№ 481
гр. Пазарджик , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200691 по описа за 2021 година
Образувано е по жалба на Д. ИВ. Д. от гр.Варна, ЕГН **********
против ЕФ серия К, № 4000826 издадено от ОДМВР-Пазаржик, с който на
осн. чл.189 ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.3 и за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е
наложена глоба в размер на 100лв. /сто лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, чиято отмяна се иска, т.к.
вмененото административно нарушение не е било извършено с автомобила на
жалбоподателя, респ. е била допусната грешка при разчитането на
регистрационния му номер.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
пълномощник, който поддържа жалбата и иска прекратяване ан
производството. Претендира и присъждане на разноски, определени по реда
на чл.38 от закона за адвокатурата /ЗА/.
Ответникът по жалбата - АНО, чрез свой уполномощен процесуален
представител изпраща писмено становище, с което сочи, че жалбата е
процесуално недопустима и не следва да се уважава. Излага съображения, че
обжалвания ЕФ междувременно е бил анулиран. Иска да се остави без
1
уважение претенцията на присъждане на разноски, като на свой ред
претендира такива.
Районният съд провери допустимостта и основателността на жалбата,
след като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по делото
писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата
на чл.63 от ЗАНН, като прие следното:
Против жалбоподателят е бил издаден ЕФ серия К, № 4000826 от
ОДМВР-Пазаржик, с който на осн. чл.189 ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.3 и за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 100лв.
Жалбата против този ЕФ е била подадена чрез ОДМВР-Пазарджик на
15.04.2021. След като тя била регистрирана в сектор „ПП“ при ОДМВР-
Пазарджик е било установено, че въпросният ЕФ е бил неправилно издаден
против жалбоподателя, като поради допусната „операторска грешка“
регистрационният номер на лекият автомобил е бил неправилно разчетен. По
тази причина въпросният ЕФ е бил анулиран на 24.04.2021 година по
правилата за работа на „Система за управление на Административно-
наказателна дейност“ – Ръководство на потребителя – Вътрешна част на
приложението, версия 2.4“ /виж лист 39-44 от делото/.
След като фишът бил анулиран, на 27.04.2021г. началникът на сектор
„ПП“ при ОДМВР-Пазарджик изпратил уведомително писмо за това на
адреса на жалбоподателя, с което го уведомил за анулирането, както и че
няма никакъв задължения по анулирания фиш.
След това, на 12.05.2021г. началникът на сектор „ПП“ при ОДМВР-
Пазарджик окомплектовал преписката по жалбата против анулирания ЕФ,
който разбираемо липсвал в преписката поради анулирането му, като
изпратил жалбата в Районен съд- Пазарджик. В съпроводителното писмо, с
което изпратил преписката началникът също информирал съда, че
обжалваният ЕФ междувременно бил анулиран.
По повод на това съдът с Разпореждане № 913/12.05.21г. прекратил
производството по образуваното АНД № 691/21г., с аргумент, че от момента
на подаването на въззивната жалба до момента на изпращането на преписката
в съд, обжалвания ЕФ е бил анулиран, при което настоящото дело няма
2
предмет.
Това разпореждане е било обжалвано от пълномощник на
жалбоподателя, като с Определение № 972/04.06.2021г. на АС-Пазарджик по
ч.а.д. № 630 разпореждането на въвззивния съд за прекратяване на
производството е било отменено, като са дадени указания за продължаване на
съдопроизводствените действия и събиране на доказателства относно това
кой, кога и на какво основание е анулирал процесния ЕФ.
В изпълнение на указаният на административния съд, делото е било
насрочено в съдебно заседание, като са били изискани, представени от
ОДМВР-Пазарджик и приети писмени доказателства.
Видно е от представените екранни разпечатки от електронната система
внедрена в сектор „ПП“ – АИС СУАНД /л.38-39 от делото/, че преди
издаването на ЕФ серия К, № 4000826, номерът на заснетото с АТСС МПС е
бил автоматично разпознат като В 5145 РМ, както и че на 24.04.21г., т.е. след
подаването на въззивната жалба против фиша е било констатирано, че поради
операторска грешка номерът на лекият автомобил е бил разчетен неправилно.
По тази причина горепосоченият ЕФ е бил анулиран, след което е бил
генериран нов ЕФ серия К, № 4754701, издадено очевидно по правилно
разчетения вече номер на заснетото МПС, с което е било извършено
нарушението. Изясни се и това, че анулирането е станало по ред разписан в
„Система за управление на Административно-наказателна дейност“ –
Ръководство на потребителя – Вътрешна част на приложението, версия 2.4“
/виж т.7.2.6 от същата „Анулиране на фиш К“.
При това положение отново няма съмнение, че жалбата против ЕФ
серия К, № 4000826 следва да се остави без разглеждане, а производството да
се прекрати, т.к. са събрани неоспорими доказателства, че същият този ЕФ
към настоящия момент е анулиран, респ. несъществува в правния мир, при
което настоящото дело няма годен предмет, чиято законосъобразност да се
контролира по съдебен ред.
Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя,
определени по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, трябва да се каже следното.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Според чл.143, ал.2 от АПК -
Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на
делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. В
настоящият казус е налице именно тази втора хипотеза, доколкото след
подаването на въззивната жалба оспореният акт е бил оттеглен, т.е.
обжалваният ЕФ е бил анулиран от ОДМВР-Пазарджик, за което
съображения се изложиха по-горе.
Поради това в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, определени съобразно
размера на санкцията, която е била наложена с анулирания след това ЕФ, а
именно глоба от 100 лева. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита и
съдействие в едно с адвокатско пълномощно, видно от които жалбоподателят
е представляван безплатно в настоящото производство на основание чл. 38,
ал.1, т. 3 от ЗА и в тази връзка е отправено искане за присъждане на разноски
от страна на адв. П.Т. от АК-Варна.
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗА: 1/ лица,
които имат право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини,
близки или на друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване
клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при
сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна
правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не, се извършва от
самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и
ал. 2 ЗА: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от
4
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗА; в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат, включително и
прекратяване на производство поради оттегляне на санкционния обжалван
акт. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да
определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна
помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36,
ал. 2 ЗА, като осъди другата страна да го заплати. При негативно решение за
страната представлявана от съответния адвокат, адвокатът няма право да
получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да окаже
безплатната правна помощ е негова.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че ЕФ е бил анулиран след
подаването на въззивната жалба и преди възможността за разглеждането й по
същество, то следва в полза на проц. представител на жалбоподателя да се
присъдят направените по делото разноски, определени на основание чл. 38,
ал. 2 във вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно в размер на 300,00 лв.
Пазарджишкият районен съд, в настоящият състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА на Д. ИВ.
Д. от гр.Варна, ЕГН ********** против ЕФ серия К, № 4000826 издадено от
ОДМВР-Пазаржик и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по АНД №
691/21г. по описа на Районен съд- Пазарджик.
ОСЪЖДА "ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ" на МВР –гр. Пазарджик, със
седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3,
представляван от директор ДА ЗАПЛАТИ на адв. П.Т. Т. от АК-Варна,
сумата в размер на 300,00 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за представителство по АНД № 691/2021 г. по описа на РС
5
Пазарджик.
Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6