Присъда по НОХД №353/2025 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 26
Дата: 1 октомври 2025 г.
Съдия: Стефка Томова Пашова
Дело: 20255310200353
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 май 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 26
гр. Асеновград, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Пашова
СъдебниАНЕЛИЯ Т. КОЛЕВА

заседатели:Величка Анд. Тръпкова
при участието на секретаря Юрия Ив. Петрова
и прокурора В. М. С.
като разгледа докладваното от Стефка Т. Пашова Наказателно дело от общ
характер № 20255310200353 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. М. Х. – ЕГН **********, роден на
12.06.2010 г. в гр. Пловдив, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, ученик в ОУ „Св. П.Е.“ – гр. Асеновград, с адрес гр. Асеновград,
обл. Пловдив, ул. „Р.“ № 8 и настоящ адрес. с. Ц. ул. „Й.Г.“ **, за ВИНОВЕН
в това, че на 16.10.2024 г., в гр. Асеновград, обл. Пловдив, като непълнолетен,
но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице от женски пол Б. Р.
М., ЕГН: **********, като я е принудил със заплашване, поради което и на
основание чл. 150, ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК вр. чл. 54 ал. 1 вр. чл.
58а, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“.
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ Д. М. Х. – със снета по делото
самоличност, за ВИНОВЕН и за това, че на 16.10.2024 г., в гр. Асеновград,
обл. Пловдив, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, се е съвкупил с лице от
женски пол Б. Р. М., ЕГН: **********, като го принудил със заплашване, като
изнасилената не е навършила осемнадесет години, поради което и на
основание чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и вр.
чл. 54 ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
1
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК НАЛАГА на подсъдимия Д. М. Х.
едно общо най-тежко наказание измежду горепосочените наказания, а именно
наказание ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
На основание чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението
на така наложеното на подсъдимия общо най-тежко наказание лишаване от
свобода с изпитателен срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК ПРИСПАДА от размера на
така наложеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ времето,
през което подсъдимият Д. М. Х. е бил задържан на основание чл. 64, ал. 2 за
48 ч., считано от 18.10.2024 г.

ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства, а именно
Един брой тъмно син анцуг /долнище;
Един брой синя тениска с надпис „sport“;
Един брой боксерки с надпис „СК“; оставени на съхранение при Росен
Василев Хаджиев – съдебен деловодител в ОСО при ОП-Пловдив
ДА СЕ ВЪРНАТ на подс. Д. М. Х. след влизане на присъдата в сила.

ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства, а именно
1 бр. дънково яке;
1 бр. сиви на цвят дънкови панталони;
1 бр. червена дамска блуза с дълъг ръкав;
1 бр. бели на цвят дамски бикини, оставени на съхранение при Росен
Василев Хаджиев – съдебен деловодител в ОСО при ОП-Пловдив; ДА СЕ
ВЪРНАТ на частната обв. Б. Р. М., след влизане на присъдата в сила.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства, а именно
1 бр. листо от дърво – приложено по делото;
2 бр. –тампони със секрети - приложени по делото; ДА СЕ
УНИЩОЖАТ като вещи без стойност, след влизане на присъдата в
сила.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство, а именно:
Мобилен телефон марка „Моторола“ модел „Мото 13“ с карта на
виваком с имей: 135946047477**** и имей: 2- 35946047477**** със силиконв
безветен кейс, оставени на съхранение при Р.В.Х. – съдебен деловодител в
ОСО при ОП-Пловдив ДА СЕ ВЪРНЕ на частната обв. Б. Р. М., след влизане
на присъдата в сила.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство, а именно
Мобилен телефон марка „Моторола“ модел „ Е04“ с имей:
2
35905851216569****, както и 1 бр. силиконов кейс и 1бр. сим карта,
син на цвят, оставени на съхранение при Р.В.Х. – съдебен деловодител в ОСО
при ОП-Пловдив ДА СЕ ВЪРНАТ на Г.Б.Т. – ЕГН **********, от гр.
Асеновград, ул. „Д.“ ***
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Д. М. Х. да
заплати по сметка на в ОСО при ОП гр. Пловдив, сумата от 1 511,46 (хиляда
петстотин и единадесет лева и 46 ст.) за назначените СПЕ и СМЕ експертизи;
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Д. М. Х. да
заплати на частната обв. Б. Р. М. сумата от 2 000 (две хиляди) лева, хонорар за
повереник.
Присъдата подлежи на протест и обжалване в петнадесетдневен срок от
днес пред Окръжен съд - гр. Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
по нохд № 353.2025 година по описа на Районен съд – Асеновград

Съдът е сезиран с обв. акт срещу подсъдимия Д. М. Х. със снета по
делото самоличност, по обвинения в извършване на престъпления:
по чл. 150, ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК за това, че на 16.10.2024 г.,
в гр. Асеновград, обл. Пловдив, като непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице от женски пол Б.
Р. М., ЕГН: **********, като я е принудил със заплашване.
по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК за това,
че на 16.10.2024 г., в гр. Асеновград, обл. Пловдив, като непълнолетен,
но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, се е съвкупил с лице от женски пол Б. Р. М.,
ЕГН: **********, като го принудил със заплашване, като изнасилената
не е навършила осемнадесет години.

По същество:
Представителят на РП - Пловдив, ТО – Асеновград, пледира за
признаване на подсъдимия Х. за виновен в извършване на престъпленията, за
които е предаден на съд по предявените му две обвинения, предвид и
вменяемостта, при която е действал, бидейки непълнолетен, при факти,
визирани в обстоятелствената част на обв. акт и признати от подсъдимия,
поради което и като отчете, че предвидените наказания в НК са ЛС от 2 до 8
години за престъплението по чл. 150, ал.1 вр.чл. 63 ,ал.1 т.3 от НК като след
редукция по чл. 63, ал.1т.3 от НК поради непълнолетието на подсъдимия,
става на ЛС до 3 години, а за престъплението по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т.
2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК предвиденото наказание е ЛС от 3 до 10 години,
бидейки непълнолетен, което след редукцията по чл. 63, ал.1 т.3 от НК става
ЛС до 3 години, прокуратурата пледира за налагане на наказание „ЛС“ в
размер от по 6 – шест месеца, за всяко едно от двете престъпления, което при
приложение на нормата на чл. 58а, ал.1 от НК, следва да бъде редуцирано с
1/3 и да бъде наложено наказание ЛС в размер на 4 – четири месеца за всяко
едно от двете престъпления, по които подсъдимият се иска да бъде признат за
виновен при факти, описани в обстоятелствената част на обв. акт и признати
от подсъдимия.
Относно факта, че всяко едно от двете престъпления е извършено преди за
което и да било от тях да има влязла в сила присъда, то на основание чл. 23,
ал.1 от НК следва да бъде определено едно общо най – тежко наказание, а
именно – наказание ЛС в размер на 4 – четири месеца.
За поправянето на дееца не се налага да бъде приложена нормата на чл. 24
от НК.
Така определеното наказание общо най – тежко от 4 – четири месеца
1
лишаване от свобода, на основание чл. 69 вр.чл. 66 от НК следва да бъде
отложено с изпитателен срок от 2 – две години.
Алтернативно се пледира за приложение на многобройни смегчаващи
отговорността обстоятелства и приложение на чл. 55 от НК със замяна на
наказанието ЛС с „Пробация“ и налагането на двете задължителни
пробационни мерки, а именно:
Двете задължителни пробационни мерки всяка от тях в размер на по една
година.
От наказанието Лишаване от свобода или „Пробация“, се пледира за бъде
приспаднато времето на задържането на подсъдимия Х..
Да бъде осъден да заплати направените разноски, а веществените
доказателства да бъдат унищожени като вещи без стойност.
Адвокат М. – повереник на частната обвинителка Б. М., пледира за
признаване на подсъдимия Х. за виновен в извършване на престъпления по
всяко едно от двете обвинения, за които му е предявено обвинение и за
налагане на наказание над минимума, съобразено с фактите по делото,
признати от подсъдимия, данните за неговата личност и възраст и състоянието
на пострадалата.
Защитникът адвокат Х., пледира за признаване на подсъдимия Х. за
виновен в извършване на всяко едно от двете престъпления, за които е
предаден на съда, като му бъде наложено наказание за всяко едно от тях при
приложение на чл. 55 от НК и замяна на наказанието за всяко едно от двете
престъпления след редукцията – до 3 години ЛС с наказание „Пробация“, като
се вземат предвид многобройните смегчаващи отговорността обстоятелства,
посочени в пледоарията от страна на защитата, а именно наказание
„Пробация“, включващо двете задължителни пробационни мерки, всяка за
срок от по 6 – шест месеца, с периодичност на явяване и подписване на
подсъдимия пред пробационен служител два пъти седмично.
Подсъдимият Х. признава всички факти, визирани в обстоятелствената
част на обв. акт и се съгласи при постановяване на присъдата, съдът да се
позове на същите, без да събира доказателства за тях, поради което и съдът с
определение обяви, че при постановяване на присъдата, ще ползва
направеното от подсъдимия признание на фактите, визирани в
обстоятелствената част на обв. акт и на направеното от подсъдимия Х.
признание, без да събира доказателства за тях.
Пледира за наказание, поискано от неговия защитник. Изразява съжаление
за стореното и счита, че е променил коренно поведението си.

По фактите:
Предвид това, че подсъдимият Х. е признал фактите, визирани в
обстоятелствената част на обв. акт и е изразил съгласие съдът при
постановяване на своята присъда, да се позове на направеното от подсъдимия
признание и на признатите от него факти, без да събира доказателства за тях,
поради което и от фактическа страна, съдът намери за установени следните
2
факти:
Подсъдимият Д. М. Х. е неосъждан, към момента на извършване на
деянието и към настоящия момент е непълнолетен.
Свидетелката и Частен обвинител Б. Р. М. живее с баба си в гр.
Асеновград, обл. Пловдив и учи в СУ „Св. Д.С.“, находящо се в град
Асеновград.
Тя се познава с подс. Д. Х. от дълго време, тъй като преди това и
двамата са учили в с. Т., обл. Пловдив.
Понастоящем подсъдимият учи в училище „П.Е.“ в гр. Асеновград.
Двамата са комуникирали чрез различни мобилни приложения, като
свид. М. е изпращала по този начин на подс. Х. свои снимки, включително и
голи такива.
На 16.10.2024 г. , около 13:00 ч., свид. М. си тръгнала сама от
училище. В заведение наблизо, тя срещнала подсъдимият и неговият приятел
– свид. Г.Б.Т.. Тримата се заговорили, след което се преместили в друго
заведение, което също се намира в близост до училището на свид. М., където
пили кафе. Идеята на свид. М. била да накара подс. Х. да изтрие въпросните
снимки. Той не й показал телефона си и съответно снимките, но й казал, че ги
има и възнамерява да ги разпространи. Свид. М. отново му казала да изтрие
снимките, но подсъдимият отговорил, че ще го направи ако тя удовлетвори
определени негови полови желания. Свид. Б. М. се съгласила единствено от
страх, иначе категорично била против това. Този разговор се водил в
заведението и на него присъствал и свид. Т.. След това тримата отишли зад
заведението. Преди това, подс. Х. предложил и на своя приятел свид. Т. да
направи същото със свид. М., но той отказал. Така тримата стигнали до парк,
паходящ се зад Палеонтологичния музей в гр. Асеновград. Там в този момент
нямало други хора. Подс. Х. казал на свид. М. да си свали панталоните.
Първоначално тя му отказала, но той настоявал и я дръпнал за ръката.
Вследствие на това, силно притеснена, свид. М. си свалила панталоните до
коленете. След това, подс. Х. също си свалил панталона и накарал свид. М. да
му направи орална любов. Тя не искала, но го направила от страх. След това,
подс. Х. накарал свид. М. да се обърне и да се подпре с двете си ръце на едно
дърво. След като тя го сторила, подс. Х., въпреки нежеланието й, проникнал с
половия си член във влагалището й и двамата осъществили полов акт. Това се
случвало за първи път на свид. М.. Тя усетила болка.
Подс. Х. не използвал презерватив. Свид. М. не била съгласна с това,
което се случва и няколко пъти му казвала да спре, но той не го сторил.
След това, подс. Х. извадил половия си член от влагалището на свид.
М. и й го пъхнал в нейния анус. Това отново станало против нейната воля.
След като приключил и с тези свои действия, подс. Х. отново накарал свид. М.
да поеме члена му с устата си и еякулирал. Всичко описано било възприето от
свид. Т., който се намирал наблизо. Той също възприел репликите на свид. М.,
че я боли и иска подсъдимият да спре. Освен това, подс. Х. накарал свид. Т. да
3
снима всичко с телефона си и той направил няколко клипа и снимки. След
това, свид. М. си тръгнала разплакана, а подс. Х. и свид. Т. започнали да се
смеят. Двамата гледали клиповете и снимките, като подсъдимият казал на своя
приятел да му ги изпрати, но той не го сторил. Малко по-късно двамата се
разделили и след като свид. Т. се прибрал в дома си изтрил всички снимки и
клипове. Преди това, подс. Х. изрично предупредил свид. М. да не казва на
никой за случилото се. Когато се прибрала, тя била много разстроена и не
посмяла да сподели за случилото се със своята баба. На следващия ден, по
време на учебните занятия, свид. М. споделила за случилото се на свид. В. Х.
И., която е нейна приятелка и учи в същото училище.След това свид. М.
посетила сградата на РУ-Асеновград и също разказала какво се е случило.

От изготвените две комплексни съдебно-психиатрични и
психологични експертизи.
От заключението на първата се установява следното:
Д. М. Х. с ЕГН: ********** не се води и не се е водил на
психиатрично диспансерно наблюдение към Център за психично здраве –
Пловдив и не страда от психично заболяване.
Д. М. Х. с ЕГН: ********** е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си към
инкриминирания период и да носи отговорност за тях.
Д. М. Х. с ЕГН: ********** към настоящия момент може
пълноценно да участва в наказателното производство и да дава достоверни
показания.
Постъпката му не е в резултат на внезапно настъпили и трудно за
осмисляне рационализиране и реализиране на обстоятелства. Знанието за
нередност ведно с избора му за действие определят наличието на съответен
интелектуален капацитет за способност за правилна преценка на характера,
значението и запретеността на стореното деяние, както и последиците от
извършването му. Не се установява понижен самоконтрол и повлияност от
внезапно настъпили обстоятелства, спрямо които е бил затруднен да се
противопостави. Не е действал в състояние, покриващо критериите на
категорията „лекомислие и увлечение“.

От заключението на втората се установява следното:
Б. Р. М., ЕГН: ********** не се води и не се е водила на
психиатрично диспансерно наблюдение към Център за психично здраве –
Пловдив и не страда от психично заболяване.
Б. Р. М., ЕГН: ********** е могла да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си към
инкриминирания период и са токи отговорност за тях.
Б. Р. М., ЕГН: ********** към настоящия момент може пълноценно
4
да участва в наказателното производство и да дава достоверни показания.
Личността е в активна фаза на формиране и до пълното й изграждане и
съзряване особеностите се повлияват от значими за нея авторитети и
въздействието на средата. Понастоящем са налице незрели защитни
механизми на поведение. Съответното за възрастта общо развитие,
интелектуално-мнестичното ниво, липсата на психично разстройство и
придобития житейски опит, определят да може да дава достоверни показания
за фактите, имащи значение за делото, ако желае и според позицията, която
има. Възрастта оставя вероятност, в динамиката да покаже повлияване от
значими за нея фактори, може да поднесе информация, която да е преценена
от самата нея, заучена, подготвена или манипулирана.

По делото били назначени и изготвени две съдебно-медицински
експертизи.

От заключението на първата е видно следното:
При прегледа на Д. М. Х. се установи: охлузване в областта на
десния горен крайник.
Описаното травматично увреждане е причинено от най-общото
действие на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото
тангенциално действие.
При извършения преглед на половия член на Х. не се установиха
травматични увреждания по главата и тялото на половия член, както и по
скроталната торбичка.


От заключението на втората е видно следното:
От прегледа на Б. Р. М. се установи: кръвонасядане на дясна
мишница; кръвонасядане на гръдния кош /с давност/.
При прегледа не се установиха видими увреждания в половата и
аналната област. Девствената ципа е със запазена структура и цялост, като
отвора й пропуска свободно върха на двата пръста.
В областта на аналната лигавица не се установяват травматични
увреждания.
При това анатомично устройство на девствената ципа е възможно да
се извърши полово сношение, без нарушаване целостта на девствената ципа.
Описаните травматични увреждания, а имено кръвонасядането на
дясна мишница, както и на гръдния кош са причинени от удар или притискане
с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие.
Кръвонасядането в областта на гръдния кош отговаря по своята морфологична
характеристика да е с давност от датата на инцидента, но кръвонасядането на
5
гръдния кош е с давност, по-голяма от датата на същия.
Подсъсимият не е осъждан, видно от справка за съдимост, а
характеристичните му данни като непълнолетен и ученик са добри.
В резултат на отпочнато разследване, е внесен обвинителен акт, предмет на
настоящето производство.

По доказателствата:
Така приетите за установени факти по делото, съдът намери за доказани от
признанието на подс.Х., което съдът намери за подкрепено от събраните в хода
на досъдебното производство доказателства, поради което и с надлежно
определение обяви, че при постановяване на своята присъда, ще се позове на
направеното от подс.Х. признание и на признатите от него факти, визирани в
обст. Част на обв. акт, без да събира доказателства за тях.
Предвид това, съдът намери, че признатите от подсъдимия Х. факти,
визирани в обстоятелствената част на обв. акт са доказани от протоколите за
разпитите на свидетелите Б. Р. М. пред съдия и пред разследващ по
досъдебното производство , Г.Б.Т. пред съдия, Т. М. Сали, Р. Б. М., М. В. Х.,
Б.Г.Т., В. Х. И., М. А.Р., Х.М.С., които съдържат последователни,
непротиворечиви вътрешно и помежду си показания.
Като надлежно изготвени от вещи лица с квалификация и компетентност в
областта на психиатрията и психологията, съдът кредитира заключението на
комплексната съдебно – психиатрична и психологична експертиза на Д. М. Х.,
Заключението на комплексната съдебно – психиатрична и психологична
експертиза на Б. Р. М..
Заключенията на същите не се опровергават нито от кредитираните
протоколи за разпити на свидетели, нито от писмените доказателства по
делото, или веществени такива.
Същите се намират в пълно съответствие с тях.
Като надлежно изготвени от вещи лица с компетентност в областта на
съдебната медицина и като обосновани – базирани на целия доказателствен
материал и на медицинската документация, съдът кредитира и заключенията
на Съдебно – медицинска експертиза на живо лице № 1369 /2024 година,
Съдебно – медицинска експертиза на живо лице № 1368 /2024 година.
Заключенията на същите, не се опровергават от кредитираната от съда
доказателствена съвкупност и се намират в пълно съответствие с нея.
Като надлежно приобщени и достоверни, съдът кредитира и веществените
доказателства по делото.
Като надлежно приобщени и достоверни, съдът кредитира и писмените
доказателства по делото, включително и справка за съдимост и
характеристична справка.
Като изготвена по реда на НПК, съдът кредитира и протоколът за оглед на
местопроизшествие и фотоалбума към него.
Съдът кредитира и протоколите за доброволно предаване, изготвени по реда
6
на чл.159 от НПК, както и приемо – предавателните и протоколите за
предаване на вещи – ВД.
Като изготвен по реда на чл. 156 и следващите от НПК, съдът кредитира и
протоколите – 2 броя, за оглед на веществените доказателства, както и
фотоалбумите към тях.
Като надлежно приобщени по реда на чл. 159 от НПК и прочетени по реда
на чл. 283 от НПК, съдът кредитира и изготвените справки ГРАО за роднински
връзки, както и Индивидуална оценка на подс.Х., както и справка –
характеристика на непълнолетния Х..
Като подкрепени от кредитираните от съда доказателства, съдът кредитира
и дадените относно лични качества на обвиняемия, негови обяснения
Не се констатира противоречивост в доказателствената съвкупност.

