Решение по дело №6999/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2168
Дата: 13 юни 2022 г.
Съдия: Веселин Пламенов Атанасов
Дело: 20215330106999
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 2168
гр. Пловдив, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Соня Ил. Букова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330106999 по описа за 2021 година
Предмет на делото са искове по чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК вр. с чл. 79,
ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищец „Мултипъл плюс“ ЕООД с у. Кр.М. чрез адв. Ц.И. иска да се
признае за установено по отношение на отв. „Лилия М-95“ ЕООД с у. Д.Б., че
дължи сумите от 200.09 лева главница, която представлява неизпълнено
задължение за плащане по договор за доставка на електрическа енергия от
29.03.2017г. за м.ноември 2017г., сумата от 60,03 лева – мораторна лихва за
периода от 14.12.2017г. до 27.01.2021г. ведно със законната лихва за забава
върху главницата считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410
ГПК – 27.01.2021г. до окончателното изплащане на вземането за които суми е
била издадена заповед № 1709/17.02.2021г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1413/2021г. по описа на РС – Пловдив като се поддържа, че вземането за
главницата произтича от Постановление за възлагане по т.д. № 3343/2017г. по
описа на СГС VI-19-ти с-в. и договор за доставка на електрическа енергия от
29.03.2017г.
Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски за заповедното производство и за настоящата
инстанция.
Ответник „Лилия М-95“ ЕООД с у. Д.Б. с адв. Е. Б. оспорва по
основание и размер предявените искове като заявява, че не е ясно процесната
сума за какво количество потребена ел.енергия е и за какъв период, липсвала
покана за доброволно изпълнение, прави се възражение за изтекла
1
погасителна давност.
Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от
фактическа и правна страна, следното:
Предявените искове са в срока по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК поради което се
явяват допустими.
По делото като писмено доказателство е приет договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги № ****** сключен между „******“ ООД - търговец и
ответника „Лилия М-95“ ЕООД - клиент.
Съгласно чл. 1 от Договора, търговецът се задължава да продаде, а
клиентът да закупи и получи активна нетна ел.енергия, измерена в точките за
измерване, в сроковете и при условията, описани в договора. Търговецът
предоставя на клиента услугата „Отговорност за балансиране“, като поема за
своя сметка отговорността за небалансите в потреблението му. Търговецът
предоставя на клиента услугата „Прогнозиране на потреблението“ като
изготвя прогнозни графици за доставка на ел.енергия до обектите на клиента.
Клиентът заплаща цената за ел. енергия, в която е включена цената за
поемане на отговорността за балансирането на потреблението на клиента и
известяването на графици за снабдяване на обектите на клиента с ел. енергия.
Съгласно чл. 3, ал. 1, клиентът се задължава за периода на действие на
договора да закупува и приема активната ел. енергия от търговеца в точките
на присъединяване към съответната преносна или ел.разпределителна мрежа
на обектите му, предмет на договора. За доставените количества активна
ел.енергия, клиентът се задължава да заплати на търговеца възнаграждение.
Според чл. 4, ал. 1 от договора, клиентът става член на балансиращата
група, на която координатор е търговецът, а съгласно чл. 10, ал. 1 от
Договора, клиентът заплаща на търговеца цена за закупената и доставена ел.
енергия в размер на 82 лева/Мтвч за количествата, отчетени съгласно
средствата за измерване в точките на присъединяване. Цената не включва
цени за мрежови услуги, добавки и цени за услуги, както и каквито и да било
други задължения, които могат да бъдат поставени с промяна в
законодателството и/или с решение на съответния компетентен орган.
Посочено е в чл. 10, ал. 3, че цената по ал. 1 не включва допълнително
начисляваните акциз, ДДС, такса за задължения към обществото или други
такси и допълнителни задължения, които се дължат съгласно действащото
законодателство или актове на държавни органи. Търговецът начислява
отделно във фактурата, която издава на клиента, такса за задължения към
обществото, акциз и ДДС, както и дължите суми за мрежови услуги. Съгласно
чл. 11 от договора, търговецът издава на клиента фактура в ел.вид и/или на
хартиен носител относно дължимото плащане за доставената е енергия за
периода от първо до последното число на всеки месец, в който е извършена
2
доставката. Фактурата се издава от търговеца до 10-то число на всеки
календарен месец, следващ месеца на консумацията на енергията. Клиентът
се задължава да заплати на търговеца дължимите суми по издадената фактура
в български лева в срок до 14-то число на месеца, в който фактурата е
изпратена от търговеца на клиента. Клиентът извършва по банков път,
плащанията по издадените от търговеца фактури по индивидуална банкова
сметка, изписана на фактурата, издадена от търговеца към клиента. В случай,
че клиентът не заплати сума по издадени фактури, той дължи на търговеца
неустойка в размер на годишната лихва, определена като основен лихвен
процент на БНБ, увеличен с 10 лихвени пункта върху размера на забавеното
плащане, изчислена за всеки ден забава.
Според чл. 12, т. 1, договорът се прекратява с изтичане на срока за
който е сключен.
Съгласно чл. 19, ал. 1, договорът се сключва за срок от една година. В
случай, че в срок до един месец преди изтичане на срока на договора по ал. 1
никоя от страните не изпрати писмено известие за прекратяването му, същият
се счита за продължен при същите условия за всяка следваща година. В този
случай, клиентът има право да прекрати договора във всеки един момент, с
едномесечно предизвестие.
С постановление № 260000/ 06.01.2021 г. за възлагане по търг. дело №
3343/ 2017 г. на СГС, ТО, VI-19 с-в, на ищеца е възложено вземане на
„*******“ ООД, ЕИК: ********** (в несъстоятелност), произтичащо от
договори за доставена ел. енергия, съгласно опис и пазарна оценка, сред
които и вземането по процесния договор с ответника.
Приложен в табличен вид е описа на вземанията от клиентите на
доставчика на ел. енергия.
По делото като писмено доказателство е приета и процесната фактура
№ ******., и фактура № ******* издадена от „Фючър Енерджи“ ЕООД, като
доставчик за получена от ответника като получател, стока/услуга, за
м.ноември 2017г и за месец декември 2017г.
Във фактурата е посочена дата на падеж: 14.12.2017 г.
Основанието на вземането по фактурите е доказано в производството по
несъстоятелност като на база извършените проверки е изготвена пазарна
оценка на вземанията на „*******“ ООД за доставена ел. енергия, която
представлява предмет на проведения търг с тайно наддаване по реда на чл.
717в ТЗ по т.д. № 3343/2017г. по описа на СГС, която оценка е задължителна
в процедурата по продажба като вземането към ответника е придобито въз
основа на Постановление за възлагане от 06.01.2021г., издадено от съда по
несъстоятелността
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да
установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието на договорно
основание и в претендирания размер, както и изправността на продавача – че
през процесния период е доставял договореното количество и качество
електроенергия и мрежови услуги в обекта на ответника, но съответните
3
услуги не са били заплатени от ответника в определените срокове.
Следва да докаже и наличието на главния дълг и факта на настъпване
на уговорения ден за изпълнение на паричното задължение.
По делото по безспорен начин се установява, че ответното дружество е
имал сключен договор за продажба на ел. енергия, балансиране на краен
клиент и предоставяне на комбинирани услуги с дружество, обявено в
несъстоятелност, чийто вземания към клиенти по договори за доставка за ел.
енергия и допълните услуги са възложени по съдебен ред на ищеца, като сред
тях е и това по процесния договор.
По делото се установява, от постъпилите справки от
разпределителните дружества /молба вх. № 14147/21.02.2022г./, както
съществуването на правоотношението по процесния договор, така и фактът на
доставената ел. енергия и услуги за съответния период, за който се търси,
вземането обективирана в процесната фактура № ******
От приетата по делото фактура, се установява, че в нея е посочено вида
на стоката, количеството, единичната стойност, дата на съставяне на
фактурата, начин и дата на плащане. Макар процесната фактура да не е
двустранно подписано, безспорно по делото, се установява, че описаните в
горепосочената фактура услуги (ел.енергия и мрежови услуги) са доставени
на ответника и приети от последния.
Процесната фактура е осчетоводена, който факт е установен в
производството по несъстоятелност на „********“ ООД, процесната фактура
няма данни да не е била включена в дневниците за покупки, подадени от
ответното дружество. Съгласно търговския характер на сделката и
разпоредбите на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ, редовно водените счетоводни книги
служат за установяване на търговски сделки между търговци. Съгласно
практиката на ВКС /Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на
ВКС, ІІ т.о./, само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на
ответника-купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на
задължението и доказват неговото съществуване.
Не се представят доказателства за направени възражения по повод
качеството и количеството на доставените стоки/услуги и приемане на същите
от страна на ответника, като дори липсват подобни възражения от страна на
ответното дружество.
При липса на подобни възражения и доказателства за направени такива
от страна на ответника, то следва да се приеме, за установено, че на ответника
са предадени стоките/услугите по процесната фактура, съобразно
договореното количество.
С оглед на изложеното, съдът приема, че се доказва по безспорен начин
наличието на договорно правоотношение по договор за продажба на ел.
енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги
от ****** по повод доставката и продажбата на ел.енергия и мрежови услуги,
по процесната фактура № № ****** и размерът на дължимите от ответника
4
суми.
Уважената главница е за лихвоносно вземане и съответно следва да се
уважи и искането за признаване за установена дължимостта на мораторната
лихва за периода от 14.12.2017г. до 27.01.2021г.ведно със законна лихва
върху главницата считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410
ГПК – 27.01.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
Вземанията не са погасени по давност на основание чл.3, т.2 от
ЗМДВИП тъй като за срока от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. давност не тече,
при което давността би изтекла на 25.03.2021г. като с подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК същата е прекъсната.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца с оглед изхода на спора по
делото следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция и за
заповедното производство – сума в размер на 650 лева.

Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Лилия М-95“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: с. Дълго поле, Община
Калояново, обл.Пловдив с у. Д.Б. ДЪЛЖИ в полза на „Мултипъл плюс“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Антон Павлович Чехов № 45 с у. К.М. сумите от 200.09 лева главница, която
представлява неизпълнено задължение за плащане по договор за доставка на
електрическа енергия от 29.03.2017г. за м.ноември 2017г., сумата от 60,03
лева – мораторна лихва за периода от 14.12.2017г. до 27.01.2021г. ведно със
законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването
на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.01.2021г. до окончателното изплащане на
вземането за които суми е била издадена заповед № 1709/17.02.2021г. по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 1413/2021г. по описа на РС – Пловдив които вземания
са възложени с Постановление за възлагане по т.д. № 3343/2017г. по описа на
СГС VI-19-ти с-в. и договор за доставка на електрическа енергия от
29.03.2017г. в полза на ищеца;
ОСЪЖДА Лилия М-95“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: с. Дълго поле, Община Калояново, обл.Пловдив с у. Д. Б. ДА
ЗАПЛАТИ в полза на „Мултипъл плюс“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Антон Павлович Чехов № 45
с у. К.М. сумата от 650 лева разноски за настоящата инстанция по гр.д. №
6999/2021г. по описа на РС – Пловдив и за заповедното производство по
ч.гр.д. № 1413/2021г. по описа на РС – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
6