Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………
Гр. София, 28.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-5
състав, в публично заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА
БЕНИНА
при
секретаря Донка Шулева , като разгледа
докладваното т.д. № 896 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Ищецът М.Р.,
гражданин на Полша, действащ като МР „С.М.Р.“ твърди в исковата си молба, че на 17.06.2010 г. се регистрирал като
едноличен търговец в Република Полша с наименование МР „С.М.Р.“, с основен
предмет на дейност – компютърно програмиране. През 2013 г. възникнала идеята да
реализира проект „К.Ф.“. На 17.10.2013 г. бил регистриран домейн www.*******pl, който ищецът
закупил. Търговската му дейност представлявала дейност по проучване на интернет
пространството за негативни мнения по отношение на търговски дружества, избрани
на случаен принцип. При установена липса на негативни мнения за дадена фирма
служител на ищеца се свързвал с нея и предлагал фирмата да бъде включена в
списъка наречен „К.Ф.“, като за целта се изготвяла електронна визитка в
уебсайт, собственост на едноличния търговец, а на клиента се изпращали стикери
„К.Ф.“ и т.нар. „Сертификат К.Ф.“. За тази услуга фирмата плаща съответна сума.
За целта било изработено и графично лого „К.Ф.“, шаблони на сертификати и
стикери. Графичното лого било адаптирано към условията във всяка отделна
държава. Логото на „К.Ф.“ и шаблона на интернет страницата ищецът поръчал от
компютърния график Е.Ш., полски гражданин. Посоченото лого било използвано в
Полша, Чехия, Словакия България, Унгария, Естония, Испания, Румъния и Сърбия.
Логото било предоставяно за ползване само на търговски дружества, в които М.Р.
притежавал капитала. Оператор на всички интернет страници винаги бил МР „С.М.Р.“.
М.Р. бил и автор на софтуер на всички интернет страници в различните държави,
както и собственик на авторските права на всички графични елементи на проекта „К.Ф.“
Посочените елементи винаги били хоствани на наети и плащани от полския
едноличен търговец сървъри. С цел да разшири дейността на МР „С.М.Р.“ и в други
европейски държави на 01.03.2015 г. М.Р. учредил в България „Изследователски
център за клиентски мнения“ ЕООД (заличено), на което предоставил ползването на
търговската марка „К.Ф.“, както и графичното лого на същата. По същия начин
процедирал и в други държави – при разширяване на дейността в друга европейска
държава се регистрирала фирма по националното законодателство и на тази фирма
било предоставяно право да ползва търговската марка и графичното лого. Във
връзка с дейността на българското дружество бил нает и офис в гр. Бургас и били
назначени повече от 30 служители. Търговската дейност под марката „К.Ф.“ се
развила бързо и успешно и била реализирана добра печалба. За дейността в
България била създадена интернет страницата www.*******.com , която заедно с всички графики била и е
собственост на МР „С.М.Р.“. Тя винаги била хоствана на сървъри, наети от
едноличния търговец. Българското дружество реализирало през 2015 г. приходи от
продажба на електронни визитки и сертификати „К.Ф.“ в размер на 791 000
лева. Търговската марка „К.Ф.“ станала общоизвестна на територията на Република
България в периода 2015 – 2016 г. били осъществени множество рекламни кампании.
Били издадени и множество фактури от българското дружество, носещи марката „К.Ф.“.
Впоследствие ответникът Н.С.Т. недобросъвестно, без знанието и съгласието на
маркопритежателя МР „С.М.Р.“, подал заявление за регистрация в Патентното
ведомство на търговска марка „К.Ф.“ със заявка № **********N, с регистров номер********. Сочи, че преди подаване
на заявката ответникът не е извършвал такава дейност и не е употребявал
регистрираното графично лого на търговската марка по никакъв начин. И до
момента той не ги използвал. Ищецът сочи, че Н.Т. е управител и едноличен
собственик на „ДЕЛО.БГ“ ЕООД с предмет на дейност свързан с интернет услуги. На
26.02.2016 г. той публикувал на уебсайта www.delo.bg статия със
заглавие „К.Ф.“ – сертификат за наивници?“ видно от статията Н.Т. бил наясно,
че българското дружество „Изследователски център за клиентски мнения“ ЕООД още
от 2015 г. използва търговска марка „К.Ф.“ и логото й, и издава сертификати „К.Ф.“,
съгласие за което било предоставено от ищеца. Ответникът изразявал негативно
мнение за тях. Въпреки това, три дни по-късно ответникът подал заявка за
регистрация на търговска марка „К.Ф.“. Година по-късно, на и-мейл адрес на
„Изследователски център за клиентски мнения“ ЕООД било получено писмо от адв. А.К.,
в качеството му на представляващ Н.Т., с което се предлагало сключване на
лицензионно споразумение с лицензионна такса 30 000 лева годишно за
ползване на марката „К.Ф.“ или 100000 лева за еднократното й закупуване. Тези
действия на ответника водели до извод за недобросъвестно регистриране на
търговската марка с единствената цел да извлече за себе си материална облага в
значителен размер. Именно това недобросъвестно поведение на ответника довело и
до влошаване финансовите резултати на „Изследователски център за клиентски
мнения“ ЕООД и до по-късното му обявяване в несъстоятелност. Междувременно Н.Т.
