б., с ЕГН
********** и с адрес **, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 660 лева –
3
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4