РЕШЕНИЕ
№ 3551
гр. В., 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Г.
при участието на секретаря Димитрина Илк. Д.
като разгледа докладваното от Марина Г. Гражданско дело № 20223110107508
по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявена искова претенция, с правно
основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД ЗЗД, от К. А. Д., ЕГН **********,
адрес: град В., бул. „С.“ № **, ет.**, ап.** срещу „Г. Х. И.“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: град В., бул. „Ц. О.“ № **,
ет.**, ап.** с искане да бъде постановено решение, по силата на което
ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на ищеца: сумата от
15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за
периода от 13.06.2017 г. до 13.06.2022 г., изразяващи се в лишаване от правото
да упражнява учреденото в полза на К. Д. пожизнено право на ползване върху
сгради с ид.************ и с ид.************ по Кадастралната карта на
гр.В. находящи се в ПИ с ид.************** с адм.адрес: гр.В., ул.“Б. М.“ №
**, незаконосъобразно разрушените от „Г. Х.И.“ ЕООД, ведно със законната
лихва върху сумата от 13.06.2017г. до окончателното изплащане на
задължението. В хода на производството К. Д. е заместена по реда на чл. 227
ГПК от страна на наследницата си М. С. Д., ЕГН **********, адрес: град В.,
ул. „Б. М.“ № ** и производството е продължило за сумата в размер на 7500
лева /равняваща се на наследствената й квота/, доколкото с протоколно
определение от 20.02.2025 г. производството е прекратено за горницата над
7500 лева до пълно претендирания размер от 15 000 лева и по отношение на
другия наследник на К. Д. - В. В..
В исковата молба ищцата излага следните фактически твърдения:
С договор, обективиран в НА с номер **, т. 2 от 22.06.1999 г. на ищцата е било
учредено право на ползване върху недвижим имот – жилищна сграда в гр. В.,
1
ул. „Б. Ми.“ **, ведно с ¼ ид.ч. от дворното място, в което е построена
сградата, съставляващо имот с пл. номер 3 в кв. 445 по плана първи
микрорайон на гр. В., цялото с площ от 330 кв.м. По одобрената кадастрална
карта ПИ е с идентификатор **************, а описаната жилищна сграда е с
идентификатор ************, а външният тоалет с идентификатор
************. Учреденото в полза на ищцата вещно право на ползване върху
сградите и дворното място е било вписано на 23.06.1999 г. в СВ – гр. В..
Заявява, че вписването на НА, с който е учредено вещното право на ползване
го прави противопоставимо на трети лица, които черпят права от същия
праводател. С влязло в сила решение по гр.д. с номер *****/2007 г. на ВРС
съдът е постановил делбата на имота на ищцата да се извърши чрез изнасяне
на публична продан. С постановление за възлагане от 23.01.2013г. по изп. дело
на ЧСИ Я. имотът бил възложен на „Г. Х. И.“ ЕООД, в което Р. Н. е едноличен
собственик на капитала и управител. В обявлението за публичната продан
изрично е посочено, че върху имота е учредено пожизнено и безвъзмездно
право на ползване на съделителя К. Д.. В постановлението за възлагане
правото на ползване на ищеца не било отразено. С протокол за принудително
отнемане на недвижим имот от 01.10.2013г. по изп. дело на ЧСИ К. – Д.
неправомерно е било въведено ответното дружество във владение на имота, за
който ищцата има учредено право на ползване. До този момент ищцата е
ползвала, поддържала и ремонтирала имота, като жилището е било обзаведено
с нейни вещи и единствено тя имала ключ за него. Жилището било в много
добро състояние. Действията на ЧСИ по принудително отнемане на имота
били извършено без надлежно уведомяване на ищцата. Купувачът бил въведен
във владение на имота, без да съобразява учреденото в полза на ищеца право
на ползване. Бил предявен иск срещу ответника за установяване, че К. Д. е
титуляр на валидно учредено, безсрочно и безвъзмездно право на ползване
върху процесния имот, както и за осъждане на ответника да предаде
фактическата власт върху имота. На 11 и 12.06.2014г. след завеждане на гр.д. с
номер ******/2014 г. и след вписване на исковата молба в съда, по
разпореждане на управителя на ответника сградите, върху които ищцата
имала учредено право на ползване били разрушени. На 10.06.2014г. ищцата
установила, че работници се готвели да съборят двете сгради, които имала
право да ползва. На следващия ден, въпреки присъствието на полиция и
органи на община В., управителят на ответното дружество наредил на
работниците да продължат събарянето на двете постройки. Така пред очите на
ищцата цялата й покъщнина била разхвърляна из двора и разруШ..
Разрушаването на процесните сгради е неправомерно. Необходимо било преди
каквито и да било действия по събаряне на сградите К. Д. да даде пълно
съгласие за това. Въпреки разрушаването на сградите съдебният състав по
образуваното гр.д. с номер ******/2014г. по описа на ВРС е уважил
претенцията. Въззивната инстанция обаче е приела, че с оглед настъпилото в
хода на процеса разрушаване на сградата, върху която е запазеното право на
ползване, искът с правно основание чл. 108 ЗС е допустим, но неоснователен.
2
С оглед разрушаването на двете сгради ищцата била лиШ. от упражняването
на учреденото й право на ползване. С влязло в сила решение 1685 от
16.10.2018 г. по в.гр.д. № ****/2017 г. на ВОС, потвърдено от състав на АпС –
В. с решение по в.гр.д. № **/2020 г. ответното дружество било осъдено да
заплати в полза на ищцата сумата от 3300,00 лв. – обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от правото да упражнява
правото си на ползване върху имота. Към днешна дата разрушените сгради не
са възстановени от ответника, поради което за периода от 13.06.2017 г. до
13.06.2022 г. претендира обезщетение в размер на 15 000 лева, за лишаването
й от правото да упражнява учреденото в нейна полза пожизнено право на
ползване върху противоправно разрушените сгради, а именно жилищна сграда
с идентификатор ************ и външен тоалет с идентификатор
************, построени в поземлен имот с идентификатор **************,
находящ се в град В., община Ва., област В., ул. „Б. М.“ № **ведно със
законната лихва от 13.06.2017 г. Моли за уважаване на исковата претенция.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника в следния смисъл: Искът е допустим, но неоснователен.
Не се спори, че ответното дружество е собственик на жилищна сградата с
номер ************, на ½ ид.ч. от външен тоалет с ид. номер ************ и
на ¼ ид.ч. от дворното място с ид. номер ************** по силата на
постановление за възлагане на недвижим имот от 23.01.2013г. Оспорва се, че
притежаването от ищцата пожизнено право на ползване върху описаните
имоти е в посочения в ИМ обем. Оспорва се, че двете сгради са били
разрушени по разпореждане на управителя на ответното дружество и с
активно негово участие. Оспорва се, че след въвода на ответника в имота
достъпът на ищцата бил възпрепятстван. Оспорва се настъпването на
имуществени вреди. Твърди се, че постройката баня, тоалет и ВИК
инсталация е била незаконно построена, поради което бил заплаШ. от
самосрутване. Поради това, че постройката представлявала реална заплаха за
живота и здравето на живущите в двора ответникът, в качеството му на
собственик на жилищната сграда, уведомил районна администрация за
посочените обстоятелства през м.12.2013 г. и е поискал предписание за
укрепване на обекта. Органите, след оглед на място, установили незаконното
строителство. На ответника било дадено предписание от 07.01.2014г.,
издадено от кмета на район „Одесос“, с което му било наредено да бъде
премахната незаконната постройка – тоалет, изграден върху стълбището на
жилищната сграда и ВИК инсталацията към него. Излага се, че твърдените от
ищцата вреди не са настъпили в резултат на противоправно поведение на
ответното дружество, а в резултат на противоправни действия и бездействия
на самия ищец. Липсва виновно поведение от страна на ответника. Същият е
изпълнил предписание на контролните органи по събарянето на незаконен
строеж. В условията на евентуалност се твърди наличие на съпричиняване.
Ищцата не е поддържала имота в добро състояние, допуснала е същият да се
порути. Допуснала е изграждането на тоалет, който е бил незаконен и е можел
3
да се самосрути.
Съдът след съвкупна преценка на събраните доказателства и при
съобразяване на относимите правни норми съдът възприема следното от
фактическа и правна страна:
Отговорността на ответника по предявения иск с правно основание чл.
49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. Същият носи отговорност заради
виновните действия или бездействия на своите работници и служители, на
които е възложил извършването на определена работа. Съгласно разпоредбата
на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементите на
който са деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка между противоправното деяние и вредата, и вина.
От приобщеното гражданско дело № ****/2017 г. по описа на Окръжен
съд – град В. се установява, че между К. А. Д., ЕГН ********** и „Г. Х. И.“
ЕООД, ЕИК ******** е водено идентично производство с правно основание
чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за осъждане на „Г. Х. И.“ ЕООД, ЕИК ******** да
заплати на К. А. Д., ЕГН ********** обезщетение за причинените й
имуществени вреди в размер на 17280 лева, изразяващи се в лишавне от
правото да упражнява учреденото в нейна полза пожизнено право на ползване
върху незаконосъобразно разрушените от ответника сгради с ид.************
и с ид.************ по Кадастралната карта на гр.В. находящи се в ПИ с
ид.************** с адм.адрес: гр.В., ул.“Б. М.“ № ** в периода от
12.06.2014г. до 12.06.2017 г., както и обезщетение за причинените и
неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, изразяващи се в преживян
стрес, емоционален дискомфорт, физически и психически болки и страдания
от проявилото се заболяване на ищцата – карцином и синдром на Кушинг през
м.06.2014г. в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника
изразяващо се в незаконосъобразното разрушаване на сградите, ведно със
законната лихва върху сумите считано от датата на увреждането – 12.06.2014г.
до окончателното им изплащане, както и предявени в условията на
евентуалност срещу управителя на „Г. Х. И.“ ЕООД, ЕИК ******** – Р. Д. Н.,
ЕГН ********** кумулативно съединени искове за заплащане на същите
суми, на същото основание.
С решение № 1685/16.10.2018 г. по гр.д. № *****/2017 г. по описа на
Окръжен съд – град В. са уважени главните искови претенции за сумата от
3300 /три хиляди и триста/ лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от правото да упражнява
учреденото в нейна полза пожизнено право на ползване върху
незаконосъобразно разрушените от ответника сгради с ид.************ и с
ид.************ по Кадастралната карта на гр.В., находящи се в ПИ с
ид.************** с адм.адрес: гр.В., ул.“Б. М.“ № ** в периода от
12.06.2014г. до 12.06.2017г., ведно със законната лихва върху сумата считано
от датата на увреждането – 12.06.2014г. до окончателното им изплащане, като
4
е отхвърлен искът за разликата над 3300 лева до пълния претендиран размер
от 17280 лева, както и е уважен главният иск за сумата от 1000 /хиляда/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - преживян
стрес, емоционален дискомфорт, физически и психически болки и страдания в
резултат на виновното и противоправно поведение на ответника изразяващо
се в незаконосъобразното разрушване на сгради с ид.************ и с
ид.************ по Кадастралната карта на гр.В., находящи се в ПИ с
ид.************** с адм.адрес: гр.В., ул.“Б. М.“ № **, ведно със законната
лихва върху сумата считано от датата на увреждането – 12.06.2014г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над 1000 лева
до пълния претендиран размер от 30 000 лева, на основание чл.49, вр.чл.45,
ал.1 от ЗЗД. Предвид уважаването на главните искови претенции, не са
разгледани евентуалните такива срещу Р.Н.
За уважаване на исковата претенция относно присъденото обезщетение
за причинени имуществени вреди на К. Д., изразяващи се в лишаване от
правото да упражнява учреденото в нейна полза пожизнено право на ползване
върху незаконосъобразно разрушените от ответника – „Г.Х. И.“ ЕООД сгради
с ид.************ и с ид.************, находящи се в ПИ с
ид.************** с адм. адрес: гр.В., ул.“Б. М.“ № ** съдът, в
производството по гр.д. № *****/2017 г. по описа на Окръжен съд – град В. е
приел, че в полза на К. Д. е учредено с нотариален акт за даР.е № **, том **,
рег. № ****, дело № ***/1999г. право на пожизнено ползване, което е в
следния обем - ½ ид.част от жилищната сграда с ид. ************, ¼ ид.част
от външната тоалетна с ид.************ и 1/8 ид.част от дворното място, в
което е построена сградата с ид.**************. Отразено е, че незаконно
пристроената тоалетна/баня върху нестабилно подпряна с метална тръба
стоманобетонна плоча представляваща продължение на пода на жилищния
етаж, макар и незаконно построена, следва главната вещ – жилищната сграда
и е нейна принадлежност /чл.98 от ЗС/, поради което съдът е приел, че и по
отношение на нея К. Д. се явява легитимирана като носител на право на
ползване върху ½ ид.част от нея /по аналогия с правото на ползване на ½
ид.част от жилищната сграда, чиято принадлежност е пристройката/. В това
решение е установено също, че ответникът „Г. Х.И.“ ЕООД е собственик на
процесните обекти по силата на възлагателното постановление на ЧСИ Я.от
23.01.2013г. и същият не оспорва, че на 11-12.06.2014 г., чрез управителят си Р.
Н. е предприел чрез възлагане на трети лица действия по премахване на
незаконно изградената пристройка към жилищната сграда, довела до събаряне
на същата и че към 12.06.2014 г. жилищната сграда с ид. ************ и
външната тоалетна с ид. ************ са били фактически разрушени.
Прието е, че „Г. Х. и.“ ЕООД макар и собственик на сградата е бил длъжен да
зачете и да се съобрази със запазеното право на ползване на К. Д. и да
предприеме евентуални действия по събаряне на сградата с ид.************
ведно с незаконната й пристройка само с нейно съгласие, каквото е липсвало.
Установено е, че всички предприети от собственика „Г. Х. И.“ ЕООД действия
5
по премахване на незаконно-изградената пристройка към жилищната сграда са
станали не по възлагане на закона, а изцяло по негова инициатива при
несъобразяване на запазеното право на ползване на К. Д. върху ½ ид.част от
сградата и незаконната пристройка към нея. Установено е, че поведението на
управителя на дружеството е неправомерно и виновно като е предприел чрез
възлагане на трети лица действия по премахване на незаконно изградената
пристройка към жилищната сграда, довела до събаряне на същата, поради
което се явява отговорно по реда на чл.49 от ЗЗД за вредите причинени на К.
Д. от действията на третите лица, на които е възложило работата по събаряне
на процесните сгради. С оглед тези установени факти по делото, съдът е
определил обезщетение за периода от 12.06.2014 г. до 12.06.2017 г. в размер на
средномесечниа пазарен наем на имотите, определен съобразно обема на
притежаваното право и състоянието на имотите – годни за ползване и
задоволяване на жилищни нужди.
С решение № 104/06.08.2020 г. по в.гр.д. № ***/2020 г. по описа на
Апелативен съд – град В., възивната инстанция е потвърдила постановения
краен съдебен акт на Окръжен съд – град В. като е установила същите правно
релевантни факти за уважаване на исковата претенция, с правно основание чл.
49 ЗЗД, на К. Д. срещу „Г. Х. И.“ ЕООД, по отношение претендираното
обезщетение за причинени имуществени вреди за изразяващи се в лишаване от
правото да упражнява учреденото в нейна полза пожизнено право на ползване
върху незаконосъобразно разрушените от ответника сгради с ид.************
и с ид.************ по Кадастралната карта на гр.В., находящи се в ПИ с
ид.************** с адм.адрес: гр.В., ул.“Б. М.“ № **. Горецитираното
решение на Апелативен съд – град В.не е допуснато до касационно
обжалване, видно от постановеното определение № 328/22.04.2021 г. по гр.д.
№ **** /2020 г. по описа на Върховен касационен съд, трето г.о.
Решение № 1685/16.10.2018 г. по гр.д. № ****/2017 г. по описа на
Окръжен съд – град В., потвърдено с решение № 104/06.08.2020 г. по в.гр.д. №
***/2020 г. по описа на Апелативен съд – град В. и недопуснато до
касационно обжалване, видно от постановеното определение №
328/22.04.2021 г. по гр.д. № ****/2020 г. по описа на Върховен касационен съд,
трето г.о., е влязло в сила на 22.04.2021 г.
Силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. № ****/2017 г. по
описа на Окръжен съд – град В. следва да бъде зачетена в настоящото
производство касаещо отново заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди от К. Д., изразяващи се в невъзможността на Д. да
упражнява учреденото в нейна полза пожизнено право на ползване върху –
жилищна сграда в гр. Ва., ул. „Б. М.“ ** и тоалет, с оглед незаконосъобразното
им разрушаване от ответника „Г. Х.И.“ ЕООД. Съдът намира, че със сила на
пресъдено нещо се ползват следните факти и обстоятелства, а именно:
1/ че в полза на К. Д. е учредено пожизнено право на ползване, което е в
следния обем - ½ ид.част от жилищната сграда с ид. ************, ¼ ид.част
6
от външната тоалетна с ид.************ и 1/8 ид.част от дворното място, в
което е построена сградата с ид.**************, находящо се в град В., ул. „Б.
М.“ **;
2/ че пристроената тоалетна/баня върху нестабилно подпряна с метална
тръба стоманобетонна плоча представляваща продължение на пода на
жилищния етаж и макар и незаконно построена, следва главната вещ –
жилищната сграда и е нейна принадлежност /чл.98 от ЗС/, поради което и по
отношение на нея К. Д. се явява легитимирана като носител на право на
ползване върху ½ ид.част от нея /по аналогия с правото на ползване на ½
ид.част от жилищната сграда, чиято принадлежност е пристройката/;
3/ че ответникът „Г. Х. И.“ ЕООД е собственик на процесните обекти -
жилищната сграда с ид. ************, външната тоалетна с ид.************
и ид.част от дворното място, в което е построена сградата с
ид.**************, находящо се в град В., ул. „Б. М.“ **по силата на
възлагателното постановление на ЧСИ Я. от 23.01.2013г.;
4/ че на 11-12.06.2014 г., „Г. Х. И.“ ЕООД чрез управителят си Р. Н. е
предприел чрез възлагане на трети лица действия по премахване на незаконно
изградената пристройка към жилищната сграда, довела до събаряне на същата
като тези действия са приети за незаконосъобразни;
5/ че към 12.06.2014 г. жилищната сграда с ид. ************ и
външната тоалетна с ид. ************ са били фактически разрушени по
инициатива на „Г. Х. и.“ чрез възлагане на трети лица действия по премахване
на незаконно изградената пристройка към жилищната сграда, довела до
събаряне на същата при несъобразяване на запазеното право на ползване на К.
Д. върху ½ ид.част от сградата и незаконната пристройка към нея - външната
тоалетна с ид.************;
6/ че жилищната сграда с ид. ************, външната тоалетна с
ид.************ са били годни за ползване и задоволяване на жилищни
нужди.
Силата на пресъдено нещо на съдебното решение има няколко
проявления: правоустановяващо, регулиращо и действие на непререшаемост.
Влязлото в сила решение задължава страните по делото спрямо държавата да
преустановят правния спор, т. е. никоя от спорещите страни не може занапред
да оспорва правилността на съдебно установеното право като твърди, че то не
съществува или че съдебно отреченото право съществува. В зависимост от
изводите на съда относно спорното право силата на пресъдено нещо действа
правопотвърждаващо или правоотричащо. Регулиращото действие на силата
на пресъдено нещо овластява страната, чието правно твърдение е признато от
съда за основателно, да действа съобразно с установеното от съда правно
положение, и задължава другата страна, чието правно твърдение е отхвърлено
като неоснователно, да се съобразява с установеното от съда правно
положение. Непререшаемостта на разрешения правен спор представлява
абсолютна отрицателна предпоставка за повторен процес между същите
7
страни относно същия спор съгласно чл. 299 ГПК. Посочените три проявления
на силата на пресъдено нещо /правоустановяващо, регулиращо действие и
непререшаемост/ важат съобразно нейните обективни и субективни предели.
Решението влиза в сила между страните по делото, по отношение на спорното
материално право и на предявеното основание.
Обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат предмета,
за който силата на пресъдено нещо важи, а именно материалното право, по
което съдът се е произнесъл с решението. Същите обхващат основанието на
иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти
/юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на
спорното субективно материално право. Моментът, към който силата на
пресъдено нещо установява, че спорното право съществува или не
съществува, това е денят, когато е приключило съдебното дирене, след което
решението е влязло в сила. Този момент следва от разпоредбите на чл. 235, ал.
3 и чл. 439, ал. 2 ГПК. Силата на пресъдено нещо има преклудиращо действие
спрямо фактите, които са настъпили до този момент, но не са предявени от
ответника. Ако е установено със сила на пресъдено нещо, че към момента на
приключване на съдебното дирене правото съществува, то не може да бъде
оспорвано въз основа на факти, възникнали преди този момент. Преклудира се
всеки факт, въз основа на който ответникът би могъл да предяви възражение
срещу иска. Субективните предели на силата на пресъдено нещо очертават
кръга на лицата, които не могат да оспорват, че съдебно потвърденото право
съществува, нито да твърдят, че съдебно отреченото право съществува, а са
длъжни да съобразят своето поведение с установеното от съда правно
положение. Силата на пресъдено нещо важи само между страните по делото,
т. е. противопоставените субекти на процесуалното правоотношение – ищеца
и ответника и техните наследници и правоприемници, аргумент от чл. 298,
ал.2 ГПК. В този смисъл решение № 44/21.07.2015 година по т. дело №
4619/2013г., на Търговска колегия, Второ т.о. на ВКС. В решение № 73 от
17.06.2024 г. по т. д. № 377/2023 г. на първо т.о. на ВКС и формираната
съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, обективирана в т.19 ТР №
1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, решение № 49/14.04.2011г., по т.д.№
561/2010г., I т.о., решение № 115/10.01.2012г. по т.д.№ 883/2010г., I т.о. и в
решение № 314/15.01.2018г. по гр.д.№ 4301/2014г., IV г.о. е посочено, че
източник на силата на пресъдено нещо е правораздавателната воля на съда,
изразена в диспозитива на съдебното решение, като следва да се има предвид,
че тя се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано чрез
основанието и петитума на исковата молба. Предмет на силата на пресъдено
нещо не е само субективното право, откъснато от конкретния юридически
факт, въз основа на който се претендира. В основанието на иска се включват
всички факти, очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на която
се поражда претендираното материално право с всички негови
характеризиращи белези(правопораждащ факт, съдържание, носители). В този
8
смисъл със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените общи
правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез
основанието и петитума на иска. Според чл.297 ГПК влязлото в сила решение
е задължително не само за страните и техните правоприемници, но и за всички
съдилища, учреждения и общини в Република България, при което всеки от
посочените органи при упражняване на служебната си дейност е длъжен да
зачете постановеното с влязлото в сила решение на съда, без да има право да
пререшава въпросите, разрешени със сила на пресъдено нещо, когато същите
следва да бъдат съобразени при последващ правен спор между страните.
Забраната за пререшаемост (чл.299 ГПК) е приложима за всяко отделно
правоотношение, обхванато от делото. Когато между едни и същи страни са
възникнали няколко спора, основани на едно и същи правопораждащи факти,
и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме,
че относно общите правопораждащи факти съдът се е произнесъл
окончателно. В отношенията между страните е формирана сила на пресъдено
нещо по тези въпроси, която следва да бъде зачетена при всеки последващ
спор. Забраната по чл.299, ал.1 ГПК означава преклудиране на всеки факт и
основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението,
независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат
изгодни правни последици. В последващ процес по предявен иск на различно
основание или на различно искане, но произтичащ от материално право, чието
съществуване е установено с влязло в сила решение, от съдебната проверка са
изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на
пресъдено нещо.
Влязлото в сила решение по гр.д. № ****/2017 г. на Окръжен съд – град
В. се ползва със сила на пресъдено нещо, което е задължително за страните,
техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други
съдилища и учреждения – чл. 297 ГПК. С оглед обективните предели на
силата на пресъдено нещо на горецитираното решение, а именно
материалното право, по което съдът се е произнесъл, в настоящото
производство не могат същите да бъдат пререшавани, освен ако не се
основават на нови факти, които са настъпили след приключване на съдебното
дирене, след което решението е влязло в сила. В настоящия случай не се
твърдят такива нови факти и не се установяват такива, поради което съдът
следва да зачете обективните предели на силата на пресъдено нещо и да
приеме за доказани следните обстоятелства, в настоящото производство, а
именно:
1/ че в полза на К. Д. е учредено пожизнено право на ползване, което е в
следния обем - ½ ид.част от жилищната сграда с ид. ************, ¼ ид.част
от външната тоалетна с ид.************ и 1/8 ид.част от дворното място, в
което е построена сградата с ид.**************, находящо се в град В., ул.
„Б.М.“ **;
2/ че пристроената тоалетна/баня върху нестабилно подпряна с метална
тръба стоманобетонна плоча представляваща продължение на пода на
9
жилищния етаж и макар и незаконно построена, следва главната вещ –
жилищната сграда и е нейна принадлежност /чл.98 от ЗС/, поради което и по
отношение на нея К. Д. се явява легитимирана като носител на право на
ползване върху ½ ид.част от нея /по аналогия с правото на ползване на ½
ид.част от жилищната сграда, чиято принадлежност е пристройката/;
3/ че ответникът „Г. Х. И.“ ЕООД е собственик на процесните обекти -
жилищната сграда с ид. ************, външната тоалетна с ид.************
и ид.част от дворното място, в което е построена сградата с
ид.**************, находящо се в град В., ул. „Б. М.“ **по силата на
възлагателното постановление на ЧСИ Я. от 23.01.2013г.;
4/ че на 11-12.06.2014 г., „Г. Х. И.“ ЕООД чрез управителя си Р. Н. е
предприел чрез възлагане на трети лица действия по премахване на незаконно
изградената пристройка към жилищната сграда, довела до събаряне на същата
като тези действия са приети за незаконосъобразни;
5/ че към 12.06.2014 г. жилищната сграда с ид. ************ и
външната тоалетна с ид. ************ са били фактически разрушени по
инициатива на „Г. Х. И.“ чрез възлагане на трети лица действия по премахване
на незаконно изградената пристройка към жилищната сграда, довела до
събаряне на същата при несъобразяване на запазеното право на ползване на К.
Д. върху ½ ид.част от сградата и незаконната пристройка към нея - външната
тоалетна с ид.************;
6/ че жилищната сграда с ид. ************, външната тоалетна с
ид.************ са били годни за ползване и задоволяване на жилищни
нужди.
Предвид този извод на съда, не следва да бъдат подлагани на отделен
доказателствен анализ събраните по делото писмени, гласни доказателства и
назначената съдебно – техническа и оценителна експертиза, изготвена от инж.
В. К. в частта досежно поставените технически въпроси като на
доказателствен анализ следва да се подложат единствено събраните
доказателства във връзка с определяне на обезщетението за процесния период
от 13.06.2017 г. до 13.06.2022г., доколкото единствено той е различен в
настоящото производство, спрямо предходно воденето такова на същото
основание, между същите страни.
В производство по гр.д. № ***/2017 г. по описа на Окръжен съд – град
В., в което е участвал „Г. Х. И.“ като ответник е направено оспорване, че е
налице съпричиняване от страна на К. Д., изразяващо се в неподдържане
имота в добро състояние, допуснала е същият да се порути, както и
изграждането на тоалет, който е бил незаконен и е можел да се самосрути.
Силата на пресъдено нещо на постановеното решение по гр.д. № ****/2017 г.
по описа на Окръжен съд – град В. има преклудиращо действие спрямо
фактите - наличието или не на съпричиняване и доколкото в горецинираното
производство не е прието съпричиняване, то силата на пресъдено нещо се
разпростира и по отношение на този факта. Недопустимостимо е в
10
последващото производство съдът да се произнася по отношение
възражението за съпричиняване, което вече е разгледано в предходно воденото
между страните дело, поради което съдът не следва да излага мотиви относно
същото в настоящото производство. В този смисъл решение № 106 от
11.07.2017 г. по т.д. 60381/2016 на първо гр.о. на ВКС и решение № 50156 от
15.03.2023 г. по т. д. № 1243/2021 г. на второ т.о. на ВКС.
От приетата по делото първоначална съдебно техническа и оценителна
експертиза на в.л. К. е видно, че средномесечния наем на жилищната сграда с
ид. ************, външната тоалетна с ид.**************.5, които са били
изградени в поземлен имот **************, находящ се в град В., ул. „Б. М.“
№ ** за период от 13.06.2017 г. до 13.06.2022 г. е в размер на 6904 лева. От
приетата тройна съдебно оценителна експертиза е видно, че вещите лица са
определили средно пазарен наем за период от 13.06.2017 г. до 13.06.2022 г. по
отношение на жилищната сграда с ид. ************, външната тоалетна с
ид.**************.5 в размер на 9760 лева с включване на избените
помещения и в размер на 7890 лева без включване на избените помещения, а
без незаконно изградената /баня и тоалет/ в размер на 7330 лева при
включване на избените помещения и в размер на 5920 лева при невключване
на избените помещения. Отразили са, че средно пазарен наем за период от
13.06.2017 г. до 13.06.2022 г. по отношение на жилищната сграда с ид.
************, външната тоалетна с ид.**************.5 без незаконно
изградената пристройка е в размер на 3663 лева при положение, че избените
помещения имат стойност равна на 50% от наемната стойност на жилищния
етаж и в размер на 2959 лева, в случай че избените помещения нямат наемна
стойност. От допълнително заключение към тройната съдебно оценителна
експертиза се установява, че средно месечният наем по отношение на
жилищната сграда с ид. ************, външната тоалетна с
ид.**************.5, в случай че жилището е годно за ползване и е ползвано
по предназначение е в размер на 11 660 лева.
Съдът намира, че следва да кредитира единствено допълнителното
заключение на назначената тройна съдебно оценителна експертиза, доколкото
същото е единственото възможно приложимо в случая, с оглед приетите за
доказани факти при зачитане обективните предели на силата на пресъдено
нещо, с оглед постановеното решение по гр. д. № ****/2017 г. по описа на
Окръжен съд – град В.. Посоченият общ размер на средномесечния пазарен
наем за посочения, в допълнителното заключение на тройната съдебно
оценителна експертиза, период /13.06.2017 г. до 13.06.2022 г./, от 11 660 лева
следва да бъде редуциран, при съобразяване обема на учреденото в
патримониума на К. Д. право на ползване по отношение на процесните обекти
или до размер от 5830 лева. Следва да бъде отчетен факта, че К. Д. почива в
хода на съдебното производство. Нейни наследници са двете й дъщери М. С.
Д. и В. В. В., чийто наследствени права са равни, на основание чл. 5 ЗН.
Същите са били конституирани като страни в производството, на основание
чл. 227 ГПК, но предвид факта, че производството е прекратено по отношение
11
на В. В. и за горницата над 7500 до пълно претендирания размер от 15 000
лева /протоколно определение 20.02.2025 г./ и е продължило само с участието
на М. Д. същата има право на дължимото обезщетение до размера на
наследствената си квота – ½. На това основание исковата претенция за
осъждане на ответника „Г. Х. И.“ ЕООД за присъждане на обезщетение за
причинените имуществени вреди за периода от 13.06.2017 г. до 13.06.2022 г. се
явява основателна за сумата от 2915 лева. За разликата над 2915 лева до
пълния претендиран размер от 7500 лева исковата претенция следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. Следва да бъде присъдена и претендираната
законната лихва върху тази сума от датата на която се претендира, на
основание чл. 84, ал.3 ЗЗД.
По отношение на разноските: Двете страни са поискали присъждане
на стоР.те в производството разноски като с оглед изхода на делото такива се
следват и на двете страни. Ищцовата страна претендира сумата от 1500 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 1630 лева – за изготвяне на
съдебни експертизи, а ответникът претендира сумата от 1325 лева /с оглед
уточнението, дадено в с.з./ за заплатено адвокатско възнаграждение и сумата
от 1536,90 лева – депозити за изготвяне на съдебни експертизи. Направени са
възражения и от двете страни за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, по което съдът дължи произнасяне. При съблюдаване на чл.
7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва, че минималното такова е в размер на 1050 лева. С
оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид
продължителността на производството, с оглед мнокоратните опити за
споразумение между страните, претендираното възнаграждение от всеки от
процесуалните представители не е прекомерно. С оглед изхода на делото и
предвид частичното отхвърляне на исковата претенция, съдът следва да
възложи в тежест на ищцовата страна сумата от 1749,57 лева, а в тежест на
ответника – сумата от 1216,53 лева предвид частичното уважаване на исковата
претенция. С оглед обстоятелството, че К. Д. е била освободена от такси и
разноски, но нейният провоприемник не, доколкото правото по чл. 83 ГПК е
лично, следва на основание чл. 77 ГПК да осъди М. Д. да заплати в полза на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – град В. сумата от
183,40 лева съответстваща държавна такса на отхвърлената част от исковата
претенция, а ответникът „Г. Х. И.“ ЕООД – сумата от 233,20 лева,
съответстваща държавна такса и заплатен депозит за изготвяне на експертиза
на уважената част от исковата претенция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г. Х. И.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: град В., бул. „Ц. О.“ № **, ет.**, ап.** да заплати на М. С. Д.,
ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Б. М." № ** конституирана в хода на
12
процеса по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия ищец К. А. Д., ЕГН
**********, адрес: град В., бул. „С.“ № **, ет.**, ап.**, на основание чл. 49
ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД, сумата от 2915 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди за периода от 13.06.2017 г. до 13.06.2022г.,
изразяващи се в лишаване от правото да упражнява учреденото в полза на К.
Д. пожизнено право на ползване върху сгради с ид.************ и с
ид.************ по Кадастралната карта на гр.В. находящи се в ПИ с
ид.************** с адм. адрес: гр.В., ул.“Б. М.“ № **, незаконосъобразно
разрушени от „Г. Х. И.“ ЕООД ведно със законната лихва върху сумата от
13.06.2017г. до окончателното изплащане на задължението като отхвърля
исковата претенция за горницата над 2915 лева до пълно претендирания
размер от 7500 лева
ОСЪЖДА „Г. Х. И.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: град В., бул. „Ц. О.“ № **, ет.**, ап.** да заплати на М. С. Д.,
ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Б. М." № ** конституирана в хода на
процеса по реда на чл. 227 ГПК на мястото починалия ищец К. А. Д., ЕГН
**********, адрес: град В., бул. „С.“ № **, ет.**, ап.** сумата от 1216,53
лева, представляваща стоР. в производството разноски, съразмерни на
уважената част от исковата претенция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА М. С. Д., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Б. М." № **
конституирана в хода на процеса по реда на чл. 227 ГПК на мястото на
починалия ищец К. А. Д., ЕГН **********, адрес: град В., бул. „С.“ № **,
ет.**, ап.** да заплати на „Г. Х. И.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: град В., бул. „Ц. О.“ № **, ет.**, ап.** сумата от 1749,57
лева, представляваща стоР. в производството разноски, съразмерни на
отхвърлената част от исковата претенция, на основание чл. 78, ал.3 ГПК
ОСЪЖДА „Г. Х. И.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: град В., бул. „Ц. О.“ № **, ет.**, ап.** да заплати в полза на
Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – град В. сумата от
233,20 лева, на основание чл. 77 ГПК
ОСЪЖДА М. С. Д., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Б. М." № **
конституирана в хода на процеса по реда на чл. 227 ГПК на мястото на
починалия ищец К. А. Д., ЕГН **********, адрес: град В., бул. „С.“ № **,
ет.**, ап.** да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – град В. сумата от 183,40 лева, на основание чл. 77 ГПК
УКАЗВА на „Г. Х. И.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: град В., бул. „Ц. О.“ № **, ет.**, ап.**, че може да заплати
присъдените в полза на М. С. Д., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Б. М."
№ ** конституирана в хода на процеса по реда на чл. 227 ГПК на починалия
ищец К. А. Д., ЕГН **********, адрес: град В., бул. „С.“ № **, ет.**, ап.**
суми по нейна банкова сметка или чрез друг начин на плащане
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - град В. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните
13
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
14