прехвърлил регистрираната търговска марка на дружеството „ДЕЛО.БГ“ ЕООД, в
което е едноличен собственик на капитала, като и към настоящия момент марката е
регистрирана на „ДЕЛО.БГ“ ЕООД. Излага твърдения, че марката е била
общоизвестна на територията на Република България преди подаване на заявление
за регистрацията й от Н.Т., както и че ответникът е знаел за съществуването и
използването й от дружеството на ищеца. В същото време, нито ответникът Т.,
нито дружеството „ДЕЛО.БГ“ ЕООД използвали в дейността си търговската марка „К.Ф.“
или нейното графично лого. Предвид изложеното, моли съдът да приеме за
установено, че ответникът Н.С.Т. е действал недобросъвестно при заявяване на
националната комбинирана търговска марка „К.Ф.“ рег. № 95935/2016-12-29 в
Патентното ведомство на Република България.
Ответникът Н.Т.
е депозирал отговор на исковата молба,
в която оспорва иска само по неговата основателност. Поддържа, че ищецът не е
действителният притежател на марката и излага правни доводи относно това
понятие. Според него действителният притежател на марката е този, който
действително използва знака в търговската си дейност, а към момента дружеството
„Изследователски център за клиентски мнения“ ЕООД, чрез който ищецът ползвал
през 2015 г. марката на територията на Република България, не съществува. Нямало доказателства МР „С.М.Р.“
да извършва търговска дейност на територията на страната. Освен това сочи, че
със Заповед № 380/27.04.2016 г. Комисията за защита на потребителите забранила
на „Изследователски център за клиентски
мнения“ ЕООД да издава сертификати „К.Ф.“, тъй като дружеството използвало
субективни критерии за определяне на „коректните фирми“. Тази заповед била
потвърдена и в съдебни производства, инициирани от„Изследователски център за
клиентски мнения“ ЕООД по обжалването й. Именно по тази причина дружеството
изпаднало в несъстоятелност и било заличено. Затова и на сайта www.********.com излизало
съобщение, че проектът „К.Ф.“ няма да бъде продължен на територията на
Република България. Нямало как едно лице да е действителен притежател на марка,
ако то е използвало дадено наименование единствено за извършване на
противоправна дейност, квалифицирана като нелоялна търговска практика и
съответно държавен орган е забранил осъществяване на тази дейност под
наименование „К.Ф.“. Ответникът оспорва верността на фактическите твърдения на
ищеца, свързани с ползването на процесната марка. Поддържа, че не е налице
недобросъвестност при заявяване на търговската марка и отново оспорва верността
на твърденията на ищеца, свързани с недобросъвестно ползване. Поддържа, че
регистрирал търговска марка „К.Ф.“ в обществен интерес, за да предотврати
измамните действия на ищеца. Именно с тази цел му предложил лицензионен договор
или договор за продажба на марката, като преди това го поканил да преустанови
недобросъвестната си дейност. Умишлено били предложени нереално високи цени, за
да е сигурно, че „Изследователски център за клиентски мнения“ ЕООД няма да
приеме предложението, а просто ще преустанови дейността си. Освен това
посочените действия били предприети от ищеца след като на „Изследователски
център за клиентски мнения“ ЕООД било забранено да извършва дейност под името „К.Ф.“,
а и те не засягали ищеца. Оспорва
верността на твърдението, че процесната марка била станала общоизвестна или
ползваща се с известност. Моли съдът да отхвърли иска като неоснователен.
С
молба от 15.11.2019 г. ищецът е пояснил, че правният му интерес от водене на
иск срещу Н.Т. се обосновавал с намерението му впоследствие ищецът да
претендира срещу него вреди от недобросъвестното заявяване на марката „К.Ф.“.
Ответникът е
депозирал становище по допълнителната молба на 18.12.2019 г., в която излага
твърдения за липса на правен интерес у ищеца от водене на иска, тъй като ищецът
не използвал марката в търговската си дейност и изобщо не осъществявал такава
на територията на Република България. Поддържа още твърдение, че Н.Т. не е
пасивно легитимиран да отговаря по иска, тъй като не е собственик на
търговската марка „К.Ф.“.
Предявен е иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО (отм).
