РЕШЕНИЕ
Номер 140 27.01.2020 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На пети декември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: МАГДАЛЕНА КОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията
НАХ дело номер 7161 по описа за
2019 година
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 465771-F496010 от 30.09.2019г. на Началник на
отдел „Оперативни дейности”-Пловдив в Централно управление на НАП, с което на „ЗА
МАЙСТОРА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
жк „Столипиново“, ул.“Храбрец“ № 10, представлявано от Г.Н.В., ЕГН **********, на основание чл.185, ал.2, вр.чл.185, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 600
/шестстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.33, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена
санкция на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „ЗА МАЙСТОРА“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, жк „Столипиново“, ул.“Храбрец“
№ 10, ДА ЗАПЛАТИ на Национална
агенция по приходите сумата в размер на 66,67 лева /шестдесет и шест лева и
шестдесет и седем стотинки/, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 465771-F496010 от 30.09.2019г. на Началник на
отдел „Оперативни дейности”-Пловдив в Централно управление на НАП, с което на
„ЗА МАЙСТОРА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, жк „Столипиново“, ул.“Храбрец“ № 10, представлявано от Г.Н.В., ЕГН **********, на основание чл.185, ал.2, вр.чл.185, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена „Имуществена
санкция“ в размер на 600 /шестстотин/ лева за извършено административно
нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4,
т.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят, „ЗА МАЙСТОРА“ ООД обжалва издаденото наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно
заседание, редовно призован чрез представляващия дружеството, не изпраща
представител.
Въззиваемата
страна – ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк.К., моли съда да потвърди атакуваното НП,
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за осъществена
юрисконсултска защита.
Съдът,
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА
Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното
Наказателно постановление е издадено против „ЗА МАЙСТОРА“ ООД за това, че при
извършена оперативна проверка на 13.06.2019 г. в 17:20 часа на обект
магазин-железария, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Храбрец“ 10, стопанисван от
дружеството „ЗА МАЙСТОРА“ ООД, с ЕИК: ********* е констатирано, че „ЗА
МАЙСТОРА“ ООД в качеството си на лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин /загл. изм.ДВ, бр.80 от 2018 г./ на МФ е
допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало чрез
операцията „служебно въведени суми“ промяна на касовата наличност в размер на
77.30 лв.
На
основание чл.33, ал.1 от Наредбата, извън случаите на продажби, всяка промяна
на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми.
Извършена
е проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта фискално устройство „DAISY Expert
01-KL“ с
индивидуален номер DY278245 и ИН на ФП 36556898. В
хода на проверката е установено, че не е регистрирана чрез операция „служебно
въведени“ суми промяна на касовата наличност в размер на 77.30 лв.,
представляваща парични средства налични в повече в касата.
Наличното
в проверявания обект фискално устройство конструктивно притежава възможността
да се извършат операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
Видно от
дадените обяснения като възражение по установената разлика, сумата представлява
невъведени пари в касата, поради неизползване на функцията „служебно въведени“
суми.
Извършеното
нарушение не е довело до неотразяване на приходи.
Нарушен
е /осъществен е/ състава на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Наказателно
постановление е издадено въз основа на АУАН № F496010 от 27.06.2019г., съставен от Н.М.С. - **** в НАП при ЦУ на НАП, като отразената в същото фактическа обстановка
пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.
Така
изложените фактически положения, при които е осъществен състава на изследваното
нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен
материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както
свидетелските показания на актосъставителя С., така и приложените по делото
писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични,
непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.
При тази
фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал съдът
приема, че от страна на дружеството-жалбоподател „ЗА МАЙСТОРА“ ООД е осъществен
по безспорен и категоричен начин състава на вмененото административно нарушение
по смисъла на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ /Наредбата/, вр.
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредбата извън
случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми. В случая на датата на нарушението констатираната касова
разлика в размер на 77.30лв., представляваща парични средства, налични в повече
в касата, не е била отразена чрез операция „служебно въведени“ суми, в
монтираното в обекта фискално устройство, което е притежавало такава
функционална възможност. Тъй като обективно е било налице разлика между
фактическата наличност на парични средства в проверения магазин и отразената
във ФУ, правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на дружеството,
което е задълженото от закона лице, за нарушение на императивното изискване на
чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Неизпълнението
на установеното по закон задължение е довело до съставомерността на
нарушението, поради което за административнонаказващият орган е възникнало
задължението да санкционира тази противоправна деятелност по реда на чл.185,
ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, като е взел предвид обстоятелството, че
нарушението е на просто извършване и в резултат на осъществяването му не се е
стигнало до неотразяване на приходи. Изхождайки обаче от събраните по делото
доказателства съдът намира, че АНО не е съобразил в пълнота обстоятелствата по
чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне размера на административното наказание, като
е наложил имуществена санкция над предвидения в закона минимум, а именно 600
лв. В НП не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от
минималното с оглед вида и тежестта на деянието, същевременно е отразено, че
нарушението е за първи път. По делото не са ангажирани доказателства за това
дружеството да е било санкционирано за друго такова по Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ. Ето защо и доколкото в случая съдът не отчете
наличието на отегчаващи обстоятелства, които да обосновават налагането на имуществена
санкция над предвидения в закона минимум, счете, че същият следва да бъде
редуциран до 500 лв., като намира, че този размер на санкцията се явява
съответен на извършеното нарушение и би способствал за постигането на целите на
ЗАНН.
При
служебна проверка на НП и АУАН, съдът не констатира да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаването, респ. съставянето им, които
да са засегнали правото на защита на наказаното лице и възможността му да я
реализира в пълен обем. Същите съдържат изискуемите от закона реквизити
съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, издадени са от компетентни органи и в
законоустановените срокове.
Събраните
по делото доказателства не налагат извода за маловажност на случая по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Конкретното нарушение
не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от
типичната в сравнение с други нарушеният от този вид. Действително, в АУАН и НП
е посочено, че нарушението не води до неотразяване на приходи, тоест не се
накърняват обществените отношения по законосъобразно събиране от държавата на
дължимите й данъчни постъпления. Това обстоятелство обаче, не може да бъде
основание за приемане на случая за маловажен, доколкото е изрично отчетено от
законодателя при определяне наказуемостта на деянието.
С оглед
на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно
постановление № 465771-F496010 от 30.09.2019г. на Началник на отдел „Оперативни
дейности”-Пловдив в Централно управление на НАП, с което на „ЗА МАЙСТОРА“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, жк
„Столипиново“, ул.“Храбрец“ № 10, представлявано от Г.Н.В., ЕГН **********, на основание чл.185, ал.2, вр.чл.185, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена „Имуществена
санкция“ в размер на 600 /шестстотин/ лева за извършено административно
нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4,
т.1 от ЗДДС, следва да бъде ИЗМЕНЕНО, като НАМАЛИ размера на наложената
имуществена санкция на 500 /петстотин/ лева.
Съобразно
изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално
представителство от юрисконсулт. Същото следва да бъде определено от съда
съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между 80
лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът
намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер
на 80 лева. Доколкото жалбата се явява частично основателна, то
юрисконсултското възнаграждние следва да бъде определено съобразно отхвърлената
част от жалбата, а именно в размер на 66.67 лева.
Жалбоподателят
не е поискал присъждане на разноски в настоящото производство, предвид на което
такива не следва да му бъдат присъдени.
За
изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По
застъпените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала: И.П.