№ 236
гр. гр. Лом, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20221620100837 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове
по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, с правно
основание чл. 228, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по повод предявена искова молба от КР. П. П., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, действащ чрез пълномощника си адв.
В.Т. от САК, със съдебен адрес: гр. ****, срещу П. СТ. П., с ЕГН
**********, с адрес: гр. ****.
Иска се да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника П. СТ. П., с ЕГН **********, с адрес:
гр. ****, че съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на 5592,21
лева, представляващи сбор от неплатени парични задължения, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от
ГПК - 15.11.2021 г. - до окончателното изплащане, от която: сумата от
1064,52 лева, представляваща сбор от неплатено парично задължение за
дължим наем по договор за наем от 14.06.2013 г. за недвижим имот, находящ
се в гр. ****, за периода 01.08.2020 г. - 08.12.2020 г. вкл., формирана както
следва: сумата от 250 лева, представляваща дължим месечен наем за месец
август 2020 г., сумата от 250 лева за дължим месечен наем за месец септември
2020 г., сумата от 250 лева за дължим месечен наем за месец октомври 2020
г.; сумата от 250 лева за дължим месечен наем за месец ноември 2020 г.;
сумата от 64,52 лева, представляваща дължим наем за периода 01.12.2020 г. -
08.12.2020 г. вкл.; сумата от 2185,48 лева, представляваща обезщетение за
ползване на недвижим имот, находящ се в гр. ****, за периода 09.12.2020 г. -
1
30.08.2021 г. и сумата от 2342,21 лева, представляваща заплатена от
кредитора в периода 29.12.2016 г. - 30.08.2021 г. топлинна енергия за
недвижим имот, находящ се в гр. ****, ползван от длъжника. Претендират се
всички разноски, направени в исковото и заповедното производство, в това
число и за адвокатско възнаграждение. По повод търсеното вземане е
издадена Заповед № 826 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 16.11.2021 г. по ч. гр.д. № 2248/2021 г. по описа на Районен съд – Лом.
Установява се, че на 14.06.2012 г. между КР. П. П. като Наемодател и
ответникът П. СТ. П. като наемател е сключен договор за наем, въз основа на
който на ответника е предоставен под наем за временно и възмездно ползване
следният недвижим имот - апартамент № 4, находящ се в гр. ****. Съгласно
чл. 5, във вр. с чл. 13 от подписания договор за наем от 14.06.2013 г.,
ответникът П. СТ. П. се е задължил да заплаща на наемодателя месечен наем
за ползването на имота в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, платим от 1-
во до 5- то число на текущия месец за всеки следващ наемен месец. Съгласно
чл. 13 от подписания договор за наем от 14.06.2013 г. ответникът П. СТ. П. се
е задължил да заплаща в срок и консумативните разходи за електричество,
вода, парно отопление, разходите за поддържане на общи части и др. за
наетия имот.
Установено е, че е налице липса на изпълнение на задълженията на
наемателя по сключения договор за наем от 14.06.2013 г. за заплащане на
дължим месечен наем за месеците юли 2020 г., август 2020 г., септември 2020
г., октомври 2020 г., ноември 2020 г., както и за заплащане на дължими
консумативни разходи за топлинна енергия и вода за наетия имот.
Наемодателят по договора е отправил уведомление до наемателя, доведено до
знанието му на 01.12.2020 г., с което му е даден едноседмичен срок, считано
от получаването, да заплати по посочена банкова сметка, описаните в
уведомлението суми, дължими от него по силата на договора за наем от
14.06.2013 г. Въпреки горецитираните клаузи от договора за наем и
отправеното му изрично уведомление за това, ответникът не е заплатил
всички дължими суми за наем за ползването на недвижимия имот, както и
дължимите консумативни разходи за наетия недвижим имот, нито в дадения
му в уведомлението срок, нито до настоящия момент. Твърди се, че с
посоченото уведомление ответникът е предупреден изрично, че, в случай, че в
дадения му срок не изпълни задълженията си за плащане на дължимите суми
по договора, наемодателят ще счита договора за наем от 14.06.2013 г. за
развален и следва незабавно да върне държането на недвижимия имот, в т. ч.
ключовете от същия (и всички други принадлежности). Ответникът е получил
лично уведомлението на дата 01.12.2020 г. В дадения му едноседмичен срок,
нито е заплатил дължимите суми по договора за наем от 14.06.2013 г., нито е
върнал държането на недвижимия имот - апартамент № 4, находящ се в гр.
****, в т. ч. ключовете от същия (и всички други принадлежности).
Въз основа на депозирана искова молба е било образувано гр. д. №
18371/2021 г. по описа на СРС, ГО - 50 с-в, по което е постановено Решение
от 28.06.2021 г., обективирано в протокол от съдебно заседание от 28.06.2021
г. по гр. д. №18371/2021 г. по описа на СРС, ГО - 50 с-в, с което наемателят -
2
ответник в настоящото производство е осъден да освободи и предаде на
ищеца, на осн. чл. 233 от ЗЗД, държането на недвижимия имот - Апартамент
№ 4, находящ се в гр. ****. Така постановеното решение е влязло в законна
сила на 28.06.2021 г. Въз основа на издадения изпълнителен лист по гр. д.
№18371/2021 г. по описа на СРС, ГО - 50 с-в е образувано изп. дело №
20217900401522 по описа на ЧСИ Р. М. В.. Видно от Протокол за въвод във
владение по изп. дело № 20217900401522 по описа на ЧСИ Р. М. от 30.08.2021
г. е, че на посочената дата длъжникът е предал държането върху недвижимия
имот, находящ се в гр. ****.
Установява се, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1064,52 лева,
представляваща сбор от неплатено парично задължение за дължим наем за
ползването на гореописания недвижим имот по договор за наем от 14.06.2013
г. за периода 01.08.2020 г. - 08.12.2020 г. вкл., формирана както следва:
сумата от 250 лева, представляваща дължим месечен наем за месец август
2020 г., сумата от 250 лева за дължим месечен наем за месец септември 2020
г., сумата от 250 лева за дължим месечен наем за месец октомври 2020 г.;
сумата от 250 лева за дължим месечен наем за месец ноември 2020 г.; сумата
от 64,52 лева представляваща дължим наем за периода 01.12.2020 г. -
08.12.2020 г. вкл.
От датата на прекратяване на договора за наем от 14.06.2013 г., а именно
- 08.12.2020 г. - до датата на освобождаване на имота от ответника -
30.08.2021 г., наемателят е продължил ползването на имота, въпреки
противопоставянето на наемодателя - ищец, поради което ответникът дължи
на ищеца обезщетение за ползване на недвижим имот, находящ се в гр. ****,
за периода 09.12.2020 г. -30.08.2021 г., на основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД в
общ размер на 2185,48 лева.
Установява се, че наемателят по сключения договор за наем от
14.06.2013 г. е имал задължението, на основание чл. 13 от договора, да
заплаща в срок, освен уговорения месечен наем, и консумативните разходи
(ел. енергия, вода, парно отопление и др.) за наетия имот, което задължение
ответникът не е изпълнявал. Предвид незаплащането в срок на дължимите
суми за топлинна енергия за имота от наемателя, КР. П. П. е осъден от
„Топлофикация София“ ЕАД да заплати същите, като против него е
образувано изп. д. № 20168630403930 по описа на ЧСИ С. Х.. За погасяването
на задълженията за топлинна енергия за процесния недвижим имот в периода
29.12.2016 г. - 31.08.2021 г. КР. П. П. е заплатил следните суми:
1. На датата 29.12.2016 г. - сумата от 1262,99 лева - по наложен запор на
банкова сметка по изп. д. № 20168630403930 по описа на ЧСИ С. Х.;
2. На датата 04.01.2017 г. - сумата от 500 лева по вносна бележка от
04.01.2017 г. по изп. д. № 20168630403930 по описа на ЧСИ С. Х.;
3. На датата 25.01.2017 г. - сумата от 238 лева по вносна бележка от
25.01.2017 г. по изп. д. № 20168630403930 по описа на ЧСИ С. Х.;
4. На датата 21.09.2021 г. - сумата от 214,78 лева - с касов бон от 21.09.2021
г.
5. На датата 07.06.2021 г. - сумата от 75 лева съгласно разписка от
07.06.2021 г.;
3
6. На 31.08.2021 г. - сумата от 51,44 лева съгласно разписка от 31.08.2021г.
Общата заплатена сума за периода 29.12.2016 г. - 31.08.2021 г. от ищеца
за топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. ****, възлиза в общ
размер на 2342,21 лева, възстановяването на която сума ищецът също
претендира от ответника по настоящото производство.
Установено е, че към настоящия момент, въпреки че изискуемостта за
заплащане на сумите в общ размер на 5 592,21 лева, от които сумата от
1064,52 лева, представляваща сбор от неплатено парично задължение за
дължим наем за ползването на гореописания недвижим имот по договор за
наем от 14.06.2013 г. за периода 01.08.2020 г. - 08.12.2020 г. вкл., сумата от
2185,48 лева за обезщетение за ползване на недвижим имот, находящ се в гр.
****, за периода 09.12.2020 г. -30.08.2021 г. и сумата от 2342,21 лева за
заплатена в периода 29.12.2016 г. - 31.08.2021 г. топлинна енергия за
недвижим имот, находящ се в гр. ****, е настъпила отдавна, длъжникът не е
изпълнил задълженията си.
В съдебно заседание ищецът, редовно и своевременно призован, не се
явява. За него се явява адв. В.Т. при САК. Поддържа предявения иск. Моли
да бъде уважен, като се постанови неприсъствено решение при наличието на
предпоставките на чл. 238 и чл. 329 от ГПК. Ответникът не се явява в съдебно
заседание, не се представлява. Ответникът се счита за редовно призован,
поради обстоятелството, че при размяната на книжа е получил по чл. 46, ал. 1
от ГПК същите на адрес: гр. ****. Изпратената призовка за насрочване на
съдебно заседание, проведено на 18.07.2022 г., е върната в цялост с отметка на
длъжностното лице по призоваването: „Лицето не е намерено на посочения
адрес. По сведения на живущите на адреса, лицето П.П. живее и работи в гр.
София“. Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 41, ал. 1 от ГПК,
тъй като ответникът веднъж е получавал съобщение – исковата молба ведно с
разпореждането по чл. 131 от ГПК, след което е отсъствал от адреса, на който
са връчвани книжата в продължение на повече от един месец. Ето защо
съобщението до ответника следва да се приложи към делото и да се приеме за
редовно връчено.
Приложено е ч. гр. д. № 2248/2021 г. на РС - Лом, видно от което, по
Заявление на ищеца, в негова полза е издадена Заповед № 826 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 16.11.2021 г. срещу ответника –
длъжник, за посочените в исковата молба суми. Заповедта е връчена по реда
на чл. 47 от ГПК.
Съдът, с Разпореждане от 28.03.2022 г., е указал на заявителя правото
му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Последното е получено от заявителя - настоящ ищец - на 11.04.2022 г.
Искът по реда на чл. 422 от ГПК е предявен в указания срок (разписката
на куриера – 09.05.2022 г.).
Предявеният иск е допустим.
Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и
срещу надлежна страна по спора. Няма основания за отвод на пресъдено
нещо.
4
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в
изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че, при неподаване в
срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна
може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание ответникът не се е явил, редовно
призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
В проведеното открито съдебно заседание по делото, процесуалният
представител на ищеца е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК
да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл. 131
от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с
определението за насрочване на делото, което е редовно връчено по реда на
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е
своевременно направено.
С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
писмени доказателства: заверено копие от Договор за наем от 14.06.2013 г.;
заверено копие от Уведомление от 01.12.2020 г.; заверено копие от Решение
от 28.06.2021 г., обективирано в протокол от съдебно заседание от 28.06.2021
г. по гр. д. № 18371/2021 г. по описа на СРС, ГО - 50 с-в; заверено копие от
Изпълнителен лист от 28.06.2021 г.; заверено копие от Протокол за въвод във
владение по изп. дело № 20217900401522 по описа на ЧСИ Р. М. от 30.08.2021
г.; заверено копие от Покана за изпълнение от 16.12.2016 г.; заверено копие
от Платежно нареждане от 29.12.2016 г.; заверено копие от Вносна бележка
от 04.01.2017 г.; заверено копие от Вносна бележка от 25.01.2017 г.; заверено
копие от Касова бележка от 21.09.2021 г.; заверено копие от Разписка №
0400013230107871/07.06.2021 г.; заверено копие от Разписка №
0400013781331607/31.08.2021 г.; заверено копие от Разпореждане от
28.03.2022 г., предявеният иск се явява вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което, и на основание чл.
239, ал. 1 и 2 от ГПК, следва да се постанови такова решение, с което
предявеният иск следва да се уважи изцяло, като бъде признато за установено
по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца за сумата в
размер на 5592,21 лева, представляваща сбор от неплатени парични
задължения, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по реда на чл. 410 от ГПК - 15.11.2021 г. - до окончателното изплащане, от
която: сумата от 1064,52 лева, представляваща сбор от неплатено парично
5
задължение за дължим наем по договор за наем от 14.06.2013 г. за недвижим
имот, находящ се в гр. ****, за периода 01.08.2020 г. - 08.12.2020 г. вкл.,
формирана както следва: сумата от 250 лева, представляваща дължим месечен
наем за месец август 2020 г., сумата от 250 лева за дължим месечен наем за
месец септември 2020 г., сумата от 250 лева за дължим месечен наем за месец
октомври 2020 г.; сумата от 250 лева за дължим месечен наем за месец
ноември 2020 г.; сумата от 64,52 лева представляваща дължим наем за
периода 01.12.2020 г. - 08.12.2020 г. вкл.; сумата от 2185,48 лева,
представляваща за обезщетение за ползване на недвижим имот, находящ се в
гр. ****, за периода 09.12.2020 г. - 30.08.2021 г. и сумата от 2342,21 лева,
представляваща заплатена от кредитора в периода 29.12.2016 г. -30.08.2021 г.
топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. ****, ползван от
длъжника., присъдена в заповедното производство по ч. гр. д. № 2248/2021 г.,
по описа на PC – Лом.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца
се дължат направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото
исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се претендират. В тях се
включва внесената държавна такса по гражданското дело в размер на 119,27
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 416,00 лв., съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК. С оглед списъка по чл. 80 от ГПК, следва да бъдат
присъдени и направените по ч. гр. дело № 2448/2021 г. по описа на РС - Лом
разноски – 111,84 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
размер на 416,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. СТ. П., с ЕГН **********, с
адрес: гр. ****, дължи на КР. П. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****,
сумата в размер на 5592,21 лева, представляваща сбор от неплатени парични
задължения, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по реда на чл. 410 от ГПК - 15.11.2021 г. до окончателното изплащане, от
която: сумата от 1064,52 лева, представляваща сбор от неплатено парично
задължение за дължим наем по договор за наем от 14.06.2013 г. за недвижим
имот, находящ се в гр. ****, за периода 01.08.2020 г. - 08.12.2020 г. вкл.,
формирана както следва: сумата от 250 лева, представляваща дължим месечен
наем за месец август 2020 г., сумата от 250 лева за дължим месечен наем за
месец септември 2020 г., сумата от 250 лева за дължим месечен наем за месец
октомври 2020 г.; сумата от 250 лева за дължим месечен наем за месец
ноември 2020 г.; сумата от 64,52 лева представляваща дължим наем за
периода 01.12.2020 г. - 08.12.2020 г. вкл.; сумата от 2185,48 лева,
6
представляваща за обезщетение за ползване на недвижим имот, находящ се в
гр. ****, за периода 09.12.2020 г. - 30.08.2021 г. и сумата от 2342,21 лева,
представляваща заплатена от кредитора в периода 29.12.2016 г. - 30.08.2021 г.
топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. ****, ползван от
длъжника, присъдена в заповедното производство по ч. гр. д. № 2248/2021 г.,
по описа на PC – Лом.
ОСЪЖДА П. СТ. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. ****, да заплати на
КР. П. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, направените по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение общо в размер на
535,27 лева (петстотин тридесет и пет лева и 27 ст.), както и направените по
частно гр. дело № 2248/2021 г. по описа на Районен съд - Лом разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение общо в размер на 527,84 лева
(петстотин двадесет и седем лева и 84 ст.), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240
от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
7