Съдът, като взе предвид изложеното от страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно,
че ответникът Н.С.Т. е заявил за регистрация търговска марка „К.Ф.“ и в
подкрепа на което е представената по делото извадка от електронна справка от
портала за електронни услуги на Патентното ведомство и в която се съдържат
данни за номера на заявката – **********N
и датата на подаването й – 29.02.2016г., с данни на заявителя – Н.С.Т., като
видно от справката, марката е била регистрирана на 29.12.2016г. Ответникът не е
оспорил така обективираното на хартиен носител като съответно и идентично на
съдържащото се в електронния портал на ПВ.
Представена е
декларация-съгласие, подписана от М.Р. – в качеството му на собственик на МР“С.М.Р.“
/притежател на търговска марка „К.Ф.“ и графично изработеното лого на марката/,
в която заявява съгласието си търговската марка и логото да бъдат използвани на
територията на РБългария единствено от „Изследователски център за клиентските
мнения“ЕООД при осъществяване на дейността му.
По делото е
изслушана съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, от заключението по която се
установява, че домейнът „********.com“ е регистриран
от Key-Systems GMBH
на 17.12.2014г., като името на домейна изтича на 17.12.2020г.
По делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпит на св. А.С., от показанията на която
се установява, че познава М.Р. от 2015г., когато е постъпила на работа при
него. Свидетелката сочи, че й е било възложено обучение в България във връзка с
даденото разрешение от притежаваната от Р. „МР С.М.Р.“ на други фирми в
различни държави да издават сертификат „К.Ф.“. Разрешението се давало с договор
или специална декларация. За България тази фирма била „Изследователски център
за клиентски мнения“. От показанията на
свидетеля се установява, че логото във всички държави било едно и също, като
имената на проекта били на езика на съответната държава. Знае, че ответникът е
регистрирал „К.Ф.“ като негова собствена марка, като е искал заплащане на
годишна такса от 100 000 евро за ползването на тази марка в България от „МР
С.М.Р.“, като този проблем не възникнал в друга държава. Свидетелката сочи, че
е била управител на фирмата в Румъния. Наложило се дейността на фирмата в
България да бъде прекратена, тъй като логото било „откраднато“ от ответника,
който регистрирал търговската марка с него.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Предмет на
предявената искова претенция е установяване на факта на недобросъвестното
поведение на ответника при подаване на заявката за регистриране на търговска
марка „К.Ф.“.
По делото е
безспорно, че ответникът е заявил регистрацията по надлежния за това начин на
търговска марка „К.Ф.“ и лого за означаването й и което е било сторено от него
през м. 02.2016 г., както и регистрирането на същата през м. 12.2016г. В този смисъл същият се легитимира като
притежател на така създадената търговска марка, като са били спазени
изискванията на ЗМГО /отм./ при подаването на заявката за това, като относно
пасивната му легитимация по иска е без значение последващото прехвърляне на
марката,каквото се твърди да било
сторено в полза на „ДЕЛО.БГ“ЕООД. В случай, че не е била налице някоя от
законоустановените предпоставки за регистриране на марката, е предвидена
възможността да се поиска заличаване на регистрацията, като предпоставките и
начинът за това са изчерпателно посочени в нормата на чл. 26 ЗМГО /отм./ -
съобразно приложимата редакция на закона към момента на извършването на
действието, чиято недобросъвестност се иска да бъде установена. В чл. 26, ал.
3, т. 4 ЗМГО /отм./ е предвидено, че заличаване може да се иска, в случай че
заявителят е действал недобросъвестно при подаването на заявката. За да бъде
направен извод за такова поведение, следва да бъдат доказани относимите към
него факти, според твърденията в исковата молба.
Легитимиран да
заяви искането за заличаване е „действителният притежател“ на марката, съгласно
чл. 26, ал. 5, т. 2 ЗМГО /отм./, за който не е дадена изрична дефиниция, като
следва да бъде изведена по тълкувателен път. С оглед дефиницията дадена в чл.
9, ал. 1 ЗМГО /отм./, търговска марка е отличителният знак на предоставяните на
пазара стоки или услуги на едно лице, които ги отличават от тези на друго лице.
В този смисъл притежателят на марката е лицето ползващо в търговската си
дейност съответния, дори и още незащитен знак, и с който се афишира като
притежател на търговската марка, макар и да не е регистрирана по съответния
законоустановен ред. При това положение и доколкото по делото е безспорно
ползването в дейността на ищеца на марката „К.Ф.“, съдът намира че същият се
явява надлежно легитимиран да предяви иска предмет на разглеждане в настоящото
производство.
От заявеното в
отговора на исковата молба съдът приема, че ответникът е признал фактите
относно знанието си за извършваната от ищеца дейност, а именно предоставянето
на сертификати на фирмите, оценени като „коректни“ съобразно приложимите
критерии за това, срещу което същите заплащали възнаграждение в определен
размер. Безспорно е негативното отношение на ответника спрямо този вид дейност
като извършвана въз основа на некоректно дадена оценка и в този смисъл
злоупотреба при предоставяне на потребителя на информацията за квалифицираните
като „К.Ф.“ търговци. В този смисъл ответникът изрично се е позовал на това,
като е заявил постановяване забраната за упражняване дейността от фирмата за
България въз основа на влязла в сила заповед на Комисията за защита на
потребителите и което било в момент преди заявката за регистриране на
търговската марка. Така заявените факти съвпадат с изложените от ищеца по
основателността на исковата му претенция, поради което съдът приема
волеизявлението на ответника в този смисъл за признание на същите, поради което
и за доказани в производството.
При това
положение, настоящият съдебен състав приема, че към момента на заявката за
регистрация на процесната марка от страна на ответника, същият е бил добре
информиран за дейността на ищеца и в този смисъл използването на дефиницията „К.Ф.“
за високо оценяване на определени търговски дружества, както и че ползването на
същата с тази цел е било добре известно сред обществото, като тази информация е
била достъпна за ползващия съответните услуги потребител. Със знанието си за
тази дейност, както и че същата се явява източник на парични средства за
упражняващия я ищец, ответникът е предприел действия по регистрация на марката
със същото наименование „К.Ф.“, с цел извличане на доходи въз основа на
развитата вече дейност, като безспорно е, че за ползването на регистрираните
вече в Патентното ведомство марка и лого, същият е поискал насрещна парична
престация от ищеца.
В този смисъл,
съдът приема, че по делото се установи, че действията на ответника са били
предприети с цел регистриране на марката за ползването й при осъществяваната от
ищеца дейност, като за това последният да му заплаща ежегодна такса. Не се
твърди, а и не се и установява да е било налице друго намерение за ответника,
като например ползването на марката във връзка с развита от него друга подобна
дейност от момента на регистрацията й през 2016г. до сезирането на съда с
исковата молба.
От друга страна,
установи се от свидетелските показания, че ищецът в качеството си на търговец е
упражнявал дейността при ползване на името „К.Ф.“ в периода преди регистрацията
й като марка, като успешно е развивал доходоносен и придобил популярност бизнес
не само в една държава.
С оглед на това
съдът приема, че с действията си ответникът е целял да извлече доходи именно в
резултат на вече регистрираната от него търговска марка с име ползвано преди
това от ищеца. Изводът за намеренията на ответника съдът прави и във връзка със
законоустановената забрана да се ползва чужда регистрирана марка без надлежното
разрешение за това и което обикновено е обвързано с плащането на съответна
такса от ползващия марката, което с оглед действията му при приема да са били в
този контекст.
Добросъвестността
в поведението на ответника следва да бъде преценена съобразно възприетите в
практиката норми за добрите нрави и честната търговска практика.
За да е налице
недобросъвестност следва да бъде установено наличието на сходство или идентичност
на регистрираната от ответника търговска и тази ползвана от ищеца, както и
знанието на регистриралия марката, че друго лице се ползва и се е наложило на пазара със сходна
или идентична търговска марка, но съзнателно да е заявил регистриране на марката
с цел извличане на материална облага, което е в противоречие с честната търговска
практика и добрите нрави.
В случая, по
делото безспорно се установи, че ищецът МР“С.М.Р.“ е бил притежател на марката
„К.Ф.“, без юридически да е бил признат за такъв, като ответникът заявил
регистрацията на същата с намерение за продължаване предоставяне на същите
услуги под тази марка, която възможност да предостави срещу заплащане от
действителния й притежател и което намерение съдът приема, че е съществувало у
ответника към момента на заявката до Патентното ведомство. При това положение,
съдът намира, че се касае за недобросъвестност в поведението на ответника при
регистриране на марката като своя, доколкото на същия е било известно
притежаването й от друго лице и ползването й при упражняваната от него дейност.
Целта на ответника е била единствено извличане на материална облага чрез
предоставяне на регистрираната марка за ползване на вече ползващия я в
дейността си.
Предявеният
установителен иск по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО /отм./ се явява доказан и
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Относно разноските: С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските за производството в размер 380 лв., от които 80 лв.
– държавна такса и 300 лв. – депозит за вещо лице.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
от МР“С.М.Р.“, със седалище и адрес на управление: Република Полша, *** гр. Р.,
ул. „********иск с правно основание чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО /отм./, че Н.С.Т.,
с адрес: ***, е действал недобросъвестно при подаването на заявка № **********N на 29.02.2016г., за регистрация на марка
„К.Ф.“.
ОСЪЖДА Н.С.Т., с адрес: ***, да заплати на МР“С.М.Р.“,
със седалище и адрес на управление: Република Полша, ****, гр. Р., ул. „********на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 380
лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: