Решение по дело №324/2021 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 7
Дата: 20 януари 2022 г. (в сила от 9 февруари 2022 г.)
Съдия: Палмира Димитрова Атанасова
Дело: 20214410200324
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Л., 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л. в публично заседание на двадесети декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно
наказателно дело № 20214410200324 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ц.К.Л. от гр. Л. против НП № 3/12.07.2021 г., с
която моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата – редовно призован – не се явява представител.
В придружителното писмо, с което е изпратена жалбата, ведно с преписката е
заявено становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и е направено
искане да бъде оставена без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество – неоснователна.
Видно от представения по делото акт за установяване на
административно нарушение е, че срещу жалбоподателя е съставен акт за
установяване на административно нарушение с вписан ръкописен № 3 и
бланков номер 206352, затова, че на 03.07.2021 г. около 23.00 часа в гр. Л. на
пл. *****, като родител не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за
придружител на непълнолетната му дъщеря К.Ц.Л. с посочен ЕГН, на
обществено място след 22.00 часа. Посочено е, че Л. виновно е нарушил чл. 8
1
ал. 4 от ЗЗД.
Видно от представения АУАН е, че жалбоподателя се е запознал със
същия и не е имал възражения към момента на съставянето му, 8като изрично
е вписал „нямам възражения“.
По делото е представено обжалваното наказателно постановление,
видно от което е, че за установеното с акта нарушение на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание
чл. 45 ал. 3 от ЗЗД.
В съдебно заседание са допуснати и разпитани като свидетели В.Х.,
С.П. и М.Г. – служители от РУ Л., от показанията на които се установяват
обстоятелствата отразени в акта, а именно, че на посочените в акта дата и час
на площад ***** в гр. Л. след 22:00 часа са установили непълнолетни лица,
които са били без придружители. Установява се, че непълнолетните били
отведени в полицейското управление, където била установена самоличността
им и били извикани родителите им, след което били и съставени съответните
актове, като едно от непълнолетните лица е дъщерята на жалбоподателя.
В подкрепа на искането си да бъде отменено обжалваното НП
жалбоподателя е довел за разпит в качеството на свидетел Ф.И., която
заявява, че същата вечер била придружавала братовчед си и дъщерята на
жалбоподателя, като обяснява, че преди това братовчед й я помолил да
говори с неговата майка и с Ц. /жалбоподателя/ да придружи него и дъщерята
на Ц., за да излязат. Свидетелката обяснява, че те се съгласили и въпросната
вечер излязли, като стояли на пейките на центъра, че след това тя отишла да
си вземе минерална вода до „Кафе 21“, което заявява, че е на 100 метра от
пейките и при връщането си установила, че децата, придружавани от трима
или четирима полицаи отивали към полицията. Попитала единия полицай
какво се случва и той й обяснил, че ги водят към полицията, за да ги прибере
родител от там. Свидетелката заявява, че се опитала да обясни, че е излязла с
тях като придружител, но децата били прибрани в полицията и чакали
родител да ги вземе.
Предвид показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът
приема, че по делото по един безспорен и категоричен начин се установява,
че действително към момента на проверката дъщерята на жалбоподателя е
била без да е придружена от пълнолетно лице след 22 часа. Съдът приема, че
тези факти се установяват от показанията на всички разпитани по делото
2
свидетели. Действително св. Ф.И. заявява, че била техен придружител, но
както и самата тя признава към момента на проверката, децата са били без
придружител, тъй като самата тя е отишла до питейно заведение и когато се е
върнала е установила, че децата вече са отвеждани към полицейското
управление. Както бе посочено по-горе самия жалбоподател е вписал
собственоръчно че „няма възражения“ по констатациите посочени в акта. В
случай, че е считал, че дъщеря му към онзи момент е имала придружител, то е
нямало пречка да посочи това, вместо да изписва, че няма възражения.
Действително в последствие жалбоподателя е подал възражение, като е
посочил, че св. Ф.И. е била придружител на непълнолетната му дъщеря, като
е оставила децата само за малко, за да си купи вода от питейно заведение.
Факт е обаче, че към момента на проверката непълнолетната дъщеря на
жалбоподателя не е имала пълнолетен придружител.
По делото не бяха представени каквито и да било доказателства,
установяващи жалбоподателя да не е допуснал визираното в акта и НП
нарушение.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяната на НП. Административно наказващия
орган правилно е квалифицирал извършеното нарушение – като такова по чл.
8 ал. 4 от ЗЗД и правилно е наложено наказание по чл. 45 ал.3 от ЗЗД за
нарушението по чл. 8 ал. 4 от ЗЗД.
Предвид всички събрани по делото доказателства и изложеното по-горе,
съдът приема, че наказателното постановление е законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено. При определяне вида и размера на
наказанието административно наказващия орган се е ръководил изцяло от
разпоредбите на закона и е наложил предвиденото минимално наказание за
този вид нарушение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
НА ОСНОВАНИЕ чл.63, ал.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА НП № 3 от
12.07.2021 г. на Началник РУ Л., с което на Ц.К.Л. от гр. ***** ЕГН
********** на основание чл. 45 ал.3 от Закона за закрила на детето за
3
нарушение на чл. 8 ал.4 от Закона за закрила на детето е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв., като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. Плевен в 14-дневен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
4