№ 136
гр. Шумен, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ. Въззивно гражданско
дело № 20233600500076 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №259/06.10.2022г. по гр.д.№561/2022г. НПРС е признал за установено, на
основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, спрямо М. Р. И., че
вземането на „Йеттел България”ЕАД-гр.София,, представлявано от Д.К.К. и М.С., за сумата
от 112,28 лв., неплатени абонаментни такси, използвани далекосъобщителни услуги по
договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. с предпочетен номер завършващ на последни три
цифри „723“ и анекс към него, за периода от 15.11.2019г. до 14.01.2020г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
№ 145/04.03.2022 г. по ч.гр.д. № 300/22г. на НПРС – 01.03.2022г. до окончателното
изплащане на сумата, съществува, като е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума
до 114,09 лв.. Със същото решение е отхвърлен иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от
ГПК вр. чл.92 от ЗЗД на дружеството срещу И., за установяване съществуването на вземане
за сумата от 84,90лв.- неустойка в размер на трикратния размер на месечната такса по
договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г., присъдено по заповед за изпълнение
№145/04.03.2022 г. по ч.гр.д. № 300/22г. на НПРС. Признато е за установено и че в полза на
дружеството съществува вземане от И. за сумата от 9,86лв., представляваща неизпълнение
на задължения по договор за лизинг за устройство Huawei Y6 2019 Dual Black, вноски по
договора за периода от 15.12.2019 г. до 14.03.2020г., която е присъдена по Заповед за
изпълнение № 145/04.03.2022г. по ч.гр.д. № 300/22г. на НПРС , като е отхвърлен искът за
разликата над присъдената сума до 139,44 лв.. Отхвърлен е и искът за установяване
1
съществуването на вземането за сумата от 148,73 лв., представляващ неустойка по договор
за лизинг за устройство Huawei Y6 2019 Dual Black, за установяване съществуването на
вземането за сумата от 71,53 лв., представляваща неизпълнение на задължения по договор за
лизинг на базови аксесоари за общо 5 позиции с посочени продуктови номера, за периода от
15.12.2019 г. до 14.03.2020 г., присъдено по заповед за изпълнение № 145/04.03.2022 г. по
ч.гр.д. № 300/22г. на НПРС. Присъдени са и следващите се разноски.
Решението е обжалвано от ищцовото дружество, в частта, с която са отхвърлени
предявените от дружеството установителни искове: за сумата от 84.90лв.-неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, за сумата над 9.86лв. до
139.44лв.-дължима поради неизпълнение на задължение по договор за лизинг, за сумата
148.73лв.-неустойка по договор за лизинг, за сумата от 71.53лв., дължима поради
неизпълнение на задължение по договор за лизинг на базови аксесоари, съответно са
присъдени разноски по първоинстанционното и заповедното производство в намален
размер, съобразно уважената част от претенциите. Сочи, че решението в атакуваните части
се явявало неправилно, по подробно изложени съображения. Договорът за мобилни услуги
от 18.12.2019г. бил прекратен валидно и едностранно от ищеца в настоящото производство,
на основание чл.75 във връзка чл. 19б, буква в) от общите условия. При прекратяването
били спазени изикванията на закона, тъй като не било необходимо отправяне на
предизвестие или друга, специална форма за настъпване на последиците от него.. Размерът
и условията, при които се дължали процесиите неустойки, били посочени в чл.ІV.2., букви
а) и б) от допълнително споразумение от 18.12.2019 година и са известни на абоната, който
ги е приел с подписването на документа. Размерът и основанията за възникване на
неустойка били съобразени със споразумение между Комисията за защита на потребителите
и мобилния оператор от 11.01.2018г., поради което и категорично липсвало значителното
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Не отговаряла на
фактите тезата на съда, че не било налице валидно прекратяване на договорите за лизинг,
тъй като липсва писмено уведомяване за прекратяването им от страна на мобилния
оператор. Във връзка с установителните претенции за дължимост на задължения по
договорите за лизинг молибно устройство и базови аксесоари сочи, че пряко действие
имала разпоредбата на чл.12, ал.2 от общите условия на договор за лизинг, съгласно която
при прекратяване на договора за мобилна услуга дължимите вноски ставали безсрочно
изискуеми без да е необходимо извършване на друго действие. Със самия факт на законно и
основателно прекратяване действието на договора за мобилни услуги на 11.03.2020г. била
настъпила предсрочната изискуемост на всички вноски по договора за лизинг на HUAWEI
Y6 2019 Dual Black към предпочетен номер +359*********, които не били падежирали.
