РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1161
гр. Пловдив, 06 юли 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ДИЛЯН ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 220 по описа
за 2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2
от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът „Дева Мария – М. Л.“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя М.Н.Л., чрез пълномощника си адвокат Т.П.И., иска ответникът Комисия за защита на потребителите (КЗП) гр. София да бъде осъдена да заплати
сумата от 300 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на
Наказателно постановление (НП) № К-0048035/23.08.2019 г., издадено от Директора
на КЗП Регионална дирекция (РД)
за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, със
седалище гр. Пловдив, и представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 6890/2019 г. по описа на Пловдивския
районен съд) разноски за договореното
адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на настоящата претенция до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се и направените разноски по настоящото
дело.
Исковата претенция се основава на
факта, че на „Дева Мария – М. Л.“ ООД е издадено НП № К-0048035/23.08.2019 г., от Директора на КЗП РД за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 350 лв. за нарушение на
чл. 24, ал. 2 от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП). Наказателното постановление е обжалвано от ищеца и е отменен с
влязло в сила Решение № 2327/18.12.2019 г. постановено по АНД № 6890 по описа
за 2019 г. на Районен съд гр. Пловдив. Пред съдебната инстанция по посоченото
дело „Дева Мария – М. Л.“ ООД е представлявано от адвокат Т.И., съгласно пълномощно
и Договор за правна защита и съдействие от 26.11.2019 г., като дружеството е заплатило в брой
уговореното в договора от 26.11.2019 г. адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева. С действията на своите служители по издаване на порочно НП ответната
организация е причинила имуществена вреда на ищеца, изразяваща се в направени
разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на
процесното НП. С тези именно съображения е обоснована исковата претенция
на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.
Ответникът КЗП, не взема конкретно становище по спора.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава
заключение, че исковата молба е основателна.
Пловдивският Административен Съд
– седемнадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
От данните по делото
се установява, че на 06.06.2019 г. в 12:13 часа е извършена проверка от
служители на КЗП РД Пловдив в обект - шивашко ателие, находящо се в гр. Пловдив, ул. „Раковски“
№ 27, стопанисвано от „Дева Мария – М. Л.“
ООД, при която е установено, че търговецът е обозначил предварително продажната цена на
услугите, чрез 2 броя ценоразписи – един за поръчките на нови дрехи и един за
поправките, като цените на процесните видове услуги са обявени в ценоразписите по двусмислен
и труден за разбиране начин в интервал от – до, без търговецът да е посочил
критериите, по които потребителят заплаща по-ниската или по-високата цена, с което търговецът е нарушил чл. 24, ал.2 от ЗЗП.
Посоченото НП е обжалвано
от „Дева Мария – М. Л.“ ООД, за което е образувано АНД № 6890 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив (приложено по настоящото дело). По
това дело е постановено Решение № 2327/18.12.2019 г.,
влязло в законна сила 21.01.2020 г., с
което процесното НП е отменен изцяло. Пред районния съд „Дева Мария – М. Л.“ ООД е представляван от адвокат Т.И., съгласно пълномощно и Договор
за правна защита и съдействие от 26.11.2019 г., като лицето е заплатило в брой
уговореното в договора от 26.11.2019 г. адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева. По АНД № 6890 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив
е проведено едно съдебно заседание на 26.11.2019 г.
След анализа на така изложените
фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна:
На първо място следва да бъде
съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
Според висшите магистрати,
дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна
дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор,
възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно
производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е
свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент
от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност - правотворческа, правоприлагаща
и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя
представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по
административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово
предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се
издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на
административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка
с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв
по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а
основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че
наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1,
ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган,
представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици,
е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда
ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
При това
положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления
съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт са задължителни, се налага
извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за
вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда
на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен
незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или
длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Както са приели
висшите по степен магистрати, макар наказателното постановление, с което се
налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по
определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди
по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен
орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща
административна дейност.
На следващо място следва да бъде
съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк.
д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Изложеното до тук съотнесено към
конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:
Съгласно чл.
203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава
единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл.
1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
За да възникне правото на иск за
обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно
определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или
неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт,
действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна
дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е
от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за
допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде
отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление, каза се следва да се преценява
като отменен незаконосъобразен административен акт). В този смисъл предявеният от
ищеца иск се явяват допустими, доколкото няма спор, че НП № К-0048035/23.08.2019 г., издадено от Директора на КЗП РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, е отменено по съответния
ред (с Решение № 2327/18.12.2019
г. постановено по АНД № 6890 по описа за 2019 г. на ПРС).
От материалите по приложеното АНД
№ 6890 по описа за 2019 г. на ПРС и според констатациите на решаващия съд изложени в
отменителното решение, НП № К-0048035/23.08.2019 г., е издадено в нарушение на закона и като такъв се явява
незаконосъобразен. Решението на съда (№ 2327/18.12.2019 г.) е влязло в законна сила на 21.01.2020 г., т.е. налице е първият
елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Касае се за противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в
издаването на незаконосъобразен акт.
Тук
именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или
указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Тази
разпоредба обаче, е неприложима към настоящия случай, тъй като не е налице
специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи
разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото
административнонаказателно производство. С плащането на уговорения адвокатски
хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна
връзка с издаденото незаконосъобразно НП/ЕФ, тъй като същият е упражнил
законното си право да ползва адвокатска защита в административнонаказателния
процес. Освен това нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК, предвиждат ред,
по който направените разноски в рамките на съдебното производство за
осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай,
че издаденият срещу него акт (НП или ЕФ) бъде отменен като незаконосъобразен.
Нещо повече в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на
ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008
г., според което административните съдилища не присъждат разноски в
производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по
административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски
не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното
производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира
същите, освен по исков ред.
Няма съмнение и спор, че от
издаването на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени
вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на процесното НП. В случая ищецът, не би
заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност
длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на
административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и
ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени
вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото НП.
Във връзка с размера на претендираното обезщетение,
е необходимо да се посочи следното:
В мотивите на цитираното по-горе
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и
справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и
съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от
причиненото от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в приложимата редакция, е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер извън случаите по ал. 2
възнаграждението е 300 лв. (чл. 18 ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., сега
отменена, но действала към процесния период).
В процесния случай уговореното и
заплатено от ищеца адвокатското възнаграждение (което каза се е в размер на 300 лв.) е именно в минимално предвидения размер
в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което следва да се определи като съразмерен и
съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата -
"справедлив и обоснован".
Основателна при това
положение се явява претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва, считано
от 23.01.2020 г. - датата на предявяване на исковата молба.
Тези съображения обосновават извода на
съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменен по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните
имуществени вреди. Казано с други думи, искът е доказан по основание и размер и
като такъв ще следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, на основани чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Те се констатираха в размер на 325 лв. – 25 лв. държавна такса и 300 лв.
адвокатски възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският
Административен съд, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Комисия
за защита на потребителите (КЗП) гр. София, да заплати на „Дева Мария – М. Л.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя М.Н.Л., обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди в размер на 300 лв., в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно
постановление № К-0048035/23.08.2019 г., издадено от Директора на КЗП
Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали
и Стара Загора, със седалище гр. Пловдив и представляващи сторените в хода на
съдебното обжалване по АНД № 6890/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд,
разноски за договореното адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 23.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Комисия
за защита на потребителите гр. София, да заплати на „Дева Мария – М. Л.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя М.Н.Л., сумата в размер на 325 лв., представляваща направените по делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение и
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: