РЕШЕНИЕ
№ 1876
гр. Бургас, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Александър Д. Муртев
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Гражданско дело №
20212120108578 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. ..., ....
представлявано от Г..Й..Т.., с която се моли съда да приеме за установено, че
Община Бургас, ЕИК: ..., с адрес гр. Бургас, ..., представлявана от кмета
Д..Н.., дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, сумата от сумата
133,43 /сто тридесет и три лева и четиридесет и три стотинки/, от която
главница в размер на 109,36 лева /сто и девет лева и тридесет и шест
стотинки/ за предоставени услуги В и К за абонатен № ..., за имот в гр. ...., за
периода 31.07.2018г. до 15.06.2021г., съгласно фактури, издадени през
периода 26.11.2018г. до 25.06.2021г., сумата от 24,07 лева /двадесет и четири
лева и седем стотинки/ - мораторна лихва за периода от 27.12.2018г. до
21.10.2021г. и законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
03.12.2021г. до изплащане на вземането, които суми са предмет на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ ....год. по описа на БРС.
В исковата молба се твърди, че Община Бургас е собственик на
водоснабдяван обект с административен адрес: гр. .... и със заведена партида в
базата данни с абонатен № ...с титуляр на партидата С..И..И.., като общината е
придобила качеството на „потребител на ВиК услуги“.
Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, които
правила са част от съдържанието на възникналото между страните по делото
облигационното отношение, предоставянето на услугите ВиК се извършва по
силата на публично известни Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
от ВиК оператор /Общи условия/, одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране, които са публично известни и са публикувани на интернет
- страницата на водния оператор. В съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4,
изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от
Наредба № 4 за процесния период отчитането на водомера/водомерите на
абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на
мобилно устройство, поради което не съществува техническа възможност
1
представител на абоната да положи подпис, каквото задължение е налице при
използването на хартиен карнет. След всяко отчитане по електронен път, в
законоустановения срок са издавани за процесния период данъчни фактури, в
чиито реквизити фигурират отчетените водни количества, отчетеният период,
за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от
предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване, които
са одобрени от КЕВР, както следва Фактури № ..../26.11.2018 г. за сумата от
24.04 лева, .../21.12.2018г. за сумата от 16.02 лв., № **********/25.01.2019г.
за сумата от 13.21 лева, № ....за сумата от 56.09 лв. Сочи се, че ответникът е
следвало да заплаща, но не е заплатил своевременно, задълженията по
издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях,
съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, поради което
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Моли се за
уважаване на претенциите и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ангажира писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника Община Бургас, чрез юрк. Г. СТР., с която
предявения иск се оспорва по основание. Ответникът оспорва изнесените в
исковата молба твърдения, че е страна по валидно възникнала облигационно
отношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за посочения водоснабден
имот, като сочи, че титуляр на партидата е С..И..И... В тази връзка оспорва и
твърденията на ищеца, че има качеството на потребител, съгласно чл.3, ал.1
от Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Излага, че доколкото в исковата молба не се сочи идентификатор на
имота, то не ставало ясно и кога, как и по кой законоустановен ред общината
се е присъединила като потребител. Фактът, че ответникът не бил титуляр на
горепосочената партида се потвърждавало както от изложеното в исковата
молба, така и от направените справки в сайта на ВиК – Бургас, а това било
лицето А..И... Навеждат се доводи, че съгласно §1 (1), т.2, буква “а” от ДР на
ЗРВКУ именно той се явява потребител, тъй като бил ползвател на ВиК
услугите. Същевременно от исковата молба не ставало ясно, дали ищецът е
търсил от него заплащане на дължимите суми. Сочи се, че в така издадените
фактури фигурира единствено Албена Михайлова Миланова, а общината не е
изразявала съгласие да носи солидарна отговорност с това лице, нито го е
упълномощавала да я представлява пред “ВиК” Бургас. Оспорва се
твърдението на ищеца, че общината е ползвала услуги по посочения в
исковата молба абонатен № ...., в горепосочения имот, както и дължимостта
на претендираните суми. По изложените съображения, оспорва като
неоснователен и акцесорния иск за лихви. Ангажира писмени доказателства.
БРС е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 422
от ГПК във вр. чл. 79 и 86 от ЗЗД, като същите са допустими.
Съдът, като взе предвид изложените от страните доводи и събраните по
делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Исковата претенция е допустима и своевременно предявена.
Видно от представените по делото доказателства, ищцовото дружество
е депозирало заявление до БРС за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК относно претендираните суми, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Заявлението е постъпило в съда на 26.10.2021г., като по него е издадена
заповед за изпълнение № 3009 от 27.10.2021г.
На 11.11.2021г. е постъпило възражение от ответника по смисъла на
чл.414 ГПК, с което е оспорил дължимостта на вземането.
На основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, съдът е указал на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД възможността в едномесечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си по заповедта, с оглед на което е
2
възникнал и интересът на ищеца от образуване на настоящото производство.
По делото е представена справка-извлечение, видно от която
показанията на водомер .../..., отчетени с мобилно устройство, с адрес на
водомера: гр. ., ..... ........... с потребителски номер ..., са в размер на 67 куб.м.
Представени са и фактури, остойностяващи тези отчети – Фактури №
.../26.11.2018 г. за сумата от 24.04 лева,№.../21.12.2018г. за сумата от 16.02
лв., № **********/25.01.2019г. за сумата от 13.21 лева, № .......за сумата от
56.09 лв.
Представена е разпечатка от програмен продукт по партида ....,
образувана служебно от ДМДТР при Община Бургас на основание чл.14, ал.6
ЗМДТ, въз основа на данните находящи се в общината и регистъра на
населението. От съдържанието й се установява, че на 27.03.2019г. е била
подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ, изходяща от Х..Т..Р.., от която е
видно, че лицето, в качеството си на съсобственик e декларирала
придобиването на правото на собственост на имот - сграда, находяща се в гр.
...., построена през 1977г. с РЗП от 90 кв.м., по силата на административен акт
– заповед на община Бургас между него и лицата А..М..Р.., М..М..Р..и
И..М..Р..като е вписано, че същите притежават по 1/4 ид.част от правото на
собственост.
Представени са АЧОС № ...от 22.03.2000г., съставен от Община Бургас
на основание параграф 42 от ЗИД на ЗОС за дворно място, с площ от 849
кв.м., с местонахождение на имота гр. ....
Представена е Справка от СГКК гр. Бургас от 29.03.2022г., в която като
собственик на поземлен имот с идентификатор ...., с площ от 473 кв.м.,
находящ се в квартал ..., парцел ..., е посочена ответната Община като
данните за правото на собственост са вписани въз основа на Акт за общинска
собственост № ...от 22.03.2000, издадена от Общинска Администрация
Бургас.
Представена е справка, издадена от СГКК гр. Бургас, в която като
собственик на сграда с идентификатор ..., находяща се на адрес гр. .... е
вписано лицето М..А..Р..с квота в съсобствеността 1/3 ид.части.
По делото не е спорно, че има открита партида в програмата на ВиК
ЕАД Бургас и абонатния № е ...с титуляр С..И..И...
Останалите представени от страните писмени доказателства, а именно:
служебна бележка, от 09.09.2020г., издадена от ОП “Общински имоти” към
Община Бургас, Разрешение за строеж, издадено от Община Бургас на
основание чл.129, ал.4 от ППЗТСУ в полза на ЕТ “...– С..С...” и Договор за
дарение на движима вещ – временна шлосерска работилница не следва да
бъдат обсъждани, тъй като ответната община не оспорва, че е собственик на
поземления имот.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелката В.Р. /без дела и родство със страните по делото/, които съдът
кредитира изцяло, тъй като се подкрепят изцяло от събраните писмени
доказателства и заключението по изготвената експертиза.
От разпита й се установява, че същата работи като инкасатор в
ищцовото дружество, на длъжност “.........”, а районът който отчита обхваща и
процесния имот на адрес ...... Свидетелката разказва, че в имота има
едноетажна къща, има и водомер, но водата е спряна на 09.12.2021г. Сочи, че
водомерът се намира до къщата, която е водоснабдения обект като отчитането
стана с устройство, чрез сканиране с баркода. При посещението й през месец
юни 2021г. в имота имало една жена, но също така виждала един мъж и едно
момче, което предполага, че е тяхно дете.
От заключението по изпълнената съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че след извършване на съответните справки и след оглед на имота
на адрес в гр. .... ...., вещото лице е констатирало, че се намира ПИ с
идентификатор .........., в който има построена жилищна сграда, чийто
3
идентификатор е ...... и която жилищна сграда е захранена с питейна вода от
уличната мрежа. Посочил е, че в квартала няма развита канализационна
мрежа и процесния имот не ползва градската канализационна мрежа.
Констатирано е, че има монтирано едно измервателно устройство, находящо
се в шахта на двора, като водомерът притежава необходимите задовски и ВиК
пломби, а в страни от измервателното тяло е поставен бар кода, чрез който се
осъществява електронното отчитане.
При разпита си в съдебно заседание, вещото лице поддържа
заключението като уточнява, че шахтата, в която е монтиран водомера не е
шахта по изискванията на Наредба № 4 и не отговаря на тези условия, но се
ползва като такава. Описва, че т.нар. “шахта” представлява дупка, която стига
до тръбата изпокана 30-40 см., където е монтиран водомера. Вещото лице
сочи, че когато посетил имота през началото на м. април 2022г. имало една
жена, която по негова молба пуснала водата в къщата и така установил, че
водоснабдяването не е прекъснато. Сочи, че водата е доставена до поземления
имот, а останалото е вътрешна инсталации. Посочва, че в двора няма
монтирана чешма, но дори да имало вътрешно разклонение, то се намира след
водомера.
Съдът не кредитира експертизата, в частта, в която експертът е посочил,
че партидата е открита през 1999г. по настояване на общината без
представяне на документи, с цел захранване с вода на настанените хора от
малцинствата на общински терени, тъй като това този извод не се подкрепя от
нито едно доказателство по делото, още повече, че самия експерт сочи, че
документи при водния оператор не се съхраняват.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването
на делото, съдът намира от правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената
доказателствена тежест, ищецът следваше при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието между него и ответника на договорното
правоотношение при Общи условия за доставка на ВиК услуги за периода
индивидуализиран в исковата молба, както и че е изправна страна по
договора, като е доставил количеството вода, посочено във фактурата, както и
размера на дължимото възнаграждение.
Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. ”а” от Допълнителните разпоредби на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (аналогична
на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи), а също и според действащите общи условия за
предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически или физически
лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на услугите,
предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от наредбата и съгласно
публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени
съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган.
При това съдът намира, че по делото не се установи Община Бургас да
има качеството на потребител по отношение на сградата, изградена в гр. ..... и
съответно не следва да отговаря по заявените претенции.
Представените по делото писмени доказателства – електронно
извлечение от партидата, образувана по чл.14, ал.6 от ЗМДТ и справката от
СГКК - Бургас, недвусмислено сочат, че сградите са собственост на трети
лица и съответно те, в качеството си на потребители, следва да отговарят за
изразходените количества вода.
Съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че доколкото
поземления имот е собственост на Общината, то същата следва да отговаря за
задължението. От изготвената по делото експертиза и свидетелските
показания се установи, че водомерът е монтиран в поземления имот, но
самата ВиК услуга е била предоставяна в сграда с идентификатор ......
4
Въпреки разпределената му доказателствена тежест, ищецът не
ангажира доказателства, които да обосноват извод за наличието на
собственически права на Община Бургас по отношение на процесните сгради.
Освен това следва да се посочи, че откриването на партида на името на трето
лице е индиция за право на собственост на имота в полза на това трето лице и
съответно пречка за приложението на законовото предположение на чл. 92 от
ЗС. По отношение на сградата не се установи да е съставен акт за общинска
собственост, който да легитимира Общината.
В заключение, от събраните доказателства по делото не се установи, че
ответникът е потребител на ВиК услуги по отношение на водоснабдения
имот, т.е. задължено към ищеца лице и само на това основание исковете
следва да бъдат отхвърлени. Поради изложените съображения съдът приема,
че ищцовото дружество, чиято беше доказателствената тежест, не проведе
пълно и главно доказване, за да установи, че ответникът е собственик на
водоснабдяваната сгради с посочения адрес. Няма данни по делото
ответникът да е ползвал имотите на каквото и да е правно основание.
Няма твърдения, нито доказателства, водният оператор да е открил
партида на Община Бургас „служебно“ на основание чл.60, вр. чл.2 от ОУ за
отчитане на водоподаването в поземлен имот с идентификатор ......по КККР
на гр. Бургас.
За пълнота на изложението, дори и да се приеме, че сградата, изградена
в поземлен имот с административен адрес гр. ..., .... “...” ..... ..., която реално е
била водоснабдявана, е незаконен строеж, търпимостта му е относима към
въпроса подлежи ли на събаряне, но не и към правото на собственост на
незаконната сграда. Въпросът чия собственост са търпимите строежи се
решава според доказателствата за придобиване на тези строежи по някои от
предвидените в закона придобивни способи – със сделка, по давност, по
приращение или др. – в този смисъл Решение № 195 от 23.02.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 4951/2007 г., I г. о. В конкретния случай не само не са ангажирани
доказателства, че сградата е собственост на Община Бургас, но и този факт се
опровергава от събраните по делото справки от СГКК – Бургас, СВ – Бургас и
декларация по чл.14 ЗМДТ.
По изложените съображения, предявените искове следва да се
отхвърлят като недоказани.
С оглед изхода на спора и направеното от ответника искане за
присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника сумата от 150 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ..., ..,... ..., представлявано от
Г..Й..Т.., искове за признаване за установено по отношение на Община
Бургас, ЕИК: ..., с адрес гр. .... “..., представлявана от кмета Д..Н.., че същата
дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, сумата от сумата 133,43 /сто
тридесет и три лева и четиридесет и три стотинки/, от която главница в
размер на 109,36 лева /сто и девет лева и тридесет и шест стотинки/ за
предоставени услуги В и К за абонатен № ..., за имот в гр. ..... за периода
31.07.2018г. до 15.06.2021г., съгласно фактури, издадени през периода
26.11.2018г. до 25.06.2021г., сумата от 24,07 лева /двадесет и четири лева и
седем стотинки/ - мораторна лихва за периода от 27.12.2018г. до 21.10.2021г.
и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2021г. до
изплащане на вземането, които суми са предмет на Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 74672021 год. по описа на БРС.
5
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕАД да заплати на Община
Бургас сумата 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6