Напълно идентично било положението и по отношение на договора за лизинг на базови
аксесоари, при който пряко действие имала разпоредбата на чл.12, ал.2 от общите условия
на договор за лизинг на предоставени базови аксесоари. Моли, съдът да отмени решението
в обжалваните части и постанови друго, с което заявените установителни претенции бъдат
изцяло уважени, като се присъдят разноски в размер, съответстващ на уважената част от
исковете. Претендира и присъждане на разноски пред настоящата инстанция.
2
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въз основа на депозирано от „Теленор България“ЕАД-гр. заявление, по реда на чл.410
от ГПК, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №145/04.03.2022г. по
ч.гр.д.№300/2022г. на ШРС, по силата на която е разпоредено М. Р. И. да заплати на
дружеството сумата от 558,69 лв., от които 233,63 лв. задължения за неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за услуги, 198,00 лв. дължими вноски за лизинг и
127,06 лв. задължения за минали периоди, ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до
окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски от 25 лв.
държавна такса и 360лв. адвокатско възнаграждение. Тъй като съобщението за издадена
заповед за изпълнение е връчено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, на заявителя е указана
възможността да предяви иск за вземането. Последният в дадения срок е сторил това и е
предявил настоящите установителни искове срещу И. - че в полза на дружеството
съществува вземане за сочените суми по горепосочените договори за мобилни услуги и
лизинг.
Между ищцовото дружество/с предишно наименование „Теленор България“ЕАД/ и
ответника бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер завършващ на
последни три цифри „723“ от 05.09.2019 г., при месечна абонаментна такса от 22,99 лв. и
срок на действие 24 месеца, който договор след изтичане на срока (05.09.2021 г.) ставал
безсрочен, а месечната такса се променяла на 31,99 лв.. По силата на същия, ищецът -
доставчик на мобилни услуги е поел задължение да предоставя на ответника - абонат с
клиентски № ********** далекосъобщителни услуги, чрез сочения мобилен телефонен
номер, за определения срок. При сключване на договора И. е подписал декларация –
съгласие, че при подписване на договора е запознат с общите условия на „Теленор
България“ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Срещу
предоставените услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, абонатът се е задължил
да плаща възнаграждение, за което изрично е подписал ценова листа. Съгласно чл. 23 от
общите условия на дружеството – ищец, последното има право да получава: цена за
първоначално свързване, месечен абонамент, месечна цена за ползвани услуги, месечна цена
за ползване на допълнителни или на други услуги, цена за временно спиране по т.69.
Съгласно чл. 26 от общите условия, за ползваните услуги операторът издава на името на
потребителя ежемесечно фактура на определена дата, а неполучаването на фактурата не
освобождава абоната от задължениeто му за заплащане на дължимите суми.
На 18.12.2019 г. е подписано между страните допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги, съгласно което, на И. е предоставен месечен план „Тотал +“, като
месечният абонамент за първоначалния срок на договора става 27,99 лв., а след него 31,99
3
лв.. С подписването на договора, на ответника било предадено устройство Huawei Y6 2019
Dual Black със сериен номер, завършващ на последни цифри „199“. Цената в брой или
общата лизингова цена с абонаментния план възлизала на 178,86 лв. Посочено е, че
стандартната цена на устройството е 369,90лв., отстъпката е 191,04 лв. Допълнителното
споразумение било сключено за срок от 24 месеца.
Представен е и договор за лизинг, съгласно който на ответника са предоставени за
временно и възмездно ползване устройство Huawei Y6 2019 Dual Black с неговите
принадлежности – зарядно и упътване с гаранционна карта, като съгласно чл. 1 от договора
общата цена, която лизингополучателят следва да плати е 172,97лв. с вкл. ДДС, при
договорена месечна лизингова вноска от 5,89лв. Между страните бил сключен и договор за
лизинг на базови аксесоари от 18.12.2019г., съгласно който на ответника са предоставени за
временно и възмездно ползване описаните в таблицата пет артикула, индивидуализирани с
продуктовите си номера. Съгласно договора общата цена на предоставените базови
аксесоари е 74,70лв., която следва да бъде изплатена при договорена месечна лизингова
вноска от 3,11лв..
По делото са представени и фактури: № **********/15.12.2019 г. за периода от 15.11-
14.12.2019 г. на стойност 48,02 лв., от които 24,34 лв. за ползвани мобилни услуги, вкл.
такси и сумата от 23,68 лв. остатък от предишен период; фактура № **********/15.01.2020г.
за периода от 15.12-14.01.2020 г. на стойност 305,75лв., от които 305,75лв., които включват
ползвани мобилни услуги, вкл. такси, суми за лизинг, както и допълнително сумата от 24,34
лв. баланс от предишен период; фактура № **********/15.02.2020г. е за периода от 15.01-
14.02.2020 г. на стойност 127,06лв., от които отрицателен баланс от 9,02 лв., за дължими
такси и допълнително сумата от 123,09 лв. баланс от предишен период. Крайният срок за
плащане е до 01.03.2020 г.
При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните
изводи:
Заявени са претенции с правно основание чл.422 от ГПК - за установяване
същестуването на вземания – неиздължена стойност на мобилни услуги, незаmлатени
лизингови вноски и неустойка по допълнително споразумение от 18.12.2019г. към договор
за мобилни услуги от 05.09.2019г., договор за лизинг ог 18.12.2019г. на апарат Huawei Y6
2019 Dual Black и договор за лизинг на базови аксесоари от 18.12.2019г..
Предмет на настоящото производство е депозирана въззивна жалба срещу решението
само в частта, с която са отхвърлени предявените от дружеството установителни искове: за
сумата от 84.90лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобирни услуги, за
сумата над 9.86лв. до 139.44лв./129.58лв./-задължение по договор за лизинг, за сумата
148.73лв.-неустойка, представляваща разликата в стандартната цена на предоставеното
устройство и заплатената от длъжника цена по договор за лизинг, за сумата от 71.53лв.-
задължение по договор за лизинг на базови аксесоари.
В останалата част, решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
4
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от
ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между
дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на
ответника, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор. Ответната
страна следва да установи факта на заплащане на дължимата главница, съответно неустойка
по договора.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че ищцовото дружество и
ответника са били в облигационни отношения, уредени от сключените между тях договор
за мобилни услуги от 05.09.2019 г. и допълнително споразумение от 18.12.2019г., като
ищцовото дружество е изпълнявало задължението си по тях за предоставяне на уговорените
услуги. Установи се също, че И. е извършвал частични плащания. Последният не е
ангажирал доказателства, че е изпълнил в пълен размер насрещното си задължение за
заплащане стойността на предоставените мобилни услуги, за които са издаденифактура №
**********/15.12.2019г. и фактура № **********/15.01.2020г..
От ищцовото дружество се твърди дължимост на неустойка по соченото
допълнително споразумение в размер на 84.90лв., с оглед наличие предпоставките на р.ІV,
т.2, б.“а“ от същото, твърди се и дължимост на сумата 148.73лв.,на основание р.ІV, т.2, б.“б“
от споразумението-неустойка, представляваща разлика в стандартната цена на устройството
и заплатената от длъжника цена по договор за лизинг, съответстваща на оставащия срок на
договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Така функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и
обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното
изпълнение на поетите задължения.
Съгласно р.ІV, т.2, .“а“ от допълнителното споразумение, в случай на прекратяване
на договора преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му по договора или други свързани с него документи, в това
число и приложимите общи условия, последният дължи неустойка за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички месечни
абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, но не повече от
трикратния размер на месечните абонаменти, като в допълнение на неустойката,
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпката от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, а в случаите, в които
е предоставено устройство за ползване на услуги съгласно посоченото в договора, чийто
срок не е изтекъл дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството и заплатената от него при предоставянето му в брой или обща лизингова цена
по договор за лизинг, съответстваща на оставащия срок на договора.. Съгласно чл.19б в/ от
5
общите условия ищцовото дружество има право да откаже сключването на индивидуален
договор или едностранно да прекрати индивидуален договор срочен или безсрочен, в
случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане
по индивидуалния договор, съответно общите условия. Съответно съгласно чл.75 от общите
условия, при неспазване на което и да е задължение по част ХІІІ, или в случай на
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, операторът има право да
незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т.19б и 19в да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключването на
нов договор с него.
Или за да се установи дължимостта на претендираната неустойка/право на ищеца да
начисли такава/, на първо място следва да се докаже, че процесния договор е прекратен. В
случая от събраните по делото доказателства не се установява договорните правоотношения
с ответника да са прекратени преди изтичане срока на договора и по какъв начин страната,
която е упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила другата за това свое
намерение. Съгласно чл.19б в/ и чл.75 от общите условия, ищцовото дружество има право,
не и задължение, при наличие на сочените хипотези да прекрати едностранно
индивидуалния договор, поради което и волеизявление за прекратяване е необходимо да
бъде отправено. Още повече, че в случая доколкото се претендира неустойка във връзка с
твърдяно неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора, се касае до
упражнено от страната право да развали договора. Ето защо и неоснователно се явява
становището на ищеца, че за прекратяването на договора не се изисква форма за валидност и
такава за доказване. Доколкото в случая не е уговорено друго, следва да се приеме, че
надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл.
87, ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма.
В случая както бе посочено по-горе, не са ангажирани доказателства ответникът да е
уведомяван за прекратяване на договорните правоотношения преди датата на завеждане на
исковата молба, поради което и не следва да бъде ангажирана отговорността му за
заплащане на неустойка. Видно от съдържанието на ОУ прекратяването и спирането на
достъпа до услугите са уредени отделно, поради което не може да се приеме, че
преустановяването на услугата от оператора е равнозначно на прекратяване на
облигационната връзка.
Предвид това, съдът намира, че не се установи ищецът да е упражнил надлежно
правото си да прекрати процесния договор за мобилни услуги преди да изтече срокът му и
не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото му да иска заплащането на
начислената неустойка по него в размер на 84.30лв., съответно 148.73лв., на основание р.ІV,
т.2, б.“а“ и б.“б“. Предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и следва да
бъдат отхвърлени.
Прекратяването на договора представлява волеизявление от страна по договор, по
силата на което се прекъсва налична облигационна връзка. Не са налице доказателства,
обективиращи подобно волеизявление от страна на ищеца, поради което не са налице
6
предпоставките за възникване на задължение на абоната за плащане на претендираната
неустойка
Само за пълнота следва да се отбележи и че съдържанието на посочената клауза/р.ІV,
т.2а/, налага извода, че същата е договорена извън присъщите за неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая в противоречие на добрите
нрави с клаузата за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в
размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено
предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не са
предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при
прекратяване на договорните отношения и това от своя страна противоречи на
добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от
страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. В случая е без правно
значение постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за
неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и
обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от предоставените на
ответника мобилни номера. Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то
вземането за същата се основава на нищожно съглашение. Налице е изначална
недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави
още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно
съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази
си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на клаузата е
пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори и допълнителни
споразумения.
Освен това, доколкото ответникът е физическо лице, на което по силата на
сключените договори са били предоставени различни мобилни и лизингови услуги, които не
са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, то същият се
явява потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, и се ползва от защитата на
потребителите, предвидена в ЗЗП. Настоящата инстанция счита, че клаузата, с която е
уговорена неустойката се явява неравноправна и съответно нищожна на основание чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 3, §1 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Констатираната
неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП на клауза на потребителски
договор, която не е индивидуално уговорена /няма данни потребителят да е разполагал с
възможност да влияе върху съдържанието на предварително изготвените клаузи, и
конкретно върху тази за неустойка/, няма за последица намаляване на неустойката до
размер, който не е необосновано висок, а води до нейната нищожност на основание чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП.
По отношение на установителната претенция за сумата над 9.86лв. до 139.44лв.-
7
дължима главница по договор за лизинг на Huawei Y6 2019 Dual Black:
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че ищцовото дружество и
ответника са били в облигационни отношения, уредени от сключените между тях договор
за лизинг, съгласно който, на ответника са предоставени за временно и възмездно ползване
устройство Huawei Y6 2019 Dual Black с неговите принадлежности – зарядно и упътване с
гаранционна карта, срещу негово насрещно задължение да заплати сумата в размер на
172,97лв. с вкл. ДДС, при договорена месечна лизингова вноска от 5,89лв..
Съгласно отразеното в договора дружеството е изпълнило задължението си по
договора и е предало на ответника соченото устройство, с неговите принадлежности, но не
се установи последният да е изпълнил задължението си за заплащане на лизинговите вноски
в размер на 172.97лв. с ДДС. Последният не е ангажирал доказателства досежно изгодния за
него факт, че е изпълнил в пълен размер насрещното си задължение за заплащане
стойността на уговорените месечни вноски. Видно от уговореното в договора, падежът на
последната вноска е настъпил на 18.11.2021г/преди датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/.. Предвид това и заявената претенция
се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена в пълния предявен размер от
139.44лв.. Доколкото по делото не се установява, а и твърди, И. да е върнал лизинговото
устройство на ищеца съдът намира, че лизингополучателят е ползвал лизинговата вещ през
целия срок на договора/ не се установи същият да е прекратен или развален предсрочно/,
като дължи цената за ползването на вещта, уговорена между страните по правоотношението,
за времето през което същата е ползвана.
По отношение на установителната претенция за сумата 71.53лв.-дължима главница
по договор за лизинг на базови аксесоари от 18.12.2019г.
По силата на сочения договор на ответника са предоставени за временно и възмездно
ползване описаните в таблицата пет артикула, индивидуализирани с продуктовите си
номера, срещу насрещно задължение на последния да заплати обща цена в размер на
74,70лв., платима при договорена месечна лизингова вноска от 3,11лв./последната с падеж
на 18.11.2021г./. Установи се, че дружеството е изпълнило задължението си по договора и е
предало на ответника договорените аксесоари. Не се установи същият да е изпълнил
насрещното си задължение за заплащане стойността им, поради което и заявената претенция
се явява основателна и доказана в претендирания размер от 71.53лв.. По делото не се
установява И. да е върнал предоставените му базови аксесоари.
Предвид изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК,
вр. с чл.79 от ЗЗД, на дружеството срещу И., за установяване съществуването на вземане за
сумата над 9,86лв. до 139.44лв., представляваща неизпълнение на задължения по договор за
лизинг за устройство Huawei Y6 2019 Dual Black, вноски по договора за периода от
15.12.2019 г. до 14.03.2020г. и за установяване съществуването на вземането за сумата от
71,53 лв., представляваща неизпълнение на задължения по договор за лизинг на базови
аксесоари за общо 5 позиции с посочени продуктови номера, за периода от 15.12.2019 г. до
8
14.03.2020 г., присъдени по заповед за изпълнение № 145/04.03.2022 г. по ч.гр.д. № 300/22г.
на НПРС, като вместо него в тази част бъде постановено друго, с което установителните
претенциите в сочените размери бъдат уважени. Решението следва да бъде коригирано и в
частта касателно присъдените разноски, като ответникът бъде осъден да заплати такива на
ищеца още в размер на 235.80лв. за първоинстанционното исково производство и 172.92лв.-
за заповедното производство..
В останалата обжалвана част, с която са отхвърлени претенциите по чл.415, ал.1 от
ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД на дружеството срещу И., за установяване
съществуването на вземане за сумата от 84,90лв.- неустойка в размер на трикратния размер
на месечната такса по договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. и за установяване
съществуването на вземане за сумата от 148,73 лв., представляваща неустойка- разликата в
стандартната цена на предоставеното устройство и заплатената от длъжника цена по договор
за лизинг, решението се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
На основание чл.78 от ГПК, съгласно изхода на спора, въззиваемият И. следва да
заплати на дружеството-.жалбоподател разноски пред въззивната инстанция в размер на
372.39лв..
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №259/06.10.2022г. по гр.д.№561/2022г. на НПРС в частта, с
която са отхвърлени предявените от „Йеттел България”ЕАД-гр.София, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявано от Д.К.К. и М.С., срещу М. Р.
И. с ЕГН ********** от гр. Н.п., искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от
ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД , за установяване съществуването на вземане за сумата над 9.86лв. до
139.44лв., представляваща неизпълнение на задължения по договор за лизинг за устройство
Huawei Y6 2019 Dual Black, вноски по договора за периода от 15.12.2019 г. до 14.03.2020г.,
за установяване съществуването на вземане за сумата от 71,53 лв., представляваща
неизпълнение на задължения по договор за лизинг на базови аксесоари, за периода от
15.12.2019 г. до 14.03.2020 г., присъдени по заповед за изпълнение № 145/04.03.2022 г. по
ч.гр.д. № 300/22г. на НПРС, както и в частта, с която е отхвърлено искането по чл.78, ал.1 от
ГПК на дружеството за присъждане на разноски в исковото производство в размера над
67.95лв. до 303.75лв. и в заповедното производство в размера над 49.83лв. до 222.75лв.,като
вместо това постановява.
ПРИЗНАВА за установено по исковете предявени от Йеттел България”ЕАД-
гр.София,, представлявано от Д.К.К. и М.С., срещу М. Р. И., на основание чл.422 от ГПК,
вр. с чл.124 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД, че И. дължи на дружеството сумата над 9.86лв. до
139.44лв./129.58лв./-главница, задължения по договор за лизинг за устройство Huawei Y6
9
2019 Dual Black от 18.12.2019г. и сумата от 71,53 лв.-главница, задължения по договор за
лизинг на базови аксесоари от 18.09.2019г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 145/04.03.2022 г. по ч.гр.д. № 300/2022г. на НПРС, ведно със законната
лихва, считано от 01.03.2022г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА М. Р. И. да заплати на Йеттел България”ЕАД-гр.София, деловодни
разноски пред въззивната инстанция в размер на 372.39лв., както и да доплати такива за
първоинстанционното производство в размер на 235.80лв. и за заповедното производство в
размер на 172.92лв..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която са отхвърлени
претенциите по чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД на дружеството срещу
И., за установяване съществуването на вземане за сумата от 84,90лв.- неустойка в размер на
трикратния размер на месечната такса по договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. и за
установяване съществуването на вземане за сумата от 148,73 лв., представляваща неустойка-
разликата в стандартната цена на предоставеното устройство и заплатената от длъжника
цена по договор за лизинг и са присъдени разноски в полза на дружеството.
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10