ПРОТОКОЛ
№ 112
гр. Варна, 27.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно
гражданско дело № 20213000500238 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:17 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:
Р. Г. Т., редовно призована, не се явява, не се представлява.
Р. Г. Р., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П.Б.,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
М. ИВ. Р., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. Г.
Г., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
С. Р. М., редовно призована, явява се лично, представлява се от адв.
А.Б., редовно преупълномощен от адв. П.К. и приет от съда от преди.
СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, редовно призовано, представлява
се от адв. Т.Я., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
1
СВИДЕТЕЛЯТ Р. КР. ЗЛ., редовно призован, явява се лично.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ
и постъпилите писмени отговори.
Срещу решение № 260 393/29.12.2020 год. по т.д. № 161/2019 год. на
Окръжен съд - Варна, т.о., са подадени въззивни жалби, както следва:
1) От Р. Т. П. с ЕГН ********** чрез адв. П.К. от САК, уточнена с
молба вх. № 262 506/01.03.2021 год. по описа на ВОС, в частта, с която е
отхвърлен предявения от него иск срещу Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ София за горницата над 40 000 лв.
до 90 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на
сина му Г.Р. Т., настъпила при ПТП на 30.12.2017 год., причинено от Ж.С.Я. –
Д. при управление на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № WG 56 GXR –
английска регистрация. Изложени са доводи, че решението не е съобразено с
увеличените лимити на отговорността на застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“, както и с критериите за справедливост съгласно
чл. 52 от ЗЗД. Моли при постановяване на решението си въззивният съд да
приеме, че не е налице принос на пострадалия в настъпването на
вредоносните последици. Твърди, че поради допуснати от съда процесуални
нарушения делото е останало неизяснено от фактическа страна. Съдът не
допуснал до разпит посочения от ищеца свидетел Р. КР. ЗЛ. – пътен патрул,
2
който е бил първи на мястото на произшествието, за установяване на
обстоятелства, относими към настъпване на ПТП въз основа на личните му
впечатления. Второто искане е свързано с отказа на съда да включи в състава
на съдебно – автотехническата експертиза посоченото от ищеца вещо лице
проф. К. в качеството му на авторитетен учен и автор на учебници в тази
област.
По изложените мотиви въззивникът моли за отмяна на решението в
отхвърлителната му част за горницата над 40 000 лв. до 90 000 лв., за
постановяване на друго, с което искът бъде уважен в посочения размер, както
и да бъдат присъдени разноски по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Постъпил е отговор от Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ София, представлявано от адв. дружество
„Зорница Василева и Т.Я.“, чрез адв. Т.Х. Я., в който е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението в
обжалваната част. Противопоставя се на исканите от въззивника
доказателства. Счита, че недопускането на тези доказателства от
първоинстанционния съд не е плод на процесуални нарушения, поради което
и не са налице предпоставките на чл 266 ал.2 от ГПК. Претендира разноски
по делото.
2) От Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ София в частта, по иска с правно осн. чл. 86 от ЗЗД по
отношение началния момент, от който се дължи лихва за забава върху
застрахователното обезщетение. Атакува се подходът, възприет от съда при
приложението на разпоредбите на чл. 429 ал.3 т.2 във вр. с чл. 493 ал.1 т.5 от
КЗ и чл. 429 ал.2 т.2 от КЗ. Посочвайки, че тези разпоредби се отнасят за
правоотношения между страни по застрахователен договор, каквато страна
Сдружението не е, въззивникът се позовава на разпоредбата на чл. 512 ал.1 от
КЗ, съгласно която когато пред Бюрото се предяви претенция за обезщетение,
се прилага чл. 496 от КЗ, а това означава, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по застраховка „Гражданска отговорност“ не може
да бъде по-дълъг от три месеца от предявяването й по реда на чл. 380от КЗ.
Когато представените документи са недостатъчни, както е в настоящия
случай, Бюрото може да изиска представяне на допълнителни доказателства.
3
Поради това въззивникът моли за отмяна на решението само в частта, с която
е приета начална дата на законната лихва 19.01.2018 год. и бъде постановено
друго, с което бъде постановено, че такава се дължи от 20.04.2018 год. – три
месеца след датата на предявяване на претенцията. Претендира присъждане
на разноски за настоящата инстанция, за заплащането на които представя
доказателства. В постъпилия отговор от Р. Т. П. чрез адв. П.К. от САК е
изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за
потвърждаване на решението в тази част.
С определение № 157/01.06.2021г. съдът е допуснал до разпит
свидетелят Р. КР. ЗЛ..
С определение № 297/30.07.2021г. съдът е конституирал наследниците
на въззивника Р. Т. П. - Р. Г. Т., Р. Г. Р., М. ИВ. Р. и С. Р. М..
АДВ. Б.: Поддържам подадената въззивна жалба. Оспорвам въззивната
жалба, подадена от сдружението, както и подаденият от тях писмен отговор.
АДВ. Б.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам въззивната жалба,
подадена от сдружението. Поддържаме подадения отговор.
АДВ. Г.: Поддържам въззивната ни жалба. Оспорвам въззивната жалба,
подадена от сдружението.
АДВ. Я.: Поддържам въззивната ни жалба. Оспорвам въззивната жалба
на насрещните страни. Поддържам подаденият писмен отговор.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля като снема
самоличността му: Р. КР. ЗЛ. – 38 г., българин, български гражданин,
неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обещава да говори истината.
На въпроси на съда:
Свид. З.: Към момента на настъпване на местопроизшествието бях на
длъжност „младши автоконтрольор“ в участък на полицията Дългопол. В
това си качество посетих местопроизшествието след настъпването му. Това,
което се сещам е, че получихме сигнала в края на дневната смяна. Доколкото
4
се сещам тогава беше започнало да се стъмнява. Получихме сигнал за
настъпило ПТП с пострадал пешеходец пред жп гарата в гр. Дългопол. При
пристигане на място – не се сещам дали първо медицинския екип беше там
или първо ние, знам, че имаше медицински екип, но кой първи дойде… Това,
което ми направи впечатление е, че местопроизшествието беше станало на
неосветен участък на пътя, което впоследствие беше отстранено от
Общината. Сещам се, че валеше дъжд, беше облачно и видимостта беше
много лоша.
На въпроси на адв. Б.:
Свид. З.: След получаване на сигнала ние веднага отидохме на
местопроизшествието - пет минути след получаване на сигнала. Спомням си,
че беше тъмно и видимостта беше много лоша. Уличното осветление пред
гарата не светеше. Гарата има осветление, но то осветява предимно перона и
жп линията, а произшествието е от другата страна. Откъм страната на
градския парк не си спомням дали е имало осветление. До жп гарата има
малко заведение, до него има и денонощен магазин. Пред самата жп гара има
направени метални парапети, за да може пешеходците да бъдат насочени към
пешеходната пътека. Въпросният господин, който беше пострадал, беше
преминал след металните парапети извън очертанията на пешеходната пътека.
Мястото, на което той се намираше, беше след пешеходната пътека.
Водачката ни каза, че го е видяла в последния момент и не е могла изобщо да
реагира. Автомобилът се е движил в посока гр. Айтос. Две са пешеходните
пътеки: едната е точно където започва жп гарата - там има кръстовище, а
другата се намира на средата на жп гарата, където е направено място да
преминават пешеходците. Въпросният господин се намираше след втората
пешеходна пътека. Пострадалият се намираше на приблизително 15-20 метра
след втората пешеходна пътека. Предпазната ограда, която се намира пред жп
гарата, прекъсва само пред пешеходната пътека съобразно маркировката.
Парапетът е метален, на няколко степени, висок около метър и нещо. Не мога
да кажа дали заведението на жп гарата е работело или светело.
На въпроси на адв. Г.:
Свид. З.: Мисля, че като отидохме пострадалият беше все още на
5
местопроизшествието. Ние пристигнахме първи на местопроизшествието, за
да отцепим движението.
На въпроси на адв. Я.:
Свид. З.: Не мога да си спомня дали тялото беше на
местопроизшествието и дали имаше линейка.
Страните заявиха че нямат повече въпроси към свидетеля.
СВИД. З.: Претендирам присъждане на разноски.
АДВ. Г.: Представям присъда от Окръжен съд - Варна, която все още
не е влязла в сила. Моля да се отложи делото и към 05.11.2021г. да се направи
справка дали присъдата е влязла в сила.
АДВ. Б.: Моля Ви да отмените определението си, с което не допуснахте
назначаването на поисканата комплексна експертиза. Правя това искане във
връзка със заявеното днес от свидетеля, който разпитахме, че само на мястото
на пешеходната пътека прекъсва металния парапет като същият е висок над
метър и нещо, а видно от аутопсионния протокол пострадалият е висок 1,62
м. С оглед на всички оспорвания, които съм направил при предната
инстанция и искането за тази експертиза, с това носене, което беше заявено и
пред Вас от 10-15 м., е съвсем нормално със скоростта, посочена от вещите
лица при изготвяне на първоначалните експертизи при удар на пешеходец от
автомобил винаги има възкачване върху капака, носене и отхвърляне. В тази
връзка аз съм оспорвал нееднократно мястото на удара. В тази връзка правя
това искане.
АДВ. Б.: Задължени бяхме да представим номер на банкова сметка в
днешно съдебно заседание, но не успяхме, защото доверителят ми няма
банкова сметка и се намира извън страната. Веднага след като се прибере ще
открием такава и ще представим информацията на съда.
АДВ. Я.: Възразявам срещу искането на колегата за допускане на
експертиза в настоящата инстанция. Считам, че разпитаният в днешно
съдебно заседание свидетел на първо място не е очевидец на произшествието,
а от друга страна изготвените в първа инстанция три експертизи категорично
6
установяват обективните данни, включително височината на въпросната
преграда, както и местоположението й. Считам искането на колегата за
отлагане на делото за следваща дата с оглед влизането в сила на присъдата по
наказателното производство за основателно. Моля Ви да дадете възможност
тази присъда да влезе в сила с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК и
доколкото към настоящия момент става ясно, че произшествието е същото,
имаме повдигнато обвинение - не просто е постановен съдебен акт, както и
вредоносния резултат, за който се търси обезщетение произтича от същото
ПТП. Поради това считам, че са налице основанията на чл. 229, ал. 4 от ГПК
и Ви моля на този етап да отложите производството по делото за следваща
дата.
С оглед представеното доказателство – присъда № 70/21.10.2021 г. по
НОХД № 868/2021 г. по опис на Окръжен съд – Варна, съдът намира, че са
налице основанията на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по в. гр. д. № 238/2021 г. по опис на
Апелативен съд – Варна до влизане в сила на съдебния акт по НОХД №
868/2021г. по опис на Окръжен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от днес за явилите се страни, а за въззивницата Р. Г. Т. - в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.37
часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7
8