От правна страна:
Въз основа на така приетите за установени факти по делото, съдът намери,
че подс.Х. е бил годен субект, въпреки своето непълнолетие, да носи
наказателна отговорност, предвид заключението в този смисъл на
кредитираната от съда комплексна съдебно – психиатрична и психологична
експертиза.
С нея се установява, че бидейки непълнолетен, той е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Неговото поведение към момента на извършване на всяко едно от деянията,
за които е предаден на съд, не се дължи на лекомислие, или увлечение.
С оглед на това, съдът намери, че чрез описаните по- горе действия, на
16.10.2024 г., в гр. Асеновград, същият, с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице от женски пол Б. Р.
М., ЕГН: **********, като я е принудил със заплашване, че няма да изтрие
нейни голи снимки, които тя като негова бивша съученичка от едно училище
по време на основното си образование в с.Т., е изпращала нему, по социалните
мрежи и мрежите за комуникация, при своите разговори с него. Именно
заплашвайки я, че ако не удовлетвори негово полово желание – да му направи
свирка, което тя е сторила, което е извършено именно под мотивация на
заплашване, с което от обективна страна, същият е осъществил състав на
престъпление по чл. чл. 150, ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като на
16.10.2024 г., в гр. Асеновград, обл. Пловдив, като непълнолетен, но като е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице от женски пол Б. Р. М., ЕГН:
**********, като я е принудил със заплашване.

От субективна страна, подсъдимият Х. е извършил горното, при
съзнавани обществено опасен характер и последици и тяхното целене, тъй
като напълно е съзнавал неправомерният характер на стореното, неговите
обществено опасни последици и е целял настъпването на същите, като при
7
извършването на престъплението е действал с ясна цел – удовлетворяване на
полово желание.
Предвид наличието на осъществен както от обективна, така и от
субективна страна, състав на престъпление по чл. 150, ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1,
т. 3 от НК, като на 16.10.2024 г., в гр. Асеновград, обл. Пловдив, като
непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си, е извършил действие с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице от
женски пол Б. Р. М., ЕГН: **********, като я е принудил със заплашване,
съдът го призна за виновен в извършване на същото.
Съдът намери за доказано това, че подсъдимият Х., на 16.10.2024 г., в гр.
Асеновград, обл. Пловдив, като непълнолетен, но като е разбирал свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е
извършил действия – е заплашил пострадалата Б. Р. М., че ако не изпълни
негови сексуални желания, няма да изтрие нейни голи снимки, които тя по
време на комуникацията си с него по различни социални мрежи и програми за
комуникация, му е изпращала при разговорите си с него, като бивши
съученици от основното си образование в с.Т., поради което и тя, бидейки
принудена чрез заплашване от подсъдимия Х., се е подчинила и същият, чрез
проникване с половия си орган в нейният полов орган, без презерватив и
впоследствие – в аналното й отверстие е извършил сексуален акт, траещ
определено време за всяко едно от половите прониквания - съвкупления, като
е бил напълно наясно, че пострадалата М. не е навършила 18 години и е я
принудил към това чрез заплашване.
Предвид на това, съдът намери, че от обективна страна, чрез описаните
действия, подсъдимият Х. е осъществил състав на престъпление по чл. 152,
ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като същият е бил
напълно наясно и относно възрастта на пострадалата М., която не е била
навършило 18 години, което му е било известно от факта, че същите са били
съученици в едно училище при основното си образование в село Т..
Девствеността на частната обвинителка М. предвид анатомичната
характеристика на девствената й ципа, установена от съдебно – медицинската
експертиза посочва, че може да бъде осъществен вагинален полов акт, без
нейното разкъсване, тъй като тя свободно пропуска два пръста, поради което и
такива разкъсвания не са били констатирани в резултат на вагиналното
съвкупление по описания по – горе начин.
От субективна страна, подсъдимият Х. е осъществил това престъпление с
пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасния му характер и последици и
е целял настъпването на същите, както е съзнавал и възрастта на пострадалата
и факта, че осъщественото от него съвкупление с нея е поради заплашване,
което той е осъществил върху нея, за да бъде мотивирана за неговото
извършване и да понесе това, което е било извършено спрямо нея, въпреки
нееднократните искания от нейна страна да спре, защото я боли и й е
неприятно и не иска да бъде употребявана по описание по - горе начин.
Същият предвид изготвената комплексна съдебно – психиатрична и
8
психологична експертиза, е съзнавал обществено опасния характер на
деянието и неговите обществено опасни последици и е целял настъпването на
същите, въпреки непълнолетието си.
Предвид на това, съдът намери, че по описания по – горе начин, чрез
описаните действия, подсъдимият Х. е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна съставът на престъпление по чл. 152, ал. 2, т.
1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като на 16.10.2024 г., в гр.
Асеновград, обл. Пловдив, като непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, се е съвкупил с лице от женски пол Б. Р. М., ЕГН:
**********, като го принудил със заплашване, като изнасилената не е
навършила осемнадесет години.
поради което и съдът го призна за виновен в извършване на същото.

По наказанията:
След редукцията на всяко едно от наказанията за престъпленията, за които
подсъдимият Х. бе признат за виновен на основание чл.63, ал.1,т.3 от НК
предвид неговото непълнолетие към момента на извършване на
престъпленията, а именно – от 2 до 8 години ЛС – се редуцира на до 3 години
ЛС за престъплението по чл. 150, ал.1 вр.чл. 63, ал.1 т.3 от НК , и от 2 до 10
години Лишаване от свобода се редуцира на основание чл. 63, ал.1 т.3 от НК
на Лишаване от свобода до 3 – три години, за престъплението по чл. 152, ал. 2,
т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Предвид на това, съдът намери, че при определяне на всяко едно от
наказанията, които следва да бъде наложено на подсъдимия Х., за
престъпленията, за които същият бе признат за виновен, съдът отчете
наличните смегчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало,
млада възраст, добри характеристични данни, спорна ангажираност ,
успеваемост в училищните дейности, добра социална среда и факта, че все
пак, същият е имал комуникация с пострадалата М., по време на която тя му е
изпрала свои голи снимки, което е било отчетено от него по начин, който е
довел и като причини и условията за извършване на престъпленията, за които
бе признат за виновен. Тоест, като смегчаващо отговорността обстоятелство
се отчита и виктимологичното поведение на пострадалата частна обвинителка
М., която е провокирала чрез изпращане на голи снимки на подсъдимия.
Като утежняващо отговорността обстоятелство се отчита факта, че същият е
предложил и на своя приятел –св.Т., да направи същото преди него с
пострадалата частна обвинителка М., както и факта, че същата нееднократно
се е молила да спре, че я боли, което той не е сторил, а е извършил вагинално,
анално проникване с полов акт с нея, чрез използване на заплашване и я е
накарал да му направи пак чрез заплашване свирка, като е еякулирал в
устатата й. Той е бил наясно, предвид на това, че тя му е казала, че е
девствена, което също съдът отчита като обстоятелство при извършване на
престъпленията, за които той е бил признат за виновен, утежняващи
9
отговорността.
Предвид на това и като отчете факта, че от психологична гледна точка,
извършеното от подс.Х. се е отразило изключително негативно по отношение
на пострадалата М., съдът намери, че нему следва да бъде определено
наказание Лишаване от свобода, което отговаря на тежестта на обществената
опасност на деянието и на дееца, за всяко едно от двете престъпления, за които
съдът го призна за виновен, като всяко едно от тях следва да бъде определено
при силен превес на счегчаващите отговорността обстоятелства, а именно – за
всяко едно от престъпленията, за които съдът призна подсъдимият Х. за
виновен – това по чл. чл. 150, ал.1 вр.чл. 63, ал.1 т.3 от НК и това по чл. 152,
ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, следва да му бъде
определено наказание Лишаване от свобода, в размер на от по 6 – шест
месеца, на основание чл. 54, ал.1 от НК.
Като отчете факта, че процедурата за разглеждане на делото е тази по чл.
371 т.2 от НПК и бе наложено за всяко едно от двете престъпления, за които
подс. Х. бе признат за виновен, наказание “Лишаване от свобода“, съдът при
приложение на нормата на чл. 58а, ал.1 от НК, редуцира всяко едно от тях с
1/3 и наложи за всяко едно от двете престъпления, за които подсъдимият бе
признат за виновен, наказание Лишаване от свобода, в размер на от по 4 –
четири месеца, за всяко едно от тях.
Съдът намери, че предвид на това, че всяко едно от двете престъпления, за
които съдът го призна за виновен, е извършено преди за което и да било от тях
да има влязла в сила присъда, следва на основание чл. 23 от НК, при отчитане
еднородността на наложените наказания, да му бъде определено едно общо
най – тежко наказание, а именно – наказание „Лишаване от свобода“, което
следва да бъде определено в размер на 4 – месеца.
Съдът намери, че за поправянето на подсъдимия не се налага да бъде
приложена нормата на чл. 24 от НК, поради което и не се позова на същата и
не увеличи така определеното общо най- тежко наказание ЛС в размер на 4
месеца, на подсъдимия Х..
Предвид факта, че подсъдимият Х. към момента на извършване на
престъпленията, за които бе признат за виновен, не е осъждан, наложените
наказания ЛС и едното общо най – тежко такова – 4 месеца Лишаване от
свобода, са под определените в нормата на чл. 66 ал.1 от НК наказания – до 3
години лишаване от свобода и съдът отчете, че подсъдимият Х. може да бъде
поправен и да се изпълнят целите на индивидуалната и генералната превенция
на наказанието и без неговото реално изпълнение и като отчете факта на
неговото непълнолетие, съдът приложи нормата на чл. 69, ал.1 вр.чл. 66, ал.1
от НК и отложи определеното общо най – тежко наказание – 4 месеца
„Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 2 – две години.
Предвид на наличие в хода на воденото досъдебно производство на
подсъдимия Х., като отчете, че същото подлежи на приспадане от наложеното
общо най – тежко наказание от 4 месеца „Лишаване от свобода“, то на
основание чл. 59, ал.2 вр.ал.1 от НК, съдът приспадна от наложеното общо
най – тежко наказание „Лишаване от свобода“ времето, през което
10
подсъдимият Х. е бил задържан на основание мл. 64, ал.1 от НПК, считано от
18.10.2024 година.
С този вид и размер наказание, съдът намери, че ще бъдат изпълнени целите
на наказанията, визирани в нормата на чл. 36 от НК.

По разноските и веществените доказателства:
Предвид факта, че подсъдимият Х. бе признат за виновен в извършване на
престъпления от общ характер, то на основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът го
осъди да заплати в полза на ОСО при ОП – Пловдив, направените разноски по
делото, в размер на 1 511, 46 лева – хиляда петстотин и единадесет лева и
четиридесет и шест стотинки, заплатени от неговия бюджет и изразходени за
СПЕ и СМЕ – зи.

На същото правно основание, съдът осъди подсъдимият Х., да заплати на
частната обвинителка Б. Р. М. сумата от 2000 лева – две хиляди лева, хонорар
за повереник, заплатен от нея в брой на повереника адвокат Л. М., видно от
договора за правна помощ, сключен между тях.
По отношение на веществените доказателства по делото, присъди :
Един брой тъмно син анцуг /долнище;
Един брой синя тениска с надпис „sport“;
Един брой боксерки с надпис „СК“; намиращи се на съхранение при
Р.В.Х., съдебен деловодител при ОСО при ОП – Пловдив, да бъдат
върнати на подс. Д. М. Х., след влизане на присъдата в сила.

По отношение на веществените доказателства:
1 бр. дънково яке;
1 бр. сиви на цвят дънкови панталони;
1 бр. червена дамска блуза с дълъг ръкав;
1 бр. бели на цвят дамски бикини, оставени на съхранение при Р.В.Х. –
съдебен деловодител в ОСО при ОП-Пловдив;
Съдът присъди да бъдат върнати на частната обвинителка Б. Р. М., след
влизане на присъдата в сила.

По отношение на веществените доказателства:
1 бр. листо от дърво – приложено по делото;
2 бр. –тампони със секрети - приложени по делото;
Съдът присъди същите да бъдат унищожени, след влизане на присъдата в
сила.

По отношение на веществените доказателства по делото, а именно:
1 брой мобилен телефон марка „Моторола“, модел „Мото 13“ с карта на
11
Виваком с ИМЕЙ 1: 135946047477**** и ИМЕЙ 2: 35946047477**** със
силиконов безцветен кейс, оставени на съхранение при Р.В.Х. – съдебен
деловодител в ОСО при ОП-Пловдив, да се върне на частната обвинителка Б.
Р. М., след влизане на присъдата в сила.
Вещественото доказателство – мобилен телефон марка „Моторола“, модел
„Е04“ с ИМЕЙ: 35905851216569****, както и 1 бр. силиконов кейс и 1 бр. сим
карта, Р.В.Х. – съдебен деловодител в ОСО при ОП-Пловдив, съдът присъди
да се върне на Г.Б.Т., ЕГН – ********** от град Асеновград, ул.“Д.“ № 53,
след влизане на присъдата в сила.

По изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.



Районен съдия:
12
Съобщи за изтекли лични данни