Определение по дело №70/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 2255
Дата: 26 септември 2019 г.
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20192330100070
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№2255/26.9.2019г.

                                                       26.09.2019 г,  гр. Ямбол

Ямболският районен съд                                                            ХV граждански състав

На 26.09                                                                                                      2019 година

В закрито заседание в следния състав:                                           

 

    Председател: Марина Христова

 

като разгледа докладваното от съдията Христова

гражданско дело № 70/2019 г. по описа на Ямболския районен съд,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 248, ал.1 от ГПК.

Образувано е по молба на ищеца по делото с искане за изменени на постановеното по делото решение в частта за разноските присъдени в полза на ищцата за заповедното производство посредством произнасяне на съда по възражението му за прекомерност, за което се излагат подробни съображения, както и по молба на ответницата /инкорпорирана в депозираната въззивна жалба/ за изменение на решението в частта относно присъдените в нейна полза разноски за исковото производство, съобразявайки обстоятелството, че адвокатското възнаграждение в случая е уговорено освен общо и като конкретно такова за всеки един от трите предявени иска.

В законоустановения едноседмичен срок насрещните страни  са взели становище по молбите.

ЯРС, след като се запозна с молбите и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна.

По молбата  на ищеца:

Молбата е процесуално допустима, като подадена от легитимна страна в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:Чл. 81 ГПК урежда задължение за съда да се произнесе по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, дори и да не изменя размера на същите, като в случай на частично уважаване на иска, разноските следва да се определят по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. В процесния случай не се спори, че при подаване на възражението по чл. 414 от ГПК длъжникът е бил представляван от упълномощен адвокат, като са представени доказателства за уговорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 200 лв. С молба от 20.05.2019 год. ищецът е направил в условията на евентуалност възражение за прекомерност, което възражение е доразвил в настоящата молба. Същото е неоснователно. Трайна е практиката на ЯОС, че при определяне възнаграждението на процесуалния представител при подаване на възражение по чл. 414 от ГПК , следва да е относима разпоредбата на чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004 г. – въз основа защитавания материален интерес. В конкретното заповедно производство материалният интерес е 1266, 23 лв., а уговореното адвокатско възнаграждение дори под минимума предвиден в  чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата . Ето защо искането на ищеца за редуциране на разноските поради прекомерност се явява неоснователно.

По молбата  на ищеца:

Молбата е процесуално допустима, като подадена от легитимна страна в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Действително и в представения договор за правна защита и съдействие и в представения списък по чл. 80 от ГПК ответницата е посочила размерът на уговореното адвокатско възнаграждение за всеки един от трите ОСИ по отделно или по 300 лв. за всеки. В процесния случай при присъждане на разноските, съдът е приел тази сума като глобална, без да съобрази горепосоченото обстоятелство, както и, че две от претенциите са частично отхвърлени, а третата – изцяло. Ето защо и като съобрази изложеното, съдът приема, че в полза на ответницата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 397, 31 лв., по силата на чл. 78,ал.3 от ГПК.

Предвид горното, ЯРС

 

                                                 О П Р Е Д Е Л И:

 

       Оставя без уважение молбата на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД за изменение на решение № 520/ 05.07.2019 г. по гр. дело № 70/2019 г. в частта за разноските, присъдени в полза на ответницата за заповедното производство.

ИЗМЕНЯ  на основание чл.248 ГПК решение № 520/ 05.07.2019 г. по гр. дело № 70/2019 г., като :

ОСЪЖДА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Й.И.М., ЕГН **********  разноски за исковото производство  в размер на 397, 31 лв., вместо присъдените 272, 59 лв.

 

Определението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизането му в сила делото да се изпрати на ЯОС.

 

 

                                                                                  Районен съдия: