Решение по дело №953/2023 на Административен съд - Бургас

Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Ищец е С.П.С., ЕГН:**********, лишен от свобода в затвор Бургас. В производството ищецът участва лично и чрез лице, осъществяващо правна помощ – адвокат З.Р. ***.

Ответник е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София. Ответникът по иска е определен съобразно изискванията по чл.7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт М.Г..

Страна по делото е и прокурора, съобразно изискването на чл.286 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Ищецът твърди, че е подсъдим и е задържан под стража в затвор Бургас от 2021г. За периода от 14.05.2023г. до 22.05.2023г. здравословното състояние на ищеца се влошило. На 14.05.2023г. имал силна кашлица, главоболие, запушен нос и други симптоми. На следващия ден посетил медицинския център на затвора по друг повод, и въпреки оплакванията му не бил прегледан. Дадени му били медикаменти - 3 бр. Бромхексин и 4бр. Ефизол. През следващите дни кашлицата утихвала, но останалите симптоми останали. Ищецът в рамките на процесния период настоявал да получи медицинска помощ за заболяването си, но не получил такава, с което му били причинени неимуществени вреди. Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца 10 000лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтекли от неосигуряването на медицинско обслужване през посочения период, заедно със законната лихва от предявяването на претенцията до изплащането на присъденото обезщетение. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва иска като неоснователен. Излага подробно становище, с което обсъжда оплакванията на ищеца по условията на престоя в затвор Бургас през процесния период. Прави възражение за липсата на вредоносен резултат, който да стои в причинно-следствена връзка с поведението на затворническата администрация. Излага доводи, че претенция по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС не може да бъде основана на пропуски в медицинското обслужване, тъй като работещите медицински лица в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода (и задържане под стража) не са административни органи и не осъществяват административна дейност. Обосновава довод, че доколкото има отклонения от надлежното третиране на лишения от свобода, те в съвкупността си не могат да обосноват извод за осъществяване на предпоставките по чл.3 от ЗИНЗС. Претенцията е за отхвърляне на иска и присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Представят се доказателства.

Прокурорът излага становище за неоснователност на иска. Не сочи нови доказателства.

Правното основание на иска е чл.284 вр. с чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Предявеният иск е допустим – предявен е от лице, търсещо защита на претендирано свое право на обезщетение, произтичащо от нарушение на правата му по чл.3 ал.2 от ЗИНЗС.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Следствените арести и затворите в страната са подструктури към Главна дирекция „ИН” към Министерство на правосъдието, имаща качеството на юридическо лице и отговаряща на изискванията на закона за ответник по предявения иск.

От справка (л.59), съставена от инспектор Режимна дейност при затвор Бургас се установи, че ищецът С. *** на 29.06.2022г., преместен от ареста към затвора, където е бил задържан от 03.10.2021г. С постъпването в затвора С. е разпределен на 05.07.2022г. във Втора СПС група (постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия), тъй като е с мярка задържане под стража по НОХД № 665/2022г. на БОС, с обвинение за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.6 от НК.

Представена е като доказателства по делото медицинска справка, съставена на 04.08.2023г. от медицински фелдшер Р.П.,***. От справката се установи, че в рамките на процесния период, във връзка с необходимостта С. да се явява на различни дати по различни дела пред съда в гр.Бургас, съответно на 12, 15 и 16.05.2023г. са му били извършени три медицински прегледа с констатация клинично здрав. За тези прегледи са били съставени записвания в амбулаторния журнал на МЦ на затвора, съответно № 1963, № 1988 и № 2011, копия от които са приложени като доказателства по делото. Отбелязано е, че при третия преглед С. е получил медикаменти Бромхексин и Ефизол, но не е имал оплаквания от здравословен характер.

Като свидетел по делото е разпитана медицински фелдшер Р.П.,***, извършила посочените по-горе медицински прегледи. Св.П. потвърждава извършването на трите прегледа, както и констатацията си, че С. е бил клинично здрав. Потвърждава, че на третия преглед е дала на С. посочените медикаменти, но не поради констатирани здравословни причини, а по негово настояване. П. не е чувала С. да кашля при трите прегледа, не се е оплаквал от болки в гърлото. Дори и от кашлица не се е оплаквал, само си поискал посочените медикаменти. П. е констатирала сериозно заболяване на горните дихателни пътища на С., но през м.октомври 2023г., т.е. извън процесния период. Свидетелят дава допълнителни данни за заболяванията и медицинските грижи на ищеца, но тези данни касаят период от време, който е извън процесния, поради което съдът не намира за необходимо да ги обсъжда.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3.

Съгласно чл.3 ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко и унизително отношение, като за такива нарушения се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия и обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Установените по делото факти сочат, че оплакванията на ищеца са неоснователни. Както съдът е указал на страните доказателствената тежест, ищецът е следвало да докаже, че е имал обективна необходимост от определени медицински грижи, които са му били отказани от затворническата администрация. В случая липсват доказателства за такова заболяване през процесния период от 14.05.2023г. до 22.05.2023г. Напротив – събраните доказателства сочат, че през процесния период той е бил клинично здрав и обективно не е имало нужда от медицински грижи, които да не са били осигурени от ответната страна. Това е потвърдено от съставената документация за медицински прегледи, посещението на С. в сградата на съда и явяването му в съдебни заседания, както и от показанията на св.П.. Всички тези доказателства са безпротиворечиви и установяват липсата на твърдените в исковата молба симптоми на заболяване. Затова съдът прие, че иска е неоснователен и следва да се отхвърли.

При този изход на спора, разноски в полза на ответната страна не следва да се присъждат, тъй като искът не е отхвърлен изцяло по смисъла на чл.286 ал.2 от ЗИНЗС. Приложима в случая е разпоредбата на чл.286 ал.3 от ЗИНЗС - ГДИН следва да заплати на съда служебно направените разноски по делото, но такива не са направени.

Мотивиран от горното Административен съд Бургас

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на С.П.С., ЕГН:**********, задържан под стража в затвор Бургас, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София, за заплащане на 10 000лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтекли от неосигуряването на необходимо медицинско обслужване през периода от 14.05.2023г. до 22.05.2023г., заедно със законната лихва върху главницата от 30.05.2023г. до окончателното и изплащане

ОТХВЪРЛЯ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

Съдия: