Р Е Ш Е Н И Е
№
26.02.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№8198/2017г..
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “В.и К.” ЕООД, г.П. представлявано от М.С., чрез
юрк. Д. Ц., против Р.П.П., с която се твърди, че ответникът има качеството на
потребител на ВиК услуги, за периода 28.02.2010-31.07.2017г., за обект с адрес
гр. ****. Твърди се, че получаването на ВиК услуги, се осъществява при публично
оповестени общи условя- чл.8, ал.1 и
ал.3 от Наредба №4/14.09.2004г., за условията и реда за присъединяване на
потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Твърди се, че съобразно Общите условия, задължение на ВиК оператора е да
водоснабди, отведе и пречисти отпадъчни води от имота на ответника, в
качеството му на абонат на водопроводната мрежа, а на абоната- да плати
съответната цена, която се определя от оператора, съобразно чл. 192 и чл. 193
от Закона за водите и Наредба №4/14.09.2004г. Твърди се, че за процесния
период, от страна на оператора, са издавани данъчни фактури, по които няма
плащане от страна на ответника, в 30- дневния срок от издаването на фактурата.
Твърди се също, че при неизпълнение, потребителят дължи заплащане на законна
лихва забава, считано от първия ден след падежа. Твърди се, че въз основа на
заявление по чл. 410 от ГПК, е образувано ч. гр.д.№ 6638/2017г. на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение.
Моли съдът да постанови решение, с което
да признае за установено спрямо ответника, на основание чл.422, ал.1,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, че дължи сумата от 3479,33лв. главница- съставляваща
стойност на потребени ВиК услуги, за периода 28.02.2010-31.07.2017г.и сумата от
963,79лв.- лихва за забава, за периода 31.03.2010-16.08.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, както и направените
разноски.
Ответникът
Р.П.П., в срока на чл.133 от ГПК, чрез адв. В. К., изразява становище за
допустимост и частична основателност на предявеният иск. Прави възражение за
изтекла погасителна давност, на основание чл. 111, б.в. от ЗЗД. посочва, че
задълженията пред 31.07.2014г са погасени по давност. Твърди се, че за останалият период, сумите са завишени. Прави
се възражение за прекомерност на разноските в заповедното производство.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №
4363/30.08.2017г.., по ч. гр.д.№ 6638/2017г. по описа на ПлРС. Срещу заповедта
за изпълнение, в срок е депозирано възражение от длъжника, като в указания от
съда едномесечен срок, кредиторът е предявил
настоящия иск, поради което същият е допустим.
По делото не се спори факта, че
отв. Р. П., е потребител на ВиК услуги, доставяни от ищеца, за имот с адрес гр.
****..Не се спори по делото, че в имота на ответника има монтиран водомер,
съобразно показанията на който, е отчитано потребеното количество вода. Съдът намира
за установен и факта, че ищецът е изпълнявал задължението по доставка на вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води, до и от имота на ответника. По делото
са представени и приети „карнети”, от отчет на
служител на ищеца, на показанията на водомера в имота на отв. П..
Представени и приети са и съответните месечни фактури, обективиращи
задължението на ответника. По делото са представени са и Общи условия,
съобразно които- чл.31, ал.2- потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за потребените от тях услуги, в 30 дневен срок от датата на фактуриране. По
делото, от страна на ответника, няма представени доказателства за плащане
на сумите .
По делото е изслушана и приета
ССЕ, от заключението по която се установява следното: за имота на ответника, на
адрес гр. ****, са налични два водомера,
за които са открити партиди 1301/1324 и 1301/1325. ВЛ е описало процесните
фактури в табличен вид, като под №1 е
фактура № **********/28.02.2010г, за периода 20.01.2010-16.02.2010г, с
падеж- 31.03.2010г. Общата стойност по фактури е 3484,10лв. ВЛ е установило,
че по счетоводни данни на ищеца, няма
извършено плащане по фактурите. Установено е също, че процесните фактури са
надлежно осчетоводени. ВЛ е изчислило, че лихвата за забава, за периода
31.03.2010-16.08.2017г. е в размер на 963,79лв.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.-
чл.415, ал.1, от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, са основателни,
поради което следва да бъде разгледано по същество, направеното възражение за
изтекла погасителна давност.
