Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260022/18.10.2022 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на трети октомври две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в следния състав:
Председател: П. Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията П. Вунов административно дело номер 59 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с § 19, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Закона за изменение и допълнение на АПК, вр. с § 4к, ал. 6 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, вр. с чл. 28а, ал. 8 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.
Образувано е по
жалба от З.В.М. против Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019
г. на Областен управител на област Хасково, с която е одобрен плана на
новообразуваните имоти /ПНИ/ за жилищни райони „Орфей“, „Изгрев“, „Куба-1“ и
местност „Халилово“ в землището на град Хасково, в частта за имот с
идентификатор № 77195.705.807.
Жалбоподателят твърди, че бил собственик на процесния имот и че оспорената заповед била нищожна, тъй като имотът не бил от категорията на имотите по § 4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, доколкото не представлявал земеделска земя и никога не бил предоставян на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Освен това той бил урбанизирана територия, в която били построени две сгради, поради което следвало да се приложи разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ, вр. с чл. 28а, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Поддържа се и че липсвала идентичност между процесния имот и възстановената с Решение № 36-51 от 01.04.1998 г. на ОСЗГ на наследниците на Н.П. Т.земеделска земя.
Предвид изложеното жалбоподателят иска да се обяви нищожността на атакувания акт в оспорената му част.
Ответникът по жалбата -
Областен управител на Област Хасково и заинтересованите
страни В.П.Д., Т.П.Д., М.К.Х., Р.К.К., Х.Д.К.,
Д.П.Д., Н.П.Н., Т.П.Н. не изразяват становище по нея.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:
За установяване правото на собственост на жалбоподателя върху процесния имот са представени Нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 142, том III, дело № 954/1978 г. на съдия при Районен съд – Хасково; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 12, том II, рег. № 1102, дело № 121/2017 г. на нотариус Х. К.; Договор за доброволна делба на недвижим имот от 28.04.2017 г. от Община Хасково.
Относно правата на заинтересованите страни върху процесния имот са представени Решение № 36-51/01.04.1998 г. на Поземлена комисия Хасково за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановени стари реални граници в землището на гр. Хасково; Протокол от проведена анкета, със собственици /наследници/ на земеделски земи, непризнати от Поземлена комисия гр. Хасково с мотив „попадащи в териториите по § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ за землище Хасково.
Със Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково, на основание § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от ЗАдм, и въз основа на представената документация, съгласно т. 3. 8. на Заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ/ за определяне на техническите изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ, е одобрен ПНИ в М 1:1000 на жилищни райони „Орфей“, „Изгрев“, „Куба-1“ и местност „Халилово“ в землището на град Хасково, приет от комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ.
Заповедта е обнародвана в ДВ бр. 51 от 28.06.2019 г., като по отношение на процесния имот не е постъпила жалба в законоустановения 14-дневен срок.
По делото са представен още Решение № 67/29.02.2000 г. на Общински съвет – Хасково; Обявление на основание § 4, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ от Областна администрация Хасково; Извадки от в. „Сега“ бр. 166 от 18.07.2019 г. и от в. „Марица“ бр. 165 от 18.07.2019 г.; Протоколи № 1/26.02.2019 г., № 2/14.03.2019 г., № 4/16.05.2019 г. от заседания на комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ; Извлечение от Регистъра на новообразуваните имоти по § 4 ПЗРЗСПЗЗ за ж. р. "Куба 1" гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195 - територия с трайно предназначение урбанизирана, НТП на имотите - "За индивидуално застрояване"; Техническо задание за изработване на ПНИ на ж.р. „Каменец“, ж.р. „Кенана“, ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж. р. „Куба -1“ и м. „Халилово-юг“ в землището на гр. Хасково; Списъци на всички ползватели, платили суми по банковата сметка за чужди средства към общината по §4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ и на бившите собственици, на които трябва да се изплати съответното обезщетение за ж.р. „Куба-1“ Хасково, на имотите, предоставени за ползване и на имотите, невнесени в ТКЗС и ДЗС на м. "Куба 1".
От заключението на назначената по делото и изслушана в о.с.з. съдебно-техническа експертиза се установява, че няма данни процесният имот да е бил даден за ползване на основание актовете по § 4, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ, както и че представлява част от нивата, възстановена на наследниците на Н. П. Т. с Решение № 36-51 от 01.04.1998 г. на Поземлена комисия – Хасково. За установяване на тяхното местоположение в помощния план, както и в ПНИ, одобрен със Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г. на Областния управител на област Хасково, е използвано анкетиране.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, доколкото се легитимира като собственик на имот, нанесен в ПНИ на ж.р. "Куба", гр. Хасково. На следващо място, тя отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, а доколкото заповедта е атакувана с искане за обявяване нищожността й, то подаването й не е ограничено със срок съгласно чл. 149, ал. 5 АПК.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:
Съгласно § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от
ППЗСПЗЗ ПНИ се одобрява със заповед на областния управител.
След като в настоящия случай обжалваният административен
акт е именно за одобряване
на ПНИ и
е издаден от областния
управител по местонахождение на имота, то следва, че той изхожда от
материално и териториално компетентния орган.
Оспорваният акт е в законоустановената
писмена форма, като съдържа всички реквизити, които
са предвидени за спазване при издаването му.
На следващо място не се твърди, а и при извършената служебна проверка не се установява той да противоречи на целта на закона.
Според настоящия съдебен състав при издаването на процесната заповед ответникът по жалбата е допуснал нарушение на материалноправни разпоредби на закона. Това е така, защото съгласно § 4к, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ ПНИ се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4, а в чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ е предвидено, че с него се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗРЗСПЗЗ. По делото обаче не се установява имотът на жалбоподателя да е бил отнет от наследодателя на заинтересованите страни и да е бил предоставен на ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, респ. правото на ползване върху него да е било предоставено на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. При това положение се налага изводът, че той не е разположен в земя по § 4 ПЗРЗСПЗЗ, поради което незаконосъобразно е включен в ПНИ. Този порок обаче не води до нищожност на оспорения административен акт, тъй като не се отразява непоправимо върху съдържанието му, нито същият изцяло е лишен от законово основание, при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма или пък акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Следователно, процесната заповед в атакуваната й част е унищожаема, но по делото е безспорно установено, че срокът за установяване на този неин порок е изтекъл, поради което съдът няма правомощието да я отмени като незаконосъобразна.
По отношение на доводите за допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила е уместно да се посочи, че сочените нарушения не са довели до липса на волеизявление, поради което не може да се приеме, че е налице нищожност на заповедта. Нещо повече, налице е трайна практика на ВАС, според която порокът нарушение на административнопроизводствените правила не може да доведе до нищожността на административен акт, доколкото е порок на един валиден акт, защото щом органът е компетентен да издаде акта, преценката за законосъобразността - на правилата при издаването му, са преценка по съществото на акта. В този смисъл са Решение № 315 от 14.01.2022 г. по адм. д. № 8190/2021 г., VI о., Решение № 4469 от 7.04.2021 г. по адм. д. № 1201/2021 г., IV о., Решение № 4488 от 15.04.2020 г. по адм. д. № 3569/2019 г., VII о., Решение № 11889 от 14.08.2019 г. по адм. д. № 13283/2018 г., VII о., Решение № 1762 от 10.02.2017 г. по адм. д. № 9156/2016 г., VII о. и др.
Относно доводите на жалбоподателя, свързани с твърденията му за притежание на правото на собственост върху процесния имот следва да се има предвид, че се касае за спор за материалното право с лицата, на които е възстановено правото на собственост по § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ, а в настоящото производство се контролира единствено правилното отразяване на посочения по-горе имот и спазването на териториално-благоустройствените и технически изисквания при изработване на плана. В него не се възстановяват, нито се изменят вещни права, поради което е недопустим за разрешаване този въпрос и подлежи на разглеждане по реда на исковото производство, като влязлото в сила решение на гражданския съд е основание за изменение на влезлия в сила ПНИ - § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗРЗСПЗЗ.
По изложените
съображения съдът счита, че заповедта в атакуваната й част не е нищожна, поради което направеното
оспорване следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода
на делото, жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът и заинтересованите
страни не претендират такива,
поради което не следва да им се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на З.В.М., адрес: ***, със съдебен адрес:*** – адв. Т.В., против Заповед № ДС-28-1
от 11.06.2019 г. на Областен управител на област Хасково, с която е одобрен
плана на новообразуваните имоти за жилищни райони „Орфей“, „Изгрев“, „Куба-1“ и
местност „Халилово“ в землището на град Хасково, в частта за имот с
идентификатор № 77195.705.807.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд Хасково в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: /п/ не се
чете.
/П. Вунов/
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Ц.С.