Р Е Ш Е Н И Е
номер IV – 295 18.12.2020
г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На седми декември,
две хиляди и двадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с.
ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 2586 по описа за 2020
година
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба на И. А. С. – ищец по
иска, срещу Решение №260029/14.09.20г., постановено от Районен съд Несебър по
гр.д.№217/20г. с което е отхвърлен иска на И.А.С., родена на *** г.,, гражданка
на ***, в качеството й на майка и законен представител на детето А.Ц. С.,
против Ц.И.С., ЕГН **********,*** за увеличение на изменената с решение по по
гр. дело № 890/2017
г. на Районен съд- Несебър, месечна издръжка, дължима от ответника, за детето А.Ц.
С., ЕГН **********, от 160 лв. на 220 лв. и въззивницата е осъдена да заплати
на Ц.И.С., сумата от 300 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното
решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което
искът да бъде уважен. Оспорват се становището на съда досежно размера на
необходимата за детето А. издръжка, основани на изводи за стандарта на живот в ***,
въз основа на Закона за държавния бюджет на ***. Излагат се съображения.
Препис от въззивната жалба на ищеца е
връчен на ответника Ц.И.С. на 09.10.20г., чрез адв.Иванова. В срока по чл.263,
ал.1 ГПК – на 02.10.20г. е подаден писмен отговор. В него се излагат
съображения, споделящи изводите на първоинстанционния съд.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след преценка на представените по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните
са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила Решение по гр.д. №109/2015г.
по описа на Районен съд Несебър. През време на брака им – на ***г. е родено
детето А.Ц.С.. С посоченото съдебно решение родителските права над детето са
предоставени на майката; бащата е осъден да заплаща месечна издръжка, в размер
на 100 лева, който размер е увеличен на 160 лева с решение по гр.д.№870/17г. на
НРС. Съгласно съдебното решение, детето живее с майка си в ***.
Ищцата
твърди, че горепосочената сума е недостатъчна за осигуряване на нуждите на
детето А. - тя посещава детска градина, посещава извънкласни форми за изучаване
на английски език и балет, изискващи разходи за такси и облекло. През 2019 г. се наложило и лечение на детето за премахване на
брадавици, за лечение на остър бронхит в болнично заведение, като били
заплатени и лекарства за лечение. Предвид на това се моли да бъде увеличена
заплащаната от ответника месечна издръжка на 220 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба.
Ответникът
оспорва иска. Намира, че посочените в исковата молба разходи водят до извода за
намаляване на издръжката. По отношение на ответникът били налице изменения на
обстоятелствата. Заявява, че от 2012г. е с влошено здравословно състояние,
което не му позволява да работи и е прогресирало през 2018 г., като изисква
средства за лечение. Поради обявеното в страната извънредно положение, останал
без каквито и да било приходи.
Оспорва
нуждите на детето и необходимата му месечна издръжка, като твърди, че детето
живее в ***, където минималната работна заплата към 01.01.2020 г. била 170
евро, а в Република България- 610.00 лв. Позовава се на чл.7 от Закона за
държавния бюджет на *** за 2020 година, според който за дете до 6 години
минималния размер на месечната издръжка е определен на 1779 гривни - 115.87лв.
към 03.04.2020 г. Заявява, че и ищцата има задължение за издръжка към детето,
което следва да изпълнява.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След
като взе пред вид становищата на страните и събраните поделото доказателства,
намира, че същото е правилно и законосъобразно.
Съгласно
нормата на чл.143 ал.2 СК, “Родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си”. Съобразно разпоредбата на 142 СК, размерът на издръжката
следва да се съобрази с две кумулативно изискуеми предпоставки: нуждите на
издържания и възможностите на издържащия да я осигурява, като минималната
издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна
заплата. Към настоящия момент, размера на минималната работна
заплата е 610 лева, а от 01.01.21г. – 650 лева. Следователно размерът на
минималната издръжка е 152.50 / 162.50 лева.
В настоящия
случай детето А. е на 6 години. От представените доказателства се установява,
че упражняващият родителската власт родител счита, че възпитанието,
образованието и социализацията на детето изискват участието му в множество
извънкласни форми на обучение и развлечение, а здравословното му състояние
налага и ползване на медицинска помощ. Всичко това води до разходи, част от
които са с постоянен, но част от тях – с инцидентен характер.
От
друга страна, за да се постанови заплащането на издръжка в по-висок от
минималния размер, следва да се установи и възможност на дължащия родител да
дава такава. От представените по делото доказателства не се установява
ответникът да има такава възможност – същият няма доходи от трудово
правоотношение, страда от заболявания, които му пречат да реализира постоянни
доходи в по-висок размер.
Ето
защо, при отчитане на нуждите на детето, възможностите на бащата и размера на
минималната работна заплата от 01.01.2021г., Бургаският Окръжен намира, че за
детето А. въззиваемият следва да заплаща издръжка, в размер на 160 лева. Мотивите
на първоинстанционния съд въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
Решението следва да бъде потвърдено.
В
полза на въззиваемия следва да се присъдят разноските за въззивното
производство, в размер на 150 лева – адвокатско възнаграждение.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№260029/14.09.20г., постановено от Районен съд Несебър по гр.д.№217/20г.
ОСЪЖДА
И. А. С. родена на *** г.,, гражданка на ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Ц.И.С., ЕГН **********,***, сума в размер на 150.00 лева - СЪДЕБНО – ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ.
Настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.