В случая е приложима кратката
тригодишна погасителна давност, по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД, с оглед на
периодичността на плащането. Съобразно ТР №3/2012г. по тълк.д.№3/2011г. на ОСГК
на ВКС, понятието “периодични плащания”,
по смисъла на цитираната норма.- чл.111, б”в” от ЗЗД, се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения, за предаване на пари, или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съдът
намира, че задължението за заплащане на ВиК услуги, притежава в съвкупност посочените белези, поради което
същото следва да бъде окачествено като “периодично”, и спрямо него е приложима
кратката тригодишна давност. В случая, меродавна е датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК,-
29.08.2017г., с оглед нормата на чл.422, ал.1 от ГПК, предвиждаща, че искът се
счита предявен, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съобразно момента на
настъпване на изискуемостта на отделните претенции- или 30 дни от издаване
на фактура, съдът приема, че към м.
август 2014г, задължението е погасено
по давност- или до фактура №
**********/31.07.2014г, с падеж 31.08.-2014г. С оглед на изложеното, съдът приема,
че направеното възражение за изтекла
погасителна давност е основателно и следва да бъде уважено.
На основание гореизложеното,
съдът приема, че предявеният иск е основателен до размер на сумата от общо
2386,39лв., от която сумата от 2091,76лв. главница, за периода
08.07.2014-06.07.2017г и сумата от 294,63лв. лихва за забава, за периода
01.10.2017-16.08.2017г., като за разликата до пълният предявен размер на иска, следва
да бъде отхвърлен като погасен по давност.
С оглед разпоредбата на чл.78,
ал.1 от ГПК, и с оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 467лв.,
съразмерно на отхвърлената част
от иска.
По делото, с отговора на ИМ, от
страна на ответника, е направено
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение в заповедното производство-
същото претендирано в размер на 462,64лв. Съобразно нормата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата- Наредба
№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно цитираната
Наредба, чл.7, ал.2, т.2, минималният размер на възнаграждението, при
материален интерес от 1000лв до 5000лв., е сумата от 300лв+7% за горницата над
1000лв, като Ал.7 на същия член постановява, че в производствата по издаване на
заповед за изпълнение, размерът на адв. възнаграждение се изчислява на база половината
от стойностите на претендираните суми- или в случая, приложима е т.1,
предвиждаща минимален размер на възнаграждението от 300лв. С оглед на това,
съдът приема, че направеното възражение за прекомерност е основателно и
размерът на претендираното адв. възнаграждение за заповедното производство
следва да бъде редуцирано до размера на
сумата от 300лв. Така при общ размер на разноските по заповедното производство
от 325лв., съобразно на уважената част от иска, следва да се присъдят разноски
от 174,53лв.
В полза на ответника също следва да
се присъдят разноски, съобразно на отхвърлената част от иска, като също се
съобрази направеното от страна на ищеца възражение за прекомерност. В случая се
претендира адв. възнаграждение от 650лв., платено в брой- отразено в договора
за правна защита и съдействие. Размер на възнаграждението, при материален
интерес от 1000лв до 5000лв., е сумата от 300лв+7% за горницата над 1000лв-
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1, или в случая,
сумата от 541,06лв. Съдът намира, че
в случая възражението за
прекомерност е основателно, доколкото делото не се отличава с правна и
фактическа сложност. Въз основа на редуцираният размер от 541,06лв., следва да
се изчислят дължимите разноски на ответника, съразмерно на отхвърлената част от
иска- или сумата от 250,50лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ Р.П.П., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „В.И К.” ЕООД, г.П. ЕИК *********,
представлявано от М. С, сумата от
общо 2386,39лв., от която сумата от 2091,76лв. главница, за
периода 08.07.2014-06.07.2017г и сумата от 294,63лв. лихва за забава, за
периода 01.10.2017-16.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-29.08.2017г.,
до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение
№ 4363/30.08.2017г., по ч. гр.д.№ 6638/2017г. по описа на ПлРС, като ЗА
РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 3479,33лв. главница, и сумата от
963,79лв.- лихва за забава, за периода 31.03.2010-16.08.2017г., ОТХВЪРЛЯ иска
като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр ал.5 от ГПК, Р.П.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „В.И К.” ЕООД, г.П. ЕИК
*********, представлявано от М. С, сумата от 467лв.- разноски по настоящето дело и сумата от 174,53лв.- разноски
по ч. гр.д.№ 6638/2017г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.5 от ГПК, „В.И К.” ЕООД, г.П. ЕИК
*********, представлявано от М. С ДА ЗАПЛАТИ
НА „Р.П.П., ЕГН **********,***, сумата от
250,50лв.- разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: